Часовникът настойчиво звъни – хич не ми се става, но съзнанието ми открива, че не иска живота си да проспива.
      Часът е 6:05 – минавам през банята, бързо дооправям багажа и изскачам от квартирата.
      Часът е около седем без десет, навън е тъмно и студено, на всичкото отгоре духа и вятър – истинска зима.
      Влизам в метростанцията заедно с влакчето – хващам попътния вятър. 
      Мотрисата е неочаквано пълна – със закъснение включвам, че тази събота е работен ден.
      Слизам на спирка Сердика с надежда, че студът ще е по-мек. Изскачайки на повърхноста, с тъга откривам, че в центъра вятърът е още по-лют. Казвам си: „Какво се цупиш! Нали се прибираш към дома!” и отварям крачка.
      Опитвам се да крача бодро, но тежкият сак и виелицата насреща ми упорито се опитват да ме приземят на земята.
      Започвам да си тананикам наум маршове и шансони, за да забравя за заскрежените си очила: „Стани, стани, юнак балкански – от сън дълбок се събуди!” ... „Ставай, ставай, страна огромная, ставай за сетний бой! ... „Коман сава, комси, комси, комса!”... Когато лентата свършва, пак започвам да си мисля за дома и докато се усетя съм на гарата.:-)
     Гарата е висока, широка и просторна. - Мащабно хале, но в случая много ме радва.:-) 
     Взимам си двупосочен билет, закуска милинка и ободрен тръгвам към перона.
     ...
     Перонът си е на мястото, но влакът никакъв го няма – освен ако онази точка на край света не е тренът.
     Майтапа на страна, но никога не съм виждал влака да е по-далеч.:-( - следват още няколко минути мръзнене и вече катеря стълбичката на заветния трен!  
     ...
     Виждам кондуктор и с укор го питам защо са спряли влака на край света, а той ми обяснява, че е така, за да могат да го подгреят. И изведнъж ми става топло, топло – първо си мисля, че сигурно си въобразявам, но после с изненада откривам, че в купето наистина е невероятно топло, направо жежко.
     ...
    За кратко съм самичък, но скоро купето се напълва – първо влиза един възрастен охранител, който думичка не обелва, докато не става въпрос за времето. След малко при нас сядат двама младежи, а след тях и една леко накуцваща, спортно облечена баба.
     ...
    Охранителят слиза на Владая, но преди това в купето се отваря приказка – за зимата, която винаги ни изненадва, за политиката и за живота ни.
    ...
    Оказва се, че младежите купуват, поправят и препродават коли. - Изпаднала им добра оферта в Благоевград и те веднага хванали нощния влак от Варна с надеждата да се приберат с новата кола по светло.
    ...
    Леко накуцващата баба със спортен екип се оказва работещ пенсионер - чисти в къщи на богаташи. По този повод ни учи: "Доверието и съвестно работене са много важни, за да може човек винаги да си намири добра работа."
    После става дума кой какво е работил през годините и бабата ни казва, че преди да се пенсионира е работила като електроженист заварчик.
    След тези и думи всички се ококорваме и я питаме: "Какво има в предвид с това, че е работила като заварчик?!” На което бабата с гордост започва да разказва, че е заварявала тръби и други чудесии по най-големите обекти в страната (язовии, ТЕЦ и ВЕЦ) и че сама е обучила повече от 300 заварчици за специални отговорни заварки.
     След тези и думи аз съвсем се ококорих и я питам: 
      „Но вие тогава сте била съвсем млада и слабичка девойка, как така сте заварявала огромни тръби и обучавала други!?”
     На което тя се засмя и пак с гордост отговори:
     "Ами така! Вярно е, че тогава тежах 45 килограма и бригадирът все ми се караше, че трябва да кача някой килограм, но на мен тогава нищо не ми тежеше! Обучавах новаците на две смени, защото нямахме достатъчно апарати за всички.” 
    Тук аз пак не се стърпях и я попитах:
     „А мъжагите, който обучавахте какво казваха докато ги учехте?”
    Тя пак се засмя и каза:
     "Всъщност аз съм обучила само десетина мъже, почти всички, които съм обучила, са жени. В група от по 25-30 човека рядко имаше повече от един-двама мъже.”
    След тези и думи аз съвсем се опулих и започнах да си мисля що за чудо е това XX-ят век, в който 45-килограмови девойки са заварявали тръби с диаметър от по 120 до 200 мм и дебелина от 10-15 милиметра.
    ...
    На Благоевград всички слязоха и аз за кратко останах насаме с мислите си.
    ...
    Не след дълго в купето при мен дойде един просяк, който молеше за левче за градския транспорт и показваше автентичен документ за това как са го сгазили в Гърция и затова е окуцял.
    Докато преравях джобовете си за стотинки, човекът ме попита дали му вярвам, на което аз му отговорих така: „Баба ме е учила – когато ме молят за помощ, ако мога, да помагам. Ако молещият ме заблуждава, това си е за негова сметка. Тя ме учеше: "Ти не мисли защо те молят, стреми се да бъдеш добър! Помни, бабиното, човек се учи да бъде добър всеки ден! Когато човек търси доброто, все нещо ще постигне!” Така ме е учила затова гледам да помагам.”
    Дали заради тези ми думи или по друга причина просякът започна да ми се усмихва и седна в купето срещу мен. Първо ми разказваше, че документът от Гърция е автентичен, но после смени темата и започна да говори за местата, през който минавахме. Така аз с изненада научих доста неща.
   ...
   Преди да слезем от влака го попитах на колко години е. Той отговори: „На 27 години съм.”
   ...
   Вървя към дома и мисля: "Какво ми каза това пътуване? Да го разкажа ли и как да го опиша?!?!"

   
   На път винаги е интересно. Но на път със старите тренове, с широки купета и разнолики пътници винаги е и много различно, и изненадващо лично.      
  
 

и на мен :)

ми стана ... и ми се прииска да видиш това ...http://elineli.blog.bg/poezia/2010/03/10/pochti-po-razpisanie.508486

:)))

И на мен ми беше интересно:-)

Благодаря за топлите думи:-)

интересно, но ако човек е решил да чете книжка, както обичам да правя на дълъг път с влака е много изнервящо особено, ако някой се обяснява на висок тон. Но когато стане интересно и аз се заслушвам :).

Но когато пътувам във влак най-обичам да слушам и разговарям:-)

знаеш ли откога не съм се качвала на влак..и това малко ме натъжи...
вълнуващи са срещите с непознати хора-бих казала най-учудващите и
вълнуващите... :)))

Иначе аз наистина предпочитам да пътувам с влак пред това да пътувам с автобус. Когато разписанието ме устройва винаги избирам влака. Най-малкото защото човек може да се поразтъпче или да си отвори прозореца. Много ми е мъчно, че в новите влакове тези екстри не винаги присъстват.

А срещите с нови хора винаги са различни и вълнуващи, но "най-хубаво си е у дома" със старите искрени приятели:-)