Първо искам да предупредя всички лековерни читатели, че това мое лечение е тествано само върху мен и засега само веднъж точно в този му вид. За мое щастие самолечението сработи и ме спаси от коварният грип. Но трябва да се има предвид, че аз съм едва на 31 години, че и преди съм се лекувал сам, че предприех мерки срещу болестта рано и превантивно, че вярвам в себе си и не вярвам на лекарите и ...
     Самолечението крие много рискове, особено ако човек не умее да се самонаблюдава или е твърде самоуверен. 

      Ще разкажа максимално подробно какво ми се случи. – Сигурно текстът ще се получи твърде дълъг, но никой не е казал, че да се лекува човек е лесно или приятно.

      Всичко започна в четвъртък вечер на 3 февруари 2011 г.
      Натрупал премного умора през последните седмици, стоях пред компютъра в работата и бързах да свърша работните задачи, за да се прибра в квартирата в по-нормално време, а не посред нощите.
       Разбира се, когато човек е преуморен, бързането само влошава нещата и човек вместо да реализира плана започва да работи все по-вяло и неточно. 
       Заради това, заради малшанс или защото бях на смяна с току-що завърнал се след ГРИП колега, но имунната ми система не издържа на атаките и се разболях.

В петък:
       Сутринта още бях „здрав”, но някакво смътно безпокойство, се разхождаше из сетивата ми, нагоре-надолу.
       На обед започнах да усещам, че има нещо повече от смътно безпокойство, което си щъка по мен без да ме пита. Казах си: "Стегни се, въобразяваш си – нали голямата вълна на ГРИПА отмина без да се разболееш."  
       В 16:00 часа интуицията ми пак се обади, а мозъкът, който от години се опитва да се приучи, да я чува каза: „Все пак не пречи да отскочиш до аптеката, да си купиш аспирин и Т-ХОТ.”
       След подобна двойна подкана само балък не би послушал вътрешния си глас. Рипнах за лекарства, но не се получи припване и тъжната истина лъсна.
       Явно се разболявах.:-(( - все още съвсем леко, но явно от коварен ГРИП. Какво друго би могло да ме разболее така бързо?
       Тук лекарите ще кажат, че има и безброй други болести, които могат да те свършат и по-бързо от грипа. Затова всеки умен човек винаги трябва да тича при тях, понеже те знаят как да спасяват човешки живот.
       Хубаво, но аз не съм умен човек, а най-обикновен разумен човек, което означава, че освен да чувствам, мисля и разумявам, друго нищо не умея.
       Отидох до аптеката, купих си обикновен пречистен аспирин и Т-ХОТ. Върнах се на работа, хапнах два три залъка и пих един Т-ХОТ молейки се горещо  -  „Дано утре всичките ми притеснения от грипа да се окажат излишни.”
        Избутах някак вечерното дежурството. Към 23:30 се прибрах в квартирата хапнах две филийки хляб със сиренце и изпих още един Т-ХОТ, за всеки случай.

В събота:  
        Събудих се рано сутринта с ясното усещане, че е рано, но това някак си не е на добре. Беше 8:30 сутринта, а аз си бях легнал в около 1 часа, през нощта.   
         Следващото, което осъзнах е, че не ми се ставаше, а спешно трябваше да отида до тоалетната. „Да отида, ама като не ми се става?” Тук вече всичко започна да ми става ясно. Осъзнах, че има още нещо – изведнъж се усетих неимоверно слаб.
        Бях толкова изнемощял за една нощ, че едвам се отлепих от леглото. За мое щастие наблизо съзрях  кутия сок – 100% портокал и ананас, и като удавник се помъкнах към нея.
         Изпих половин литър сок почти на един дъх и леко ми светна пред очите.
Отидох до тоалетната, облекчих тялото, измих си ръцете и започнах да си плискам лицето с вода. ... И видях тъжната истина очи в очи – от огледалото ме гледаше едно бледо, болно лице.
        Бях болен и то яко.:-(((
        Пипнах челото си и изведнъж всичко ме заболя. Очевидно имах температура и то доста по-висока от здравословните 36,7 градуса.
        За малко да се олюлея - така не ми се искаше, това което ми се случваше.
       „МЪКА!" Единственият ми свободен ден, а аз бях болен от ГРИП. Имам толкова много работа за вършене, а ми се искаше да се прибера поне за два дни и до дома. Вместо това, всичките ми планове ставаха на пух и прах пред очите ми.:-((
        Тук вече инстинктът ми за самосъхранение се включи яко и ми тегли един хубав ритник с репликата: „Млади господинчо, не само няма да имаш почивния си ден, не само ще трябва да оптимизираш безкрайните си желания, ами ако веднага не се вземеш в ръце, ще стане и по-лошо!”
        Премъкнах се пак до леглото, седнах и се оклюмах яко. „Да се взема в ръце! Ама как да се взема в ръце като ми трябва почивка поне един ден. Искам да съм здрав и искам почивка! "Толкова ли е много??” Никой не ми отговори – интуицията и инстинктът ми за самосъхранение бяха казали и направили своето. Бяха казали и направили много, сега трябваше и аз да направя нещо, а те щяха да продължат да бдят над мен по пътя на живота.
       Аз обаче не правих нищо. Скимтях като пале: „Не искам да съм болен! Не искам”. Повече не можах да кажа, защото на инстинкта ми за самосъхранение явно му писна от мен и отново ми се сопна: „Ами не бъди болен – оздравей и готово.”  
       Обичам инстинкта си за самосъхранение. Не обичам да ми се сопва и да ми държи поучителен тон, но като съм толкова учен и все философствам, какво да прави. Ако я караше все от далеко и благо отдавна да ни няма и двамата.
    Въпросът беше как да се излекувам. И по-точно как да се излекувам без да загубя здраве, живец, лично време и неизбежното зло - финикийските знаци.
    На лекари и на аптеки още баба и татко са ме учили да не вярвам от дете, после патилата ми кратуна ме учи на същото - да не вярвам на лекари.
   
    Реших ще се опитам да се излекувам сам. Все пак вече не бях хлапакът от преди пет години, който допусна в друга подобна ситуация да се разболее от бронхопневмония. Все нещичко бях научил за тези пет години и духът ми малко заякна ...
      Дошло бе време да премеря силите си - какво зная и колко мога.
      Аз философстващият: „Как човек със силна имунна система и повечко живец ГРИП трудно ще го улови и стегне за гушата".
      И той –  МноголикиятГрип, който ясно бе решил да ми покаже, че такива изказвания безнаказано не могат да се дават.

       Опитах се да си направя план за действие в движение, не се получи по  същество, но все пак малко ми помогна да задвижа инстинктите си.
        Човешкият потенциал е огромен - хиляди пъти, по-голям от колкото си представяме, но достъпът до тази неподозирана сила се плаща с най-светлото – с жизнена енергия за самият живот.
        Планът ми се състоеше в две точки - докато оздравея да ям само чиста и жива храна, да приложа всички природни лекарства, за които усещам, че ми действат добре и които мога да намеря наоколо.

       Часът минаваше  9:30, време ми беше да се събудя, най-после
       Направих си голяма тенджерка с билков чай, отрязах си три дебели филии черен хляб, голяма бучка бяло саламурено сирене и си приготвих чаша домашна лимонада - от сока на два лимона, лъжица кафява захар и бистра чешмяна водица. Хич не ми се закусваше, но за да оздравее човек трябва да се храни – да има енергия, с която да победи болестта.
        Най-прилежно си сервирах закуската на масата, пуснах си радио, за да ме ободри и започнах да ям неохотно. В началото бе голяма мъка, но после взе че  ми се услади. Ометох си всичко и дори си налях допълнително чаша чай.
       Изпих и два аспирина, проветрих си стаята и приложих най-лековития си коз – легнах да спя.
       Събудих се около 14:00 часа от приятно напичащото слънце, но отново едва се отлепих от леглото. Имаше и по-лошо усещах, че температурата ми се беше повишила, не исках да зная с колко – сутринта имах 38,3 значи сега бе поне 38,5.
       Реших да не се плаша, вместо това пресуших останалия половин литър 100 % сок от портокал и ананас и един Т-ХОТ и се застягах да отида до големия магазин, който се намира на петнайсетина минути пеш от нас.
       Разбираемо е, че никъде не ми се мърдаше от топлите завивки. Денят бе чудно хубав, а аз отчаяно се нуждаех от слънце, движение и от поне малко чист въздух. Имах нужда и от хляб, чесън, лимони, Бромхексин и от катък, който да пробуди апетита ми.
       Обух се, облякох дебелото яке, взех си шапка и излязох.
Навън бе светло, топло, слънчево – същинска приказка.:-) Красивата почти пролетна картина ме зареди с енергия и аз се изправих и изпъчих гърди за миг, за да се отпусна и да ми олекне. И се получи – олекна ми.
       Напазарувах си от магазина най-необходимото – един хляб, два килограма лимони, четири хубави глави чесън, четвърт маслини, бучка истинско бяло саламурено сирене, парче вкусен кашкавал, кутийка мариновани шпроти и две кутии с оказалият се така живителен сок от портокал и ананас. Запасих се с хапване и пийване като мече преди зимен сън.
       Прибрах се преплитайки краката, но уверен, че движението и слънцето ще ми помогнат.
       Изтисках си два лимона за цитронада, хапнах маринованата рибка с половин глава чесън, пих си лекарствата – един аспирин, един Т-Хот, 10 милилитра бромхексин. Взех си лек пречистващ душ, изсуших се, облякох си пижамата, завих се с едно леко одеяло и заспах.
       Като се събудих към 21:30 часа, почти повторих упражнението, но този път вечерях с кашкавал, половин глава чесън, няколко маслини и три филии с лютеница. После пих отново два аспирина, завих се и отново заспах.
       Събудих се около 3:00 часа – явно имах нужда да стана, да си прочистя дробовете с кашлица, да изпия половин кутия портокалов сок, да взема един аспирин и да си легна, но не го направих и сбърках.
       Направих го на следващата нощ и веднага открих многобройните ползи.
       Лекувах се така и на следващия ден, и в понеделник и почти оздравях. До степен в понеделник следобед да реша, че мога да си дам кратка почивка от лекуването като почета малко.
       Така си го мислех към пет следобед, а каква стана тя – четох почти без прекъсване до три през нощта, после написах началото на този текст и не легнах да спя. Книгата, която така ме увлече, бе „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева.
        И така, сега ми се спи та две не виждам, но лекичко се усмихвам. Оздравявам. Утре ще съм здрав и всичко ще се подреди или поне така се надявам.

      Проблемът с моето лечение, е че за да сработи трябват поне 3-4 дни пълна свобода и убедено желание да се излекуваш, а това е практически невъзможно, ако трябва едновременно с това, човек да е и на работа. Тоест трябва човек да си е в болничен, тоест трябва да мине през лекар.
      И така, системата така е измислена, че да те подхлъзне към антибиотика и „професионалистите”, който в действителност си правят експерименти на твой гръб и гледат да те ограбят с колкото могат повече.

      Крайно време е хората да разберем, че личното ни здраве, на 99 % зависи от нас самите – от живота който водим, от начина ни на мислене, от храната, с която се храним, от това как гледаме на болестите и ....   

      Крайно време е докторите и фармацевтите да разберат, че преди да искат трябва да дадат. Да спечелят доверието и уважението ни честно с много личен труд, а не с законови и икономически хватки и потискане в неведение.  

Послепис:
Още няколко мои постинга за здравето ни и за живота, който водим.

Има лекарска грешка в случая със смъртта на Гергана Илиева - копирано от Мартито. На къде вървим, на къде отиваме? - питам аз

Антарктида и един детски спомен

Старите хора и младежта

РЕЗИТБА

Голямото бързане

Африка иска думата

Избирам българското

Гатанките на баба

Спортисти победители

Централна минерална баня – 15 октомври 2010 година след новата ера

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева

Родови сънища

"аз съм едва на 31 години" - ей, дъртофелник!:):)

апропо, не знам кой лекува обикновен грип без усложнения с антибиотици. втф? колко хора са без основно образование, та да не знаят, че пеницилинът на луи пастьор треби само бактериите.:)

Не завиждай на по-младите от тебе.
Аз съм по-млад от теб само с четирийсетина дена, но вовеки по-млад.:-) ;-)

За лекарствата:
Вярно е, че ние обикновените неуки хорица често използваме думата антибиотици за щяло и не щяло. По този повод си взех бележка и промених заглавието на текста. Благодаря, за което – така стана по-добре.;-)

Вярно е обаче и друго, че Вие просветените сред нас, правите твърде малко, за настъпване на просвещението сред всички ни - ако правехте повече дисбаланса нямаше да е толкова огромен..

Мнозина лекари вместо да образоват и помагат, често изписват истински антибиотици за щяло и не щяло. Казват – за да се презастраховат срещу усложненията. Може би именно затова ние неуките хорица наричаме всяко по-силно или отровно лекарство антибиотик.

От лютеницата е :)

От вкусната българска лютеница – със сладки пиперки, домати и 1001 подправки и билки;-)

Без такава гозба с катък или сирене и сам Крали Марко не би устоял на злото:-)

Доколкото знам този прословут грип беше много коварен. Щом си успял да се разминеш без антибиотици си късметлия. Не е лютеницата, домашната лимонада и чесъна са спасили положението :)))) и най-вече психическата настройка.

И аз мисля, че лимоните и най-вече чесънът помогнаха. За четири дни хапнах 5 килограма лимони и пет големи глави чесън, и три литра сок от портокал с ананас изпих. Хапвах си от най-живото сиренце, кашкавал, хлебец - обилно полети с билков чай. И на кратки разходки слънцето да видя излизах.:-)

А във всяка останала свободна минута спях и сънувах – първо дивотии, после сладки сънища.:-) - Психиката лекувах:-)

Изобщо, добре се грижих за себе си, пък и Съдбата помогна, и така – мина ми като на кутре.:-)

Но и лютеницата ще да е помогнала, речено е - „Не може манджа без меродия.” А по нашия край второто име на лютеницата е „червена манджа за зимата”.;-)

Аспирин и лимонов сок - изпитана от мен рецепта против грип.:)

Класическите рецепти са винаги актуални:-)

Спокойно е можело да пропуснеш аспирина, тайлол-хот-а / ако правилно съм го разчела/ бялото саламурено сирене / което не е никакво сирене/ и кашкавала. Ако толкова държиш да даваш пари за лекарства, то при първите признаци ги дай за Осцилококцинум, не за аспирин и нещо си, което е пак аспирин, но с друго име. Тези препарати само срива имунната система и следващия път тя ще реагира по-слабо. Какато правилно си написал, искаш да слушаш организма си, ами да беше го послушал - не му се е ядяло, доколкото разбрах. Само си го насилил и вместо да се справя с вируса си го накарал да се справя и с обрабтка на храна. Още повече, че всички млечни прдукти сами засилват секрецията, където и да е тя. Колкото до " живителния" сок в кутия. В него няма нищо живо или живително. Стратегията ти е била правилна донякъде - чай, и сок от лимони. Всичко друго е било излишно. Разходката е можело да замениш с няколко врели душа и горща вана на краката. И най-вече няма нищо страшно в грипа, ако спреш да слушаш рекламите за лекарства по телевизията.
А и да не забравя - пиши адрес за книгата ;)

Не рекламирам лекарства – докато вие го правите най-нагло. Не случайно не съм написал цялото име на лекарството. Нещо повече изобщо не вярвам на анонимни хора, лекари и лекарствата. Доверявам се само на сетивата си и на това, което вече ми е помагало.

На вас може да ви помагат други неща – всеки човек е различен и уникален.

На мен ми помагат слънцето, водата, въздуха, земята, билките, съня, движението и разходките, сетивата и инстинкта ми за самосъхранение. Помагат ми и живото българско сирене, кашкавал и кисело мляко, също чесана, пчелният мед, лимоните, орехите, домашната храна, киселото зеле, маслините, аспирина, портокаловият сок и всичко друго, което интуицията ми подскаже като правилно.

Анонимни, приемам, че сте добронамерен и точно затова ще ви кажа – Вие или сте най-добрият ми приятел или сте най-големият ми враг.

Старите си приятели ги познавам – те не са анонимни, а новите ги опознавам години. Ако с Вас се запознаем и опознаем, минат години и се сприятелим, може й да Ви питам как да се лекувам, но до тогава мисля да се лекувам както смятам, че е най-добре за мен.

За възрастта ми – на 31 години съм, не съм анонимен и имам глава на раменете за да мисли, а не за да вярва на чужди анонимни съвети, пък дори и да идват от стар вълк като Вас.;-)

Анонимни #9, останете си със здраве;-)

Послепис: За малко да забравя – книгата е „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева – ще пиша за нея някой от следващите дни, когато ми остане време.

Свикнала съм блогер автоматично да ме представя и въобще не се замислих, че тук ще съм анонимна. Нямах такова намерение, за което се извинявам. :)
Не знам как да се идентифицирам тук, за това:
http://kathryn-meerkatmanor.blogspot.com/
Както виждаш, самия ти си коментирал при мен. Не знам защо думите ми са те впрегнали, не това ми беше целта. Още по-малко, пък да рекламирам лекарства.
За " живото" българско сирене купено от магазина можем много да поспорим. Пак съвсем добронамерено, разбира се. И понеже си написал възрастта си още в поста и понеже аз знам на колко съм и как се промени мисленето ми за годините, за това писах, че си "малък". Може би по-правилно беше да напиша млад.
Ако с нещо съм те засегнала, било е абсолютно неумишлено. Желанието ми беше да дам съвет на човек, който се вижда, че търси правилните решения.
Хубав уикенд и не се пали толкова :))

Преди малко реагирах остро, защото никой не обича да му дават настойчиви съвети непознати, анонимни хора.

С нищо не сте ме засегнала. – Не възприемам коментарите в блога лично, особено от хора, които не познавам лично. Моите коментари също не са лични - гледам на блога си като на публична медия. В коментарите ми по-лични са само поздрава и пожеланията ми - към хората, които познавам поне бегло.

За отвратителните храни, които ни пробутват по магазините съм напълно съгласен с вас – лично аз много внимавам какви храни купувам. Купувам почти само български храни и само такива, които съм проверил във времето. Не купувам боклуци – старая се да се храня с максимално жива и истинска храна. За целта редовно опитвам нови храни и ги сравнявам с тези, които вече съм опитвал.
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/12/izbiram-bylgarskoto.362712
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/02/12/prez-kup-za-grosh.491546
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/03/progres.556174

За възрастта - 31 години не могат да направят човека мъдър, но могат да го направят що годе разумен.:-)

За „паленето” – нормално е човек да се вълнува, особено ако иска да бъде творец.:-)

Кathryn,
Ще се радвам да ми гостувате отново:-) Желая Ви ведри, релаксиращи почивни дни:-)

Привет и тук Горане,
аз също пострадах от този грип, но тъй като не съм толкова сигурна в силата на имунната си система, отидох на лекар още първия ден (след първата нощ от разболяването ми) Лекувах се аналогично на теб, но по предписание на лекар (без антибиотици!) Без да те критикувам, но лекарите са наясно, че грип с антибиотик не се мори, точно обратното - унищожава бактериалната среда и му помага да се развива по-бързо (това ми го каза личната лекарка)
И аз като теб преди години се разболявах, само че от вирусна пневмония (цели 3 пъти) и заради това се обаждам на лекар, щом усетя, че ситуацията изисква по-специфични мерки.

Но истината е, че за да се излекуваш трябва да пазиш леглото. По-добре да си останеш в къщи без болничен (все пак имаш платен отпуск), отколкото да ходиш на работа, да заразиш колегите (както е станало с теб), да настъпят усложнения и тогава със сигурност ще трябва да вземаш антибиотик (защото инфекцията се лекува само така) и ще дадеш към 200 лв за лекарства, вместо 20.

Донякъде съм съгласна с едно от мненията по-горе относно аспирина, но не и относно разтворимите противогрипни лекарства, защото те са с парацетамол! Парацетамолът е много по-добър продукт от аспирина.

Indica, напълно съм съгласен с теб – човек се лекува по начина, по които вярва, че ще се излекува – винаги е така.:-)

Разминаването ни, идва от това в което вярваме – аз вярвам на себе си, а ти вярваш на лекарите – всичко друго е едно и също.

Другият момент е, че аз от години започвам да се лекувам винаги превантивно, още преди да се усетя болен, а не в деня когато се разболея. И в този случай започнах с лечението още в петък, преди да вдигна температура и да се разкашлям.

Имам и собствена система за профилактика, която включва много движение (ходене, плуване, физически труд), хранене с живи здравословни храни, пиене на много течности и чай, и ...

Indica
Съгласен съм и с думите ти „че за да се излекуваш трябва да пазиш леглото.” – С едно малко уточнение, че според мен организма се нуждае и от минимално количество движение – разходки, нагревки, масаж или душ, според състоянието и здравословният проблем. Като това става в домашна обстановка или по двора, в рамките на половин до един час през най-топлата част от деня (между 13:00 и 15:00 часа).

За заразяването – и аз мисля, че можем да защитим себе си, само ако пазим и околните. Затова се стремя да не ходя болен в работата – в конкретният случая, в неделя бях дежурен сам, а в понеделник не бях на работа. После, във вторник вече бях здрав.:-)

За усложненията – никой не е застрахован от грешки, но ако човек наблюдава внимателно себе си, все някак ще забележи когато започва да греши, и ще потърси помощ от хората, на които вярва.

За аспирина и парацетамолът – когато имам нужда от тях винаги ги пия заедно, защото съм забелязал, че на мен подобна комбинация ми помага. При друг човек, може да вреди - всеки човек е различен и уникален.

Зависи от разболяването.. ако е обикновена настинка - лекувам я сама.
Но този грип се разви прекалено мълниеносно (само за 2 часа и от напълно здрава станах болна, с кашлица (гърлото ме заболя на по-късен етап)) А кашлицата ме плаши, защото не мога да преценя какво става в белите ми дробове, не е лесно като гърлото или носа :) Основно отидох на лекар, за да ме преслуша.. иначе лекарствата са почти същите, с които се самолекувам.

Няма как човек целият да се потрошил, в някоя катастрофа например и сам да се лекува – без помощ в този случай не може. Съвсем друго е ако човек е болен от настинка или грип.

Точно затова в началото на своя пост написах:
„Първо искам да предупредя всички лековерни читатели, че това мое лечение е тествано само върху мен и засега само веднъж точно в този му вид. За мое щастие самолечението сработи и ме спаси от коварният грип. Но трябва да се има предвид, че аз съм едва на 31 години, че и преди съм се лекувал сам, че предприех мерки срещу болестта рано и превантивно, че вярвам в себе си и не вярвам на лекарите и ...
Самолечението крие много рискове, особено ако човек не умее да се самонаблюдава или е твърде самоуверен.”

За кашлицата – тя плаши всички ни, но все пак ако човек внимателно наблюдава себе си и не е твърде самонадеян може да прецени дали би могъл да се самолекува успешно. Разбира се има риск, но той не по-голям от вероятността докато обикаля сред болни хора по-лекари да се разболее повече отколкото ако се лекува сам.

Indica,
Предлагам да не мислим и да не говорим за болестите повече – вместо това да мислим и говорим за нещата, които искаме да случим.:-)

Желая ти здраве, сила, енергия за живот и повече радости и сполуки.:-)