Да точно за юли иде реч.:-) Но ще разказвам не за седмия месец, а за човекъ, на който преди повече от 2000 години са кръстени тези 31 дни от годината.
         Знаете ли кой е той? – Аз не знаех. Чувал бях за него, учил бях за него, гледал бях филми за него! – Но не бях направил тази проста връзка, че юли идва от Юлий Цезар. Направих това и много други „открития” и разсеях много свои заблуди за Древен Рим, четейки книгата на Александер Кравчук  „Юлий Цезар”.
        Попаднах на романа случайно в края на месец юни. Купих книгата по силата на навика, без идея кога ще го чета.
      Обичам да събирам любопитни за мен книги – фантастики, исторически романи + други книги, които привлекат вниманието ми. Занесох книгата в квартирата и я забравих. (Първо посрещах гости, после пътувах за седмица до дома, замествах колеги в работата и т.н.)
        Книгата си стоеше на полицата в коридора и чакаше –  до този понеделник (16-ти юли), когато се хванах да разтребвам. Подреждайки, реших да я разлистя, да погледна първите страници, но се зачетох и взе да ми става интересно.:-) Толкова интересно, че прочетох първите четиресетина страници още същата вечер. След тези първи страници вече не можех да оставя книгата непрочетена:-)

     Открих, че Цезар е живял съвсем различен от представите ми живот.
      - Че е  изживял 99% от живота си борейки се.
      - Че не е бил просто добър или лош, а жив човек.
      - Че е писал книги и дори стихове.
      - Че е имал глава на раменете, за да мисли.
      - Че сам е открил човекa, който след време ще го наследи и ще доразвие идеите му.  - Той Цезар и „наследникът му” – Октавиан Август, са дали (за добро или лошо) не само имена си на два от месеците в годината, но и наистина много за Рим, а оттам и за съвремения западен светоглед.

      В книгата прочететох още и зa  Цицерон, Верцингеторикс, за Рим и нравите му, за Галите и други народи, за политическите игри и военна стратегия и ... за живота в онези времена:-)

Послепис: Чели ли сте нещо друго от същия автор? (Допада ми стилът му.)  


Послепис:
Още няколко исторически и човешки романи, които прочетох през последните години:

Закъснял постинг за буквите, книгите и четенето

Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев

„Сказание за времето на Самуила” от Антон Дончев

„Трите живота на Кракра”, дял I-ви – от Антон Дончев

За книгата „Тримата Дюма” – от Андре Мороа

Една малка оранжева книга със златни букви

Книгата „Джон Ф. Кенеди – мисли, речи & анекдоти”

За книгата „Атинянката Тайс” – автор Иван Ефремов

„Гора” - автор Рабиндранат Тагор

Сборника „Старецът и морето” и романа „Фиеста” от Ърнест Хемингуей

За романа “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – от Илия Троянов

Из книгата „Гръцка митология – За боговете на Олимп” – откъси

Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето.

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

„Скици с въглен”, „Стария слуга”, „Ханя” – новели от Хенрик Сенкевич

Сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.