Всичко стартира от случайно чутата новина за събитието и от сайта:
http://www.gallery-night.info/10/bg - от където почерпих изчерпателна информация за продължаващото и днес събитие.
    Пътешествието към нощното АРТ-приключението в Пловдив за мен започна в 15:30 часа на 24 септември с пътуване в експресен влак от централна гара в София. Излишно е да казвам, че въпросният трен по нищо не прилича на идиличната представа за експрес освен по това, че високомерно се пъчи подминавайки всяка малка гара. Все пак въпреки праволинейното си и демоде държание вехтият локомотив винаги е пораждал симпатии в мен. Най-вече с широките си панорамни прозорци и с възможността да се разхождам из него. Освен тези неизмерими достойнства пътуването с влак до Пловдив носи е една прозаичната и практична полза – по-малко изразходвани финикийки знаци, а именно – под 17 лв. за двупосочен билет.
    Друга характерна особеност на влака, е че пътуващите в него рано или късно усещат, че им е омръзнало да си мълчат едни на други и не само си проговарят, а често подхващат напоителен разговор. Така ми се случи и на мен – до гара Съединение прочетох два разказа, после се заприказвах със съкафезниците и ... неусетно пристигнах в Пловдив.
     В 17:40 часа вече с любопитство разглеждах своеобразната капалъ чарши в подлеза на пловдивската централна гара. Излишно е да казвам, че Пловдив е търговско туристически град с историческо и АРТ звучене. От както се помня Пловдив винаги е изглеждал така – с безчет магазини и магазинчета, кафенета и капанчета, барове и ресторантчета, но и със безчет паркове, площадчета, паметници и произведения на изкуството под открито небе + старият град и тепетата + античният театър и други древни следи.
    Размишлявайки над подобни непрактични и не бързащи за никъде мисли, разхождайки се и любопитно оглеждайки пътя си,  подминах бялата сградата на народната библиотека в Пловдив и се запътих към парка зад нея. - Да хапна, да пийна водица, да си подсладя живота с голямо парче шоколад да си стегна опинците, иначе казано връзките на маратонките и да се отправя към приключението наречено „Нощ на музеите и галериите в Пловдив 2010”
    ...
    Двайсет и четири часа по-късно, равносметката ми е – „Искам още!”
    Видях толкова много хора, картини, красоти, изкуства и живот. Изтърках си подметките на маратонките от ходене, а краката още ме поболват тук-там. Но пък колко видях.:-) Посетих двайсет и едно, от общо 31 събития – не само ги посетих, но успях да видя наистина много.:-)  Направих и доста снимки.
     Ето няколко от тях – приятно разглеждане.  


     Безкрайната върволица от хора желаещи да видят представените в регионалният Етнографски музей постоянна експозиция и изложбите „Бързо, точно, срочно – из историята на съобщенията” и „Магия за любов” показваща житейските и ритуални костюми на дедите ни.  


    Това е поглед към вътрешната фасада на „Регионален исторически музей – Българско Възраждане” представящ своята постоянна експозиция, обогатена с АРТ вечер на Тайланд специално за Нощта на музеите и галерите. 


    Тези кукли са единствената част от витрината на галерия „Автограф”, която не ми забраниха да снимам. Галерията представя отделни картини и сувенири на различни български художници както в стилово, така в сюжетно и техническо отношение. 


     Тук съм направил непохватен опит да снимам част от вътрешността на Балабанова къща – красив и богат възрожденски дом съхранен под формата на автентична и атрактивна галерия за представяне на различни значими изложби. В момента на нейна територия се представя изложбата „Тялото” – част от Националните есени изложби – Пловдив.
 

     А това е част от двора на Балабановата къща


     Друг красив възрожденски дом, в който са представени постоянните експозиции Цанко Лавренов и „Мексиканско изкуство”, това е първата от четирите къщи, в които се помещава Градска художествена галерия – Пловдив


    А това е един от най-интересните „мексикански експонати”
    Досещате ли се какво е това? – първият познал печели ... радостта да е позналия и чаша чай, кафе или сок от мен като се видим.;-)    


     Тук съм снимал молитвеният дом на голямата джамията на мюфтийството, която също бе отворена за посещение в рамките на нощта.
     Ако и вие също като мен се чудите какво представлява и символизира своеобразното дървено минаре в центъра на кадъра, отговора, които ми даде отговорника по представянето на храма е, че то е свещена част от храма символизираща петте етапа в духовното израстване на мюсюлманите и все виждащият Бог, който бди над тях.
    Друга отлика спрямо православните храмове, е че украсата на джамията е изцяло с орнаменти и свещени текстове от Корана, тъй като изображения не се допускат.  


   Тук снимах наплива от хора желаещи да разгледат временните експозиции в сградата на Градска художествена галерия в центъра 


     Тези любопитни текстове, представляват част от съпътстващите инициативи в нощта. За жалост нямах време да прочета написаното – мислех, че ще мога да го сторя след края на другите представяния, но уви – инсталацията и текстовете бяха прибрани.
     Ако някой е успял да заснеме повече от текстовете или е успял да да ги прочете и запише, ще бъда много благодарен ако ги сподели в блога или ми ги препрати.


     А това са част от уникалните музайки на територията на подлез “Археологически” - хитро усвоени от галерия „Тракарт”.


     Тук снимах новата украса на Римският стадион на Джумаята измайсторена от ирландеца Стюарт Маккълок и неговите помощници с помощта на изработени от него шаблони и пароструйка в рамките на нощта.


    Това красиво цветно видение не е самодива, а усмихнато момиче, което незнайно как бе оцеляло цялата нощ под погледите и молбите за обща снимка на хилядите любители на изкуствата излезли по улиците на Пловдив в рамките на нощта. Красивите и одежди са резултат от демонстрацията на bodyart от Иван Яхнаджиев в галерия „Червеното пони”.


     А това е част от танцово-фотографският пърформанс в галерия Жорж Папазов.


    Този творец с четка в ръка, под светлините на прожекторите и светкавиците на любопитните зяпачи е Хакмет Четинкая представящ „Живописно шоу” на територията на галерия „Аспект”.


А това е вече измачканата и препатила книжка-гид, която ми помагаше в нощта на 24-ти септември.

За жалост не успях да посетя всичко набелязано, защото една нощ не стига, а може би за да имам повод скоро пак да отскоча до Града Вековен.:-)  

Послепис:
Още няколко теми от родната ни действителност, които продължават да ме вълнуват:

Избирам българското

Старите хора и младежта

През куп за грош

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Голямото бързане

Родови сънища

Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

За циганите и за "срещата ми" с едно циганско семейство в автобуса

Най-широко рекламираната „напитка на нашето време"

“Прогрес”

Мрежи в действие

Психологически тест:-)

“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета

Гатанките на баба