Романа „Вечният град” за мен бе непредвидено, неочаквано четиво.
      По принцип обичам да си набелязвам книги за четене.:-) – Но плана си е план, а живота е нещо друго, дори когато става въпрос само за книги! Много често плануваното отлежава с години, а времянката с нейните неочаквани приятни или неприятни изненади става почти константа!
        За да се справи човек с подобна "комична" ситуация плановете неусетно стават поне два! – Задачите нарастват двойно, но и кръгозора се разширява.:-) Иначе казано, всеки бонус, всеки лукс, се плаща, но с втората опция човек получава и алтернативи!
................................................
           За автора - Какво се случва когато един талантлив писател руснак - Александър Проханов, избере да пише за човека и за Човека с главна буква, за неговия вътрешен мир и обичайната заобикалящата го среда към края на 20 век? – Получава се роман за Човека и града с име „Вечният град”.:-)
................................................
            Съдържанието - Един непоклатимо убеден човек, архитект и технократ футуролог + вечният град – Москва + множество учители + две жени + няколко шефа + лъжи, истини, измами, сблъсъци и възможности + живия живот + малко цвят и пушек + Промяната с главна буква + още и още = романа „Вечният град”
................................................
            Романа „Вечният град” - Четиво за човека, живота и промяната. – Жив роман, разказващ реални случки и мечти на фона на Москва и Русия. „Вечният град” повдига въпроси, търси отговори; натъжава, радва, размишлява.
...............................................
            И едно предупреждение - В книгата има малкото проруска пропаганда и доста тъжни, човешки моменти ...
...............................................

Цитати:
         „ -Виждал съм твърде много фантазьори и пророци. Но живота си вървеше по своя път ...
         - Понякога живота греши.
         - Не, повярвайте на мен, стареца, животът никога не греши. Ние с вас грешим, и то много често, за съжаление. А животът – никога.”
            /Заместник-председателят Карнаухов/ 

          „ - Да ти беше равнодушен към онова, което се нарича личност или понякога субективност, или, казано по старомодному, към душата. Към онези човешки мечти, интимни и почти безименни, свързани с влечението към прекрасното, към култа на предците, с чувството за история и род, с предчувствието за собствената си смъртност и вярата в своята безкрайност.”
          ...
          „Аз самият съм използвал в моя стадион и в олимпийския си хотел принципа на машината. Но не това е върхът, вярвай ми. Бъдещето не е в машината, а в душата!”
          ...
          „- Машината, Коля (главния герой), не е истинска, а лъжлива. Защото тя е относителна. Една машина безследно унищожава друга. Абсолютно е само изкуството, само душата. Пушкин, Чехов, Казаков. Те не стареят.”
          ...
          „Живееше със семейството си в квартала „Миусите”. Строеше околовръстното метро. Само от време на време изваждаше заветната папка с надпис „Град-градина”. Нанасяше щрихи и бележки. Отново я прибираше в бюрото. Но затова пък, когато четеше в института лекции пред студентите, той ги зовеше към бъдното.”
/Игор Аркадиевич Садовников  - възрастният архитект/     

        „ – Колата на посланика на Непал – на изхода! – викаше високоговорителят.
         Черен датсун с пъстроцветни флагчета спря плавно пред стъпалата. Мургав, облечен в свободно пуснати дрехи, целят лилав, въздушен, по стълбите слезе азиатец, сякаш водейки на танц крехка жена с червена точка между веждите.
        ...
         - Колата на посланика на Китайската народна република на изхода!
        Един мерцедес крадешком пропълзя. Усмихващ се благодушно китаец излезе, приглаждайки джобовете на куртката си, сбогува се с някого и даде път на жена си, слабичка, облечена в панталони и куртка.
         ...
         - Колата на военното аташе на Холандия! – повтори високоговорителят.
         С очи като на риба изплува автомобил и изскърца със колела до бордюра. Военният се облегна на седалката, колата леко го раздруса и го отнесе зад ъгъла.”
                        /картина от Москва/

„Да си лягаме. Прекрасен начин да се прекрати разговорът.”
                        /разговор между „влюбени”/

         „Какво разбирате тогава от живота? Вие първо опитайте живота, разберете какво струва той, па после го променяйте. Първо посадете ябълка, отгледайте я на земята, а след това разсъждавайте за земята и ни предсказвайте бъдещето!”
                         /старият работник/         

        „- Да, всички срещи са удивителни ...
        Понякога ги понасяше тълпата, той докосваше чантата, ръцете й. Понякога ги разделяше. Той се движеше сам покрай сергиите и тя го догонваше.”
                         /среща/
        „Сибиряк с открито и кораво лице търгуваше с кедрови шишарки. Пръстите му бяха полепнали със смола.
         ...
         Киргиз с кръгло като луна лице бе разстлал върху кърпа костеливи орехи.”
                         /картина от Москва/

Чуек, стига си трил старите си теми :)

А

Пазя, което намеря за добро:-)