Напук на задръстванията в София, с приближаването на пролетта, все по-често се придвижвам с кракомобила и се присещам за любимия велосипед.:-)

         Както се знае „старата любов ражда не хваща” – особено любовта към велосипеда.:-) - Колкото повече го обичаш – толкова по-малко ръжда има по него.:-)
        
         Другата любопитна особеност на любовта е, че обикновено те връхлита като същинско бедствие.:-) – Моята любов към велосипеда стартира със серия от болезнени падания като последното от тях бе едно истински виртуозно прелитане през кормилото и през бордюра пред него – “за да прегърна с любов” ламариненото павилионче намиращо се зад вече споменатият бордюр.:-)))
           След първоначалните трудности, с времето, любовта ни с велосипеда стана взаимна и с грижа един за друг.:-)
Разбира се имаше и караници – аз ще забравя да му напомпам гумите, той ще ме поднесе на завоя, аз ще падна, а той върху ми. Но трудностите бяха преодолими, защото заедно, НИЕ, можехме повече и все почвече.:-)
.....................
         Днес, все по-често си спомням любимия велосипед „Балкан”, мечтая си за велосипедни алеи из цяла София и тренирам с кракомобила, за здраве и кондикция.
.....................
         Вижте на какво попаднах докато търсех илюстрации за текста

Велосипеда на Леонардо Да Винчи

И нещо:
За малките;-)


и 
За големите;-)

И аз чакам със страшна сила да се стопли времето, да напомпам гумите и дим да ме няма. Дотогава - с кракомобила ;) А Витоша и през зимата става, само че трябва повечко търпение ;)

Феновете знаят защо:-) ;-)

Пожелавам ти повече топли, слънчеви дни:-) + много разходки и излети сред природата:-)

Усмихната седмица и до нови срещи:-)