За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
12.03.2011 00:54 -
ТРУСЪТ
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8012 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2012 20:53
Прочетен: 8012 Коментари: 15 Гласове:
27
Последна промяна: 03.04.2012 20:53
Япония понесе удара – без думи, без паника, с единение и най-важното с вяра в човека.
Всички хора по света знаем, че в Япония често има земетресения, но това че знаем не означава, че разбираме. Още по-малко знаем как бихме реагирали на тяхно място? Не знаем!
Не знаем какво да правим в подобна ситуация. Не отделния човек - човечеството като цяло не знае какво да прави в подобни ситуации!
Отделни хора знаят какво е полезно да се направи, но мнозинството не знае, не заради друго, а защото не иска да знае.
Разбира се цивилизованото общество никога не би признало, че в действителност представлява един огромен алчен егоист, но фактите не могат да бъдат скрити.
Достатъчно е да се замислим какво не направи цивилизованият свят за засегнатите от земетресенията в Хаити, Чили, Турция, Япония, или за засегнатите от други природни бедствия и екологични катастрофи, като нефтения разлив в Мексиканския залив или пожарите в Русия, през миналата 2010 година.
Очевидно е, че много бързо трябва да си припомним, изучим и доразвием всички общочовешки познания за заобикалящия ни свят – знанията за природата и живота, за майката земя Гея и Човека.
Ако вложим цялата си енергия, време и разум, може и да успеем да усвоим знанията. Но дори всеки от нас да се превърне в гениален атлант, не бихме могли да се справим, ако не забравим алчността и егоизма. Крайно време е да разберем, че взаимопомощта е пътят към бъдещето на всеки един от нас и на човечеството като цяло.
Преди малко прочетох това, което преживява и чувства Еien в Япония днес
Думите й накараха първо сетивата, а после и разума ми да заработят на пълни обороти – отдавна трябваше да съм си тръгнал от работа, за да мога да се прибера лесно и навреме.
Пиша тук и сега – ръцете ми пишат сами, редят думи с надеждата да помогнат – на Япония, на Еien, на сина на мой учител, на мен самия, на близките ми, на родината ми, на човечеството днес и на общото ни бъдеще.
Казват, че думите, мислите и постъпките имат сила, живот и значение – не може да не е така, иначе защо ще ни има? Защо ще се възраждаме поколение след поколение? Животът е сетивност, творчество, саморазвитие.
Да си помогнем – да спасим нуждаещите се от помощ!
Бори ли се човек, не може да няма резултат – японците го знаят, а ние?
Всеки човек има неподозирани възможности и по-важното - има силата, и енергията, за да ги отключи!
Реалностите на живота само на пръв поглед изглеждат невъзможно сложни. Да, в човешките ни представи животът е сложен, но това е така, само защото не сме се научили да виждаме и разбираме най-важното – това, което е невидимо за очите.
Животът е раждане и смърт, развитие и съзидание, тъмнина и светлина – накратко, животът е енергия.
Животът е енергия, която няма как да не е обща за всички ни. Да, всички сме в кюпа, но именно това ще бъде най-голямата ни сила когато започнем да го разбираме.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, a реалната същност на живота.
Земята, водата, въздухът, огънят и светлината само в своето единение раждат живот. Поотделно не могат да го сторят. Достатъчно е да погледнем едно дръвче, за да видим, че това е точно така – дръвчето не би могло да оцелее без земя, вода, въздух, топлина и светлина. Човекът също се ражда в единението на две души. И това е така, откакто ни има.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, не е религия, не е следствие, не е Далай Лама или някой друг месия. Взаимопомощта е обикновената реалност – животът, който помага на всички. Подкрепата, която ражда и крепи света – обичта към живота, към партньора в живота, към чедото, към семейството, към приятеля, към рода, към майката земя и човечеството като цяло.
Хилядолетия наред човекът е помагал, с каквото е можел на всеки, комуто е можел да помогне – именно тази помощ възражда човечеството за нов живот – поколение след поколение.
Разбира се, винаги е имало егоисти и алчни хора, но не те, а другите – скромните, всеотдайните и безимените, крепят човешкото в човека.
Всички хора по света знаем, че в Япония често има земетресения, но това че знаем не означава, че разбираме. Още по-малко знаем как бихме реагирали на тяхно място? Не знаем!
Не знаем какво да правим в подобна ситуация. Не отделния човек - човечеството като цяло не знае какво да прави в подобни ситуации!
Отделни хора знаят какво е полезно да се направи, но мнозинството не знае, не заради друго, а защото не иска да знае.
Разбира се цивилизованото общество никога не би признало, че в действителност представлява един огромен алчен егоист, но фактите не могат да бъдат скрити.
Достатъчно е да се замислим какво не направи цивилизованият свят за засегнатите от земетресенията в Хаити, Чили, Турция, Япония, или за засегнатите от други природни бедствия и екологични катастрофи, като нефтения разлив в Мексиканския залив или пожарите в Русия, през миналата 2010 година.
Очевидно е, че много бързо трябва да си припомним, изучим и доразвием всички общочовешки познания за заобикалящия ни свят – знанията за природата и живота, за майката земя Гея и Човека.
Ако вложим цялата си енергия, време и разум, може и да успеем да усвоим знанията. Но дори всеки от нас да се превърне в гениален атлант, не бихме могли да се справим, ако не забравим алчността и егоизма. Крайно време е да разберем, че взаимопомощта е пътят към бъдещето на всеки един от нас и на човечеството като цяло.
Преди малко прочетох това, което преживява и чувства Еien в Япония днес
Думите й накараха първо сетивата, а после и разума ми да заработят на пълни обороти – отдавна трябваше да съм си тръгнал от работа, за да мога да се прибера лесно и навреме.
Пиша тук и сега – ръцете ми пишат сами, редят думи с надеждата да помогнат – на Япония, на Еien, на сина на мой учител, на мен самия, на близките ми, на родината ми, на човечеството днес и на общото ни бъдеще.
Казват, че думите, мислите и постъпките имат сила, живот и значение – не може да не е така, иначе защо ще ни има? Защо ще се възраждаме поколение след поколение? Животът е сетивност, творчество, саморазвитие.
Да си помогнем – да спасим нуждаещите се от помощ!
Бори ли се човек, не може да няма резултат – японците го знаят, а ние?
Всеки човек има неподозирани възможности и по-важното - има силата, и енергията, за да ги отключи!
Реалностите на живота само на пръв поглед изглеждат невъзможно сложни. Да, в човешките ни представи животът е сложен, но това е така, само защото не сме се научили да виждаме и разбираме най-важното – това, което е невидимо за очите.
Животът е раждане и смърт, развитие и съзидание, тъмнина и светлина – накратко, животът е енергия.
Животът е енергия, която няма как да не е обща за всички ни. Да, всички сме в кюпа, но именно това ще бъде най-голямата ни сила когато започнем да го разбираме.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, a реалната същност на живота.
Земята, водата, въздухът, огънят и светлината само в своето единение раждат живот. Поотделно не могат да го сторят. Достатъчно е да погледнем едно дръвче, за да видим, че това е точно така – дръвчето не би могло да оцелее без земя, вода, въздух, топлина и светлина. Човекът също се ражда в единението на две души. И това е така, откакто ни има.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, не е религия, не е следствие, не е Далай Лама или някой друг месия. Взаимопомощта е обикновената реалност – животът, който помага на всички. Подкрепата, която ражда и крепи света – обичта към живота, към партньора в живота, към чедото, към семейството, към приятеля, към рода, към майката земя и човечеството като цяло.
Хилядолетия наред човекът е помагал, с каквото е можел на всеки, комуто е можел да помогне – именно тази помощ възражда човечеството за нов живот – поколение след поколение.
Разбира се, винаги е имало егоисти и алчни хора, но не те, а другите – скромните, всеотдайните и безимените, крепят човешкото в човека.
Лични думи - памет и мисли. Четвърта час...
Една добра вест от софийските улици
Гражданска защита, мобилизация и взаимоп...
Една добра вест от софийските улици
Гражданска защита, мобилизация и взаимоп...
Следващ постинг
Предишен постинг
(и) за този постинг! Така е, както казваш. "..иначе защо ще ни има?" Има ни, тук сме. И ни чака още.. "работа".
Поздрави от мен, goran!
цитирайПоздрави от мен, goran!
2.
goran -
Живота е работа – усещане, мисъл, труд. Работа и пак работа - без кавички, а с лична ангажираност и всеотдайност.
12.03.2011 11:29
12.03.2011 11:29
„Човек може да си почива само когато е уморен.” /думите са завет от бащата на Дончо Цончев към синът му/
Кристина,
Благодаря за поздравите.:-) Винаги е приятно да получиш похвала.:-)
Още по-хубаво е да бъдеш полезен и потребен – старая се, уча се, трудя се, за да случвам дните си. Дано имам повече дни, за да случа повече.
цитирайКристина,
Благодаря за поздравите.:-) Винаги е приятно да получиш похвала.:-)
Още по-хубаво е да бъдеш полезен и потребен – старая се, уча се, трудя се, за да случвам дните си. Дано имам повече дни, за да случа повече.
Това е най-смисленото нещо, което прочетох по повод тази ужасна трагедия.
цитирайПросто няма какво друго за момента да се каже.
цитирай„Най-смисленото” е невъзможно висока оценка – бих бил щастлив ако в думите ми има зрънце смисъл, но неизмеримо по-щастлив бих бил трусът да не се бе случил.
Най-лошото е, че случилото се не е трагедия – не е минало, а настояще.
Всички си казваме дано случилото се не се повтори, но истината е, че думи като „дано”, „трагедия”, „най”, „ужас”, „нищо” и „нещо” нямат действителен смисъл.
Смисъла се носи от енергията, живота, усещанията, труда, ангажираността, съзиданието, и бъдещето – от тях имаме нужда и от време да започнем да ги проумяваме.
Проблема е, че нямаме време
цитирайНай-лошото е, че случилото се не е трагедия – не е минало, а настояще.
Всички си казваме дано случилото се не се повтори, но истината е, че думи като „дано”, „трагедия”, „най”, „ужас”, „нищо” и „нещо” нямат действителен смисъл.
Смисъла се носи от енергията, живота, усещанията, труда, ангажираността, съзиданието, и бъдещето – от тях имаме нужда и от време да започнем да ги проумяваме.
Проблема е, че нямаме време
Със сигурност има много какво да се каже, анализира, оптимизира и още, и още .... Ала преди това трябва да си помогнем и да възстановим равновесието между нас, и между природата.
цитирайТръпки ме побиха! Благодаря за благородството и човечността!
С обич:)
цитирайС обич:)
И мен ме побиват тръпки, а тепърва ни предстои да проумяваме действителната картина.
Нужно ни е време - на Япония и над всички нас. Още по нужно е да оползотворим всяка секунда от даденото ни време – за израстване, развитие и съзидание
Проблема е, че мнозина все още мислят, че проблемите не ги засягат – не бива да се плашим или страхуваме, а всички да се мобилизираме много бързо
цитирайНужно ни е време - на Япония и над всички нас. Още по нужно е да оползотворим всяка секунда от даденото ни време – за израстване, развитие и съзидание
Проблема е, че мнозина все още мислят, че проблемите не ги засягат – не бива да се плашим или страхуваме, а всички да се мобилизираме много бързо
9.
анонимен -
Само дано скоро няма друго подобно земетресение!
12.03.2011 21:11
12.03.2011 21:11
Японците са невероятни! Но дори и те не биха могли да понесат второ подобно бедствие! За сградите и техниката да не говорим!
цитирай
10.
анонимен -
видео
12.03.2011 21:32
12.03.2011 21:32
http://www.youtube.com/watch?v=lgG2OouPurY
http://www.youtube.com/watch?v=A5UvAH11CjM
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=A5UvAH11CjM
11.
анонимен -
още
12.03.2011 21:33
12.03.2011 21:33
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=3&id=23686
цитирай
12.
goran -
#9 Анонимни и аз мисля същото, но не смея да го пиша – дано не се случва
12.03.2011 21:58
12.03.2011 21:58
Японците са не само невероятни, но и изключително трудолюбиви и добре подготвени. Налага им се – живият със земетресенията през целят си живот. Но всяко нещо си има предел.
За наше щастие в България не ни се налага да мислим за скалата на Рихтер – затова малцина знаят, какво в действителност значат степените от 2 до 10 в нея. Скалата е логаритмична – това на практика означава, че всяка следваща степен не е само веднъж или два пъти по-висока, от предната, а много, много по-голяма. Разликата между отделните степени първоначално е стотици, а после хиляди пъти. Иначе казано земетресение от 8-ма и нагоре степени е хиляди пъти по-силно от земетресение с магнитут 5-6 степен.
цитирайЗа наше щастие в България не ни се налага да мислим за скалата на Рихтер – затова малцина знаят, какво в действителност значат степените от 2 до 10 в нея. Скалата е логаритмична – това на практика означава, че всяка следваща степен не е само веднъж или два пъти по-висока, от предната, а много, много по-голяма. Разликата между отделните степени първоначално е стотици, а после хиляди пъти. Иначе казано земетресение от 8-ма и нагоре степени е хиляди пъти по-силно от земетресение с магнитут 5-6 степен.
И аз цял ден се опитвам да науча повече за случващото се
цитирайХората съзнават нуждата от взаимопомощ goran. Хуманитарни организации работят неуморно в помощ на хората при кризи, но тези неща са с благородна цел и трябва да се избягват мародерството и печелбарството от подобни ситуации, които за жалост са заложени в човешката природа и често опорочават всеки благороден замисъл. Аз те приветствам за призивът ти хората да се замислят все повече върху човешката страна на нещата, но човечеството трябва да измине дълъг път до духовното си развитие, както помагащите, така и бедстващите, докато осъзнае какво точно възпрепятства злото, което засяга всеки един от нас рано или късно. Този път на израстване е осеян със страдание за жалост и човечеството е изстрадало много за да стигнем до тук, а като помислим още колко път ни остава...
Поздрави за чудесната статия!
цитирайПоздрави за чудесната статия!
15.
goran -
Кас, случващото се и реалностите на живота само на пръв поглед изглеждат толкова сложни
18.03.2011 11:42
18.03.2011 11:42
Да, в човешките ни представи, животът е сложен, но това е така, само защото не сме се научили да виждаме и разбираме най-важното – „Това, което е невидимо за очите.”
Животът е раждане и смърт, развитие и съзидание, тъмнина и светлина – накратко, животът е енергия.
Животът е енергия, която няма как да не е обща за всички ни. Да, всички сме в кюпа, но именно това ще бъде най-голямата ни сила когато започнем да го разбираме.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, a реалната същност на живота. Земята, водата, въздухът, огънят и светлината само в своето единение раждат живот. Поотделно не могат да го сторят. Достатъчно е да погледнем едно дръвче, за да видим, че това е точно така – дръвчето не би могло да оцелее без земя, вода, въздух, топлина и светлина. Човекът също се ражда в единението на две души. И това е така, откакто ни има.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, не е религия, не е следствие, не е Далай Лама или някой друг месия. Взаимопомощта е обикновената реалност – животът, който помага на всички. Подкрепата, която ражда и крепи света – обичта към живота, към партньора в живота, към чедото, към семейството, към приятеля, към рода, към майката земя и човечеството като цяло.
Хилядолетия наред човека е помагал, с каквото е можел на всеки, комуто е можел да помогне – именно тази помощ възражда човечеството за нов живот – поколение след поколение.
Разбира се, винаги е имало егоисти и алчни хора, но не те, а другите – скромните, всеотдайните и безимените крепят човешкото в човека.
цитирайЖивотът е раждане и смърт, развитие и съзидание, тъмнина и светлина – накратко, животът е енергия.
Животът е енергия, която няма как да не е обща за всички ни. Да, всички сме в кюпа, но именно това ще бъде най-голямата ни сила когато започнем да го разбираме.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, a реалната същност на живота. Земята, водата, въздухът, огънят и светлината само в своето единение раждат живот. Поотделно не могат да го сторят. Достатъчно е да погледнем едно дръвче, за да видим, че това е точно така – дръвчето не би могло да оцелее без земя, вода, въздух, топлина и светлина. Човекът също се ражда в единението на две души. И това е така, откакто ни има.
Взаимопомощта не е хуманитарна мисия, не е религия, не е следствие, не е Далай Лама или някой друг месия. Взаимопомощта е обикновената реалност – животът, който помага на всички. Подкрепата, която ражда и крепи света – обичта към живота, към партньора в живота, към чедото, към семейството, към приятеля, към рода, към майката земя и човечеството като цяло.
Хилядолетия наред човека е помагал, с каквото е можел на всеки, комуто е можел да помогне – именно тази помощ възражда човечеството за нов живот – поколение след поколение.
Разбира се, винаги е имало егоисти и алчни хора, но не те, а другите – скромните, всеотдайните и безимените крепят човешкото в човека.
Търсене
