„Какъв удивителен разказвач е този Андре Мороа:-)  Как увлекателно и живо навързва имена и биографични факти, а какви ли романи пише?! … Прочитам следващата глава от Тримата Дюма  и пак си мисля същото: Много го бива този Мороа? – Ще търся да прочета и някой негов роман:-)”

И ето в резултат на тези мисли, няколко месеца по-късно случайността ме срещна с „Климати”.

................................

            Разглеждам си аз една „сергийка” с книги на старо и виждам надпис Андре Мороа, под него, на корицата, две девойки и едни мустачки между тях.:-) Взех книгата в ръка, взирам се в нея и си мисля: „Това или ще е някоя боза или ще някое леко и увлекателно четиво” – второто се оказа вярно, но с уговорката, че това е обикновен психологически роман.

            Обикновен, ама друг път! – За първи път попадам на такова четиво. Чел съм: романи за живота; романи с елементи на разсъждение; философстващи романи; пропагандиращи романи, но за първи път попадам на роман разказващ само и единствено за човешките чувства, мисли, психика.  

            В „Климати” материалното не съществува, не само защото героите на книгата принадлежат към хайлайфа и са материално осигурени. – Не, в романа материалното изобщо не е включено – може би, за да не разсейва.

..................................

            „Климати” е роман за климата в човешките взаимоотношения между един мъж, първата, и втората му съпруга.

            Книгата е лирична, тъжна, но и много човешка.

            В тази книга всичко, дори и света се върти около чувствата, мечтите, представите, мислите, заблудите, истините, ревността и живеца на Филип (Дики), Одил и Изабел.

            Друго няма! – в първият момент това изненадва, но романа увлича и човек открива, че именно това е, което прави „Климати” увлекателно четиво.:-)

 

Ето и няколко откъса от книга:

 

Първа част – Одил:

„- Но аз съм много сериозна, Дики; може би за това се показвам лекомислена. Не искам хората да ме виждат такава, каквато съм.

- Дори и аз?

- О, вие, да ... Спомнете си за Флоренция ...

- Да, във Флоренция добре ви познавах  ... Но сега, мила, вие сте съвсем друга.

- Не трябва човек да бъде винаги един и същ.”

 

Втора част – Изабел:

"Какво харесвам у вас:

            - Черните ви очи, дългите ви клепки, линията на врата и раменете, тялото ви.

            - Най-вече една смесица от смелост и слабост, дързост и свенливост, въздържаност и пламенност. Във вас има нещо героично, добре прекрито зад липсата на воля в дреболиите, но все пак съществуващо.

            - Държанието ви на младо момиче.

            - Спортните ви рокли.     

            ...

Какво не харесвам у вас:

            Малко несръчната скованост на движенията ви. Вида ви на малко момиче, уловено в  грешка.

...

Това, което ми харесва у вас: Всичко, което не харесвам у вас.

            Защото всичко това е част от вас и аз не бих желал да ви променям ...

           

            Шамфор (1741-1794) разказва следното: една дама казала на рицаря Б.:”Това, което обичам у вас ...

-         Ах, госпожо – прекъснал я той, - ако знаете какво е то, аз съм загубен ...”

Това, което обичам у вас, Изабел ..."

 

И няколко думи от интервю на Мороа:  

            „Човек трябва  да действа, вместо да хленчи в абсурдността на света, да се опита да преобрази този свят, в които случайно е попаднал, и ако не може целия свят, то поне мястото в което живее и работи.”            

Много интригуващо презентация за книгата на Мороа, но все пак "Черните ви очи, дългите ви клепки, линията на врата и раменете, тялото ви."- това не е ли материя?:))))))

... Красотата по-скоро е чар и обаяние;-) - а ако има и привличане:-) ...

Звучи много интересно... наистина човек не трябва човек да бъде винаги един и същ:)

Така си е:-) - Промяната води развитие:-)

И книжката си я бива:-) ;-)

забележителна книга!полезна психология на човешките желания.......