За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
03.09.2011 17:35 -
Романите и случките за, които не пиша
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1804 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2012 20:39
Прочетен: 1804 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 03.04.2012 20:39
Всяка година прочитам поне по три-четири романа за, които после решавам да не пиша. Част от тези книги са били или слаби или аз не съм бил подготвен за тях. Други обаче съм ги прочитал за по една нощ и въпреки това после не пиша за тях.
Тази сутрин постъпих точно така - писах за книга, а после не публикувах текста. Но следите остават! Затова сега пиша тези редове.
Човек не може да отмени постъпките и думите си!
Помислиш ли, кажеш ли, направиш ли нещо, то се записва във времето завинаги. Просто и ясно! И това не е поговорка или „Намерена на дръвника брадва”, а живота ни.
Странното е, че освен за слабите и неприятни четива и моменти, човек понякога пренебрегва и позитивни случки като маловажни или твърде лични и така те остават несподелени.
В четвъртък ми подариха две праскови, за да не ги смачкам ги понесох в ръка. Носейки ги в длани осъзнах, че дори откъснати те не само са нежни на допир и ухаят прекрасно, а все още са живи.
Не е страшно, че човека е откъснал прасковата или ябълката - естествено е тя да падне от дървото майка. Мисията на плода е да носи и продължава живота.
Откъсната ябълката продължава да е жива дори когато ни е нахранила – става част от нас. Съвсем друго е когато мислиш за ябълката като за "клюпачка" или за "пачка пари".
Времето и живота помнят и се възраждат всеки миг – това е най, най-естественото за тях! Остава открит въпроса, как ние да намерим своето истинско място във времето и живота.
Послепис:
Едно от практичните приложения на „експеримента с плод или зеленчук в ръка”, е че ако човек вземе праскова или друг плод в ръка, погали ги, душне го и му се зарадва започва да се засища още гледайки го. Така вместо с три праскови може да се засити с две или вместо с две, с една.
Тази сутрин постъпих точно така - писах за книга, а после не публикувах текста. Но следите остават! Затова сега пиша тези редове.
Човек не може да отмени постъпките и думите си!
Помислиш ли, кажеш ли, направиш ли нещо, то се записва във времето завинаги. Просто и ясно! И това не е поговорка или „Намерена на дръвника брадва”, а живота ни.
Странното е, че освен за слабите и неприятни четива и моменти, човек понякога пренебрегва и позитивни случки като маловажни или твърде лични и така те остават несподелени.
В четвъртък ми подариха две праскови, за да не ги смачкам ги понесох в ръка. Носейки ги в длани осъзнах, че дори откъснати те не само са нежни на допир и ухаят прекрасно, а все още са живи.
Не е страшно, че човека е откъснал прасковата или ябълката - естествено е тя да падне от дървото майка. Мисията на плода е да носи и продължава живота.
Откъсната ябълката продължава да е жива дори когато ни е нахранила – става част от нас. Съвсем друго е когато мислиш за ябълката като за "клюпачка" или за "пачка пари".
Времето и живота помнят и се възраждат всеки миг – това е най, най-естественото за тях! Остава открит въпроса, как ние да намерим своето истинско място във времето и живота.
Послепис:
Едно от практичните приложения на „експеримента с плод или зеленчук в ръка”, е че ако човек вземе праскова или друг плод в ръка, погали ги, душне го и му се зарадва започва да се засища още гледайки го. Така вместо с три праскови може да се засити с две или вместо с две, с една.
Тагове:
Мечоци пътешественици - Изложба берлинск...
Народни мъдрости и завети
Беседа за храната и витамините от Айзък ...
Народни мъдрости и завети
Беседа за храната и витамините от Айзък ...
Няма коментари
Търсене