Първата ми среща с творба на Жул Верн бе отдавна, много отдавна ... Всичко започна с „Капитан Немо” и бе толкова отдавна, че още не бях открил магията на книгите.
          Сигурно съм бил в 1-ви или най-много във втори клас и като добро хлапе на своето време (играещо по цял ден на двора или гледащо нон-стоп телевизия) хич и не подозирах за Жул Верн и книгите му въпреки, че точно по това време по БНТ вървеше сериала „Децата на капитан Гранд”. 
           Хубаво, но точно тогава, в разгара на щастливото ми детство, ни се развали телевизора – точно тогава в седмицата когато го ремонтираха, аз попаднах на гости на едни семейни познати, които точно си бяха купили чисто нов цветен японски телевизор. Гостуването вървеше доста скучно (поне за мен), до момента, в който пуснаха едно анимационно филмче и аз се залепих за телевизора.
           Винаги съм обичал анимациите, а тази беше толкова хубава, цветна и интересна, че ... си спомням част от филмчето и до ден днешен.:-)  Анимацииката бе за: „Един прекрасен кораб и един смелчага защитаващ го от куп октоподи” ... иначе казано даваха серйка от „Приключенията на Капитан Немо”.
            Няколко години по късно (в пети клас), аз най-после бях открил магията на книгите и по цяла нощ с лампата под юргана четях за Винету и Поразяващата ръка и Ловеца на мечки.
            Точно тогава когато смятах, че не може да има по-интересни книги от тези за Дивия Запад, връщайки една от книгите на Карл Май в библиотеката видях едно момче, което връщаше някаква книга с име „Капитан Немо” – шашнах се! Веднага започнах да разпитвам библиотекарката дали това не е: „Книга за една подводница и един невероятно смел, умен и непобедим капитан”. Десет минути по-късно стисках въпросната книга под мишница, а три дни по-късно вече я бях прочел и непрекъснато разказвах на всички за Капитан Немо.
......................................
            Излишно е да ви разказвам, че в годините на моето детство книгата „Капитан Немо” или „Двадесет хиляди левги под водата“ (както в действителност Жул Верн е нарекъл книгата си) бе четиво, което рано или късно всяко момче прочиташе. Тази книга наред с книгите „Трима мускетари”, „Винету”, филмчетата „Синьо лято” и „Васко де Гама от село Рупча” бяха едва ли не ориентир в живота на всяко момче.:-)
             По тези или други причини „Капитан Немо” бе първата, а доста години и единствената книга, която бях препрочел. (Сега като се замисля трябва пак да я препрочета – та аз съм я чел за последно в седми клас.) 
.......................................
             Трябваше обаче да минат още много години, да започна редовно да чета фантастика за да открия, че французина Жул Верн, автора на „Капитан Немо” е  написал и много други прекрасни книги.:-)
             От тогава насам Жул Верн е моят скрит резерв (джокера в ръкава), който си пазя само за спешни случаи. (Разбирай, за моменти когато ми се чете нещо, но не знам точно какво или когато спешно ми трябва лекарство, защото съм много болен.
.......................................
             „Две години ваканция” е книга на Жул Верн – тоест тя е приключение, тя е план за оцеляване и открития, тя е добронамерена, мъдра, позитивна и по детски наивна и е ... чудесно, увлекателно четиво!

За романа „Децата на капитан Грант”
 
          От къде да започна  - може би от това, че "Децата на капитан Грант" е втора книга от Жул Верн, която прочитам през тази година.:-) 

Впечатленията ми:
            Децата на капитан Грант е „книга-дневник” на едно пътуване в името на живота.  Тя е добронамерена, мъдра, позитивна и по детски наивна ... Тя е едно не модно четиво, а увлекателен разказ за приятелството.:-) – Разказ за един „отбор”, за една задруга приятели събрани от доброта, от човешкото в човека, за да помогнат на две деца. Една задруга поемаща към неизвестността, в името на живота.:-)
            Сюжета е повече от увлекателен – писмо в бутилка, носещо надежда за две деца и една задруга приятели решени да им помогнат: благородно семейство, капитан, полковник и разсеян учен тръгват на път за да помогнат на децата на капитан Грант.
             Въоръжени с човешка добрина, вяра, кораб, карта и компас деца и възрастни заедно се изправят пред неизвестността за да открият капитан Грант.:-)
.......................................
            Слабото място на романа, ако такова изобщо съществува, е че книгата е писана отдавна.
            Езика на Жул Верн е някак твърде картинен и романтично-наставляващ на фона на днешният стил на живот.
            Природозащитниците също трябва да имат едно на ум и да не се сърдят много на автора за някои негови реплики – по времето на Жул Верн, животните все още са живеели в природата, а не само в зоопарковете. 
            Географските данни също са малко в повече (поне за мен).
            Но всичко това са все много дребни неща, а историята повече от увлекателна.:) ;-)  - Затова пожелавам на  всички, които все още не са чели книгата приятно четене и попътен вятър.:-);-)

И още няколко любопитни книги, който прочетох през последните години:

ЕОН от Грег Беър

„Книга на страшния съд” от Кони Уилис

„Трудно е да бъдеш бог” от Аркадий и Борис Стругацки

За романа „Обитаемият остров” от Аркадий и Борис Стругацки

Из сборника „Неуговорени срещи” от Аркадий и Борис Стругацки

"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки

За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин

Романите „Гейтуей I, II, III, IV” – от Фредерик Пол

„Денят на възраждането” от Сакьо Комацу - книга номер 87 от поредица „Галактика”

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин

„Съдба” – от Шиничи Хоши. Книга 65-та от поредица Галактика

За книгата „Атинянката Тайс” – автор Иван Ефремов

"Децата на капитан Грант". Прочети я, ако не си. Просто нямам думи да ти опиша...незабравима книга от детството ми.

Благодаря ти за топлите думи:-)

Щастливи пролетни дни:-)

Набелязал съм си „Децата на Капитан Грант” за четене – като успея, задължително ще пиша:-)

Сега чета „Тримата Дюма” – изумително четиво е:-)

Buboleche,
Желая ти усмихнати пролетни дни:-)
До нови срещи:-)

книгите на жул верн са наистина великолепни капитан немо децата на капитан грант тайнственият остров петнадесетгодишният капитан две години ваканция двадесхиляди левги под водата и т.н. трябва да бъдат про4етени или поне капитан немо децата на капитан грант и тайнствения остров повярваите ми невероятни са 4ел съм ги по цяла нощ,ина4е и аз съм по4итател на винету и филм4ето васку де гама от село руп4а

:-) ;-)

Чела съм ги много отдавна...
Карл Май, Жул Верн, Беляев, Азимов, Дюма и Юго бяха някакви колоси за мен.
Магьосници, дърпащи завесата и разкриващи вълшебни светове...
Изцепките на Паганел ме докарваха до припадък от кикотене...
Ах, да...
Нали знаете, че тъпите грийнхорни яздят чисто бели коне?
Ахххаххаа - айде - весел ден!

Nightwish El

Карл Май, Жул Верн, Беляев, Азимов, Дюма и Юго наистина са колоси, а ти си герой – прекрасно е, че си имала време и желание да четеш техни творби.:-)

В тази връзка според теб кой са най-четените, превеждани, продавани и популярни писатели по целия свят? Аз бях много приятно изненадан да науча, че не са Дан Браун, Коелю или други от уж модните автори, а изненада оказаха се Жул Верн и Шекспир.:-) (По данни на Националното географско дружество.)

За Паганел и неговата комична грешка да научи испански вместо португалски и всичко останало мога да изразя само симпатии. Още повече, че ми се струва, че в образа му Жул Верн е вложил и някой свои младежки черти.

И аз се изненадах да науча от теб, че най-четени и продавани са именно Жул Верн и Шекспир.
Има надежда в тая планета!
Тери Пратчет е може би най-продаваният жив автор. Препоръчвам ти го, ако не си го чел. Наскоро един познат ми възкликна: "Я, жена да чете Пратчет!"
Много интересно ми стана...:)))
Горан, ти беше един от вдъхновителите ми да напиша цял пост за Шекспир!

Nightwish El

Надежда винаги има, ако вложим и повечко труд, може пък и да станем човеци.:-)

За Тери Прадчет – със сигурност е сред най-четените и продаваните автори. Повечето ми приятели горещо го препоръчват и периодично се опитват да ме зарибят да чета творбите му.:-) И аз на два пъти опитвах, но някак си не се получи.
Сигурно пак ще опитам, по-нататък когато имам повече свободно време. Причината на този етап да не го чета, е че не съм голям фен на диалозите и пародиите. Обичам книги в които се изграждат идеи и сюжети или има повечко смислено действие.

Другият момент, при моето четете, е че аз се стремя четейки не само да се забавлявам, но и да се образовам – тоест първо чета само по една книга от автор. За да потърся и други книги от същият автор трябва първата наистина много да ми е харесала. Ако не се получи, обикновено минават поне няколко години преди отново да потърся книга от същия автор.

Постъпвам така защото свободното ми време е ограничено, а аз се стремя да чета книги от възможно най-много жанрове, държави и генерации. Общо взето чета всичко, без: чалги, модни заглавия, криминалета, трилъри и пародии.

Разбира се чета само каквото ми е интересно и забавно, но държа прочетеното да ми носи и реални знания или да разширява кръгозора ми.