~ ~ ~ ~ ~
~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
~ ~ ~ ~ ~

    Траките – народ древен, мъдър, одухотворен.
    ............................................
    Някога, много отдавна, преди да се превърнат в легенда, Траките били народ млад, жизнен и многоброен.
    В тези далечни времена Траките били безспорните пазители и стопани на приказно кътче земя. Защитено от бури и нашественици, от три страни, от планините Странджа, Сакар, Родопи, Рила, Пирин, Стара Планина и отворено към света през свои тайни пътеки и вълнуващото се Черно море.
    Земя плодородна, тиха, мъдра, плодотворна. Земя, която ражда живот и дава енергия, знания, бъдеще. Планината, земята, морето и времето научили Траките да виждат, мислят, могат и творят – превърнали ги в стопани, които тачат и закрилят земята и своите корени.
    Траките обработвали земята, отглеждали жито, животни, пчели, правели чудно вино и познавали всички лековити билки. Ловували и ловили риба. Копали кладенци и плавали по реките. Научили се да обработват глина, дървесина, камък. Строяли красиви и здрави домове и храмове. Добивали руда в планините, топили и обработвали метала в приказни предмети, в здрави оръжия и сечива. Открили и изучили тънкостите на всички занаяти.
    Научили се да виждат и ценят красивото, до степен и днес да удивяват света със своите изкусно построени и красиво украсени мегалити и храмове, с първото обработено злато в света, открито във Варненският некропол, с Панагюрското съкровище, с Легендарният Орфей и още безчет приказни съкровища и легенди.
     .............................................
     Траките растели, почитали и бранели земята си.
     .............................................
     Съседите им от юг – елините, много пъти поглеждали към приказната тракийска земя. Те виждали и разбирали, че със сила не могат да покорят Тракия. Твърде многобройни били Траките, а бранели всяка педя земя като свещена – погребвали умрелите си близки в основите на домовете си, за да се слеят в едно със земята и помежду си навеки.    
     Елините мечтаели да бъдат завоеватели и решили - там където сила не помага, трябва хитрост. Натоварили своите кораби с търговци, преминали Босфора, навлезли в Черно море и акостирали по черноморската граница на тракийската земя. Денем търгували с Траките, а нощем строили крепости. ... Минали векове ... Траките не унищожили крепостите, но и елините нищо повече не могли да постигнат.
     После на картата на историята се родил първо Филип, а после и синът му Александър Македонски. С хитрост, дипломация и премерена сила той обединил елинския свят. После сключил съюзи в Мизия, Тракия, запад и поел на изток. Траките като мнозина други му плащали данък, но запазили автономията и етническата си цялост.
     Че това наистина било така, ясно се вижда от факта, че след смъртта му, Тракия отново станала независима, което се доказва от многобройните договори, които набиращата мощ Римска империя сключила с Траките около век по-късно.
     Римляните покорили елинските крепости, но и те не нападнали Траките, а сключили търговски договори с тях. Рим не претопявал, а приобщавал и наказвал. Твърде малобройни били римляните, а империята им твърде голяма. Римляните или сключвали договор или избивали до крак – среден път нямало.
     Рим спазвал своите договори и закони – благодарение на това властта му над света оцеляла повече от триста години. Съумял да наложи властта си над цялото Средиземноморие и старата Персийска империя, но постепенно потънал в охолство и поквара и това го погубило.
     В началото на пети век Атила окончателно разделил вече бившата Римска империя на Западна и Източна.
     Атила не успял да покори Рим. Но отслабил Западната империя и самия Рим до степен завинаги да загуби водещата си роля. Оцеляла само Византия.
     Византия притежавала богатствата на Изтока, а и се поучила от грешките на Рим. Разбрала, че силата в един момент винаги се оказва недостатъчна. Затова Константинопол избрал друг път – да претопи и поквари своите васали и друго мислещите.
     Именно Византия била първата империя, която си поставила за цел да заличи Траките – твърде многобройни и твърде близко били те до Константинопол.
     Византия започнала да погубва Траките и тяхната родова памет с всички възможни средства - с хитрост, пари и сила. Ако Траките нищо не били направили, сигурно щяла да успее, все пак тя властвала над половината Средиземноморие и Персия, а Траките, въпреки че били многоброен народ, били една шепа на фона на империята. За щастие на Траките, те били твърде умели във всички занаяти и империята поискала да ги асимилира – решила да изколи само непокорните.
    Империята не успяла - това което спасило Траките, било тяхната мъдрост и многобройност. Прозрели замисъла на Константинопол, те не допуснали да обезумеят, а започнали да търсят съюзници, които също като тях тачат и милеят корените си, земята, уменията, знанията и духовността.

     От както свят светува се знае: Който търси – намира! Който иска да види, рано или късно проглежда! Който мечтае, има шанс да сбъдне мечтите си! Който се бори – все нещо постига!

     Траките, освен с империята, търгували и познавали още безчет народи. Сред всички тези народи имало два – Славяни и Прабългари, които траките усещали като близки.
     Прабългарите им били най-близки. И те учели децата си, да почитат родовите си корени. Учели ги да виждат, мислят, разбират и могат. Имали и общ тотем – Коникът. Символ на непримиримият свободомислещ дух, силата, и пътя пред изследователя.  
     Прабългарите имали конница, която можела да срази всеки враг в полето, но не били чергари, имали свои календар, писменост и градове, свои строители, мислители и звездобройци, хилядолетни традиции и дори свои танци, игри и изкуства.
    С времето траките преобщили и няколкото съседни славянски рода, който отдавна се учели от тях. Славяните се учели от траките да могат да стиснат камък и от него да потече вода и то не в приказния, а в истинския смисъл на думата – да изкопаят кладенец в планината и от него да бликне вода. Освен водата славяните тачели земята и стихиите, офощарството и земеделието.
    ...
    От средата на шести век от новата ера Византия започва да налага своя план с всички възможни средства, а Траките започват да сключват своите първи тайни съюзи.
    До средата на седми век около и на тракийска земя идват хиляди славяни и поне стотина хиляди прабългари. По същото време на изток се ражда Кубрат от рода Дуло, който обединява прабългарите около себе си, създава Велика България и изпраща своя най-малък син Аспарух да учи в Константинопол, да види и познае Византия.
     ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
     Тук ще направя едно малко отклонение, за да разкажа съня си:
     Сънувам огън – жив огън. Долавям пукането на съчки и осезаемото присъствие на група хора – мъже и няколко жени.
     Очите ми свикват с топлата леко магична светлина и аз успявам да преброя 19 мъже и 5 жени насядали около огън, меко светещ под клоните на вековен дъб.
     Долавям и отделни думи. ... Разбирам, че това е среща на съвета на тракийските князе, мъдреци и жрици. ... Никои от тях не бърза да говори, но когато някой го прави, сякаш пламък се пали в очите му – не го виждам, но го усещам.
     Чувам как един от князете казва:
     - Да чакаме! И преди е имало бури и завоеватели, но всички те са се разбивали във времето и нашето единство.
     - Не можем повече да чакаме. Константинопол не е нито Рим, нито Александър, нито дори Елада. Византия иска да ни погуби, да ни претопи и заличи. Иска да забравим корените си. Иска да изтрие паметта ни. 
     - Така е, но какво можем да направим! Рано или късно, те ще паднат покорени от следващата империя. Ние не можем да ги победим със сила. Значи трябва да чакаме.
    - Да чакаме и да се надяваме, че тези, които ги победят, ще зачитат нашите права и традиции! А дотогава да ни заличат – така ли!
    ... Настава дълго мълчание ... След него чувам един от мъжете, които до сега не е говорил да казва:
    - А другият вариант? Да потърсим съюзници. Да говорим с Прабългарите и Славяните, с тях сякаш може да се сработим. А и те се познават, има дори няколко смесени рода помежду им.
    ... Настава отново тишина ... дълга тишина ... Нарушава я  най-възрастния, от събралите се:
    - Аз вече година не съм цар, предадох властта на сина си, но искам да ви кажа: Да говорим с тях! Те вече век спазват думата си и почитат традициите ни. Да изберем кои ще говорят с тях и какво ще им кажем.
    ... Кратко мълчание, последвано от думите на млад мъж ...
    – Баща ми каза, сега и аз искам да ви кажа: Предлагам да изпратим четирима вожда и главната жрица. По един представител от четирите посоки на тракийската земя и Майката, която познава всички родове и традиции.
     ... след кратко мълчание ... Всички около огъня заедно казват:
     Да бъде!
     ... миг мълчание ...
     Последвано от думите на стария цар, който казва:
     - Кажете им, че открито не можем да ги подкрепим. Кажете им, че и ние самите не можем да започнем да строим крепости в равнината, защото Константинопол би погубил всички ни. Но нека знаят, че ги приветстваме и че земята ни ще бъде и техен дом. Кажете им, че на север има море от гора, където първоначално да се заселят и бранят. Кажете им, че искаме да обединим силите си – заедно Траки, Прабългари и Славяни, защото обединението прави силата. Кажете им: „Заедно можем да устоим на Византия! Да запазим своите корени и да дадем свободно бъдеще на децата си!”
     При Прабългарите говорете само с Кубрат, той още е съвсем млад, но успя да създаде съюз около рода си Дуло и е на път да създаде държава, която вярвам, ще оцелее. Кажете му, че може тази държава да бъде на наша обща земя!
     А при Славяните намерете Слав, неговият братов род вече повече от петдесет години живее на наша земя, за да говорим и търгуваме помежду си. Неговият брат бе сред първите, които дойдоха да живеят по нашите земи, дано сега и други ги последват. Слав, познава нас, Константинопол и Кубрат – той може да разбере.  
    ... Последва отново кратко мълчание ... Чух как всички заедно казаха:  "Да бъде!" 
   ... и се събудих ...
   ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
    Какво се е случило скоро след това, днес всички знаем. През 680 г. Аспарух пресича Дунав:  „И заедно със Седемте славянски племена и шепа траки основава съюз, който през 681 г. ражда днешна България.” (Или поне такива са спомените ми от учебниците ми по история.)
    Това, което никъде в учебниците ми не пише, е че шепата траки в действителност са били водачи, мъдреци и войни, представители на море от траки и на цялата тракийска земя. Не ни казват и че този съюз да е замислен и търсен от Траките през последните поне педесет-сто години, преди това.
     Траките сами са избрали съюзниците и съюза си, влагайки в него всичко, което са имали - земята и многобройния си народ в името на родовата памет и бъдещето си!

     До този извод стигнах, отговаряйки непредубедено на следните въпроси и факти:
    1) От къде идва името Тракийска низина? И защо и до денднешен всички я наричаме така?          
    2) Защо набиращата сила Елада не е тръгнала да се разраства по суша към Тракия? Защо вместо това е избрала много по-дългия, неудобен и обиколен път през Черно море?
    3) Защо първо елините, а после и римляните са сключвали периодично десетки договори за търговия и ненападение с траките?
    4) Защо Херодот в текстовете си пише с почитание за „Безкрайното море от Траки”?
    5) Колко хора се необходими за да се построят такива големи храмови комплекси като тези в Старосел, Голямата Косматка и останалите? И това са откритите, а не откритите, а унищожените?
    6) Колко знаеш, можещ и многоброен трябва да е един народ, за да може изкустно да обработва металите и дори да твори накити от тях. Като най-старото златно съкровище, на повече от 5000 години, намерено във Варненският некропол! Години наред под руско давление историците ни не смееха да казват, че то е тракийско, но днес вече никой не се съмнява в това. А уникалното Панагюрско съкровище? А новите открития?
    7)Защо на Аспарух изобщо му е хрумнало да преминава Дунав, когато по онова време отсам реката е имало само блата и гора? Защо да го прави – та това би означавало да се лиши от възможностите на конницата си и така да загуби единственото си военно предимство? Защо не е останал на земята на днешна Румъния или не е препуснал към днешна Полша? Защо е решил да го направи, когато е знаел, че тази му постъпка ще означава само едно – война с Византия? Ако не е учил и познавал в детайли Византия бихме могли да разберем тази му лудост, но Аспарух е живял в Константинопол години и прекрасно е съзнавал огромните ресурси и възможности на империята.
    Въпреки всичко това Аспарух е прекосил Дунав! Защо? Три пъти защо!?
    И какво е станало след като Аспарух Първи идва от сам Дунава?? За двеста години дребосъчето България нараства не един, а пет пъти, превръщайки се в огромна държава, почти империя. Как успява да случи това, до най-голямата империя на тогавашният свят? Откъде идва живата сила, която да създаде и укрепи такава държава?
    Защо България толкова лесно успява да завземе цяла Тракия, която се намира на крачка от Константинопол? Мнозина биха казали – империята е била слаба! Слаба, но империя! Нещо повече - тази слаба империя в един момент все пак някакси е успяла да ни пребори и то точно когато уж сме били най-големи и силни. Защо ли е станало така? Дали не е защото вече сме били едно цяло с Траките и не сме имали „Тракийски кон” = ”Троянски кон”, който да подлива вода на империята?

    Може да греша. Може не Траките да са поканили Прабългари и Славяни на Балканите! Но едно е сигурно: Траките са били наистина многобройни и ние, днешните българи, в огромна степен сме техни наследници. Нищо, че сме забравили и омаловажили тяхната роля – точно както децата често забравят да благодарят на своите родители.
    Колко точно са били дедите ни - Траките, Прабългарите и Славяните никой не би могъл да каже, а и не бива да търсим! (За мен съотношението е около милион траки, около 350 000-400 000 прабългари и още толкова славяни. Като и едните и другите не са дошли от нищото и на веднъж, а на поне три вълни преди, с, и след Аспарух. През цялото това време и хилядолетия преди това Траките са били тук - те са гости, а стопаните на тази земя ако не от както свят светува то поне от самото началото на днешната ни цивилизация. 
    Разбира се, за друг съотношението може да бъде друго, за трети – трето. 
    Не съотношението е важно! Важното е друго, че ние не сме нито само едните, нито само вторите, нито само третите. Още по-малко сме руси, тюрки или иранци. Ние сме си ние! Хомогенна смес от Траки, Прабългари и Славяни – иначе казано различни и уникални! Ние не сме ничии, а сме си наши – добри или лоши, каквито във всеки миг и решение избираме да бъдем!
    Нашите деди са го разбирали и знаели. Знаели са, че обединението прави силата и са ни дали повече от 1300 години бъдеще. Постигнали са го, защото са почитали, вярвали и пазели родовата си памет, и единението си.
   Благодарение на това тракийската земя и до денднешен се нарича Тракийска низина, а България е единствената европейска държава, която за цялата си дълга история нито веднъж не е променила името си.                      







* Картите са от вехтият ми атлас по стара история от училище.

Послепис:

И един цитат из книгата „Предречено от Пагане” от професор Вера Мутафчиева – увлекателен исторически роман за израстването на ювиги Аспарух Първи - създателя на днешна България.

   ...
    Жената се загледа в страни; тя искаше да рече още нещо, но я плашеха ромейските ми дрехи.
    - На кой бог е светилището? – намесих се тогава.
    - На трите русалии. По-рано (преди да ме обрекат) казвали му „Трите нимфи”, но словените от нимфи не отбират, те викат русалии.
    - А ти нима не си словенка? – учудих се, че жената говореше на „те”.
    - Почти... – призна си тя. – Словенин беше баща ми. По майка съм от древно племе. Тракийско е било и туй светилище.
    - Какво ще рече траки? – Аспарух във всичко бе любознателен като дете.
    - Ние! – с внезапна гордост изговори жената.
    В своята везана риза, огряна от свитките на много злато. Въпреки годините си, тя ми се стори божество езическо.
    - Тук сме от правреме, знаеш ли що е то?
    - Вечността – отвърна съвестно като школник ханът. – Само че не от днес нататък, а от началото на времето до днес.
    - Точно, от началото на всички времена. Какви не ветрове и бури са ни брулили, а пак ни има. У вас днес е силата, ромеецо – обърна се тя към мене, - но пак сте гости на земята ни. Виждали сме ги всякакви... – завърши тъжно тракийката.
    ...
    - А със словените как я карате? И те ли са по вас гости? – продължи да разпитва ханът.
    - Как щяло? – зачуди се жрицата от Матара. – ние и те отдавна сме едно.
    ...

И още няколко мой текста за талантите български :)

Спортисти победители

Старите хора и младежта

Деня на българската азбука

От Чудомир до Валери Петров

Стария цигулар, мигът и живота

Бразилия, Дилма Русеф и България

Софи Маринова и България по пътя на успеха :)

ПОБЕДИТЕЛКИТЕ :) – волейболистките на България :)

Слънце :) - Излизам на разходка :) Не се гаси туй, що не гасне!

Новият български пробив в тениса – успех и порив за нови победи :)

Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 7 част

С фотоапарат на море или морето край Китен през обектива на един любител фотограф

Плуване и саморазвитие - Уроци по плуване, година и половина по-късно.:)

Ски изкушения и двигателна компетентност

Хм... не се дразни на глупавия въпрос ама не ми стана ясно това истински сън ли е?! Наистина ли сънува всичко това?
Усмивки :)))

Разбира се, че имаше сън. Може да не съм сънувал цялата тази картина буква по буква, но може да съм сънувал повече ;)

Факт е обаче, че повече от два дни буквално бях обсебен от мисълта за Тракийските ни корени. Иначе от къде ще ми дойде музата и мотивацията да напиша 12 големи страници текст за три часа?! И не само това, после да се юрна да търся старите си учебници и атласи по история, да проверявам теорията си и да правя снимки.

А после?! - Половин ден да набирах и съкращавах текста на компютър! Ако съня не ме беше мотивирал – щях ли да го правя, как мислиш?

Калинка, а ти – прочете ли целият текст? Разгледа ли картите?

Хи :) Голям си досетливко, прочетох го до след съня :))) ама сега ще го прочета от начало и този път цялото!
Иначе предположих, че е имало сън ама много подробен ми се видя! Аз сънувам всяка нощ и помня повечето от сънищата си. Едно време майка ми казваше, че няма как да съм сънувала всичко това или съм прочела някой разказ, или съм гледала филм и сега ги разказвам. И на мен ми се е случвало някой сън да ме преследва няколко дни и да е толкова жив и обсебващ съзнанието ми...
Отивам да ти прочета целия текст!
:)))

И аз искам:-) - Повече сънища, по възможност по-дълги и цветни:-)

:)))

Логично е. Особено названията. Те лесно не се губят. Явно е , че сме компилация от все хубави хора.:)

"Явно е, че сме компилация от все хубави хора.:-)"

не знаем какво да очакваме от съня, но твоят е наистина впечатляващ!

Съня е жива памет и енергия:-)

Много хубаво се е получило - и аз го правех - седиш, гледаш картите и картинките в помощната христоматия - и си пътуваш, докато лишените от въображение разказват уроците... ама не смеех да преначертавам картите отгоре, защото... дали пък наистина пазенето на книгите понякога не се разбира твърде догматично?:)))

Историята винаги ми е била любим предмет, а собствената ми баба беше учителка по история. – Въпреки това часовете по история от училище нямат нищо общо! Историята, която се преподава в училищата не само у нас, а в цял свят е чиста проба политическа пропаганда.

Реална история може да се изучава само по автентични археологически източници от хора, които са в състояние сами да разпознаят и прочетат автентичните архиологически паметници. За целта е необходимо да ползват и разбират поне десетина древни езика. Също да са посетили и разгледали лично, достатъчно дълго време, всяко кътче, което изследват. Такива подготвени изследователи винаги е имало твърде малко. Всички останали, без кавички, съчиняват история.

Моят текст – не е история! Още по малко претендира за археологическа достоверност! Заглавието - „Родови сънища”, ясно показва тематиката и логиката на текста!

Написах поста като логическа провокация към себе си и към тези, които ще имат желанието и търпението го прочетат.;-)

Като за сън не е никак зле:)

Поздрави!

Аз вярвам на своите сънища – затова те ми помагат да научавам истини:-)

Поздрави!

Красиво си го написал наистина! Колко историческа истина има в ''съня '' няма да коментирам, сам казваш, че текста не е история, но поне мъничко да поправя може ли? - Траките са следпотопен народ, а варненското съкровище е ...предипотопно. Поздрави!

:-)) ;-)

интересно има логика в текстовете ти след съня браво, че си си направил труда да напишеш толкова много :)

Защото усеща и вярва, че са истински :)