...
      „Те бяха забравили много, но не знаеха това. Приспособяваха се към своето обкръжение също така съвършено, както и то към тях, защото бяха създадени заедно с него. Другото, отвън стените на града не ги засягаше, за него нямаше място в мислите им. Диаспар бе всичко на света, всичко, което желаеха, всичко, което можеха да си представят. Не мислеха дори, че някога Човек е овладял звездите”
      ...

     

      


      .................................
      Излизам от подлеза пред хотел Плиска, качвайки се виждам, че върху бордюра, над стълбата е постлан вестник и върху него подредени няколко книги. Миг по-късно видях и една леля, която ме наблюдава, че гледам към книгите.
      Купих си три книжки, една детска енциклопедия „Знание” за левче и романа „Градът и звездите” за петдесет стотинки.   
      Не познавам творбите на Артър Клар и купих романа без да съм сигурен дали и кога ще го прочета.
      Прочетох романа снощи, за една нощ - Уж само щях да погледна що за книга съм си купил, но тдавна не бях чел фантастика и ... стана тя каквато стана. Четох от полунощ до четири през нощта и сега ми се спи.
      .................................
      Романът „Градът и звездите” започна динамично и интригуващо с поредица от въпроси за миналото, настоящето и бъдещето на отделната личност и човечеството като цяло.
      Докато се усетя увлечен в четене преполових книгата и тук историята и същината започнаха да ми струва, че доста се разпиляха, разводниха и станаха почти наивни, но действието продължаваше и докато се усетя прочетох почти изненадващият отворен финал.  
     .................................
     Романа „Градът и звездите” поставя актуални човешки въпроси и изненадва, най-вече с това, че е написан през далечната 1946 г. - Човечеството бавно се учи! - „Кучетата си лаят, а керванът си върви!”

Да, невероятна фантастика.
И аз си спомням, че изчетох книжката на един дъх :)
Вечните градове - Диаспар и Лис :)

Моите впечатления от книгата не са съвсем положителни

Дори се чудих дали да пиша за книгата. Всяка година прочитам поне 4-5 книги, за които решавам, че няма да пиша в блога.

Артър Кларк е майстор, в книгата има интригуващи човешки въпроси и идеи, които в началото ме грабнаха... После действието започна да ми се струва доста неориентирано, разпиляно и не достатъчно истинско.

Може би след първите стотина страници се бях настроил за по-силна творба и затова книгата не ми се стори съвсем истинска.

Има и още нещо – книгата е писана твърде дълго и може би част от началният устрем е били загубен. (Артър Кларк е започнал да пише „Градът и звездите” като студен, после я е зарязал и я е завършил едва 9 години по-късно като вече известен писател със самочувствие.)

А може би съм предобеден – не съм точно фен на Артър Кларк, преди години така и не дочетох „Одисеята в космоса”. Точно затова купих книгата за да видя творбите му от друг ъгъл. Ако е речено след години пак ще прочета негова книга.

Пишеше ми се – писах, и вчера и днес, не позитивно, а по-скоро егоистично. Ще гледам следващият път да се поправя – пък дано.

Здравей Goran:)
Имаш известно право за книгата. Но може би точно този книга трябва да се прочете на определена възраст. Ако я прочетеш на 16 я приемаш по един начин, доста по - различен от това да я прочетеш на 30 например.

Пращам ти линк към една много любима книжка, пак на Кларк, дано си промениш мнението.
http://chitanka.info/text/8846-ostrovyt_na_delfinite

Островът на делфините
Хубави почивни дни :)

Усмивка,
Не съм привърженик на тезата, че дадени книги трябва да бъдат четени на точно определени години. Разбира се има книги, които са подходящи за четете на определена възраст, но това е съвсем друго нещо.

Всеки открива живота, в частност книгите по свой собствен уникален път – това създава доста главоболия на човечеството от незапомнени времена. Но от друга страна имено човешката уникалност възражда и движи човечеството напред от както свят светува.

Усмивка,
Благодаря за линка, „Острова на делфините” звучи примамливо и магично. Кой знае може да срещна тази книга на хартия в някой подходящ момент.

Хубав неделен ден и усмихната плодотворна нова седмица:-)

Кларк е малко от старата школа и след като си чел къде-къде по-динамично пишещите съвремени автори, може да ти дойде малко муден. Ама пък иначе науката му е на ниво.:)

От личен опит мога да ти препоръчам "Фонтаните на Рая" и "Среща с Рама". "Одисеята" му така и не можах да я дочета до края...

В "Среща с Рама" за какво се разказваше? Май преди години ми попада, но не съм сигурен.

Разправя се за някакъв гигантски кух цилиндър, който пристига от далечния космос и се завъртя близо до нашата скромна планета. Отидоха хора до него, влязоха вътре и там сър Артър им обясни как би изглеждал един цилиндричен свят, вместо познатия ни сферичен. Какви ще са моретата, хоризонтите, небето. Номерът е, че ако цилиндърът е достатъчно голям и се върти с подходящата скорост, никой от намиращите се вътре няма да забележи разликата.
След като героят се впечатли достатъчно много от възможностите на цивилизацията, която е сътворила това чудо на техниката, то пак се засили и запраши в неизвестна посока. Дори не успяха да му запишат номерата.;)

Забравих да кажа - има го в "Галактиките".

Явно това ще е следващата книга на Артур Кларк, която може би ще прочета