Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2009 16:51 - „Гора” - автор Рабиндранат Тагор
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10307 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 30.08.2010 17:24


       От доста време ми се искаше да намеря и прочета роман написан от индийски автор. – Много пъти съм си казвал: „Хубаво е да прочета и някоя индийска, китайска или японска книга”. Но, както се досещате, само намерението не е достатъчно! Още повече, когато,   навсякъде има неизброимото множество леснодостъпни западни книги, а аз нищичко не знам за азиатската литература.
       Така от онзи първи порив – да потърся и прочета книги от и за изтока, отмина, не една, а няколко години. – Все пак, подтикван от любопитство, през изминалите осем-девет години успях да прочета няколко „източни” книги, написани от европейци: „Книга за джунглата“ /Ръдиард Киплинг/; „Шогун” /Джеймс Клавел/, „Източен вятър, западен вятър” /Пърл Бък/.
       Едва през отминалата година започнах да чета творби написани от истински източни автори: сборника с разкази „Съдба” /Шиничи Хоши/; романа
Чучулигата” / Решат Нури Гюнтекин/; а сега и романа „Гора”.
       (Целенасочено не споменавам руската литература – за мен тя е отделна категория.)
      ..................................
       Романа „Гора” е първата индийска книга, която прочитам през живота си, въпреки това убедено мога да кажа, че усещах прочетеното почти разбираемо.:-) – причината, изключително истинския и човечен текст на романа.
       Четейки на няколко пъти се хващах, да си мисля за това, че „Гора” е книга написана от Човек, за човека.:-) – друга асоциация, която често ми хрумваше, бе за близостта между индийската книга и романите „Чучулигата”  (http://goran.blog.bg/viewpost.php?id=161957) и „Гордост и предразсъдъци” /Джейн Остин/. 
      ..................................
       Романа „Гора” е разказ за индийците и Индия в края на 19 век. - Изминал е цял век от поробването на древната и многолюдна нация от шепа англичани. Открила това, индийската нация, опитва да се пробуди за нов живот, но гордостта, предразсъдъците и невежеството довели до поробването й, са по силни от всякога. Единствено Човека с главно ч, може и трябва да промени това!
       „Гора” е разказ за човека, за неговото развитие и промяна. Разказ за любовта и желанието за свобода и живот.
      ..................................
       „Гора” е обикновен разказ, за двама младежи, за двама приятели търсещи своята вяра и път в живота. Разказ за срещата на тяхната гордост и предразсъдъци с красотата, топлината, силата, вярата и добротата на две истински чаровни момичета. – Една съвсем обикновена история, но разказана необикновено от Рабиндранат Тагор  - забележителен мислител и творец, един от най-образованите и дейни индийци на своето, а и не само на своето време.

           Започнах да чета романа „Гора” от любопитство, да открия за себе си частичка от Индия. И книгата не ме разочарова, а очарова.:-)

         ..................................

Ето и няколко цитата от книгата:
image   
           „ Пред отсрещния дюкян стоеше баулски монах, облечен в пъстрото расо на странствуващи музиканти, и пееше:
          
В кафеза влиза птичка непозната,

     дошла не зная откъде.
Но с мисъл аз не мога да й скова краката
     и тя отлита кой знай накъде.”

* * *
           „Какви прекрасни очи! На него и на ум не му дойде да се запита дали са големи или малки, черни или кафяви. От пръв поглед те създаваха впечатление на искреност. В тях нямаше нито следа на стеснение или нерешителност – в тях светеше спокойна сила.”

* * *            „- Сега пък дъждът му бил крив! – намеси се Гора. – А когато свършат дъждовете, Биной ще се извинява със слънцето! Когато човек стоварва вината на природните явления, те не могат да се защитят, обаче той не може да скрие истинската причина от собствената си съвест.”

* * *           „Името на най-голямата й дъщеря беше Лабония. Тя беше снажна, с весел и общителен нрав и обичаше да клюкарства.
           ...
           Средната дъщеря се казваше Лолита. Тя беше почти пълна противоположност н голямата си сестра. Беше по-висока и по мургава, съвсем слаба, вършеше всичко на своя глава и макар да бе пестелива в приказките си, умееше при случай да прави много язвителни забележки.
           ...
           Най-малката, Лила, беше само на десет години. „

* * *
          „ – Спрете най-сетне! Не ви ли е срам?
          Англичанинът само измери Гора със свиреп поглед, но бенгалецът благоволи да отговори:
          - Да ме е срам ли? – презрително подхвърли той. – Разбира се, че ме е срам да гледам безкрайното тъпоумие на тези говеда!
          - Има и по лоши животни от простите хора – отряза Гора с пламнало лице, – хора без сърца.
          - Махай се оттука! – кресна ядосалият се бенгалец. – Нямаш работа тука, в първа класа.
          - Вярно е – отвърна Гора, - мястото ми не е при такива като теб; то е там, при тези нещастни поклонници.”

* * *
           „Позволете ми да ви кажа, Харан бабу, че лъжата е грях, клеветата е още по голям грях, но малко са греховете, които могат да се сравняват с клеветническото хулене на собствения народ!
           Харан трепереше от надигащия се в него гняв, но  Гора добави:
           - Нима си въобразявате, че вие сте единствената издигната личност между всичките си сънародници! Че единствено на вас е дадено правото да ги правите на прах  и пепел, а всички ние трябва да забравим своите прадеди и мълчаливо да понасяме вашите обвинения.”



Тагове:   ЧЕТИВО,


Гласувай:
3



1. neptunche - oooo:)
21.02.2009 16:57
Гора е много интересна книга, голяма слабост ми е . :) Тагор изобщо е чудесен и наистина много човечен. :) Мислите и стиховете му са също много хубави, препоръчвам ги :)
цитирай
2. goran - Здрасти Нептунче:-))
21.02.2009 17:10
Знаех си аз, че ще се включиш по темата;-)

Мога ли да те помоля за още малко подкрепа:-) - да цитираш някое от стихотворенията на Тагор, което харесваш?
цитирай
3. neptunche - хммм
21.02.2009 17:25
ами , че аз не ги знам и ги нямам под ръка :)) Много рядко помня наизуст. Но мисля, че имам някои негови мисли записани в тефтерчето , искаш ли някои? :) Ще напиша най-любимите ми :

"Срам ме е от похвалата, защото тайно си я пожелавам."- това направо ме разби , защото е така вярно :)
"Не мога да избирам най-доброто, най-доброто избира мен"- и това също много ме изкефи , сходно е с моето самочувствие :))
"Възможното запитва НЕвъзможното - Къде е твоят дом? "В мечтите на безсилните", се чува отговор.."

"Водата в съда блещука, водата в морето е тъмна. Малката истина има ясни слова, голямата истина има голямо мълчание"
"Хората са жестоки, но човекът е добър"- Това е най-красивото нещо , което съм чувала синтезирано в няколко думи.
"Животът става по-богат с любовта, която е изгубена"
"Плахи мисли не се бойте от мен, аз съм поет"
"Щом пожелаеш, изгаси светилника. Ще опозная тъмнината ти и ще я заобичам"
"Светът обичаше човека додето се усмихваше.Светът се побоя от него, когато се разсмя" = това е много, много вярно и съм го изпитвала :)
"Нека това да е последната ми дума:
Осланям се на твоята любов"- отново по отношение на безкрайната вяра на Тагор в Бога...
Ако някой друг може да допълни- да допълва, Тагор е просто ...НЕизчерпаем :)
цитирай
4. goran - Мъдри мисли
21.02.2009 21:39
Благодаря Нептунче:-))
цитирай
5. neptunche - :)
21.02.2009 21:53
Радвам се, че познавам и друг човек ,който да чете Тагор, той е заедно с Екзюпери за мен нещо изключително :) Мъдра е индийската земя :)
цитирай
6. goran - :-)
21.02.2009 21:56
:-))
цитирай
Търсене