РОДНА  СТРЯХА

Ран Босилек

 

Бяла спретната къщурка.

Две липи отпред.

Тука майчина милувка

сетих най-напред.

 

Тука под липите стари

неведнъж играх.

Тука с весели другари

скачах и се смях ...

 

Къщичке на дните златни,

кът свиден и мил!

И за царските палати

не бих те сменил.

ГАТАНКА – Що е то?

от Асен Разцветников

 

Бяла, бяла лехица

с черна, черна пшеница.

Жънем я с очите,

мелим я с главите

и с храна богата

храним си душата.

ГАТАНКА

Мария Георгиева

 

Черно конче

бързоного,

знайте,

то обича много

не да тича по ливадка,

а във блокче

и тетрадка

да рисува

със езиче

гъбка, слонче

или птиче.

ГАТАНКА

Мария Георгиева

 

Бяла крава

млечице не дава,

не пасе тревичка,

не пие водичка,

а облизва всяка

грешна дума

или сричка.

ЦВЕТОВЕТЕ  НА  ТРУДА

Джани Родари

 

Всяка работа

на тоя свят

цапа човека

със своя цвят:

черни от въглищата са всички огняри,

бели-брашнени са всички хлебари,

на този пък, който машините прави,

ръцете са вечно от масло кафяви,

а бояджиите са от боята

шарени-марени като дъгата.

И само онези, без труд дето лапат,

единствено те своите пръсти не цапат

и нямат от работа

ни петно, нито знак.

Но тяхната работа

не е чиста пак.

Я  КАЖИ  МИ

Ран Босилек

 

Я кажи ми, облаче ле бяло,

отде идеш, де си ми летяло?

 

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори:

 

„Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора чужди хляб делило?”

 

Ти кажи й, облаче ле бяло,

че жив и здрав тук си ме видяло.

 

И носи й от мен много здраве.

Много мина, мъничко остана.

 

Наближава в село да се върна,

да се върна – майка да прегърна.

ГАТАНКА

Мария Попова

Казват, че съм малко дива,

че съм проста и бодлива,

но е моето сърце

пълно с витамин Це.

Пиеш ли от моя чай

И на болестта ти – край.

А пък моя мармалад

Прави всеки здрав и млад.

Мога да ти дам и пиво –

ароматно и пенливо,

нищо че съм малко дива,

че съм проста и бодлива.

БАБА  МАРТА  БЪРЗАЛА

Йордан Ступел

 

Баба Марта бързала,

мартеници вързала:

морави, зелени,

бели и червени.

 

Първом на гората –

да листят листата.

И да дойдат всичките:

щъркелите, птичките,

първият певец,

Косер хубавец.

После на градинките –

да цъфтят гергините

и латинки алени,

и божури шарени.

Ябълки да зреят,

круши да жълтеят.

 

А пък на дечицата

върза на ръчицата

мартенички чудни

със ресни червени,

да са ранобудни,

да растат засмени. 
            Всичките тези весели и симпатични рими са цитати от книжката “Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас.:-)
........................................ 

Как стигнах до това да чета тази книжка? – ами, тъй като съм горд чичо на племенник и племенница  от време на време имам по някое приятно и отговорно чичово задължение.:-) 

Тази седмица ми се случи да събирам книжки за племенника ми, който е на 6 годинки и учи, „мъченик” в нещо като предучилищна група.

И така, събрах аз една камара книжки, буквари, читанки ... и нали трябва да съм отговорен чичо реших, че трябва да прочета какво ще давам на племенника.

И стана тя каквато стана: първо ахнах по картинките:-) ама после нали се зачетох и заразглеждах подробно и се разочаровах яко.:-(

Първо част от илюстрациите на книжките не ми харесаха, едните бяха симпатични, слънчеви, оптимистични и засмени:-) ала другите нещо ми се видяха зъбати и нарисувани като да отбиеш номера, без чувство към децата. (За късмет гадните илюстрации са само в една от книжките – няма да цитирам художника, че не съм квалифициран да мога да давам оценки за художници,  но тази книжка на племенника няма да я дам). 

После взех да чета книжката „Родната стряха” да си оправя настроението, ама това не се случи.:-( - Имаше някои текстове, които много ми харесаха, като тези, които съм цитирал + още няколко гатанки, няколко народни приказки и няколко стихотворения, но другата половина не ми харесаха, а няколко ми се сториха съвсем не на място.

 

Ето няколко от тези, които не ми харесаха:  

 

Радка злоядка

Лъчезар Станчев

 

Седна Радка да яде,

но не иска супа.

Бързо баба й дойде

и паниците натрупа:

първо тиквички с ориз,

после пиле с каша

и сърми със лозов лист

и добавка мляко в чаша.

 

Гледа Радка и се муси,

не желае да ги вкуси!

Нищо не обича Радка,

баба вика й Злоядка!     

 

Прощаване с букварчето

Христо Радевски

 

Сбогом, мъничко букварче,

мой учителю любим!

Весело ми е, макар че

трябва да се разделим!

 

Ти откри ми А-Бе-Ве-то,

тия  чудни стъпалца

към науката – където

мамят нейните слънца.

И макар и да минавам

в клас по-горен, по-висок,

никога не ще забравим

твоя,

първия урок!

 

Не ми хареса и това, че: видях стихотворение посветено на Отмъщението?! (Вярно бе написано шеговито, но ...)   

            Другата подобна „хитра” реклама бе сравняването на черната дъска с телефизор?! - „Черната дъска е като екран на вълшебен телевизор”. Не знам какво казва педагогиката за тази „хитра” асоциация, но аз никога не бих я казал пред дете. „Черната дъска” е много по-гениално изобретение от телевизора. (Защото дава възможност за обратна връзка и е приложима практически на всякъде,  на морския пясък, върху дъска с тебешир или хай-тек електронно платно. А ТВ-ито е само една видео-бръщолевеща кутия.) Но това на едно дете му е рано да го разбере – ако му кажеш подобно „хитро” изречение, то ще си представи черната дъска и ТВ-то, ще помисли една минута и ще отсвири дъската заради Покемоните от телевизора. И ти „хитреца”, но по-лошо и детето, ще загубите шанса да откриете, какво може да се направи с един комплект шарени тебешири и вярно служилата на хиляди поколения черна дъска.

................................

            Отделих книжките, които ще дам на племенника; снимах картинките, които ми харесаха; копирах му страниците за оцветяване по още два пъти, да рисува на воля; прочетох методическите упътвания за картините задачи - да мога да отговарям на въпросите му, като се видим. И си записах тези неща. - Да не забравям, да чета книгите и букварите, които ще дам в ръцете на децата си през първите им седем години.           

;-)

Припомни ми първите години в училище:)Благодаря!

:-)

I na men mi pripomni purvi klas: gadnoto useshtane, che triabva da nosia chorapogashtnik, da iam vuv stola /bliaaaak/, da nosia niakakva tekja ranica i da hodia na zanimalnia :))) A , da, i da chakam da me priberat :)) No i hubavite neshta:edin mnogo iak cherven neseser i kamara knijki i molivi, kakto i "menkaneto" na mirisheshti listcheta! Hahahha :))) Vesel praznik!

Честит ти студентски празник:-)

tova e zanimatelno i priatno zanimanie za deca koito se y4at da 4etat i pi6at sega

много ни харесва стихотворението и гатаниките

Много се радвам:-)

tezi stihotvoreniq sa mnogo zabavni

Забавни и много мъдри :)