За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
15.02.2011 19:55 -
РЕЗИТБА
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12333 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 15.08.2013 22:29
Прочетен: 12333 Коментари: 17 Гласове:
20
Последна промяна: 15.08.2013 22:29
Време ли е?
Мога ли да се справя?
Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?
Може това да са малки или отвлечени въпроси. Някога и за мене беше така.
Тези въпроси за първи път започнах да си ги задавам преди 9-10 години.
В началото си задавах само първият въпрос – така лапешки самоуверен бях. През тези първи години направих куп поразии. Добре, че дръвчетата и живота в тях е жилав и лесно се не дава на новоизпечени „разбирачи”.
Сега като гледам следите от вещият си труд от преди десетина години ми иде да ревна – така съм осакатил овошките. От това обаче файда – никаква. Трябва да им помогна да се излекуват от поразите ми, да ги поливам, обичам и закрилям – дано ми простят младежката самонадеяност.
Преди 6-7 години започнах да си задавам въпроса - Мога ли да се справя? Имено от тогава насам започна да ме бодва и вълнува темата – „Как да огледам плодно дръвче като добър стопанин”.
В началото моето учене в занаята си беше чиста проба сеч замаскирана с мераклийски ентусиазъм.
Някъде преди около пет години започнах да си задавам третият, засега последен въпрос – „Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?”. Започнах и да осъзнавам какво съм случил през предишните години – къде пакост, къде добро.
Равносметката, нали се опитвам да бъда оптимист, я писах по-скоро положителна, казах си – „Който не работи, той не греши.” Помолих за прошка и продължих неуверено напред.
Миналата есен за първи път без нужда или подтик се опитах да усетя непознато за мен дърво – случи се докато чаках влака на гарата. Реших да не скучая, а да изследвам с ръчичка акацията, която от години ни пази сянка на гарата. Всъщност и сега не съм сигурен дали това е акация. Толкова повърхностни са ми знанията, но така кръстих дървото – акацията на гарата. Сега винаги я пипвам „на шега и за късмет”.
Не знам тогава ли се случи или тази пролет, завчера в събота и неделя, когато със свито сърце и с ножица в ръка слизах на двора.
Питах се: Време ли е? Мога ли да се справя? Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?
Само, който не е посадил дръвче, който не се е грижил години на ред, за да го види порастнало, само той не знае, колко мило ти става всяко дръвче и овошка - на двора, в градината или насред балкана.
Който сам е посадил и отгледал поне едно дръвче вижда, учи и знае - с обич гледа и малката фиданка, и голямото вече порастнало дърво. Радва се, танцува, обича или се сгушва под сянката му.
Плодното дръвче е велика тайна – а да го засадиш и отгледаш е велика радост, и гордост. Всеки път като го погледнеш и се усмихваш, а с времето откриваш, че ако го обичаш и пазиш и то започва да ти се усмихва. И то как се усмихва.:)
Нежно хващаш клонката в ръка и тя осезаемо оживява.
Все още не разбирам какво ми говори, но ясно усещам, че то говори – крещи милото белким го чуя. Ръката ми сама повдига леко клонката и леко я докосва – не посяга да я реже, вместо това леко я гали.
Мъчна работа е резитбата – мъчно е да посегнеш към овощарската ножица пък дори и за добро, защото все по-често се питаш: Наистина ли добро сторвам?"
А овошката стои и те гледа и вече нищо не казва и ти стоиш и я гледаш любовно.
Който не го е усетил и случил – той не знае. А за да го случиш иска време, кръв, пот и сълзи горещи – години и години – живот глупешки, живот човешки – ЖИВОТ.
Послепис:
Още няколко теми, които продължават да ме вълнуват:
Антарктида и един детски спомен
Родови сънища
Старите хора и младежта
През куп за грош
Мечти:-) - Да мечтаем:-)
Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето
Психологически тест:-)
Избирам българското
Има лекарска грешка в случая със смъртта на Гергана Илиева - копирано от Мартито. На къде вървим, на къде отиваме? - питам аз
Как се излекувах от ГРИПА за четири дни без лекари и ваксини
Голямото бързане
Весел Зодиaк
“Прогрес”
Гатанките на баба
Поздравете се с песен:-)
Бразилия, Дилма Русеф и България
Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение
Централна минерална баня – 15 октомври 2010 година след новата ера
До Пловдив и назад за нощта на музеите и галерите в Града Вековен
Спортисти победители
Уроци по плуване – една година по-късно.:-) Плуването и танците.:-)
Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева
Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.
Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов
Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”
Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.
Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин
Из "Австралийски разкази" – трийсет автора обединени в уникален сборник
Книгата „Чучулигата” от Решат Нури Гюнтекин – историята на едно различно момиче
Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин
За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин
Мога ли да се справя?
Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?
Може това да са малки или отвлечени въпроси. Някога и за мене беше така.
Тези въпроси за първи път започнах да си ги задавам преди 9-10 години.
В началото си задавах само първият въпрос – така лапешки самоуверен бях. През тези първи години направих куп поразии. Добре, че дръвчетата и живота в тях е жилав и лесно се не дава на новоизпечени „разбирачи”.
Сега като гледам следите от вещият си труд от преди десетина години ми иде да ревна – така съм осакатил овошките. От това обаче файда – никаква. Трябва да им помогна да се излекуват от поразите ми, да ги поливам, обичам и закрилям – дано ми простят младежката самонадеяност.
Преди 6-7 години започнах да си задавам въпроса - Мога ли да се справя? Имено от тогава насам започна да ме бодва и вълнува темата – „Как да огледам плодно дръвче като добър стопанин”.
В началото моето учене в занаята си беше чиста проба сеч замаскирана с мераклийски ентусиазъм.
Някъде преди около пет години започнах да си задавам третият, засега последен въпрос – „Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?”. Започнах и да осъзнавам какво съм случил през предишните години – къде пакост, къде добро.
Равносметката, нали се опитвам да бъда оптимист, я писах по-скоро положителна, казах си – „Който не работи, той не греши.” Помолих за прошка и продължих неуверено напред.
Миналата есен за първи път без нужда или подтик се опитах да усетя непознато за мен дърво – случи се докато чаках влака на гарата. Реших да не скучая, а да изследвам с ръчичка акацията, която от години ни пази сянка на гарата. Всъщност и сега не съм сигурен дали това е акация. Толкова повърхностни са ми знанията, но така кръстих дървото – акацията на гарата. Сега винаги я пипвам „на шега и за късмет”.
Не знам тогава ли се случи или тази пролет, завчера в събота и неделя, когато със свито сърце и с ножица в ръка слизах на двора.
Питах се: Време ли е? Мога ли да се справя? Добро ли ще направя или ще напакостя на овошките?
Само, който не е посадил дръвче, който не се е грижил години на ред, за да го види порастнало, само той не знае, колко мило ти става всяко дръвче и овошка - на двора, в градината или насред балкана.
Който сам е посадил и отгледал поне едно дръвче вижда, учи и знае - с обич гледа и малката фиданка, и голямото вече порастнало дърво. Радва се, танцува, обича или се сгушва под сянката му.
Плодното дръвче е велика тайна – а да го засадиш и отгледаш е велика радост, и гордост. Всеки път като го погледнеш и се усмихваш, а с времето откриваш, че ако го обичаш и пазиш и то започва да ти се усмихва. И то как се усмихва.:)
Нежно хващаш клонката в ръка и тя осезаемо оживява.
Все още не разбирам какво ми говори, но ясно усещам, че то говори – крещи милото белким го чуя. Ръката ми сама повдига леко клонката и леко я докосва – не посяга да я реже, вместо това леко я гали.
Мъчна работа е резитбата – мъчно е да посегнеш към овощарската ножица пък дори и за добро, защото все по-често се питаш: Наистина ли добро сторвам?"
А овошката стои и те гледа и вече нищо не казва и ти стоиш и я гледаш любовно.
Който не го е усетил и случил – той не знае. А за да го случиш иска време, кръв, пот и сълзи горещи – години и години – живот глупешки, живот човешки – ЖИВОТ.
Послепис:
Още няколко теми, които продължават да ме вълнуват:
Антарктида и един детски спомен
Родови сънища
Старите хора и младежта
През куп за грош
Мечти:-) - Да мечтаем:-)
Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето
Психологически тест:-)
Избирам българското
Има лекарска грешка в случая със смъртта на Гергана Илиева - копирано от Мартито. На къде вървим, на къде отиваме? - питам аз
Как се излекувах от ГРИПА за четири дни без лекари и ваксини
Голямото бързане
Весел Зодиaк
“Прогрес”
Гатанките на баба
Поздравете се с песен:-)
Бразилия, Дилма Русеф и България
Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение
Централна минерална баня – 15 октомври 2010 година след новата ера
До Пловдив и назад за нощта на музеите и галерите в Града Вековен
Спортисти победители
Уроци по плуване – една година по-късно.:-) Плуването и танците.:-)
Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева
Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.
Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов
Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”
Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.
Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин
Из "Австралийски разкази" – трийсет автора обединени в уникален сборник
Книгата „Чучулигата” от Решат Нури Гюнтекин – историята на едно различно момиче
Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин
За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Вдъхнови ме да садя дървета :)
цитирай
2.
goran -
Peachgirl:-)) - Много се радвам. Не знам какво да кажа. Да посадиш дърво, винаги е хубаво.
15.02.2011 20:51
15.02.2011 20:51
Peachgirl,
Благодаря за топлите поощряващи думи - за мен е удоволствие и голяма чест да получа такъв отзив за труда си:-) Много, много благодаря:-)
цитирайБлагодаря за топлите поощряващи думи - за мен е удоволствие и голяма чест да получа такъв отзив за труда си:-) Много, много благодаря:-)
3.
анонимен -
Найс!:)
16.02.2011 09:15
16.02.2011 09:15
Найс!:)
цитирай
4.
janabel -
бъди сигурен в себе си ! Ще се справиш ! Още си много млад, на младия е простено да греши .
16.02.2011 10:21
16.02.2011 10:21
Хайде, че да хапнем от плодовете .
цитирай " Плодното дръвче е велика тайна – а това, което сам си отгледал е велика радост, и гордост. Всеки път като го погледнеш и се усмихваш, а с времето откриваш, че ако го обичаш и пазиш и то ти се усмихва. И то как се усмихва."
Тези думи са казани от човек, млад, а мъдър. И поет, човек с поетична душа.
Всичко друго може да се научи. Както при овошките. Но трябва да имаш очите, сетивата за невидимото.
Радвам се, Горане! Успех ти пожелавам!
цитирайТези думи са казани от човек, млад, а мъдър. И поет, човек с поетична душа.
Всичко друго може да се научи. Както при овошките. Но трябва да имаш очите, сетивата за невидимото.
Радвам се, Горане! Успех ти пожелавам!
Вярвам в себе си – винаги съм вярвал и винаги ще вярвам. Та затова и чистичко бъркам, но се уча:-) „Който не работи – той не греши.”
Надявам се да хапна и плодове, и да почерпя:-) Пък ще видим – колкото даде Съдбата, толкова:-)
цитирайНадявам се да хапна и плодове, и да почерпя:-) Пък ще видим – колкото даде Съдбата, толкова:-)
Иначе аз желание имам – и да усещам, и да се уча, и да се развивам, дано имам дни да стана и мъдър.:-) Пожелавам си го – пък дано се случи:-)
Sande,
Благодаря за поощряващите думи:-) И аз ти пожелавам здраве и сила:-)
цитирайSande,
Благодаря за поощряващите думи:-) И аз ти пожелавам здраве и сила:-)
С радост споделям, че за мен едно от най-скъпите четива е тетрадката на един от моите дядовци. В нея той писал кога цъфтят всяка година овошките, какво време е имало, за пчелите и кошерите - един куп неща със ситен и четлив почерк. Успех в това!
цитирайЗащо не препишеш и публикуваш извадки от живата тетрадка на своя дядо? – Ще ми бъде наистина интересно да прочета написаното от твоя работлив и творящ предтеча.
Sestra,
Моля те, публикувай нещичко от заветите му в блога си.
цитирайSestra,
Моля те, публикувай нещичко от заветите му в блога си.
но ще отнеме време да ги намеря отново... :)
цитирайЩом тетрадката е помагала на три поколения в твоя род - още един ден, седмица или месец чакане, няма да намалят значението й.:-)
цитирайАз все още съм дървесен хулиган - не можах /възможност нямах/ да подължа нататък като теб!
Оставих овошките на грижите на съседа...
Моето дете също гледа на дърветата като на живи същества с душа и разум!
Сигурно сте прави!:)))
цитирайОставих овошките на грижите на съседа...
Моето дете също гледа на дърветата като на живи същества с душа и разум!
Сигурно сте прави!:)))
13.
goran -
Тит, никога не е късно;-) и това не пречи на факта, че всеки е прав за себе си:-)
19.02.2011 10:08
19.02.2011 10:08
„Да се съмняваш е човешко!:)” - Скромността и смирението не са съвсем излишни качества. Нещо повече никак не пречат на - „Човек е толкова голям колкото са големи мечтите му ... и оставя след себе си това, което е съградил”:-)
Живота е плод, скромност, израстване, развитие, подкрепа... и отново - плод, скромност, израстване ....
цитирайЖивота е плод, скромност, израстване, развитие, подкрепа... и отново - плод, скромност, израстване ....
14.
reg -
оскоро съм градинарка и тези тер...
19.02.2011 14:16
19.02.2011 14:16
оскоро съм градинарка и тези терзания са ми познати...като живи са и ме е страх да режа.
цитирай
15.
goran -
Reg, щом дръвчетата са ти мили и те е страх да ги режеш – значи ще се научиш;-)
19.02.2011 14:33
19.02.2011 14:33
Според мен най-добрият учител е самото плодно дръвче. Всяка овошка има множество красиви хармонични клонки – гледаш ги и се учиш.
Разбирасе по-лесно и безболезнено е някой стар опитен овощар да те въведе в занаята, но такива хора напоследък са все по-малко. Другия момент е, че само със слушане занаят не се учи, иска и фатане.
Ако си грижовен стопанин, aкo не бързаш и не режеш клонките, за които не си сигурна, за няколко години ще се научиш:-)
Същото важи и за мен, уча се – имам желание, затова започнах да долавям най-лесно видимите знаци, но още съм в самото начало, имам много да уча.:-)
цитирайРазбирасе по-лесно и безболезнено е някой стар опитен овощар да те въведе в занаята, но такива хора напоследък са все по-малко. Другия момент е, че само със слушане занаят не се учи, иска и фатане.
Ако си грижовен стопанин, aкo не бързаш и не режеш клонките, за които не си сигурна, за няколко години ще се научиш:-)
Същото важи и за мен, уча се – имам желание, затова започнах да долавям най-лесно видимите знаци, но още съм в самото начало, имам много да уча.:-)
ехааааа, този постинг ме изнедада :)
интересно и нестандартно :)
цитирайинтересно и нестандартно :)
За мен е удоволствие и чест да чуя такива поощряващи думи за творбата си:-)
цитирайТърсене