Вълнуващо приключение:-) - Великолепна фантастична история за съдбата на човечеството през XXVI век!

          Прочетох романа "Войната на ъплифта" на Дейвид Брин за първи път през 97 година. - Бях впечатлен, бях поразен от идеята за ъплифта.  По това време апетита ми за четене на фантастика все още се раждаше. (Започнах да чета фантастика през 95 г. до книгата на Брин бях прочел едва 15-20 заглавия.) Сега като се замисля късметът ми на начинаещ, наистина е бил страхотен защото почти всички книги, които прочетох през тези първи две години са чудесни заглавия, които горещо препоръчвам:-)

Поредицата на Айзък Азимов – „Роботите и империята”;
Жул Верн и неговият урадеен  изстрел към Луната;
фентази легендата „Мечовете на Шанара”;
„Пътешествията на Тъф” от Джордж Р. Мартин;
„Кобра” и „Удара на кобрата” от Тимати Зан.

         След прочитането на този фантастичен спектър и на романа на Брин за ъплифта, завинаги се влюбих във Фантастиката.:-)

          За мой късмет повечето от приятелите ми също четат фантастика и често ме изненадват приятно с нови идеи или четива:-) Така стана и тези дни:-) Мои добри приятели, големи любители на фантастиката и на книгите ме дариха с романа - „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин:-)

А сега – крайно време е да Ви разкажа за самата книга;-)
 
           Романа на Брин е много увлекателен, толкова увлекателен, че трябва да Ви предупредя – започнете ли да го четете няма да можете да го оставите! Аз прочетох 510-те му страници за два дни и половина. За това добре си направете сметката – по време на отпуска ли ще го четете, докато сте в сесия ли, по време на скучни лекции в университета ли, в големите междучасия в училище или в почивните дни – събота и неделя, но предвидете време! – Кога? Вие си знаете:-)

            Книгата разказва за човечеството и патилата му през 26-ти век! Четири века след контакта с Галактяните (старите галактически видове) и галактическата цивилизация.
             Галактяните съществуват от милиарди, милиарди години (от много „еони”). А в галактиката има ясен ред и йерархия, много преди ние хората да започнем да помним отброяваното време. Всеки нов разумен вид, произлиза, е ъплифтиран (чрез селекция и гено инженерство) от по-стара галактическа раса, наричана раса Патрон. И така по веригата назад до изчезналите, митични прародители на всички разумни галактически видове. Всеки от старите галактически видове, ъплифтирал много други видове се стреми към водеща роля в галактиката.  За да не се изпотрепят всички помежду си има ясни галактически правила, които разбира се периодично се заобикалят и нарушават.
             Та в тази ситуация Човечеството се пръква буквално от нищото (по галактическите стандарти)!  Без да бъде ъплифтирано от друг стар разумен вид! По този повод в началото всички искат да унищожат хората! Не да ни избият, защото това би било против правилата - не, те искат "само да ни помогнат" като ни ъплифтират и поробят!
             Да, ако не всички раси в космоса, то почти всички искат да ни видят сметката, но за наш късмет Човечеството, още преди контакта с Галактяните е успяло сам-самичко да ъплифтира два разумни вида – Неошимпанзетата (Шимити) и Неоделфините.:-) - Така по изумителен начин хората се измъкваме доказвайки, че сме нещо повече от материал за ъплифт. Разбира се това не пречи на мнозинството от старите видове заядливо да наричат нас хората, Вълкони (раса със съмнителен произход, раса без патрон). Така, повечето от галактяни решават, че имат право да ни завладеят за да ни превъзпитат, ъпливтирайки ни отново.
             Разбира се Човечеството се бори за своето оцеляване и за оцеляването на своите спътници Шимите (неошимпанзетата) и Неоделфините! Имаме на наша страна и една хуманоидна раса съмишленици и късмета на начинаещи:-) Дали е много или малко, ще прочетете, ще видите;-)

             Конкретния роман, „Войната на ъплифта” разказва за поредната фаза от борбата ни за оцеляване! (Има още няколко романа за ъплифта)
...
Тук спирам своя разказ.
Ето няколко цитата из „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин  

Извадки из „Речник и списък на героите”

     Атаклена – дъщеря на тимбримския посланик Ютакалтинг. Водач на Партизанската армия на Гарт.

     Библиотека – древен склад на познание. Един от основните фундаменти на обществото на Петте галактики.

     Бурурали – последната раса патрон (преди земляните), на която било позволено да наеме Гарт. Наскоро ъплифтирана раса, почти унищожила планетата.

     Вълкони – представители на раса, постигнала галактически статут без помощта на патрон.

     Галактяни – едни от най-старите пътуващи сред звездите видове, които оглавяват общността на Петте галактики. Много от тях са станали раси патрони, присъединявайки се към древната традиция на Ъплифта.
     ...
     Губру – псевдоптицеподобна галактическа раса, враждебна към Земята.

     Ифни – от „Инфинити” (Безкрайност), богиня на късмета.

     Коулт – тенанински посланик на Гарт.
     ...
     Робърт Онийгъл – капитан от гартската колониална милиция, син на планетарния координатор.

     Сер – уважително обръщение към по-старши земянит от двата пола.
    ...
     „Стрийкър” – междузвезден кораб с екипаж делфини, извършил важно откритие в срещуположният на Гарт край на галактиката. Това откритие е причина за настоящата криза.

    Сюзерен – всеки от тримата командири на нашественическия губруански корпус. Командирите отговарят за един от трите ресора: Благопристойност, Бюрокрация и Армия. Тримата заедно определят цялостната политика. Сюзеренът е и кандидат за трона на Губру и за пълна сексуалност.
     ...
     Тимбрими – галактяни, известни с адаптивността си и хапливото си чувство за хумор. Приятели и съюзници на Земята.
     ...
     Ютакалтинг – тимбримски посланик на колониалната планета Гарт.

    Фибен Болтън – неошимпанзе еколог, лейтенант в колониалната милиция.

    Шен – англически термин за мъжко неошимпанзе.

    Човек - англически термин за човешко същество (мъжко и женско).

    Ъплифт – древен процес, чрез който по-стари галактически раси приобщават нови видове към галактическата култура посредством селекция  и генно инженерство. Така получените раси клиенти служат на своя патрон за определен период като отплата за възникването си.

ПРЕЛЮДИЯ
     „Колко странно, че на един такъв малък свят му се паднало да означава толкова много.”
     ...
     „А сега ти, нещастен малък свят, си избран за мястото, където ще се проведе война.”
     ...
     „Гарт е най-беззащитният земен преден пост ... и най-лесно можем да го вземем в залог...”
    ...
    - От незапомнени векове – изцвърча председателката на стандартен галактически три, - още отпреди нашата слава, още от преди да станем раса патрон, дори още отпреди да овладеем Ъплифта, нашият път беше да се стремим към равновесие. ...
    - Дзуун... – отекнаха събралите се.
    - Макар и полуживотни, нашите предци все пак са знаели, че ние трябва... трябва да изберем... трябва да изберем трима.
    Един да ловува и да удря без смущение,
    за слава и земя!
    Един да се стреми към праведно поведение,
    за благопристойност и чистота!
    Един за надвиснала опасност да носи предупреждение,
    за сигурност на нашите яйца!

Първа част – НАШЕСТВИЕТО

     1. Фибен
     ...
     Всичко, което можеше да лети в космоса, напускаше Гарт с непресторена припряност. Скоро космодрума щеше да упостее.
     ...
     Фибен се зачуди дали командването вече е решило кой кораб ще управлява той. ...”Стар не означава непременно лош – сам си напомни той. – Влез в битката с хилядогодишна бъчва и поне ще знаеш, че може да поема удари.”
     Повечето от тези разбити разузнавателни кораби бяха учствали в сражения сред звездите още преди човешките същества изобщо да чуят за галактическата цивилизация... преди дори да започнат да си играят с барутни ракети, опърлящи пръстите им и стряскащи птиците на родния свят Земя.
     Тази мисъл накара Фибен да се поусмихне. Не беше особено почтително да се мисли така за своята раса патрон. Но пък и човеците не бяха допринесли чак толкова за народа му, та да ги почита.
     ...

2. Атаклена
     Пипалцата около главата й се раздвижиха от раздразнение.
     ...
     В другия край на чакалнята, застинал сред малка група човеци, баща й внезапно вдигна глава. Собствената му корона остана спокойна и неподвижна, но Ютакалтинг килна глава и се обърна да я погледне с едновременно насмешливо и леко развеселено изражение.
     Това обаче не премахна яда й. В тази тълпа от земянити й беше трудно да се успокои. „Карикатури” – презрително си помисли Атаклена, макар отлично да разбираше, че това е едновременно неучтиво и несправедливо. Разбира се, земянитите не можеха да бъдат други – едно от най-страните племена на галактическата сцена от еони. Но това не означаваше, че тя трябва да ги харесва.
     Видя, че баща й се смее на нещо, казано от един от земните офицери, и се зачуди как ли го прави. Как го понася така добре?
„Никога няма да усвоя тези спокойни, уверени маниери. Никога няма да мога да го накарам да се гордее с мен.”
     ...
     В ситуацията имаше горчива ирония...
     Втората подчинена раса на човечеството не беше на повече от два века – по-млада дори от неошимпанзетата.
     ...
     - Атаклена, добре ли си?
     Баща й бе дошъл до нея и гледаше с добродушна загриженост.
     - Не, татко. Не искам да заминавам за планината с Робърт Онийгъл.
     ...

4. Робърт
     ...
     - Нали знаеш, че лианите могат да се дресират? – попита Робърт Онийгъл.
     Намръщеното лице на Атаклена изглеждаше почти човешко, въпреки прекалено раздалечените  й овални очи и неземния, изпъстрен със златисти точки зелен цвят на огромните й ириси. Леко извитата й изящна челюст и ъгловатите й вежди правеха изражението й малко иронично.
     - Робърт, сигурно не искаш да кажеш, че са предразумна форма на живот, нали?
     ...
     - Добре, Робърт. Обещах на баща си, че ще извлека максималното от това принудително изгнание. Покажи ми чудесата на тази планета.
     ...

     9. Ютакалтинг
     Юкаталтинг знаеше, че не разумно да чака още много. И все пак остана с библиотекарите.
     ...
     Неканен, в бледия блясък на короната му се оформи рититийс.  Глифът обикновено се използваше от тимбримските родители, за да успокоят уплашените си деца.
     „Те не могат да те видят” – каза Ютакалтинг. И все пак глифът упорито остана, като се опитваше да успокои изпадналите в беда.
     От друга страна, тези хора не бяха деца. Човеците знаеха за Великата библиотека едва от два земни века, но преди това бяха имали хиляди години своя собствена история. Все още можеше да им липсва галактическото лустро и отраканост, но това по някога беше преимущество. Рядко обаче.
     ...
     „Опразването” на планетарната Библиотека служеше на неговите цели, но също потвърждаваше мнението му за хората. Те просто никога не се предаваха.

15. Атаклена
     ...
     Еленът би тичал по-бързо. Пумата би се плъзгала в смълчаната гора по-безшумно. Но Атаклена никога не беше чувала за тези животни. И дори да беше, един тимбрим никога не прави сравнения. Девизът на расата им беше „приспособяемост”.
     През първия километър вече бяха започнали автоматичните промени. Жлезите впръскаха сили в краката й, а промените в кръвта я караха да използва по-пълноценно въздуха, който дишаше... бързите и стъпки в леката глина бяха леки и тихи.
      ...

    Втора част – ПАТРИОТИТЕ
    ...
    Трета част – ГАРТЛЯНИТЕ
    ...
    Четвърта част – ПРЕДАТЕЛИТЕ
    ...
    Пета част – ОТМЪСТИТЕЛИТЕ
    ...
      88. Гейлит
     ...
     Не я безпокояха много и самите изпити. По дяволите, та те бяха най-приятната част от деня! Кой беше този древен човешки мъдрец, който бе казал, че най-чистото удоволствие и най-великата сила във възхода на човечеството е радостта на сръчният майстор от занаята му?
     ...

    Шеста част – ГРАЖДАНИТЕ
   ...
   Седма част – ВЪЛКОНИТЕ
   ...
##. Останалото е в многоточията – които си струва да бъдат прочетени.;-)  и в предисторията "Звездна вълна се надига" – от Дейвид Брин


Послепис:
Още няколко романа фантастика, които прочетох през последните години:

ЕОН от Грег Беър

„Книга на страшния съд” от Кони Уилис

Закъснял постинг за буквите, книгите и четенето

"Звездна вълна се надига" – от Дейвид Брин

За романа „Обитаемият остров” от Аркадий и Борис Стругацки

"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки

„Трудно е да бъдеш бог” - автор Аркадий и Борис Стругацки 

Из сборника „Неуговорени срещи” от Аркадий и Борис Стругацки

„Камъче в небето” – автор Айзък Азимов

Жул Верн и книгите му „Капитан Немо” и „Две години ваканция”

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин

За романите фантастика „Гейтуей I, II, III, IV” – от Фредерик Пол

Марион Зимър Брадли и нейната поредица романи за планетата Дарковър

 „Съдба” – автор Шиничи Хоши. 
Книга 65-та от поредица Галактика

„Безсмъртни в Испания” – автор, Нанси Крес

„Денят на възраждането” - автор Сакьо Комацу. 
Книга номер 87 от поредица „Галактика”

„Гравитационната гибел на вселената” – от Айзък Азимов

За книгата „Безсмъртни в Испания” – автор, Нанси Крес

+

Удивителна книга – „Земята на Коперник”, автор Михаил Рушинек

За книгата „Малкият принц”

За книгата „Атинянката Тайс” – автор Иван Ефремов

Из книгата „Гръцка митология – За боговете на Олимп” – откъси

Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето

Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин

Вечният град – автор Александър Проханов

Весел Зодиaк

Гатанките на баба

Ти си се справил по-добре от мен.:)
Аз нещо бях изгубил дар слово след като я четох, пък и тогава беше началото на плахите ми блогърски опити, та никакво ревю не излезе. И понеже е очевидно колко добре се справяш с представянето на хубави книги, ще ме принудиш да се отбивам още по-често.;)

За мен е чест:-)