Напоследък доста бях занемарил четенето на книги:-(  и точно в този момент случаят ме срещна с една малка оранжева книга с неясен златен надпис на корицата.
           .............
           Държах опакованата в найлонче книга в ръка и я разглеждах. Очите ми виждаха една малка книга със стари стилни корици, но интуицията ми нашепваше „тук има още нещо”! – взрях се в някога златният надпис и с мъка прочетох “Miguel de Ceruantes” … Помолих да разопаковам книгата – разлистих я ... видях един топъл портрет ... запрелиствах назад за да достигна до заглавната страница:
            Бруно Фран – „Сервантес”, роман;
            малка графика на Дон Кихот и Санчо Панса;
            и името на издателя „Народна култура”, София, 1963 г.

            Не бях чувал за Бруно Франк, не бях и на вълна да чета за Сервантес, но разлиствайки книгата видях няколко любопитни картини, няколко стиха и едно-две заглавия и ... купих книгата.
..............
            Прибирайки се към квартирата, в автобуса, разтворих книгата е се зачетох ...
            Началото бе неочаквано, попаднах на някакъв кардинал-легат, разглеждащ Мадрид, новата столица на половината свят, казващ:  „От това мръсно гнездо се управляваха Испания, Бургундия, Лотарингия, Брабант, Фландрия и приказните златни царства отвъд океана”  (а по-късно и Португалия и нейните колонии). 
            Книгата продължава със срещата на въпросния кардинал-легат (папски пратеник) с Филип II владетелят на тази испанска империя, Сервантес още го няма. Въпреки това повествованието е интересно, дори увлекателно. 
            Четейки малката оранжева книга, неусетно открехвам вратата към един друг свят – към епохата на испанската империя в края на 16-ти век.
...............
           Ето го и Сервантес – малко, по малко започва да си пробива път. Прави го трудно, също както труден е бил живота му! 
..................
            Неусетно по един увлекателен начин научавам много за безкрайните патила в живота на Сервантес и епохата му! Откривам и още много, много неща:-) :-) 
 
            Тук ще сложа точка в своя разказ за „Сервантес” на Бруно Франк., но ще напиша и думата „продължение”, защото всяка хубава книга обогатява и провокира.;-) 

четене :):):)

В повечето случаи е приятно:-)
(За разочарованията гледам да не се издавам):-)

не може без тях.Важно е да са по-малко и да не оставят дълбоки следи:)
Весела вечер!:)))

:-) :-) ;-)

...и почувствах атмосферата на 16-ти век...и Испанската империя...
goran, заинтригува ме, знаеш ли?:) Чете ми се нещо интересно...Ще я потърся:) Още повече, щом става дума за Сервантес...
:)))))

Приятно четене и от мен! Съдържанието на книгата звучи интересно, така че няма да си загубиш времето с нея, със сигурност :-)

Поздрави!

За мен книгата на Бруно Франк бе приятна изненада:) Затова съм решил да потърся и други книги от същия автор:-)

За Сервантес, иска ми се да прочета Дон Кохот отново, остава да видим кога:-)

До нови срещи:-)

Аз току-що прочетох въпросната книга и не можах да се сдържа да не напиша коментар. Препоръчвам я на всички. Много е адекватна спрямо фактите, които се знаят за живота на Сервантес и е наистина уникално преживяване да научиш през какви повратности на съдбата е минал авторът на една от най-великите книги в европейската литература и как всъщност се е родил Рицарят на печалния образ. Препоръчвам отново.

И аз много се радвам, че ми попадна:-)

Сега, goran, най-спокойно може да продължиш с Испански театър от поредицата Световна класика на Народна култура. Цитирам част от обясненията към книгата "Смята се, че на гениалния импровизаторски дар на Лопе де Вега съперничи само Моцарт".
Поздрави

Сигурен съм, че в сборника "Испански театър" има много какво да се прочете!

Проблема е, че времето никога не стига и за жалост това не е само оправдание, а и реалност - имам огромен списък от книги, които бих искал да прочета, а съм прочел една много малка част от тях.:-(