Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2011 19:55 - РЕЗИТБА
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12294 Коментари: 17 Гласове:
20

Последна промяна: 15.08.2013 22:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Време ли е?
Мога ли да се справя?
Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?


      Може това да са малки или отвлечени въпроси. Някога и за мене беше така.
      Тези въпроси за първи път започнах да си ги задавам преди 9-10 години.
      В началото си задавах само първият въпрос – така лапешки самоуверен бях. През тези първи години направих куп поразии. Добре, че дръвчетата и живота в тях е жилав и лесно се не дава на новоизпечени „разбирачи”.
      Сега като гледам следите от вещият си труд от преди десетина години ми иде да ревна – така съм осакатил овошките. От това обаче файда – никаква. Трябва да им помогна да се излекуват от поразите ми, да ги поливам, обичам и закрилям – дано ми простят младежката самонадеяност.    
      Преди 6-7 години започнах да си задавам въпроса - Мога ли да се справя? Имено от тогава насам започна да ме бодва и вълнува темата – „Как да огледам плодно дръвче като добър стопанин”.
      В началото моето учене в занаята си беше чиста проба сеч замаскирана с мераклийски ентусиазъм.
      Някъде преди около пет години започнах да си задавам третият, засега последен въпрос – „Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?”. Започнах и да осъзнавам какво съм случил през предишните години – къде пакост, къде добро.
      Равносметката, нали се опитвам да бъда оптимист, я писах по-скоро положителна, казах си – „Който не работи, той не греши.” Помолих за прошка и продължих неуверено напред.
      Миналата есен за първи път без нужда или подтик се опитах да усетя непознато за мен дърво – случи се докато чаках влака на гарата. Реших да не скучая, а да изследвам с ръчичка акацията, която от години ни пази сянка на гарата. Всъщност и сега не съм сигурен дали това е акация. Толкова повърхностни са ми знанията, но така кръстих дървото – акацията на гарата. Сега винаги я пипвам „на шега и за късмет”.
      Не знам тогава ли се случи или тази пролет, завчера в събота и неделя, когато със свито сърце и с ножица в ръка слизах на двора. 
      Питах се: Време ли е? Мога ли да се справя? Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?
      Само, който не е посадил дръвче, който не се е грижил години на ред, за да го види порастнало, само той не знае, колко мило ти става всяко дръвче и овошка - на двора, в градината или насред балкана. 
      Който сам е посадил и отгледал поне едно дръвче вижда, учи и знае - с обич гледа и малката фиданка, и голямото вече порастнало дърво. Радва се, танцува, обича или се сгушва под сянката му.
      Плодното дръвче е велика тайна – а да го засадиш и отгледаш е велика радост, и гордост. Всеки път като го погледнеш и се усмихваш, а с времето откриваш, че ако го обичаш и пазиш и то започва да ти се усмихва. И то как се усмихва.:)
      Нежно хващаш клонката в ръка и тя осезаемо оживява.
      Все още не разбирам какво ми говори, но ясно усещам, че то говори – крещи милото белким го чуя. Ръката ми сама повдига леко клонката и леко я докосва – не посяга да я реже, вместо това леко я гали.
      Мъчна работа е резитбата – мъчно е да посегнеш към овощарската ножица пък дори и за добро, защото все по-често се питаш: Наистина ли добро сторвам?"


       А овошката стои и те гледа и вече нищо не казва и ти стоиш и я гледаш любовно.
       Който не го е усетил и случил – той не знае. А за да го случиш иска време, кръв, пот и сълзи горещи  – години и години – живот глупешки, живот човешки – ЖИВОТ.

Послепис:
Още няколко теми, които продължават да ме вълнуват:


Антарктида и един детски спомен

Родови сънища

Старите хора и младежта

През куп за грош

Мечти:-) - Да мечтаем:-)

Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето

Психологически тест:-)

Избирам българското

Има лекарска грешка в случая със смъртта на Гергана Илиева - копирано от Мартито. На къде вървим, на къде отиваме? - питам аз

Как се излекувах от ГРИПА за четири дни без лекари и ваксини

Голямото бързане

Весел Зодиaк

“Прогрес”

Гатанките на баба

Поздравете се с песен:-)

Бразилия, Дилма Русеф и България

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

Централна минерална баня – 15 октомври 2010 година след новата ера

До Пловдив и назад за нощта на музеите и галерите в Града Вековен

Спортисти победители

Уроци по плуване – една година по-късно.:-) Плуването и танците.:-)

Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева


Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”


Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин

Из "Австралийски разкази" – трийсет автора обединени в уникален сборник

Книгата „Чучулигата” от Решат Нури Гюнтекин – историята на едно различно момиче

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин


За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин













Гласувай:
20



1. peachgirl - Вдъхнови ме да садя дървета :)
15.02.2011 20:43
Вдъхнови ме да садя дървета :)
цитирай
2. goran - Peachgirl:-)) - Много се радвам. Не знам какво да кажа. Да посадиш дърво, винаги е хубаво.
15.02.2011 20:51
Peachgirl,
Благодаря за топлите поощряващи думи - за мен е удоволствие и голяма чест да получа такъв отзив за труда си:-) Много, много благодаря:-)
цитирай
3. анонимен - Найс!:)
16.02.2011 09:15
Найс!:)
цитирай
4. janabel - бъди сигурен в себе си ! Ще се справиш ! Още си много млад, на младия е простено да греши .
16.02.2011 10:21
Хайде, че да хапнем от плодовете .
цитирай
5. sande - За пръв път срещам такъв интересен човек - поет на овошките!
16.02.2011 11:23
" Плодното дръвче е велика тайна – а това, което сам си отгледал е велика радост, и гордост. Всеки път като го погледнеш и се усмихваш, а с времето откриваш, че ако го обичаш и пазиш и то ти се усмихва. И то как се усмихва."

Тези думи са казани от човек, млад, а мъдър. И поет, човек с поетична душа.
Всичко друго може да се научи. Както при овошките. Но трябва да имаш очите, сетивата за невидимото.

Радвам се, Горане! Успех ти пожелавам!
цитирай
6. goran - Janabel, благодаря за ведрите позитивни думи.:-)
17.02.2011 08:40
Вярвам в себе си – винаги съм вярвал и винаги ще вярвам. Та затова и чистичко бъркам, но се уча:-) „Който не работи – той не греши.”

Надявам се да хапна и плодове, и да почерпя:-) Пък ще видим – колкото даде Съдбата, толкова:-)
цитирай
7. goran - Sande, много високо ме титулува – трудно ще заслужа такава оценка
17.02.2011 08:46
Иначе аз желание имам – и да усещам, и да се уча, и да се развивам, дано имам дни да стана и мъдър.:-) Пожелавам си го – пък дано се случи:-)

Sande,
Благодаря за поощряващите думи:-) И аз ти пожелавам здраве и сила:-)
цитирай
8. sestra - Този постинг наистина е вдъхновяващ :)
18.02.2011 21:29
С радост споделям, че за мен едно от най-скъпите четива е тетрадката на един от моите дядовци. В нея той писал кога цъфтят всяка година овошките, какво време е имало, за пчелите и кошерите - един куп неща със ситен и четлив почерк. Успех в това!
цитирай
9. goran - Sestra, а на мен твоя разказ ми звучи интригуващо:-)
18.02.2011 22:04
Защо не препишеш и публикуваш извадки от живата тетрадка на своя дядо? – Ще ми бъде наистина интересно да прочета написаното от твоя работлив и творящ предтеча.

Sestra,
Моля те, публикувай нещичко от заветите му в блога си.
цитирай
10. sestra - С удоволствие,
18.02.2011 22:11
но ще отнеме време да ги намеря отново... :)
цитирай
11. goran - Sestra,
18.02.2011 22:18
Щом тетрадката е помагала на три поколения в твоя род - още един ден, седмица или месец чакане, няма да намалят значението й.:-)
цитирай
12. tit - Да се съмняваш е човешко!:)
19.02.2011 04:45
Аз все още съм дървесен хулиган - не можах /възможност нямах/ да подължа нататък като теб!
Оставих овошките на грижите на съседа...

Моето дете също гледа на дърветата като на живи същества с душа и разум!
Сигурно сте прави!:)))
цитирай
13. goran - Тит, никога не е късно;-) и това не пречи на факта, че всеки е прав за себе си:-)
19.02.2011 10:08
„Да се съмняваш е човешко!:)” - Скромността и смирението не са съвсем излишни качества. Нещо повече никак не пречат на - „Човек е толкова голям колкото са големи мечтите му ... и оставя след себе си това, което е съградил”:-)

Живота е плод, скромност, израстване, развитие, подкрепа... и отново - плод, скромност, израстване ....
цитирай
14. reg - оскоро съм градинарка и тези тер...
19.02.2011 14:16
оскоро съм градинарка и тези терзания са ми познати...като живи са и ме е страх да режа.
цитирай
15. goran - Reg, щом дръвчетата са ти мили и те е страх да ги режеш – значи ще се научиш;-)
19.02.2011 14:33
Според мен най-добрият учител е самото плодно дръвче. Всяка овошка има множество красиви хармонични клонки – гледаш ги и се учиш.

Разбирасе по-лесно и безболезнено е някой стар опитен овощар да те въведе в занаята, но такива хора напоследък са все по-малко. Другия момент е, че само със слушане занаят не се учи, иска и фатане.

Ако си грижовен стопанин, aкo не бързаш и не режеш клонките, за които не си сигурна, за няколко години ще се научиш:-)

Същото важи и за мен, уча се – имам желание, затова започнах да долавям най-лесно видимите знаци, но още съм в самото начало, имам много да уча.:-)
цитирай
16. ani101 - ехааааа, този постинг ме изнедада ...
21.02.2011 14:44
ехааааа, този постинг ме изнедада :)

интересно и нестандартно :)
цитирай
17. goran - Аni:-) Много се радвам:-)
22.02.2011 14:26
За мен е удоволствие и чест да чуя такива поощряващи думи за творбата си:-)
цитирай
Търсене