От много време ми се искаше да разгледам сградата на Централна минерална баня в София, но все не ми се получаваше. Причината – незнайно как и защо, сградата се ремонтира, реновива и прочие сложни думи повече от 25 години!!!
       Разбира се през всичките тези години тази знакова сграда многократно е била експлоатирана и използвана за най-различни не обществени цели – първоначално от кино индустрията и домогващи се колекционери, а в последствие от пишман общественици, строители и модни дизайнери.
      За жалост, въпреки 12 годишното ми пребиваване в столицата, успях да видя част от вътрешността на сградата за първи път едва снощи, покрай архитектурната-АRТ инициатива SOFIA ARCHITECTURE WEEK 2010. Самото “събитие” с нищо не ме грабна, но ми осигури желаният достъп поне до вътрешността на Централна минерална баня.
      Сградата ме смая въпреки големите ми очаквания. Впечатлиха ме простора и изчистените красиви форни, но това което истински ме грабна бе широкия поглед на архитектите и строителите от онова време. За жалост ме смаяха и днешната ни немарливост и печалбарство.
      Преди сто лета, обществото в ролята си на поръчител, заедно с проектантите на сградата Петко Момчилов и Йордан Миланов са заложили в проекта здравина, преспектива, красота - ясно доловими и днес.
      От вън сградата изглежда лека и свежа въпреки внушителните си здрави стени. Цялото вътрешно пространсво има невероятна акустика. Оновните помещения – къпалните, са решени като високи просторни зали завършващи с естествено осветени куполи. Височината им, по моя субективна преценка на око, е поне 14-15 метра (от които 3-4 метра купол и 1,5 метра дълбочина на басейна). Етажната височина навсякъде е поне 3,5 метра, а във фоаетата е с около метър повече.
      За построяването на сградата и изграждането на вътрешният интериор са използвали качествени и практически вечни материали – камък,  керамика, ковано желязо, масивна дървесина.
      Цялата сграда (отвън и отвътре) е била красиво окрасена с керамични мозайки. През 1913 година, когато е завършена – сградата сигурно е изглеждала наистина смайващо. 
      За жалост днес почти 100 години по-късно след повече от 20 години разграбване замаскирано под думата “ремонт” от красиво окрасеното вътрешно пространство на банята са запазени само част от подовите мозайки – успели да оцелят на пук на тежките колички със строителни материали и немарливостта на днешните строители. Оцелели са и част от масивно изработените парапети от ковано желязо с автентичните си дървени первази с малки дървени “шипчета” против парзаляне. (За щастие днешните бабаити в общият случай ламтят само за лъскави или модни неща.) Всичко останало е скрито под най-отвратителният материал на днешният ден – гипсокартона, който покрива 90% от стените. (Въпроса е дали под гипсокартона има нещо запазено или всичко е ограбено. Разпитах няколко по-възрасни колеги, софиянци и всички ми казаха, че някога стените са били украсени с множество керамични мозайки и орнаменти.)
      ..........................................
       Излизайки от сградата на Централна минерална баня на София, след лавината от впечатления, един въпрос упорито се загнезди в мислите ми – „Защо старите столичани възложители и архитектите са пожелали и проектирали чак толкова високи, просторни и едва ли не храмово изглеждащи къпални? Та нали око бяха два пъти по-ниски биха били поне три пъти по-евтини и пак щяха да поемат същият брой хора? Защо са прахосали толкова ресурс? - Три пъти защо?”
     Съзнанието ми заработи и започна да върти лентата напред назад ... и тогава видях ... Как там в пространството на къпалните, мнозина влизаха и сядаха на остатъка от каменната пейка, опасваща вътрешността на басейна, въпреки другите многобройни нарочно подготвени места за сядане, на които никой не сядаше.
      Спомних си първото, което си помислих когато влязох под купола на тази огромна зала – казах си „Също като в храм!” ... точно както, от преди римско време, сградите на централните минерални бани са били наричани Храм на чистота ... не само на физическата, а и на умствената и духовна чистота.
     Явно българите преди 100 години са знаели колко важни са чистото тяло, ум и дух за човека и как те изискват простор да пораснат и да се разгърнат. Знаели са, защото мнозина от тях са имали чисти очи да видят и чисто съзнание да мислят и поемат отговорност за постъпките си – били са личности, не са се доверявали на лесни или готови отговори. 
      А днес мнозина – ни обясняват, че най-лесно е да скрием проблемите и възможностите си под гипсокартон, да нехаем за мъдростта на поколенията преди нас и да не мислим много-много за поколенията след нас, защото сега живеем и трябва да искаме да имаме ВСИЧКО – тук и сега! Да но същите тези, които ни дават тези „мъдри съвети” не казват, че нищо, ама нищичко не са построили в живота си, а са съсипали много неща. Не казват и още хиляди важни неща ...
        ........................................
        Фестивала и частичният свободен достъп до сградата продължават до 22 октомври.

Послепис:
Няколко теми от родната ни действителност, които продължават да ме вълнуват:

Избирам българското

Старите хора и младежта

Има лекарска грешка в случая със смъртта на Гергана Илиева - копирано от Мартито. На къде вървим, на къде отиваме? - питам аз

Психологически тест:-)

През куп за грош

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

Голямото бързане

Родови сънища

Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

За циганите и за "срещата ми" с едно циганско семейство в автобуса

До Пловдив и назад за нощта на музеите и галерите в Града Вековен

Най-широко рекламираната „напитка на нашето време"

“Прогрес”

Мрежи в действие

Спортисти победители

“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета

Гатанките на баба

Ти също имаш чист и хармоничен дух!

Ще се старая с времето да бъда достоен за тях:-)

Поздравления за статията, приятелю!

Дано следващите ми текстове да са по-позитивни

Поздравления за статията.

Тенкс:-)

Радвам се, когато попадна на някой, който се интересува от Софийската баня, като архитектурна забележителност, вместо от софийските МОЛ-ове.
Поздрав, Горан!

Монализа,
Щастлива и плодотворна да е седмицата ти:-)

Наистина жалко е, че все по малко са хората, които ги вълнува духовната чистота... А всичко идва от там, защото това, което излиза от сърцето на човек отразява и неговия свят, търсения и възжделения, реалността, в която избира да живее!
Поздрави за постинга!

Поздрав най-сърдечен:-) - слънчева и плодотворна седмица ти желая:-)