„Сага за войната на разлома” включва шест фентъзи приказки издадени на български в три тома:
 
1.Magician: Apprentice (Чиракът на магьосника) (1982)
2.Magician: Master (Майстор магьосник) (1982)

3.Silverthorn (Сребротрън) (1985)
4.A Darkness at Sethanon (Мрак над Сетанон) (1986)

5.Prince of the Blood (Принц на кръвта) (1989)
6.The King"s Buccaneer (Кралският корсар) (92)

               ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~ 

      Прочетох за първи път „Чиракът на магьосника” и „Майстор магьосник”, в края на февруари 2002 година,  веднага след зимната сесия в университета.
      Имах нужда от релакс и изгълтах двете легенди описани на почти деветстотин страници за по-малко от три дни. Не съм от големите почитатели на фентъзито, но тези два романа от Реймънд Фийст истински ме зарадваха и грабнаха.
      Действието в книгата бе малко разбъркано и на моменти леко наивно, но се усещаше силна непоколебимо увличаща вяра в бъдещето, напук на всяка заплаха.
      Усещаше се и ентусиазъм, позитивизъм и човечни мечти. По-късно разбрах, че в действителност това е първият роман на Реймънд Фийст и това напълно обясни впечатленията ми. Тук е момента да отворя една скоба за да кажа, че първите завършени творби на всеки талантлив, но все още неизвестен творец винаги са леко наивни, но пък са по-живи и истински от всеки майсторски шлифован текст на високо тиражен писател.
      Другият уникален момент в повечето първи романи, е че те най-често разказват за пътя или израстването на човек. Точно това се случва и в „Чиракът на магьосника”. Хлапето Пъг – беден сирак и объркан мечтател, също наивен добряк и смелчага, се забърква с живота, и става тя каквато става.
      В „Чиракът на магьосника” и „Майстор магьосник” има всичко – неизвестност, мечти, обич, дълг, чест, вероломство, добро и зло, дни и нощи, битки и размишления, наука и магия, смърт и живот!

      Второто томче обединяващо романите „Сребротрън” и „Мрак над Сетанон”е по-фентъзи и по-приказно, но с по-малко мисли.

      Трето сборниче - „Принц на кръвта” и „Кралският корсар” е майсторски написано от вече утвърдилият се като известен писател Реймънд Фийст. Тук магиите са по-малко, но пък има корсари и пътешествия.

                                                          ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~ 
   
    Втората ми среща с Реймънд Фийст и „Сага за войната на разлома” стана преди три седмици.
    Взех книгите с мисълта: „Ще ги прибера в библиотеката и ще ги чета по-нататък в по-добри дни!”, но ... както казват хората: „Понякога по-лесно преодоляваш изкушението като му се отдадеш.”
    Прочетох книгите на скорост по метода диагонално четене – първата нощ изгълтах първото томче изчитайки избирателно повече от половината книга. На следващият ден прелетях през около двеста страници от второто томче, седмица по-късно дочетох и финалните два романа от сагата, прочитайки около 500 страници за два дни.
   Разбира се диагонално скоросно четене като всяко друго бясно надбягване, рязко свива полезрението. Също претоварва сетивата и сърцето. Но ... човекът е неразумно същество, на което времето никога не стига, или поне така си въобразява - поради това все бърза и върши много глупости.

                                                           ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  

     „Сага за войната на разлома” от Реймънд Фийст абсолютно сигурно не е най-класическото или магично фентъзи, което се подвизава из безбройните приказни светове. И все пак, в тези шест леко наивни романи, и особено в първите два, има доста какво да се прочете. – Особено ако разполагате със свободно време или сте любопитен търсач на по-различни и човешки четива.

Като нищо ще го направят някой ден :)

Мен повече ме вълнува книгата.

Нито един филм не може да се сравнява с хубаво четиво.

Другият момент е, че комерсиалното кино набляга само на зрелището.

В дълбочина на различни пластове се откриват много житейски и Вселенски истини, пречупени през погледа на автора. За един от основните за мен герои - магьосника, който основава школата на острова, този образ носи дълбоко значение. Особено моментът, когато с глявния терой и дракона попадат във времеви капан и стигат до Края на Времето и създаването на Вселената. Коридорът и вратите-светове в него.
:)

отколкото на филм. Книгата те потапя, филмите - не ми допадат, когато са снимани по книги, никога не умеят да пердадат това, окето се усеща при прочита на самата книга.

Четенето е активен процес, който създава диалог през времето и пространството.
Всеки чете и вижда прочетеното по своему – достатъчно е съвсем малко усилие и читателя се превръща в пътешественик, участник или творец.:-)

Киното и телевизията привличат със зрелища.