2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Прочетен: 14259 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2009 00:33
РОДНА СТРЯХА
Ран Босилек
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх.
Тука с весели другари
скачах и се смях ...
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил.
ГАТАНКА – Що е то?
от Асен Разцветников
Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница.
Жънем я с очите,
мелим я с главите
и с храна богата
ГАТАНКА
Мария Георгиева
Черно конче
бързоного,
знайте,
то обича много
не да тича по ливадка,
а във блокче
и тетрадка
да рисува
със езиче
гъбка, слонче
или птиче.
ГАТАНКА
Мария Георгиева
Бяла крава
млечице не дава,
не пасе тревичка,
не пие водичка,
а облизва всяка
грешна дума
или сричка.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ТРУДА
Джани Родари
Всяка работа
на тоя свят
цапа човека
със своя цвят:
черни от въглищата са всички огняри,
бели-брашнени са всички хлебари,
на този пък, който машините прави,
ръцете са вечно от масло кафяви,
а бояджиите са от боята
шарени-марени като дъгата.
И само онези, без труд дето лапат,
единствено те своите пръсти не цапат
и нямат от работа
ни петно, нито знак.
Но тяхната работа
Я КАЖИ МИ
Ран Босилек
Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило?”
Ти кажи й, облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна – майка да прегърна.
ГАТАНКА
Мария Попова
Казват, че съм малко дива,
че съм проста и бодлива,
но е моето сърце
пълно с витамин Це.
Пиеш ли от моя чай
И на болестта ти – край.
А пък моя мармалад
Прави всеки здрав и млад.
Мога да ти дам и пиво –
ароматно и пенливо,
нищо че съм малко дива,
БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Йордан Ступел
Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени,
бели и червени.
Първом на гората –
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.
После на градинките –
да цъфтят гергините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартенички чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
Всичките тези весели и симпатични рими са цитати от книжката “Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас.:-)
........................................
Как стигнах до това да чета тази книжка? – ами, тъй като съм горд чичо на племенник и племенница от време на време имам по някое приятно и отговорно чичово задължение.:-)
Тази седмица ми се случи да събирам книжки за племенника ми, който е на 6 годинки и учи, „мъченик” в нещо като предучилищна група.
И така, събрах аз една камара книжки, буквари, читанки ... и нали трябва да съм отговорен чичо реших, че трябва да прочета какво ще давам на племенника.
И стана тя каквато стана: първо ахнах по картинките:-) ама после нали се зачетох и заразглеждах подробно и се разочаровах яко.:-(
Първо част от илюстрациите на книжките не ми харесаха, едните бяха симпатични, слънчеви, оптимистични и засмени:-) ала другите нещо ми се видяха зъбати и нарисувани като да отбиеш номера, без чувство към децата. (За късмет гадните илюстрации са само в една от книжките – няма да цитирам художника, че не съм квалифициран да мога да давам оценки за художници, но тази книжка на племенника няма да я дам).
После взех да чета книжката „Родната стряха” да си оправя настроението, ама това не се случи.:-( - Имаше някои текстове, които много ми харесаха, като тези, които съм цитирал + още няколко гатанки, няколко народни приказки и няколко стихотворения, но другата половина не ми харесаха, а няколко ми се сториха съвсем не на място.
Ето няколко от тези, които не ми харесаха:
Радка злоядка
Лъчезар Станчев
Седна Радка да яде,
но не иска супа.
Бързо баба й дойде
и паниците натрупа:
първо тиквички с ориз,
после пиле с каша
и сърми със лозов лист
и добавка мляко в чаша.
Гледа Радка и се муси,
не желае да ги вкуси!
Нищо не обича Радка,
баба вика й Злоядка!
Прощаване с букварчето
Христо Радевски
Сбогом, мъничко букварче,
мой учителю любим!
Весело ми е, макар че
трябва да се разделим!
Ти откри ми А-Бе-Ве-то,
тия чудни стъпалца
към науката – където
мамят нейните слънца.
И макар и да минавам
в клас по-горен, по-висок,
никога не ще забравим
твоя,
първия урок!
Не ми хареса и това, че: видях стихотворение посветено на Отмъщението?! (Вярно бе написано шеговито, но ...)
Другата подобна „хитра” реклама бе сравняването на черната дъска с телефизор?! - „Черната дъска е като екран на вълшебен телевизор”. Не знам какво казва педагогиката за тази „хитра” асоциация, но аз никога не бих я казал пред дете. „Черната дъска” е много по-гениално изобретение от телевизора. (Защото дава възможност за обратна връзка и е приложима практически на всякъде, на морския пясък, върху дъска с тебешир или хай-тек електронно платно. А ТВ-ито е само една видео-бръщолевеща кутия.) Но това на едно дете му е рано да го разбере – ако му кажеш подобно „хитро” изречение, то ще си представи черната дъска и ТВ-то, ще помисли една минута и ще отсвири дъската заради Покемоните от телевизора. И ти „хитреца”, но по-лошо и детето, ще загубите шанса да откриете, какво може да се направи с един комплект шарени тебешири и вярно служилата на хиляди поколения черна дъска.
................................
Отделих книжките, които ще дам на племенника; снимах картинките, които ми харесаха; копирах му страниците за оцветяване по още два пъти, да рисува на воля; прочетох методическите упътвания за картините задачи - да мога да отговарям на въпросите му, като се видим. И си записах тези неща. - Да не забравям, да чета книгите и букварите, които ще дам в ръцете на децата си през първите им седем години.
12.04.2009 14:50
29.03.2010 18:32
04.03.2012 10:52