Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2009 17:28 - Гатанките на баба
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 28041 Коментари: 24 Гласове:
17

Последна промяна: 25.08.2010 17:51


Дълъг Димо без кости,
в небето ходи на гости. -
/Що е то?/


Лете се облича,
зиме се съблича.


Вар-варосано, зид-зидосано,
без врата и без прозорци.


Сиво, свито, с игли покрито.

Рога има – вол не е,
самар носи – кон не е,
бразди оре – орач не е,
с перо пише – поп не е.

 
От бял камък се ражда,
цял свят събужда.


Педя човек, лакът брада.

Отгоре паничка, отдолу паничка,
в средата жива душичка.


Шарена тояга през полето бяга.

Не е стопанин, а пази къщата.


Мъничко голичко
цял свят облича.

     
Отвън зелено,
отвътре червено.

Бяла нива с черно семе,
един я сее, друг я жъне.

Душа има, пък ум раздава.
Не е човек, а приказва.
Не е дреха, а е шита.

Син вир дъно няма.

От едно огнище цял свят се грее.

Чуваш го а не го виждаш.

Златна кокошка със златни пилета.

Златна пшеница в синя паница.


Без крака, без крила, не се вижда,
не се чува и от него по-бързо няма.


Чакат ме, викат ме
когато дойда, всички се крият
.


Нависоко, надалеко пухкава къделя,
но не може да се преде от нея.


Шарена кобилица над река виси.

Дълга Яна кривулана,
снага има, сянка няма.


На студ се пери, на слънце трепери.

Зъби няма пък хапе.

На зелено дръвце бяла камбанка.


На ливади свещи горят,
слънце грее – не топи ги,
вятър вее – не гаси ги.

           
Четири братя в една риза лежат.

Малко човече с голяма шапка.

Червеничко мъничко,
цар от пътя отбива.


Пълна торбичка с дребни мъниста.

На слънце прилича,
и все към него гледа.


Златна царица със свилена косица,
в шума облечена, от поле довлечен
а.

Триста кожуха носи,
а през зимата пак измръзва.


Бяла гъска на един крак стои.

Кърпен дядо, кърпен –
нийде с игла не боднат.


Гладко бяло, без дупка,
стената му от черупка.


Все ходи, все нещо търси,
а нищо не е загубила.


Корона носи – цар не е,
шпори има – конник не е.


Ходи Мира все край вира.

Рога има – вол не е,
мляко дава – крава не е,
брада носи – поп не е.


Мъничко детенце,
с брада се ражда.


Все преде, а прежда няма.

Орач оре равно поле,
нито се рало вижда,
нито се орач чува.


В тъмното гледа,
на светло мижи.


Лете умира от студ,
зиме от жажда.  
 

Оттук бряг, оттам бряг,
в средата – сняг.  

Стар дядо разкрачен,
на стената закачен.


Майката отслабва,
детето дебелее.


Все яде и никога не се наяжда.

Сред керемиди се гуши,
лулата си да пуши.


Седнал дядо на пътя,
който мине, го целува.


Черно малаче през полето бяга.

Не е птица, а лети,
не е бръмбар а, а бръмчи.


................................................................................

           Когато бях малък баба доста се занимаваше с мен. Така без да се усетя ме учеше и възпитаваше, грижейки се за моето физическо и духовно израстване.:-))
           И сега без да се замислям в съзнанието ми изкачат думите й: „И тъпанарин да си, първо човек трябва да станеш!!!” (В тесния смисъл на глашатай с тъпан в ръце, който бие тъпана преди да се провикне за да разгласи важното съобщение.)
           Благодаря ти бабо! – много ме боли, че вече немога да ти кажа тези думи лично, но знам че ти ще чуеш когато ги кажа на глас: “Бабо, аз съм твое дете и винаги ще те нося в себе си – в кръвта, в спомените, в мислите си.”
            ....................................................
            Баба обичаше да ми разказва и да отговаря на въпросите ми, а аз обичах да я слушам и да питам и разпитвам за всичко.
            Разказваше ми за рода ни, за нейните родители, за брата и сестрите, за Горна, за България и за промяната й в годините.
            Разказваше ми и за живота си.:-) За детството си, за това как когато била на 7 или 8 години, прадядо станал третия човек от Горна, който повярвал и пуснал електричеството в дома си – каква радост било това, „да врътнеш ключа и стаята да светне.:-))”
Разказваше ми за учителите си, за отделенията - за първата си платнена торбичка в, която на рамо носела черната дъсчица с вързания към нея калем и за вехтите й букварчетата „наследство от кака”. За прогимназията, за първите хартиени тетрадки и нови учебници, за часовете по музика, ръкоделие и краснопис. За гимназията, за това как много деца плакали, че не могат да продължат да учат, а тя плакала, че може да продължи да учи.  За часовете по логика, стенография, изобразително изкуство, френски и латински. За трите години отлетели като миг в учителския институт във Шумен. За първите 5-6 дълги години като млада учителка по селата из цялата страна – за това колко трудно и било на нея градското момиче в дивотията на село.
           Разказваше ми за срещата и с дядо, за това как се харесали и как се взели. За това как с годините създали свое семейство.:-) За това как успели да се върнат в околието на дядовия град, за това как той е довел у дома си. За това как често ходела пеш по 9 километра до близкото село да учи децата на български език, история и география. За това как трябвало да минат цели 5 години докато успят окончателно и двамата да се приберат като учители в града, а не по селата наоколо. За това как работейки като учителка и с майка на ръце завършила задочно Софийски университет не за две и половина години, както било по програма, а за две. За това как станала учителка по история в горния курс на гимназията.
           Разказваше ми за това как се радвала и скърбяла когато майка и вуйчо станали студенти. За това как се радвала когато се задомили. За това как се радва, че един по един сме се родили и ние внуците.
           ..............................................
           Баба освен да ми разказва, да ме учи и да ми се радва, обичаше и да ме пита и разпитва за всичко. За мен, „за науката”, за работата ми, за това което ме радва и тревожи, за приятелите ми, а накрая и затова кога ще си намеря: „Едно умно и добро момиче и да го „излъжа” да ми стане жена!”
           Но преди всичките тези въпроси, имаше едни други въпроси – гатанки, които и досега си спомням с усмивка:-) – нищо, че тогава бях мамък, малък едва 5-6 годишен.
           Наскоро избирайки книжка подарък за детето на едни свои приятели направих уникално щастливо “откритие” попаднах на книжка, в която бяха събрани „бабините гатанки” - духа на дедите ни.



Гласувай:
17
0



1. dorichela - :)
29.08.2009 17:33
Много мило ми стана от твоя пост, не само заради спомените от детството ми и гатанките и приказките на баба, ами и за самата нея... Колко много я обичах и все още я обичам, въпреки,че и аз не мога да й го кажа лично....Но и аз винаги ще си спомням думите й :)
цитирай
2. basta - много мили гатанки, . . . е, аз не се ...
29.08.2009 17:39
много мили гатанки, ...е, аз не се сещам за отговора на 95 % от тях, ама здраве да е:)))
баба ти явно е била хубав човек...
и аз наскоро си спомних за моята баба, която почина преди години...
сънувах я, и много ми домъчня за нея.
а тя в съня ми беше дошла в моята градина (аз живея на село и се правя малко на земеделец)
и нещо ми помагаше в градината...
та така...
поздрави за теб и успех!

ето едно любимо нещо от мен

http://www.youtube.com/watch?v=LK4uZZZ0l_0
цитирай
3. goran - Дори:-)
29.08.2009 17:43
:-)
цитирай
4. dorichela - Горан,
29.08.2009 17:51
:)
цитирай
5. goran - Здрасти Весела:-) Радвам се да те видя:-) Благодаря за поздрава:-)
29.08.2009 17:54
За гатанките - помисли си ако пак не се сетиш, подай сигнал - ще ти ги пратя на лични;-)

А сънищата - :-)))))))

+ :-))) за земелските опити;-)

Весели почивни дни:-)
цитирай
6. theladybird - :)
29.08.2009 18:34
Малко тъжно... много хубав пост... иска ми се и аз да познавах баба си...
цитирай
7. goran - Калинка,
29.08.2009 18:56
Ако осещаш нужда от корен, посади го сама - интересувай се от миналото на родното ти място, от миналото на хората там, от традиците и обичаите им. И посади дърво, грижи за него и заедно ще пуснете корени там където си днес.;-)
цитирай
8. basta - мда, вярно е добре да имам отгово...
29.08.2009 19:33
мда, вярно е добре да имам отговорите, че довечера ще питам децата, да видя дали ще се сетят...
пък ако и аз не знам отговорите, направо ще се изложа:)))

а всъщност градинката ми изглежда доста прилично:))
ето доказателството

http://www.youtube.com/watch?v=SV6K3vHYsSw

(като няма кой да ме похвали, да се похваля сама:)))

само че снимките са правени през пролетта, преди да избуят зеленчуците..но все пак се добива обща представа:)))
лека вечер!
цитирай
9. goran - Весела:-) - ок, ей сега ти прашам гатанките с отговорите:-)
29.08.2009 20:00
За градинката ти - прекрана е, но това изобщо не е градинка, а истинска градина:-) (А коня?)

Приятна вечер и слънчева неделя;-)
цитирай
10. kass - goran
29.08.2009 23:48
ох, я да видим:
Дълъг Димо без кости,
в небето ходи на гости. - /Що е то?/
предполагам пушека от комините...:)

Лете се облича,
зиме се съблича.
Може би дърветата (въй, не знам)

Вар-варосано, зид-зидосано,
без врата и без прозорци - тук вече дори и предположение нямам...

Сиво, свито, с игли покрито. - таралеж...:)

следващите три не мога да отгатна...

Отгоре паничка, отдолу паничка,
в средата жива душичка. - мида предполагам...:)

Шарена тояга през полето бяга. змия вероятно...:)

Не е стопанин, а пази къщата. - ключ може би...

Мъничко голичко
цял свят облича. - на игла ми прилича...:)

Отвън зелено,
отвътре червено. - диня ще да е :)
.....

Поздрави за гатанките и за сърдечния и мил постинг...Блазе й на баба ти с такъв внук като теб... И дано си "излъгал" вече накое момиче...
Лека вечер Горан, много приятно си прекарах тук...
цитирай
11. goran - Кас:-))) - благодаря ти за усмихнати думи:-)) - напълно ме разглези:-))
30.08.2009 00:07
Баба, много ме обичаше и аз много я обичам, но това което ти каза наистина ме трогна - голяма чест е за мен да чуя такива думи.:-)

За гатанките - справила си се супер;-) Ей сега ще ти пратя "отговорите" на лични:-)

За момичето - търся я

Приятна вечер Кас:-)
цитирай
12. vanya70 - :)))
30.08.2009 09:15
Прекрасно се е справила баба ти с "обучението"!

От написаното в блога ти, което съм чела и чета с удоволствие се радвам на способността ти да "улавяш" ценни топлинки от ежедневието... а сега си обяснявам причината... наистина си щастливец да си имал такъв човек до себе си, когато си израствал... И това израстване не е завършило, убедена съм :)

Прочетох с удоволствие и усетих топлинка :)

Поздрави! :)

ПП. Някои гатанки ме затрудниха - признавам си ;) и ще ги задам на децата си - дали ще ги отгатнат те ?!... но може ли да ми пратиш отговорите? ;)
цитирай
13. goran - Ваня:-)) Незнам какво да кажа.:-)
30.08.2009 11:32
Наистина моята баба е най-прекрасената, уникалена и грижовната баба на света.:-) А това е така защото нейната майка, прабаба, е била най-грижовната, етична, трудолюбива, мислеща, умна, силна и любяща майка на света.:-) И за мен настина е голям шанс да бъда тяхно дете.:-) Още по-хубаво е, че съм дете и на още една уникална баба - акушерка (която за нещастие е починала още млада, пет години преди да се родя).
Имам и двамата най-истински дядовци.:-)
И щастливия шанс да имам и най-грижовните и любящи родители на света:-)

За гатнките - веднага ти ги пращам, но мисля че отговорие няма да ви трябват - детската интуиция усеща и знае всичко;-)
цитирай
14. dorichela - goran,
30.08.2009 18:52
Такъв като тебе жените търсят, така, че и без да търсиш момичето, то ще се появи :) Пожелавам ти го! :)
цитирай
15. goran - Dorichela! - тук е по-добре да си премълча ...
30.08.2009 19:41
и да кажа само: Не е толкова ясно и просто! ...

Вярно, че живота е прост, а ние само си го осложняваме, но е вярно и, че живота е такъв какъвто е, а не такъв какъвто ние мислим, че трябва да бъде.
цитирай
16. gerymihaylova - много весело
01.09.2009 22:12
след като цял ден се скитах по улиците в търсене на успешния подарък за едно бебе, и почти се отчаях, че не намерих ,това което което търсих, тези гатанки ме накараха да забравя за болките в краката и разочарованието от безуспешното обикаляне... мерси, за което благодаря, както казва мойта баба :)
цитирай
17. goran - Гери:-)) - аз благодаря за усмихнатите думи:-)
01.09.2009 22:25
И ти стискам палци за бебешкия подарък;-) Сигурно е още малко за книжки, но щом търсиш все ще му намериш някоя подходяща играчка;-) Дървените купчетата и гумените патета винаги са на мода;-)
цитирай
18. astrologa - Дай Боже, повече такива баби да има, ...
06.11.2010 23:21
Дай Боже, повече такива баби да има, както и повече благодарни внуци!
цитирай
19. goran - "Дай Боже", но "Бог високо, цар далеко!"
08.11.2010 09:34
Аstrologa, от нас зависи - само от нас! - Без месии и богове, и богини!
цитирай
20. анонимен - ot qroslava
30.07.2011 20:37
mn sa qki no ako ima6e i otgovor po qko te 6e da e
цитирай
21. goran - Привет Qroslava,
31.07.2011 21:56
Не знам дали е похвала гатанките са яки, по-трябва да са мъдри, провокативни, интуитивни, образни и забавни

Отговорите – човек сам ги открива и не само за бабините гатанки, а за всички гатанки, които му поднася живота. Не е добре човек да разчита на лесни готови отговори усложливо давани му от други.

Qroslava,
Искаш готови отговори - отговорите на две от гатанките са:

Лете се облича,
зиме се съблича. /отговора е: дървото или гората/

Мъничко голичко
цял свят облича. /отговора е: иглата/

Сигурен съм, че ако се замислиш, ще отгатнеш сама отговорите на всички останали гатанки.

Послепис: Не търси отговорите на гатанките в нета! Сигурно ще намериш отговора на повечето гатанки, но така завинаги ще пропуснеш шанса сама да откриеш отговорите!

На този тип гатанки, най-лесно се отговаря като човек си представи картината, която му рисуват – колкото „по-наивно” и необременено погледне картината толкова по-ясно ще я види.
цитирай
22. анонимен - не мога да се сетя отговорите на гатанките!
09.12.2011 16:53
не мога да се сетя доста от тях!някои са страшно трудни!!
цитирай
23. анонимен - какви са отговорите?!някои гат...
09.12.2011 17:02
какви са отговорите?!някои гатанки са невъзможни за отгатване!!!!!
цитирай
24. goran - Да, гатанките са трудни:-)
29.12.2011 10:59
#23 - Повечето отговори може да ги прочетеш в коментарите
цитирай
Търсене