Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2007 06:45 - „Аз съм един зелен и грозен ...”
Автор: sunflower Категория: Други   
Прочетен: 4201 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 28.11.2007 06:45


... и никой не ме обича  и т.н.

Едва ли някой не знае вица, но ако все пак има такъв, да се осведоми в някоя клюкарска агенция или средище на зевзеци. Нещо съм загубила форма за разказване на вицове ....

Важното е обаче, че не съм загубила форма за философстване и търсене на смисли. Ето, например, въпросът какво движи света напред, все още живо ме вълнува.

Има една теория, според която „злото” е причината за прогреса, защото „доброто” е твърде пасивно и доволно от живота.

Така е донякъде, ама и не е съвсем така. Но ние няма да се спираме на това защо не е точно така, а ще изясним причините, за да е така до голяма степен, или причините за така нареченото „зло”.

Ами, с едно изречение, причината за злото, според мен, е именно в: ”аз съм един зелен и грозен и никой не ме обича”, т.е. в комплекса за малоценност.

Тъй като вече развих една теория за егоизма, която съвсем не беше добре издържана и аргументирана, но вече не ме занимава и затова няма да се поправям, сега ще се опитам да изразя по-добре мислите си относно комплекса за малоценност, който всъщност смятам за един от най-големите проблеми в света.

/Обичам да решавам проблемите на целият свят! :)))/

Комплексът за малоценност се е развивал и все още се развива /по-рядко целенасочено и доста често неволно, просто поради невежество/ в детските години почти на всеки човек на земята и трябва или изключително щастливо стечение на обстоятелствата, или много труд в по-късни години, за да се върне човека в изначалното му, хармонично състояние на  ... цялостност и любов към себе си, и от там към живота и света. Защото комплексът за малоценност идва от заблудата, че не сме обичани достатъчно от хората и съществата около нас.

Всъщност, няма да описвам процесите и да изброявам причините за тях, защото всеки го е изпитвал на гръба се и знам, че знае за какво става въпрос. Няма начин да не си е мислил някой, че не е много добър в нещо и че мама няма да го обича заради това, заради двойката, заради скъсаната дреха и загубения учебник т.н., и т.н. За тийнеийджърските години пък да не говорим – с акнето, разминаването между фантазии и реалност, първите опити да покажеш колко си голям и пушиш/дрогираш се/правиш секс, докато всъщност се чувстваш нескопосан и малък.

Комплексираният млад човек, един ден става комплексиран човек на средна възраст и пропилява бавно живота си в опити да си набави разни неща, които си мисли, че ще го направят ако не по-обичан, поне по-богат, с по-голяма власт, с повече жени, повече известност, повече повече от какво ли не  ....

Ниският ръст се коменсира със завладяване на територии, проблемите в леглото с трупане на пари, страхът от близост с разгулен живот и т.н.

В стремежа си да си набави гореизброените неща, човек забравя благото на другите и от долният край на скалата „мразя се”, отива в горния край – фалшивото „обичам се много и никой друг не ме интересува” /което всъщност, изобщо не е обич/, превръща се в егоист и започва да върши „зло”, започва да извършва определени действия, които да коригират реалността му по такъв начин, че да отговаря на представите му за повече и повече от това или онова съответно, което той смята, че ще му запълни липсата.

Само че, схемата проработва обикновено за кратко ... е, кратко може и да е години наред, но идва денят, .... който спокойно можем да наречем на „Страшният съд” и той трябва да отговаря ..... пред себе си, не пред друг .... какво наистина е постигнал и ... запълнил ли е липсата. Страхувам се, че ако е честен със себе си, той ще открие, че  ... не, не я е запълнил или компенсирал, а направо я е задълбочил. Защото не се набавя това, което не можеш да си набавиш. Защото няма нищо от външният свят, което да може да запълни така наречените „липси”.

Единственото място, от което може да се черпи неограничено, вълшебната кесийка със жълтиците, които никога не свършват, сме си самите ние. Или по-точно Висшият ни Аз, който е чист, незамърсен от ниските енергии на егоизма и знае, че е обичан. Винаги знае, че е обичан, защото е красиво, вечно, духовно същество, което е за малко на земята и ако не му се пречи, ясно може да осъзнае това. Осъзнае ли веднъж това, той ше се сети за родината си и ще знае ... колко любов цари там, ... ще знае, че има множество същества и тук, и там, които са загрижени за него, наблюдават го и му изпращат потоци с положителна енергия  .... и любов. Ще знае, че несъвършенствата са му временни и необходими само, за да работи върху качествата, върху които сам си е поставил за цел да работи. Тук няма съвършени същества, но първичната материя, от която сме създадени е съвършена, а уникалността ни е гарантирана и единственото, което се иска от нас е да  ... ставаме нещо повече и повече ... т.е. да обичаме и да вървим напред  ... без да очакваме нещо в замяна. /тук веднага се сещаме за теорията, че злото движи света напред и си позоляваме леко да повдигнем вежди в съмнение/ :)

Уфффф, колко много задълбах и то, без да съм много сигурна в нещата, за които говоря. :)

Не ги взимайте насериозно – разсъждавам си така и държа под око кожата си, за да видя дали зеленият цвят избледнява ...

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. norman - е, жалко
28.11.2007 09:22
аз тоя виц не го знам, ако има ниекой да ми го разкаже, щото ще се комплексирам, хи-хи
цитирай
2. sunflower - не го помня много добре
28.11.2007 09:39
но беше нещо от сорта, че някакъв мъж сънувал как върви по плажа, а до него върви един огромен зелен гущер и му говори: „Аз съм един зелен и грозен и никой не ме обича, никой не иска да излиза с мен, никой не иска да ми прави кафе сутрин, а пясъка се набива между пръстите ми и слънцето много силно пече, и съм жаден, и съм гладен и кожата ми се е напукала и съм един зелен и грозен и никой не ме обича .....” По някое време мъжът се събудил, а до него жена му се протегнала и ухилено го попитала: „Скъпи, нали ще ме водиш на море следващата седмица?”
цитирай
3. buboleche - хахахаха
28.11.2007 10:12
егати вица! не го знаех :)))))))
цитирай
4. анонимен - 3,14
28.11.2007 10:27
kakto hubavo analizirashe-i izvednyzh zabi v ezoterikite :) -za koito sama kazvash,che ne si mnogo sigurna v tjah.
цитирай
5. sunflower - 3,14
28.11.2007 10:44
използвам думи от езотериката, за да изразя неща, за които още не съм съчинила свои. всъщност интуицията ми говори и имам известен опит с някои състояния на съзнанието .... така че не се връзвай на лековатото ми отношение към езотериката и към анализите - не всичко е такова каквото изглежда :)))
цитирай
6. tamzin - ... и някой ми е седнал на опашката, а ти не ме обичаш
28.11.2007 10:45
Нещо такова се сещам за вица, ама може да е друг вариант. А "задълбаванията" ти са на 100% верни, знам го от собствен опит. Пък "езотериките" са за това - някой да ги прави "екзотерики" - открити, демек. Това последното е за анонимното число Пи.
цитирай
7. анонимен - 3,14
28.11.2007 10:54
ok sun :)
цитирай
8. анонимен - Mnogo dobra kniga otkrih - v podoben ...
28.11.2007 11:28
Mnogo dobra kniga otkrih - v podoben duh, razsujdenia:

Healing the Addictive Mind by Lee L. Jampolsky

цитирай
9. анонимен - съгласен съм с голяма част от написаното
28.11.2007 11:34
(поне това, което успях да осмисля де) :-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5599268
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031