Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
25.10.2014 23:20 -
Сигнално черно
Автор: faktifakti
Категория: Изкуство
Прочетен: 4489 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2014 21:57
Прочетен: 4489 Коментари: 10 Гласове:
26
Последна промяна: 26.10.2014 21:57
Помня го още от времето, когато се целунахме.
Бяхме седнали върху две узряли праскови на клона и той ми свиреше на гъдулка, чиито струни от музиката се удължаваха до безкрайност.
Тогава по струните отивахме до полето с алени божури.
Над божурите небето червенееше от шафранено -жълто до сьомгово - оранжево и чак се преливаше в ориенталско червено,
а емоциите ни приличаха на къдравите божурени листенца, които се извиваха във всички посоки от блаженство..
Един ден, когато нито бяхме на прасковата, нито при божурите,
той ме притисна и целуна до една стена на перлено виолетовата улица.
И нощта, и къщите, и паветата бяха наклепани с боровинкови облачета или люлякови петна / ефектът е един и същ/.
Каза ми, че заминава и поиска да нарисувам портрета му на картина, която да пусна в реката.
Така щял да пътува по- бързо.
Качих се на далечно - синята нощ, която имаше форма на асма, чудеща се гроздове ли ражда или маслини.
Но и нощите и асмите никога не са наясно точно със себе си , своята продължителност и ефект над останалите.
Така че аз се покатерих внимателно, за да не падна , нарисувах го с платинено зелени отенъци и го пуснах, като предвидливо завързах портрета му за един мъхесто - ментов ластар, който можеше да расте до безкрайност.
Осъзнах за сетен път, че обичам безкрайните неща.
Създават ми усещане за сигурност и повторяемост.
Един кръговрат на всичко около мен..
Така или иначе, след дълго пътешестване, пътуване, пълзене, летене, подскачане и плаване, портретът му пристигна до пурпурния розов храст с китаеца, който бе вързал косата си на тънка опашчица; тънка и остра като брадичката му; китаецът, който в лявата си ръка държеше мен.
Портретът с едно диамантено око, защото другото бе закрито с кичур медузени съмнения и аз с двете очи, защото вързвам винаги всички въпроси на тила си, не бяхме изненадани от срещата.
Мъдрият китаец или китаецът Мъдрост ни втълпи, че всъщност във всеки един момент се намираме на точно опредлени места в съществуването, независимо от времевите проекции на нашите същности.
И така пак се озовахме един до друг, с гръб един към друг, за да почувстваме целостта си, незвисимо, че той вече беше с очила, а аз с лотос в косите.
Освен мъдри станахме и силни.
Измисляхме чудеса.
Аз правех гривни от планети и така помагах на планетите по-лесно да намират с кой да се въртят в необята.
Той правеше зениците си нарцисово златни, за да можем прегърнати да се превръщаме в сезони и така по- цялостно да усещаме живота..
Сега аз съм портрет в рамка, а той букет божури на бюрото ни.
Замряли сме за малко и наблюдаваме с интерес нашите същности как се милват.
Моята същност е светла слонова кост до далечно синьо, а неговата същност е гола.
Но някакси голотата му фосфорецира зелено, онова истинско зелено на пъпката миг преди да се разлисти на пролет.
Понякога имам усещането, че той и аз сме нескончаем процес на разлистване, разцъфване, увяхване и ново разлистване, като той е процесът, а аз проявлението..
Иначе като цяло - сме човеци.
Аз седя на пода на терасата с пурпурните рози .
И от пода го гледам през оградата от ковано желязо, която е намазана с пъпешов мед, долу на улицата той как кара колелото си на живота.
Неговият живот е движение, а моят - установеност, която пърха и чертае антични щрихи по белите листове..
Обичам установености.
Сивата сянка на котката ми е установеност с 9 живота.
Глезените ми са установеност, както и крилата ми.
Всичко друго от мен подлежи на промяна, дори магическите ми способности и моите настроения..
Защото когато се ядосам например, пораствам.
Ставам толкова голяма, че миглите ми са по- дълги от ръцете му и той е джудже с карфица в ръка пред гнева ми.
Тогава ме гледа с превъзходство.
Един такъв малък и превъзхождащ ме със спокойствието си.
И аз се смалявам до шарена , с нехаен поглед и калейдоскопични цайси.
На шапката ми се хили папирусово бяло зайче с огнени очи.
С това зайче от божурената поляна, яздим по виенското колело.
Умираме си от страх и кеф.
А той ,облечен в конопено расо ми се смее, казвайки че трябва да минем през всякъде..
Един път това "през всякъде" бе : аз сламена капела с ягодово шалче, закачена за него - шипковия храст, който макар и напращял от цветове, ме бодеше четири сезона , чак до зимата, докато се разкачим един от друг и тупна на земята с узрялите му шипки.
Е, после направих шипков червено -кафяв мармалад от спомени.
И до сега има в избата.
Когато ни е скучно, изваждам едно многоизмерно бурканче и го ядем с пръсти, а спомените сладнят мъхесто на езиците ни.
Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност.
И се чудя той как се побира в мъничката клетка на сърцето ми.
Не че решетките имат някакво значение за него, защото той е толкова огромен, че и аз , и клетката, и царевичната ми коса, и роклята ми от цветни усещания , се побираме само в едното му око.
Обичам да се оглеждам в окото му.
Косата ми е на букли от перлено - виолетови рози, очите ми са изумрудени, а кожата ми е с прасковен цвят .
И лешниковата му сянка ме целува по устните през медената ограда на тераста..
Бяхме седнали върху две узряли праскови на клона и той ми свиреше на гъдулка, чиито струни от музиката се удължаваха до безкрайност.
Тогава по струните отивахме до полето с алени божури.
Над божурите небето червенееше от шафранено -жълто до сьомгово - оранжево и чак се преливаше в ориенталско червено,
а емоциите ни приличаха на къдравите божурени листенца, които се извиваха във всички посоки от блаженство..
Един ден, когато нито бяхме на прасковата, нито при божурите,
той ме притисна и целуна до една стена на перлено виолетовата улица.
И нощта, и къщите, и паветата бяха наклепани с боровинкови облачета или люлякови петна / ефектът е един и същ/.
Каза ми, че заминава и поиска да нарисувам портрета му на картина, която да пусна в реката.
Така щял да пътува по- бързо.
Качих се на далечно - синята нощ, която имаше форма на асма, чудеща се гроздове ли ражда или маслини.
Но и нощите и асмите никога не са наясно точно със себе си , своята продължителност и ефект над останалите.
Така че аз се покатерих внимателно, за да не падна , нарисувах го с платинено зелени отенъци и го пуснах, като предвидливо завързах портрета му за един мъхесто - ментов ластар, който можеше да расте до безкрайност.
Осъзнах за сетен път, че обичам безкрайните неща.
Създават ми усещане за сигурност и повторяемост.
Един кръговрат на всичко около мен..
Така или иначе, след дълго пътешестване, пътуване, пълзене, летене, подскачане и плаване, портретът му пристигна до пурпурния розов храст с китаеца, който бе вързал косата си на тънка опашчица; тънка и остра като брадичката му; китаецът, който в лявата си ръка държеше мен.
Портретът с едно диамантено око, защото другото бе закрито с кичур медузени съмнения и аз с двете очи, защото вързвам винаги всички въпроси на тила си, не бяхме изненадани от срещата.
Мъдрият китаец или китаецът Мъдрост ни втълпи, че всъщност във всеки един момент се намираме на точно опредлени места в съществуването, независимо от времевите проекции на нашите същности.
И така пак се озовахме един до друг, с гръб един към друг, за да почувстваме целостта си, незвисимо, че той вече беше с очила, а аз с лотос в косите.
Освен мъдри станахме и силни.
Измисляхме чудеса.
Аз правех гривни от планети и така помагах на планетите по-лесно да намират с кой да се въртят в необята.
Той правеше зениците си нарцисово златни, за да можем прегърнати да се превръщаме в сезони и така по- цялостно да усещаме живота..
Сега аз съм портрет в рамка, а той букет божури на бюрото ни.
Замряли сме за малко и наблюдаваме с интерес нашите същности как се милват.
Моята същност е светла слонова кост до далечно синьо, а неговата същност е гола.
Но някакси голотата му фосфорецира зелено, онова истинско зелено на пъпката миг преди да се разлисти на пролет.
Понякога имам усещането, че той и аз сме нескончаем процес на разлистване, разцъфване, увяхване и ново разлистване, като той е процесът, а аз проявлението..
Иначе като цяло - сме човеци.
Аз седя на пода на терасата с пурпурните рози .
И от пода го гледам през оградата от ковано желязо, която е намазана с пъпешов мед, долу на улицата той как кара колелото си на живота.
Неговият живот е движение, а моят - установеност, която пърха и чертае антични щрихи по белите листове..
Обичам установености.
Сивата сянка на котката ми е установеност с 9 живота.
Глезените ми са установеност, както и крилата ми.
Всичко друго от мен подлежи на промяна, дори магическите ми способности и моите настроения..
Защото когато се ядосам например, пораствам.
Ставам толкова голяма, че миглите ми са по- дълги от ръцете му и той е джудже с карфица в ръка пред гнева ми.
Тогава ме гледа с превъзходство.
Един такъв малък и превъзхождащ ме със спокойствието си.
И аз се смалявам до шарена , с нехаен поглед и калейдоскопични цайси.
На шапката ми се хили папирусово бяло зайче с огнени очи.
С това зайче от божурената поляна, яздим по виенското колело.
Умираме си от страх и кеф.
А той ,облечен в конопено расо ми се смее, казвайки че трябва да минем през всякъде..
Един път това "през всякъде" бе : аз сламена капела с ягодово шалче, закачена за него - шипковия храст, който макар и напращял от цветове, ме бодеше четири сезона , чак до зимата, докато се разкачим един от друг и тупна на земята с узрялите му шипки.
Е, после направих шипков червено -кафяв мармалад от спомени.
И до сега има в избата.
Когато ни е скучно, изваждам едно многоизмерно бурканче и го ядем с пръсти, а спомените сладнят мъхесто на езиците ни.
Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност.
И се чудя той как се побира в мъничката клетка на сърцето ми.
Не че решетките имат някакво значение за него, защото той е толкова огромен, че и аз , и клетката, и царевичната ми коса, и роклята ми от цветни усещания , се побираме само в едното му око.
Обичам да се оглеждам в окото му.
Косата ми е на букли от перлено - виолетови рози, очите ми са изумрудени, а кожата ми е с прасковен цвят .
И лешниковата му сянка ме целува по устните през медената ограда на тераста..
Годишна класация Топ-5 за 2016 г.
Промени в "Най-популярни постинги&q...
Liveblogging пародията "Питай прези...
Промени в "Най-популярни постинги&q...
Liveblogging пародията "Питай прези...
Хубав поетичен разказ, "с рошава същност"...
цитирайПрекалено асоциативно за мене, но те обичам такава - лудетина, фантазьорка. Открих и любим образ в тази творба:
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Поздрави, Факти! Усмивки през целия ден - без нужда от "многоизмерното бурканче шипков мармалад от спомени" - щом само от скука си го хапваш:))))
цитирай"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Поздрави, Факти! Усмивки през целия ден - без нужда от "многоизмерното бурканче шипков мармалад от спомени" - щом само от скука си го хапваш:))))
И чудесата крепят. Тук. Дават криле. За там, където нереално - реалното е истинско, с цялата пъстра игра на цветове.
Привет, Факти, докато четях приказката, просто те видях как преминаваш над сивомрачни локвички от дъжда и грейват с всичките странни закачливи образи от приказката, и минаваш " през всякъде".
Поздрави и нека ти е цветна и хубава неделята! :)
цитирайПривет, Факти, докато четях приказката, просто те видях как преминаваш над сивомрачни локвички от дъжда и грейват с всичките странни закачливи образи от приказката, и минаваш " през всякъде".
Поздрави и нека ти е цветна и хубава неделята! :)
Достойна за обичащи. Днес е празник - честит да е на всички.
цитирайmt46 написа:
Хубав поетичен разказ, "с рошава същност"...
радвам се, че се отби със закачливите си коментари.
спокойна нощ
цитирайспокойна нощ
donchevav написа:
Прекалено асоциативно за мене, но те обичам такава - лудетина, фантазьорка. Открих и любим образ в тази творба:
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Поздрави, Факти! Усмивки през целия ден - без нужда от "многоизмерното бурканче шипков мармалад от спомени" - щом само от скука си го хапваш:))))
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Поздрави, Факти! Усмивки през целия ден - без нужда от "многоизмерното бурканче шипков мармалад от спомени" - щом само от скука си го хапваш:))))
чудесата са проявленията на непоколебимата вяра.
все някак трябва да се премине и през сивомрачните локвички. и ако е с лекота, по- добре за тонуса.
усмивки
цитирайвсе някак трябва да се премине и през сивомрачните локвички. и ако е с лекота, по- добре за тонуса.
усмивки
megg написа:
И чудесата крепят. Тук. Дават криле. За там, където нереално - реалното е истинско, с цялата пъстра игра на цветове.
Привет, Факти, докато четях приказката, просто те видях как преминаваш над сивомрачни локвички от дъжда и грейват с всичките странни закачливи образи от приказката, и минаваш " през всякъде".
Поздрави и нека ти е цветна и хубава неделята! :)
Привет, Факти, докато четях приказката, просто те видях как преминаваш над сивомрачни локвички от дъжда и грейват с всичките странни закачливи образи от приказката, и минаваш " през всякъде".
Поздрави и нека ти е цветна и хубава неделята! :)
ближните си.
благодаря, честит празник и на теб, Стани.
цитирайблагодаря, честит празник и на теб, Стани.
sestra написа:
Достойна за обичащи. Днес е празник - честит да е на всички.
Я, поезията си е още тук!
цитирайfaktifakti написа:
ближните си.
благодаря, честит празник и на теб, Стани.
благодаря, честит празник и на теб, Стани.
sestra написа:
Достойна за обичащи. Днес е празник - честит да е на всички.
Прочетох с удоволствие. Много ми харесват тези твои странни писателски виждания. Харесах си няколко от моментите в повествованието. Просто ритъма и начина на подредба на думите в изреченията ме впечатлиха.
"Осъзнах за сетен път, че обичам безкрайните неща.
Създават ми усещане за сигурност и повторяемост."
"И така пак се озовахме един до друг, с гръб един към друг, за да почувстваме целостта си, незвисимо, че той вече беше с очила, а аз с лотос в косите.
Освен мъдри станахме и силни.
Измисляхме чудеса."
"Понякога имам усещането, че той и аз сме нескончаем процес на разлистване, разцъфване, увяхване и ново разлистване, като той е процесът, а аз проявлението..
Иначе като цяло - сме човеци."
"Глезените ми са установеност, както и крилата ми.
Всичко друго от мен подлежи на промяна, дори магическите ми способности и моите настроения..
Защото когато се ядосам например, пораствам."
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Днес нещо не ми е анализаторско. Като се пренастроя тия дни, ще мина да допълня коментара си относно чувствата и мислите, които ме връхлетяха докато четях...
Прегръщам те,
Ели
цитирай"Осъзнах за сетен път, че обичам безкрайните неща.
Създават ми усещане за сигурност и повторяемост."
"И така пак се озовахме един до друг, с гръб един към друг, за да почувстваме целостта си, незвисимо, че той вече беше с очила, а аз с лотос в косите.
Освен мъдри станахме и силни.
Измисляхме чудеса."
"Понякога имам усещането, че той и аз сме нескончаем процес на разлистване, разцъфване, увяхване и ново разлистване, като той е процесът, а аз проявлението..
Иначе като цяло - сме човеци."
"Глезените ми са установеност, както и крилата ми.
Всичко друго от мен подлежи на промяна, дори магическите ми способности и моите настроения..
Защото когато се ядосам например, пораствам."
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Днес нещо не ми е анализаторско. Като се пренастроя тия дни, ще мина да допълня коментара си относно чувствата и мислите, които ме връхлетяха докато четях...
Прегръщам те,
Ели
antikom написа:
Я, поезията си е още тук!
sestra написа:
faktifakti написа:
ближните си.
благодаря, честит празник и на теб, Стани.
благодаря, честит празник и на теб, Стани.
sestra написа:
Достойна за обичащи. Днес е празник - честит да е на всички.
cinderellathespy написа:
Прочетох с удоволствие. Много ми харесват тези твои странни писателски виждания. Харесах си няколко от моментите в повествованието. Просто ритъма и начина на подредба на думите в изреченията ме впечатлиха.
"Осъзнах за сетен път, че обичам безкрайните неща.
Създават ми усещане за сигурност и повторяемост."
"И така пак се озовахме един до друг, с гръб един към друг, за да почувстваме целостта си, незвисимо, че той вече беше с очила, а аз с лотос в косите.
Освен мъдри станахме и силни.
Измисляхме чудеса."
"Понякога имам усещането, че той и аз сме нескончаем процес на разлистване, разцъфване, увяхване и ново разлистване, като той е процесът, а аз проявлението..
Иначе като цяло - сме човеци."
"Глезените ми са установеност, както и крилата ми.
Всичко друго от мен подлежи на промяна, дори магическите ми способности и моите настроения..
Защото когато се ядосам например, пораствам."
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Днес нещо не ми е анализаторско. Като се пренастроя тия дни, ще мина да допълня коментара си относно чувствата и мислите, които ме връхлетяха докато четях...
Прегръщам те,
Ели
"Осъзнах за сетен път, че обичам безкрайните неща.
Създават ми усещане за сигурност и повторяемост."
"И така пак се озовахме един до друг, с гръб един към друг, за да почувстваме целостта си, незвисимо, че той вече беше с очила, а аз с лотос в косите.
Освен мъдри станахме и силни.
Измисляхме чудеса."
"Понякога имам усещането, че той и аз сме нескончаем процес на разлистване, разцъфване, увяхване и ново разлистване, като той е процесът, а аз проявлението..
Иначе като цяло - сме човеци."
"Глезените ми са установеност, както и крилата ми.
Всичко друго от мен подлежи на промяна, дори магическите ми способности и моите настроения..
Защото когато се ядосам например, пораствам."
"Мислех си всъщност, той какъв е от всичките му превъплъщения..
Огромен син гълъб.
Огромните сини гълъби са винаги благородни, с рошава същност."
Днес нещо не ми е анализаторско. Като се пренастроя тия дни, ще мина да допълня коментара си относно чувствата и мислите, които ме връхлетяха докато четях...
Прегръщам те,
Ели
точно по вкуса и настроението ми... благодаря ти...
и поздрав за теб, от сърце..
цитирайи поздрав за теб, от сърце..
