За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
20.07.2009 14:20 -
Сборника „Старецът и морето” и романа „Фиеста” от Ърнест Хемингуей
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10843 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2010 17:15
Прочетен: 10843 Коментари: 16 Гласове:
8
Последна промяна: 25.08.2010 17:15
Когато се случи няколко месеца да не съм чел нова книга, обикновено започвам да търся забавно и по възможност леко четиво, което да прочета на един дъх за да възстановя инстинкта си за четене.
Разбира се така е на теория, на практика в подобни моменти обикновено нямам подобно подходящо четиво, затова се захващам за първата от наличните книги в къщи, която ми попадне. Обикновено прочитам първите страници на въпросната книга, отплесвам се някъде и точно в този момент изкача някоя нова книга, която ме изненадва и връща в правия път на четенето.:-)
.............................................
На няколко пъти съм си казвал: „Трябва да прочета някоя книга от Хемингуей”, но единствената негова творба, която бях чел до сега бе романа „Фиеста”, който прочетох през първото или второто лято в техникума.
Спомням си, че тогава романа ми се стори забавен, чудат, различен. Приличаше ми по-скоро на дневник. Сега като се замисля книгата сигурно е била точно това - дневник за лятото на двама познати, единия от които смята другия за най-близкия си приятел, на които може да разчита, за човек с, който да реализира една своя идея за пътуване през Европа в разгара на лятото.
Другото, което си спомням от този роман е безграничното ми, почти детско учудване, как е възможно въпросните двама герои да пият от сутрин до вечер всеки ден. Бях не просто изненадан, а направо шашнат от тяхната фиеста – от опияняващото им лятото, от безбройните срещи и каните вино, които поглъщаха по всяко време на денонощието.
Да, тогава „Фиеста” ми се стори забавна и леко чудата, а името изключително подходящо, но ... имаше и още нещо. Нещо, което ясно усещах, но разбирах, че ми е рано да осмисля и разбера истински.
Тогава, на 16 или 17 години, не си признах, че съм още малък за книгите на Хемингуей, но сега съм наясно, че това е било точно така. – За да може човек да види и оцени многопластовите книги на Хемингуей трябва да е поне на 21 години - да е по-зрял, и да е понатрупал поне малко личен житейски опит.
............................................
Първото нещо, което ме накара да се спра и да погледна романа „Старецът и морето” бе корицата, която ме грабна от пръв поглед. После видях заглавието и прочетох кой е автора. – Едва след това мозъка ми заработи, за да ми припомни, че това е една от най-известните творби на Хемингуей. Това окончателно ме убеди да купя книгата, още повече, че ми предстоеше пет часово пътуване с влак, а бях забравил да си взема четиво за из път.
„Старецът и морето” ме изненада още с разлистването на книгата – оказа се, че това не е роман, а сборник разкази и повести, а заглавието е заимствано от финалната повест. Втората изненада бе изключително увлекателния и стегнат изказ на автора. Следващите ми усещания също бяха положителни - за много човешка, много истинска, много мъжка книга.
Прочетох първите 50-на страници още във влака.:-)
Харесах сборника, много, дори бях очарован от него! Но постепенно забавих темпото на четене, защото колко повече четях толкова по-ясно усещах, че зад всеки разказ на автора стои истинска житейска история.
Тук е момента да ви предупредя, че сборника „Старецът и морето” на Хемингуей е твърде истинска и много тъжна книга! В първия момент това не се усеща, благодарение майсторството автора – езика е увлекателен, лек и четим, но историите, които разказва са част от живота със всичките му трудности и беди.
Сборника „Старецът и морето” е разказ за Човека и за човешкия дух. Разказ за красотата на природата и за естествените неща от живота. Разказ за малките неща и големите решения. Разказ за личния избор и стойността му във времето.
Горещо препоръчвам книгата и пожелавам на всички, които не са я чели да наваксат този пропуск;-)
Ето и няколко цитати от книгата:
Из разказа „Индианското селище” * * * „Когато стигнаха до отсрещния бряг на залива, другата лодка беше вече извлечена на пясъка. Пурата на чичо Джордж светеше в тъмното. Младият индианец изтегли лодката им на брега. Чичо Джордж даде на двамата индианци по една пура.”
* * * - Тя ще има бебе.
- Знам – каза Ник.
- Нищо не знаеш – прекъсна го баща му. – Слушай сега: това състояние се казва родилни болки. Бебето иска да се роди и тя също иска да го роди. Всичките й мускули се напрягат, за да се роди бебето. Това именно става когато тя крещи.”
Из „Реката с две сърца” * * * „Той завърза въжето, което подържане върха на палатката, за един бор, с другия край на въжето изтегли палатката от земята и го завърза на втория бор. Палатката увисна като чаршаф, прострян за сушене. С по-рано отрязания кол Ник подпря задния ъгъл на брезента и опъна с колчетата страните. С плоското на брадвата заби колчетата до халките на въжето и платното се опъна като барабан.”
* * * „Докато чакаше кафето да заври, Ник отвори малка кутия компот от кайсии . Обичаше да отваря консерви. Изсипа кайсиите в едно тенекиено канче. Наглеждаше кафето на огъня и пиеше сока, отначало внимателно, да не го разлее, после се замисли и вече разсеяно започна да унищожава плода.”
* * * Остави водата да се топли, взе едно празно шише и слезе в ливадата. Тя беше мокра от росата и той искаше да налови скакалци за стръв, преди още слънцето да е изсушило тревата. Имаше много едри скакалци. Те стояха в корените на тревата. Понякога увисваха на стеблата. Бяха твърде студени и мокри, за да скачат, трябваше да изсъхнат на слънце.”
Из разказа „Непобедимият” * * * „- Кафе с мляко и чаша коняк – поръча Мануел.
Келнерът се върна с поднос, на които имаше голяма чаша за мляко и друга за коняк. В лявата си ръка държеше бутилка. Постави всичко на масата, а момчето, което го следваше, наля кафе и мляко от две лъскави кани с дълги дръжки.”
* * * „А сега икономиката е опиум за народа, наред с патриотизма ... А половото сношение? Дали и то не е опиум за народа? За част от народа. За някои представители на най-добрата част от народа. Но пиенето е най-силният опиум за народа. Макар че някои предпочитат радиото, още един опиум, евтин и доскоро използван от мене. Към изброените трябва да прибавим и комара, истински опиум и един от най-древните. Амбицията е също опиум за народа, а наред с нея и вярата във всяка нова форма на управление. Вие искате минимум управление, колкото е възможно по-малко управление.”
Из разказа Куче за слепеца
* * * „- Да ти кажа ли какво е навън?
- Знам. Навън вали.
- Да, вали силно. При такова време няма да дойдат туристи. Вятърът е много силен. Можем да слезем долу и да поседим край огъня.
- Можем. Всъщност туристите вече не ме дразнят. Дори ми е забавно да ги слушам като говорят.
- Някои са ужасни – каза тя. – Но някои са симпатични. Струва ми се, че до Торчело стигат само най-симпатичните.
- Съвсем вярно – съгласи се той. – Не бях мислил за това. За да намериш нещо интересно в Торчело, трябва да си наистина мил и непридирчив.
- Да ти приготвя ли коктейл? – запита тя. – Знаеш, че не ме бива за болногледачка. Нито са ме учили, нито ми се удава. Но коктейли мога да правя.
- Добре, да пием.
- Какво искаш?
- Каквото и да е – каза той.
- Ще бъде изненада отивам. Отивам долу да го приготвя.
Той чу как вратата се отвори и затвори, след това стъпките й по стълбите. „Трябва да я накарам да замине да се разсее – помисли си той. – Трябва да намеря начин да я придумам. Да измисля нещо практично. Този недъг ще ми остане цял живот, трябва да съумея да не разрушавам и нейния живот, да не погубвам и нея. Тя е тъй добра с ме, а не й е вродено да бъде добра. В смисъл – добра по този начин – ежедневно и скучно добра.”
Разбира се така е на теория, на практика в подобни моменти обикновено нямам подобно подходящо четиво, затова се захващам за първата от наличните книги в къщи, която ми попадне. Обикновено прочитам първите страници на въпросната книга, отплесвам се някъде и точно в този момент изкача някоя нова книга, която ме изненадва и връща в правия път на четенето.:-)
.............................................
На няколко пъти съм си казвал: „Трябва да прочета някоя книга от Хемингуей”, но единствената негова творба, която бях чел до сега бе романа „Фиеста”, който прочетох през първото или второто лято в техникума.
Спомням си, че тогава романа ми се стори забавен, чудат, различен. Приличаше ми по-скоро на дневник. Сега като се замисля книгата сигурно е била точно това - дневник за лятото на двама познати, единия от които смята другия за най-близкия си приятел, на които може да разчита, за човек с, който да реализира една своя идея за пътуване през Европа в разгара на лятото.
Другото, което си спомням от този роман е безграничното ми, почти детско учудване, как е възможно въпросните двама герои да пият от сутрин до вечер всеки ден. Бях не просто изненадан, а направо шашнат от тяхната фиеста – от опияняващото им лятото, от безбройните срещи и каните вино, които поглъщаха по всяко време на денонощието.
Да, тогава „Фиеста” ми се стори забавна и леко чудата, а името изключително подходящо, но ... имаше и още нещо. Нещо, което ясно усещах, но разбирах, че ми е рано да осмисля и разбера истински.
Тогава, на 16 или 17 години, не си признах, че съм още малък за книгите на Хемингуей, но сега съм наясно, че това е било точно така. – За да може човек да види и оцени многопластовите книги на Хемингуей трябва да е поне на 21 години - да е по-зрял, и да е понатрупал поне малко личен житейски опит.
............................................
Първото нещо, което ме накара да се спра и да погледна романа „Старецът и морето” бе корицата, която ме грабна от пръв поглед. После видях заглавието и прочетох кой е автора. – Едва след това мозъка ми заработи, за да ми припомни, че това е една от най-известните творби на Хемингуей. Това окончателно ме убеди да купя книгата, още повече, че ми предстоеше пет часово пътуване с влак, а бях забравил да си взема четиво за из път.
„Старецът и морето” ме изненада още с разлистването на книгата – оказа се, че това не е роман, а сборник разкази и повести, а заглавието е заимствано от финалната повест. Втората изненада бе изключително увлекателния и стегнат изказ на автора. Следващите ми усещания също бяха положителни - за много човешка, много истинска, много мъжка книга.
Прочетох първите 50-на страници още във влака.:-)
Харесах сборника, много, дори бях очарован от него! Но постепенно забавих темпото на четене, защото колко повече четях толкова по-ясно усещах, че зад всеки разказ на автора стои истинска житейска история.
Тук е момента да ви предупредя, че сборника „Старецът и морето” на Хемингуей е твърде истинска и много тъжна книга! В първия момент това не се усеща, благодарение майсторството автора – езика е увлекателен, лек и четим, но историите, които разказва са част от живота със всичките му трудности и беди.
Сборника „Старецът и морето” е разказ за Човека и за човешкия дух. Разказ за красотата на природата и за естествените неща от живота. Разказ за малките неща и големите решения. Разказ за личния избор и стойността му във времето.
Горещо препоръчвам книгата и пожелавам на всички, които не са я чели да наваксат този пропуск;-)
Ето и няколко цитати от книгата:
Из разказа „Индианското селище” * * * „Когато стигнаха до отсрещния бряг на залива, другата лодка беше вече извлечена на пясъка. Пурата на чичо Джордж светеше в тъмното. Младият индианец изтегли лодката им на брега. Чичо Джордж даде на двамата индианци по една пура.”
* * * - Тя ще има бебе.
- Знам – каза Ник.
- Нищо не знаеш – прекъсна го баща му. – Слушай сега: това състояние се казва родилни болки. Бебето иска да се роди и тя също иска да го роди. Всичките й мускули се напрягат, за да се роди бебето. Това именно става когато тя крещи.”
Из „Реката с две сърца” * * * „Той завърза въжето, което подържане върха на палатката, за един бор, с другия край на въжето изтегли палатката от земята и го завърза на втория бор. Палатката увисна като чаршаф, прострян за сушене. С по-рано отрязания кол Ник подпря задния ъгъл на брезента и опъна с колчетата страните. С плоското на брадвата заби колчетата до халките на въжето и платното се опъна като барабан.”
* * * „Докато чакаше кафето да заври, Ник отвори малка кутия компот от кайсии . Обичаше да отваря консерви. Изсипа кайсиите в едно тенекиено канче. Наглеждаше кафето на огъня и пиеше сока, отначало внимателно, да не го разлее, после се замисли и вече разсеяно започна да унищожава плода.”
* * * Остави водата да се топли, взе едно празно шише и слезе в ливадата. Тя беше мокра от росата и той искаше да налови скакалци за стръв, преди още слънцето да е изсушило тревата. Имаше много едри скакалци. Те стояха в корените на тревата. Понякога увисваха на стеблата. Бяха твърде студени и мокри, за да скачат, трябваше да изсъхнат на слънце.”
Из разказа „Непобедимият” * * * „- Кафе с мляко и чаша коняк – поръча Мануел.
Келнерът се върна с поднос, на които имаше голяма чаша за мляко и друга за коняк. В лявата си ръка държеше бутилка. Постави всичко на масата, а момчето, което го следваше, наля кафе и мляко от две лъскави кани с дълги дръжки.”
* * * „А сега икономиката е опиум за народа, наред с патриотизма ... А половото сношение? Дали и то не е опиум за народа? За част от народа. За някои представители на най-добрата част от народа. Но пиенето е най-силният опиум за народа. Макар че някои предпочитат радиото, още един опиум, евтин и доскоро използван от мене. Към изброените трябва да прибавим и комара, истински опиум и един от най-древните. Амбицията е също опиум за народа, а наред с нея и вярата във всяка нова форма на управление. Вие искате минимум управление, колкото е възможно по-малко управление.”
Из разказа Куче за слепеца
* * * „- Да ти кажа ли какво е навън?
- Знам. Навън вали.
- Да, вали силно. При такова време няма да дойдат туристи. Вятърът е много силен. Можем да слезем долу и да поседим край огъня.
- Можем. Всъщност туристите вече не ме дразнят. Дори ми е забавно да ги слушам като говорят.
- Някои са ужасни – каза тя. – Но някои са симпатични. Струва ми се, че до Торчело стигат само най-симпатичните.
- Съвсем вярно – съгласи се той. – Не бях мислил за това. За да намериш нещо интересно в Торчело, трябва да си наистина мил и непридирчив.
- Да ти приготвя ли коктейл? – запита тя. – Знаеш, че не ме бива за болногледачка. Нито са ме учили, нито ми се удава. Но коктейли мога да правя.
- Добре, да пием.
- Какво искаш?
- Каквото и да е – каза той.
- Ще бъде изненада отивам. Отивам долу да го приготвя.
Той чу как вратата се отвори и затвори, след това стъпките й по стълбите. „Трябва да я накарам да замине да се разсее – помисли си той. – Трябва да намеря начин да я придумам. Да измисля нещо практично. Този недъг ще ми остане цял живот, трябва да съумея да не разрушавам и нейния живот, да не погубвам и нея. Тя е тъй добра с ме, а не й е вродено да бъде добра. В смисъл – добра по този начин – ежедневно и скучно добра.”
Из „Хиляда дузини”, сборник с разкази от...
Из „Синовете на великата мечка”, том пър...
8-те характеристики на културните хора с...
Из „Синовете на великата мечка”, том пър...
8-те характеристики на културните хора с...
Амарант - "златното зърно на Бога, ...
Надарският надпис все пак съществува – п...
Д-Р ПЛАМЕН НЕНОВ ОТ ПЛЕВЕН
Надарският надпис все пак съществува – п...
Д-Р ПЛАМЕН НЕНОВ ОТ ПЛЕВЕН
Следващ постинг
Предишен постинг
Направо ме убеди да я прочета... в момента имам две предвидени вече книги, тази ще е третата :) Тъкмо и ще я разбера, в подходящата възраст съм ;) Благодаря за идеята...
цитирай"Сбогом на оръжията". Може би това е една от най-любимите ми представителки на американската литература.
цитирайКнигата наистина си струва:-)
Ще чакам да разкажеш ако я прочетеш;-) (Но имай едно на ум, че е по-скоро мъжко четиво.)
цитирайЩе чакам да разкажеш ако я прочетеш;-) (Но имай едно на ум, че е по-скоро мъжко четиво.)
"Сбогом на оръжията", също ли е от Хемингуей?
цитирай????????????? Не разбрах въпроса? Виж тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AA%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%83%D0%B5%D0%B9
цитирайhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AA%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%83%D0%B5%D0%B9
Признавам, мързи ме да ровя в нета, да проверявам кой е автора на "Сбогом на оръжията" и все още ме мързи, затова те попитах.:-)
цитирайняма проблеми приятелю. Просто Хемингуей е огромен писател, носител на нобелова награда за литература и аз малко се подразних, че има човек, който не познава творчеството му. Ако искаш да четеш интересни книги - дай знак, мога да ти препоръчам някоя друга. Поздрави!
цитирайНямам спомен да сме изяли една торба сол заедно за да мога да те нарека свой приятел, но винаги е приятно да видиш, че човека срещу теб има добро отношение.:-)
За Хемингуей, признавам, не позавам творчеството му - тепърва го откривам за себе си.:-)
За интересните книги - и аз ги обичам, но вярвам, че те са различни за всеки човек;-)
цитирайЗа Хемингуей, признавам, не позавам творчеството му - тепърва го откривам за себе си.:-)
За интересните книги - и аз ги обичам, но вярвам, че те са различни за всеки човек;-)
тук си напълно прав! По вкус и по цвет - товариши нет!
цитирай:-)
цитирайБлагодаря ти за препоръката. Усмихната вечер :)
цитирайхмм, а мен ме убеди да я препрочета- защото и аз съм я чела като малка и не ми е харесала...добра идея ми даде, определено :))))
цитирайОбожавам Хемингуей - героите му, стила му. Чела съм много негови неща и повярвай ми - героите му са пристрастени към алкохола :) Препоръчвам ти "Слънцето изгрява", "Сбогом на оръжията", както и разказите му.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Аз благодаря за усмихнатото пожелание;-)
цитирайУбедителният агитатор не съм аз, а Хемингуей! (Постингите за книгите, които чета, много рядко се радват на такъв интерес.)
Венерче, а ти, явно като малка си била голям ентусиаст:-) - да прочетеш такава мъжка и тъжна книга като "Стареца и морето" още като дете! - Любопитно!
цитирайВенерче, а ти, явно като малка си била голям ентусиаст:-) - да прочетеш такава мъжка и тъжна книга като "Стареца и морето" още като дете! - Любопитно!
16.
goran -
Сладурани:-) и аз те поздравявам и ти пожелавам повече интересни летни дни;-)
21.07.2009 19:59
21.07.2009 19:59
Благодаря за агитацията:-) - Дано да имам повече време за, четене.:-)
цитирайТърсене
