Отдавна не бях чел книга на Карл Май, толкова отдавна, че вече не съм сигурен кога е било - може би преди 13-14 години в началото на девети клас.  
         Не си спомням датата, но помня  „романа-пътепис”, който така и не дочетох: „Жълтоликият“ – шестата, последна книга от сагата „Пътуване през Ориента”. – Не, че книгата не бе интересна, напротив. И до ден днешен намирам останалите книги от сагата: „През пустинята“, „През дивия Кюрдистан“, „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“ за най-увлекателните книги на Карл Май, които съм чел.
         Помня и първата книга, от Карл Май, която прочетох. Беше в началото на 5 клас, бях на гости на едни свои съученици, бяха взели една камара книги от библиотеката. Единият четеше „Оцеола” (книга, която така и не прочетох), втория четеше някоя от книгите на Рафаел Сабатини, третият точно бе дочел „Вунету I” и подхващаше „Винету II”.
       Гледката на тримата ми четящи съученици бе толкова впечатляваща, че веднага ме зариби за каузата на „Приключенските романи” и „Дивият запад”.:-) – Връчиха ми „Вунету I” и аз открих Карл Май за себе си.:-)
         Сега като се замисля момента наистина бе повече от любопитен - направо смайващ. Навън бе хубав топъл ден, а ние четири вечно немирни хлапета лежим и четем книги?! – истинско малко чудо.:-)

            Между тези две книги първата - Вунету I”  и последната „Жълтоликият“, прочетох почти всичко, което бе издадено до този момент от творбите на Карл Май, на български.:-) – Докарах го до там, че почти винаги знаех какво ще се случи на следващата страница още преди да съм е прочел. Логично ... така и не дочетох „Жълтоликият”. Открих „Арсен Люпен” на Морис Люблян, а по-късно научната фантастика и Карл Май остана в шкафа на библиотеката. И така цели 15 години.

....................................................

            Отвориш шкафа на библиотеката, извадих двата тома на „Наследниците на Винету” и още няколко други романчета за да ги занеса и оставя на Пътуващата библиотека в София, но ... така и не можах да я срещна.:-( – Това бе поредно и най-горчиво разочарование от кампанията „Голямото четене”. Едно нещо да си харесам от цялото това ТV-„четене” и то ме предаде.

На 17 декември, на завръщането на пътуващата библиотека в София, в 15:00 часа бях пред сградата на Народната библиотека с нейното работното време до 19:00 часа, но от Пътуващата библиотека нямаше и следа.

 Едва вечерта, от новините, разбрах че пътуващата библиотека била там, ама софиянци не дошли?! - Е, как да дойдат, питам, като дори аз, който специално се рових за да намеря графика, кога аджеба тази библиотека ще се завърне в София не можах да я срещна?! – Как ще ги срещна, когато те дошли, стояли час-два и си заминали?!            

Но всяко зло за добро!

Благодарение на „неявяването” на пътуващата библиотека, аз останах с няколко книжки в ръка, точно когато можех да разполагам с малко свободно време.:-)

...............................................

            Прочетох „Наследниците на Винету” от любопитство да „проверя” детските си спомени и впечатления или по-скоро да ги възстановя. – Истината, е че спомените ми за Винету, Поразяващата ръка и компания отдавна бяха изчезнали. Oстанало ми бе силното положително чувство, „индианската нишка”, възклицанието Уф! и слагащото точка на всичко Хау!  

            Прочитайки първата част от книгата „Наследниците на Винету”, останах със доста смесени чувства и затова много се забавих с четенето на втората част – първо прочетох „Камъче в небето” и едва тогава се върнах към „пътеписа” на Карл Май. За жалост втората част само влоши и засили противоречивите ми чувства към романа.

Началото ми бе интересно, дори повече от интересно.:-) – неочаквано и нетипично (поне според спомените ми). С много писма, размисли, идеи и препратки към другите творби на автора и по-специално автобиографичната му книга „Аз”. (Не ми е попадала, а за жалост май не е превеждана на български език.)

И точно когато започвах да се зарибявам и да си припомням положителните спомени от приключенията на Поразяващата ръка сред Дивият запад започнаха и разочарованията. Най вече от твърде дългите обяснения, перчене и пропагандата от страна на автора – стигнах до там, че в средата на втората книга започнах да „прочитам” по две-три страници с един поглед.:-(

.............................................

            Не знам кога отново ще чета книга от Карл Май, сигурно няма да е скоро. Освен ако от някъде не намеря автобиографичната книга „Аз” на български. Но тъй като, почти сигурно, това скоро няма да се случи, въпреки новите смесени чувства от „Наследниците на Винету”, ще си остана със старите положителни спомени.  

Ще продължавам да обичам книгите Карл Май. Осъзнавайки че през тези четири години (от пети до девети клас) десетките прочетени книги на Карл Май са ми донесли не само приключения, думи и емоции, а са повлияха цялостно върху мирогледа ми.:-)    

.............................................

            Ето и няколко откъса от книгата
            „ ... Големите, плодоносни идеи се раждат в свято, несмущаемо уединение, а не в дълги речи, които така можеха да разчитат само на кратки успехи.”

 

            „Мили моя бяла сестро!

            Мой бели, по-стари братко!”

 

            Който ме познава, знае, че за мен „случайност” няма. Аз отдавам всичко, което се случва, на една по висша воля, нека я наречем Бог, Съдба, Провидение или независимо как.”

           

           „- Вие сте Олд Шетърхенд?

           - Така ме наричаха – отвърнах.

           - И сега още?

           - Най-вероятно.

           - В близко време отивате отново отвъд?

           - Да.

           - Накъде? До колко далече?

           - Още не зная.

           - С кой кораб?

           - Не е определено още.

           - За дълго?

           - Това ще се реши едва отвъд.

           - Ще посетите стари познати?

           - Може би.

           - Повече на юг или повече на север из Щатите ще се насочите?
Тогава аз станах от мястото си, поклоних се, обърнах се и тръгнах към вратата.

               - Къде смятате да вървите, мистър Май? – викна той, припряно след мен?

               Спрях и отговорих:

               - Отново при работата си. Аз ви поканих да съобщите какво желаете от мен. Вместо да го сторите вие ми задавате въпроси, на които нямате ни най-малко право.”

 

             „Да разреша загадката? Вие говорите не за загадка, а за алегория. Но алегориите не се решават, те се тълкуват.

            - Е, тогава я разтълкувайте, моля!

            - С удоволствие! Ние виждаме падащите, разбиващи се водни маси. Не виждаме обаче голямото езеро, от което идват. Невидимо е и езерото в което се вливат. Двете са скрити от нашите очи.”

 

            „След това той се умълча, съвсем притихна. Защото колкото по-дълбоко и неподправено е щастието, толкова по-малко слова се произнасят!”

 

            “Както в развитието на човечеството като цяло, така и в развитието на всяка отделна нация са забележими две взаимно противоположни страни, а именно тенденцията за разединение и тенденцията за обединение.”

 

            „Който се е занимавал с геометрия, знае какво се разбира под елипса. Но понеже не всички мои читатели са геометрици, ще се изразя тук не геометрически, а като лаик, за да бъда по-лесно разбран. Елипсата представлява окръжност, толкова разтегната, че към нейният център се добавя втори. Тези два центъра се наричат фокуси. Който има тавичка за риба добре познава формата на една такава елипса.”

                      

            „ – Все още в кухнята – там повелява тя като кралица, сияе като слънце и работи като най-бедната скуав на някой от индианците кайоти. „   

        

благодаря за удоволствието!

:-))

:):)

;-)

ги прочетох 1- 2 клас. Тогава естествено ми харесваха :))) Препрочитала съм ги всяка година до 5 клас. И после 5 клас вече ми се струваха наивни . Но задължително на децата бих препоръчала КАрл Май. МЕжду другото, той има една книга, която не е индианска, и която на мен много ми харесваше : беше или "Горски призрак" или нещо такова.

толкова ми беше мъчно за индианците....

Harka shte gi bie wsichkite s edna ryka, wyrzana zad gyrba! Hau! :)

A

:-)

За индианците - за жалост много сме загубили:-((

За детсвото - :-)
+
специален музикален поздрав за теб:
http://www.vbox7.com/play:32fba45c

Лека седмица:-)

Кой беше Харка? - Не мода да включа. Да не е някой от "Синовете на Великата мечка"

Ако е жив човек, моля те не му казвай, че не го познавам - не искам да ме бият, пък дори и да е само с една ръка:-)

Харка е разбира се от "Синовете на Великата Мечка", и е единот любимите ми герои. ТОй е и силен, и справедлив, и умен и велик войн, но освен това това май е единствената индианска книга , в която да има и толкова психологизъм :) Поне според мен, де.
Няма да те набие, вероятно ще му се стори под достойнството му а се занимава с някакъв бледолик, но все пак ако търсиш злато из черните хълмове, ще се простиш с живота си.

;-)

Здравей!

Аз попаднах на този постинг днес, тъй като от вчера препрочитам "Наследниците на Винету" и реших да видя какво има по темата в българския интернет. На мен книгата ми харесва именно, защото е различна.

Между другото, преди около година учредихме Клуб на почитателите на Карл Май в България. Засега е само във Facebook, но ако ще Бог ще се прероди и в нещо по-осезаемо. Заповядайте!
http://www.facebook.com/pages/Klub-na-pocitatelite-na-Karl-Maj-v-Blgaria/126221253347

Поздрави,

Андрей
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/

Благодаря за любезната покана, но не мога да я приема – твърде отдавна не съм в час с творбите на Карл Май, а нямам време и желание да го преоткривам отново. Но това не пречи да Ви пожелая късмет в начинанието, което Ви вълнува.

Поздрави