Прочетен: 4201 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2007 06:45
... и никой не ме обича и т.н.
Едва ли някой не знае вица, но ако все пак има такъв, да се осведоми в някоя клюкарска агенция или средище на зевзеци. Нещо съм загубила форма за разказване на вицове ....
Важното е обаче, че не съм загубила форма за философстване и търсене на смисли. Ето, например, въпросът какво движи света напред, все още живо ме вълнува.
Има една теория, според която „злото” е причината за прогреса, защото „доброто” е твърде пасивно и доволно от живота.
Така е донякъде, ама и не е съвсем така. Но ние няма да се спираме на това защо не е точно така, а ще изясним причините, за да е така до голяма степен, или причините за така нареченото „зло”.
Ами, с едно изречение, причината за злото, според мен, е именно в: ”аз съм един зелен и грозен и никой не ме обича”, т.е. в комплекса за малоценност.
Тъй като вече развих една теория за егоизма, която съвсем не беше добре издържана и аргументирана, но вече не ме занимава и затова няма да се поправям, сега ще се опитам да изразя по-добре мислите си относно комплекса за малоценност, който всъщност смятам за един от най-големите проблеми в света.
/Обичам да решавам проблемите на целият свят! :)))/
Комплексът за малоценност се е развивал и все още се развива /по-рядко целенасочено и доста често неволно, просто поради невежество/ в детските години почти на всеки човек на земята и трябва или изключително щастливо стечение на обстоятелствата, или много труд в по-късни години, за да се върне човека в изначалното му, хармонично състояние на ... цялостност и любов към себе си, и от там към живота и света. Защото комплексът за малоценност идва от заблудата, че не сме обичани достатъчно от хората и съществата около нас.
Всъщност, няма да описвам процесите и да изброявам причините за тях, защото всеки го е изпитвал на гръба се и знам, че знае за какво става въпрос. Няма начин да не си е мислил някой, че не е много добър в нещо и че мама няма да го обича заради това, заради двойката, заради скъсаната дреха и загубения учебник т.н., и т.н. За тийнеийджърските години пък да не говорим – с акнето, разминаването между фантазии и реалност, първите опити да покажеш колко си голям и пушиш/дрогираш се/правиш секс, докато всъщност се чувстваш нескопосан и малък.
Комплексираният млад човек, един ден става комплексиран човек на средна възраст и пропилява бавно живота си в опити да си набави разни неща, които си мисли, че ще го направят ако не по-обичан, поне по-богат, с по-голяма власт, с повече жени, повече известност, повече повече от какво ли не ....
Ниският ръст се коменсира със завладяване на територии, проблемите в леглото с трупане на пари, страхът от близост с разгулен живот и т.н.
В стремежа си да си набави гореизброените неща, човек забравя благото на другите и от долният край на скалата „мразя се”, отива в горния край – фалшивото „обичам се много и никой друг не ме интересува” /което всъщност, изобщо не е обич/, превръща се в егоист и започва да върши „зло”, започва да извършва определени действия, които да коригират реалността му по такъв начин, че да отговаря на представите му за повече и повече от това или онова съответно, което той смята, че ще му запълни липсата.
Само че, схемата проработва обикновено за кратко ... е, кратко може и да е години наред, но идва денят, .... който спокойно можем да наречем на „Страшният съд” и той трябва да отговаря ..... пред себе си, не пред друг .... какво наистина е постигнал и ... запълнил ли е липсата. Страхувам се, че ако е честен със себе си, той ще открие, че ... не, не я е запълнил или компенсирал, а направо я е задълбочил. Защото не се набавя това, което не можеш да си набавиш. Защото няма нищо от външният свят, което да може да запълни така наречените „липси”.
Единственото място, от което може да се черпи неограничено, вълшебната кесийка със жълтиците, които никога не свършват, сме си самите ние. Или по-точно Висшият ни Аз, който е чист, незамърсен от ниските енергии на егоизма и знае, че е обичан. Винаги знае, че е обичан, защото е красиво, вечно, духовно същество, което е за малко на земята и ако не му се пречи, ясно може да осъзнае това. Осъзнае ли веднъж това, той ше се сети за родината си и ще знае ... колко любов цари там, ... ще знае, че има множество същества и тук, и там, които са загрижени за него, наблюдават го и му изпращат потоци с положителна енергия .... и любов. Ще знае, че несъвършенствата са му временни и необходими само, за да работи върху качествата, върху които сам си е поставил за цел да работи. Тук няма съвършени същества, но първичната материя, от която сме създадени е съвършена, а уникалността ни е гарантирана и единственото, което се иска от нас е да ... ставаме нещо повече и повече ... т.е. да обичаме и да вървим напред ... без да очакваме нещо в замяна. /тук веднага се сещаме за теорията, че злото движи света напред и си позоляваме леко да повдигнем вежди в съмнение/ :)
Уфффф, колко много задълбах и то, без да съм много сигурна в нещата, за които говоря. :)
Не ги взимайте насериозно – разсъждавам си така и държа под око кожата си, за да видя дали зеленият цвят избледнява ...
28.11.2007 10:27
28.11.2007 10:54
28.11.2007 11:28
Healing the Addictive Mind by Lee L. Jampolsky
28.11.2007 11:34