Държавата и медиите, властта и пропагандата от сутрин до вечер „работят за добруването на нацията”! Държавата създава благоприятни условията, а медиите коват новините докато са горещи!
     Тези дни медиите ни показват как едни хора с „камане и дърве” в ръце се събират „да се бранят”, а други ни нашепват: „Виждате ли ги! Ние бдим за нацията и ще ви браним!” Две реплики, едно послание: „Нека  всеки да си направи лична армия, за да помага на гражданите и полицията!” – без първите или вторите да са искали подобна помощ.
     Създава се напрежение, а това е възможно, когато липсва диалог, разбиране и общи задружни цели.
     Останали сме шепа българи, седем милиона и малко, но диалог и акъл не щем, искаме някой да ни оправи! И те ни оправят, перидично, кой как ни хване, та да цъфтим и връзваме. Само дето главите ни не увират – ама как да уврят,като още не уврял камъкът.
......................................................................................       В родния ми град има различни цигани, някои живеят в града от 100-150 години, други са дошли в последните години. Наричам ги цигани, а не роми, защото от възрастни хора сред тях съм чувал да казват: „Ние сме Цигани, не роми!”
      Повечето от старите цигански семейства са разпръснати из целия град и имат съседи българи. Друго характерно за циганите в нашия град е, че всички работят - градинари, бакърджии, дърводелци, полицаи, преподаватели в Софийския Университет, грънчари, музиканти, хамали, знахари, търговци, учители, строители, ...
     Сред тях, както и сред всички останали, има и добри, и лоши хора! 
    Разбира се, това са само думи, а реалността се вижда само в случките на живота.
                                                         #  #  #
    Моята среща с циганското семейство в автобуса, на път за дома.
     Прибирам се миналата есен към в къщи, а на автогарата – народ, народ, народ!
     По едно време дойде и едно циганско семейство – майка, баща, двете им дъщери и един техен братовчед. В началото и аз както всички останали ги гледах с подозрение и накриво.
     ...
     Десетина минути по-късно, криво-ляво се натъпкахме като сърделки в автобуса. Бяхме има-няма 60-65 човека! Още ми е чудно как се събрахме! Автобусът потегли и стюардесата тръгна да събира пари за билети. Циганското семейство също като мен бяха правостоящи. Като стигна до тях стюардесата поиска да и платят 5 цели билета, те и казаха: "Малката ни дъщеричка е на 6 години и би трябвало да пътува с половин билет". И настана една караница – Стюардесата: „Това дете е по-голямо, лъжете” Бащата: „А вие не се ли срамувате, че искате цял билет от дете, още повече, че сме правостоящи”, и така поне пет минути!)
     ...
     Платих си билета и криво-ляво се подпрях в една облегалка. Започнах да зяпам наоколо и да си мисля разни неща.
     ...
     В един момент вниманието ми се спря на циганите. Бях почти до тях и чух как бащата започна да обяснява на племенника си как машина фреза минава в режим на оптимална работа и че му се иска да отиде на есенния панаир в Пловдив, да купи втора подобна машина, за да разшири работилница си.
После видях как майката извади две бутилки с вода, подаде едната на мъжа си, а другата на децата си. - Пиха вода и малкото момиченце започна тихичко да разказва нещо на майка си, а аз се заслушах в музиката от mp3-плеара си. 
     ...
     След около половин час циганското семейство отново привлече вниманието ми. Този път причината бе майката и нейната грижовност - жената буквално се сгъна на четири, за да седне на пътеката и гушне малката си дъщеричка в скута си.:-)
     ...
     След още 30-на минути, отново бях изненадан. - Бащата взе да говори нещо на цигански – в същия момент малкото момиченце подскочи и му каза ”Тате, не говори на цигански, сега сме в автобуса, не е красиво, хората трябва да ни разбират, не сме чужденци”!
    
     ......................................................................................
    
     Това видях, това разказвам - без коментари и обобщения!
                                                                 
Послепис:
Предварително искам да благодаря на всички, които решат да коментират постинга ми.

добри илоши, възпитани и невъзпитани. Виждала съм и съм работила с цигански семейства, по- възпитани и чисти от българските. Просто е въпрос на възпитание, поколения наред.

обаче ще ти кажа, че си написал страхотен постинг, според мен.
Браво за гледната точка и искреността ти.
Към тази мърлява, политизирана и неприятно ухаеща тема си подходил като възпитан, чист и откровен млад човек.
Пак Браво !!!

Хубав постинг, трябва някой да показва и другата страна за тези, които усърдно се чудят как да я заобиколят.

както са различни и българите (нецигани). По селата наистина е така, както го описваш. Като малка, при баба ми, големи игри падаха точно при циганите. Беше страшно забавно. Никой не крещеше след нас "не прави това, ще се нацапаш, ще паднеш, след оттам..." Не че баба ми знаеше, подозирам, че не би ме пуснала.

Иначе случките ми с цигани в София са доста негативни. Бих казала, че съм станала малко расистка в това отношение. Но! Това не значи, че при човешко отношение се държа лошо.
Веднъж бях свидетел на ужасно отношение към циганин. Беше припаднал - епилептик. Жена му се опитваше да му държи главата здраво, защото той се мяташе и тя се тряскаше по плочките. Извиках бърза помощ и след като дойде линейката, лекарите едва ли не го подритваха с крак. Крещяха на жената, която беше достатъчно ошашавена - какво го била водила по улиците... Отношението им беше... зло.
Та същите тези цигани, на следващия ден, седели на смени там, откъде съм минала само за да ми благодарят. Циганката беше направила баница. Отказвах, отказвах, но накрая я взех.
Но не посмях да я опитам дори...

е циганския квартал до "Красна поляна,Сф., където често минавам с колата. Но вечер не предпочитам. За всеки случай! Та там има беднотия бараки, но има и богаташки къщи. Иначе впечатлението е, че е много мръсно, но се перат нонстоп и винаги висят на въжета купища дрехи.
Та те са различни от нас по бит и култура, но Циганин не значи лош човек.
"Всяко стадо си има мърша", но при тях понякога стадото е доста задружно, голямо и озверено.
Поздравления за интересния постинг!!!

Надявам се все повече цигански семейства да следват ппримера на това семейство.А иначе когато четях поста ти искам да ти кажа че ни един път не си отвлякох вниманието някъде другаде страхотно написано. :)