„Съединението прави силата” - Този мъдър девиз, е изписван от Ганьо навсякъде, но незнайно защо винаги е забравян от същият.Преди няколко дни ходих да разгледам едноименната експозиция с макети на някои от историческите забележителности на България.

Ако се интересувате от макети, архитектура, български исторически забележителности или сте Любопитко, разполагате със свободно време, от 2 до 4 лева за вход + 1 лв. за фотоапарат – помислете дали да не посетите изложбата.

Ще използвам момента, да Ви разкажа и впечатленията си от обектите до, които съм ходил на живо. Ще се радвам и Вие да споделите своите впечатления от местата на, които сте ходили;-)

Експонатите в залата:

Макета на „Националната галерия” и „Етнографски музеи”, бивш „царски дворец”
„Двореца” е бивша основно реконструирана турска резиденция (конак), намираща се в центъра на София, на жълтите павета. (Тук е момента да кажа, че всъщност не съм наясно дали стария конак е бил запазен и разширен или е бил съборен и на негово място от европейски архитекти е бил е построен „царския дворец”.)

Иначе самата сграда наистина е забележителна, двореца е разполага с:
- Огромна бална зала (може би 20 метра, на 10 метра на 9 метра височина). Тази зала в момента представлява уникално за България изложбено пространство – с прекрасно осветление и оригинална висяща конструкция, на която са разположени картините на майсторите.
- Зимна градина, в нея може да видите една интересна мозайка.
- Полукръгъл „стъклен” кабинет – също любопитно пространство.
- Изключително интересен параклис, разположен в мазето на сградата (за съжаление недостъпен, освен по случайност – както стана в моя случай). За съжаление параклиса от немарливост и историческа слепота (по комунистическо време) е бил почти напълно унищожен. (Аз научих за него случайно, преди две години, докато разглеждах една гостуваща експозиция в съседство с него.)
- Реконструираните тавански помещения, също представляват приятна изложбена площ.   /Всичко казано до тук е за частта на „Националната художествена галерия”, за мой срам в „Етнографския музей” още не съм влизал./

Въстановка от Копривщица
Макета, не изглежда достоверен, но иначе е атрактивен. (В спомените си от Копривщица не успявам да изровя подобен архитектурен план – но това е повод да разглеждам по-внимателно)

До Копривщица съм ходил само два пъти, но съм влюбен в архитектурата на този град:) Най-силно впечатление ми направиха:
- Старото Читалище – голяма и въпреки това изключително красива, дори уютна сграда.
- Старата черква на хълма – сграда с уникална архитектура, но за жалост е изключително занемарена.
- Каменният мост – има го на всички картички.
- Красивите къщи на заможните копривщенски 


Кораба „Радецки” – с който Ботев заедно с още 200 четници пристига на българска земя. /За съжаление не съм го посещавал на живо, ще се радвам Вие да ми разкажете за него./

Крепостта „Баба Вида” – Бастиона-крепост е кръстен на Вида, най-голямата от дъщерите на богат местех феодал управлявал тези места през средновековието. Вида, го наследила и управлявала силно, мъдро – хората от уважение към нея нарекли крепостта „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”. Това е най-добре запазената средновековна българска крепост. От приятели знам, че „Баба Вида” е наистина забележителен обект, за жалост аз все още не съм я посещавал.


Крепостта на нос Калиакра
/За съжаление не съм я посещавал на живо, ще се радвам Вие да ми разкажете за нея./


Православният катедрален храм във Варна
Големият катедрален храм, е забележителна сграда, намираща се в самия център на града. Строена повече от десетилетие, осветена е в началото на 20-ти век (около 1908-1909 г.). Днес тази черква е един от символите на град Варна. Тя е и туристическа забележителност и любимо място за срещи. Вечер Катедралата е окъпана във светлина и е едно от най-красивите кътчета на града:-)

Храм паметника Александър Невски
Огромна, солидна, бяла църква, най-голямата на Балканския полуостров – въпреки  това красив и уютен храм, но за изненада и съжаление доста занемарен. (С нови позлатени кубета и опушени икони и фрески!) 


Народният театър “Иван Вазов”
Красива, богато украсена сграда, разполагаща с три разкошни театрални зали (съответно със 800, 200 и 100 места) и няколко красиви фоайета, използвани като изложбени пространства.

Завършен през 1907 г., Народният театър вече 100 години е храм на българското изкуство и култура:-)  През годините на неговата „Голямата сцена”  гости са били стотици български и чужди артисти и стотици хиляди зрители:-) 


Руската черква в подножието на връх Шипка
От разкази на познати знам, че това е изключително интересен православен храм. Построен от Русия за храм паметник на тридневната саможертвата на българските и руски войни на връх Шипка.

/За съжаление не съм я посещавал нито черквата нито самоя връх - ще се радвам Вие да разкажете за тях./ 

Паметника на връх Шипка


Рилския манастир
За мое съжаление и него не съм го посещававал,  мога да разкажа няколкото приказки, които съм чувал за него.
 
Първата приказка разказва, че Манастира е построен на свещена земя (на мястото на стари езически храмове), като мястото му е посочено от самия св. Иван Рилски. Според други не местото е важно, а частицата от мощите на св. Иван Рилски, които се пазят там.

Легендата, още разказва, че  св. Иван Рилски, е един от четирите защитника за България - а именно св. Иван Рилски, св. Димитър Солунски, св. Георги Победоносец, за четвъртия не съм сигурен (може би беше св. Николай Чудотворец). Като съм питал – „Защо точно четири закрилници” – отговора е бил „Броят им може би идва от четирите посоки на света”.)

Друга приказка разказва за магичността на една пещера в близост до манастира. Дядо ми е разказвал, че е минавал през нея за здраве и за да пречисти духът си.

Самия манастир е строен и преустройван многократно. На няколко пъти е бил частично разрушаван (от пожари и нападения), най-старата му, запазена до днес част е централната храмова кула, построена от камък към края на 13 век.


Казанлъшката гробница
Ходил съм до нея, като съвсем малък – не мога да разкажа за нея. Затова с две думи щте Ви разкажа за една друга тракийска гробница – тази при село Старосел. Първото нещо с което ми направи впечатление гробницата над Старосел, бе приказното и местоположение и майсторския строеж. Изглежда древните Траки са били повече от умели строители и сръчни ваятели, а и хора с много тънко естетическо чувство! Излизайки пред гробницата пред вас се открива дивна панорама на долината пред вас – сякаш виждате от птичи поглед!


Покрития мост съграден от майстор Кольо Фичето
До моста не съм ходил, а трябва. Виждал съм други постройки, съградени от този забележителен човек, от този голям български, възрожденски строител. Тук ще спра, за да запазя правото си да Ви разкажа за него по-нататък.  (Защото в момента не съм подготвен, а съм изключително пристрастен и любопитен по темата строителство и в частност живота и работата на майстор Кольо Фичето).


Панагюрското златно съкровище
Наистина уникално – до днес не е открито друго подобно! С по-вина изработка или интересна изработка! Наброяващо девет съда – една амфора, седем ритона и една фиала. Големият съд, амфора, е с дръжка във форма на кентаври. От седемте ритона три са с форма на животински глави, един е във формата на козел + три канички с форма на женски глави (може би амазонски). Макета, показан на изложбата е с размер два пъти по-голям от действителния.


Релефът - Мадарски Конник
Според последните тълкувания – символизира космическа картина, събитие. За Прабългарите, конникът е образ на слънцето, кучето е образ на луната, а змията е символ на съзвездието Змия. Компютърен анализ на изобразеното разположението на слънцето, луната и съзвездието змия (дракон), открива, че то е възможно единствено през 165 г. от новата ера, а това е годината, която източниците сочат за начало на българската държава на територията на Европа.

Послепис: Макетите са красиви, но не напълно автентични, убеден съм някои от тях са грубо неточни! – Затова пожелавам на всички Вас и на себе си, да посетим всички тези обекти на живо! Да видим, да запомним, да имаме какво да разкажем за тях!

Послепис:
Още няколко мои пристрастни, недостоверни мисли за историческата и днешната ни  действителност:

Закъснял постинг за буквите, книгите и четенето

Родови сънища

През куп за грош

Гатанките на баба

Голямото бързане

Избирам българското

Старите хора и младежта

Дончо Цончев и неговите живи разкази

Най-широко рекламираната „напитка на нашето време”

Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето

За циганите и за "срещата ми" с едно циганско семейство в автобуса

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

17 септември, празник на Вяра, Надежда, Любов, София и празник на столицата:)

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

„Съединението прави силата” - Този мъдър девиз, е изписван от Ганьо навсякъде, но незнайно защо винаги е забравян от същият.

сградите са доста красиви, но конника за финал не ми харесва, защото той не е такъв...

Да, и на мен ми се струва, че макета на коника не изглежда като оригинала! (Изобщо не прилича на спомена, от екскурзията ми до Мадара.) Пожелавам на всички да отидат да видят оригинала. Има много какво да се види – крепостта се намира на невероятно място, а стълбите по, които се стигаше до нея са истинско приключение. Като добавим и пещерите, и останките от селището наоколо – един ден разглеждане, едва, едва стига.

Всички тези, а и много други български исторически места трябва да се посетят на място!

Самите макети не са точни, да не кажа доста недостоверни – любопитни са за разглеждане, но не показват верни исторически картини!

Ммм аз на конника ходя често, защото ми е близко... и знам много добрекка изглежда. и това няма общо. цветът на скалата, пукнатината, много са изпъкнали формите на конника, скалата е гладка, лъвът е малко по напред и не седи по този начин, а кучето е малко по-далеч сякаш. Всъщност самия истински конник изглежда далеч по-величествен от макетчето си. Имам в предвид не само заради размерите, но и стила с който е направен. и да не забравя, кучето е по-дребно :)

За интересното и полезно допълнение:-)

Аз съм ходил до Мадарския Коник като малък, но наскоро в твоя блог видях два постинга за разходките ти до там, имаше и чудесни снимки;-)

Прекрасна и благородна идея, великолепно осъществена. Но...
Спомням си времето, когато бе открит Античният театър. А след като аз си го спомням, няма начин в него да са се разхождали дами и господа с облекла от 19 век, нали? Все пак не съм толкова стара.
Иначе всичко е чудесно. Благодаря. И синът ми е очарован.

Добре печелят хората, а взимат и субсидия от държавата!

За достоверността на макетите – не съм спец по темата, но и аз забелязах, че са всичко друго, но не и достоверни (особено макетите на старините), но за изложба стават – доста ефектни са.:-)

Анонимна,
пожелавам ти следващият път заедно със сина ти да разглеждате историческите местта на България на живо.:-) – весели летни дни:-)

abe na shipka zasto nqma danni

Пита ли оргазизаторите?

Това лято посетих някой места в северна БГ и бях много разочарована от вида на кораба Радецки... бяхо опънали едни лъскави щарени тенти... абе голяма цигания ми се видя... надали е изглеждал точно така някога...
А крепостта Баба Вида е чудесна :)

Калинка:-)
Пожелавам ти да видиш и обикнеш всяко кътче от прекрасната ни родина;-)

Благодаря :) И аз ти пожелавам същото :)

:-))

Мадарският конник не символизира никакво събитие, това са налудни глупости! Мадарският конник е езическияпрабългарски бог - Конния бог, Сйявуш или Сива, както са го помнели българите в 19 в. и са празнували празника му с настъпването на Новата година!