Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2012 15:09 - Образование и саморазвитие
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6263 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 03.04.2012 20:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    От както се помня, от съвсем малък, винаги съм бил любопитен и любознателен. Винаги съм смятал, че съм такъв по рождение, но в действителност виновниците за моята любознателност най-вероятно са родителите ми, бабите и дядовците ми, техните приятели и най-вече татко и баба.
    Като бях малък бях невероятно досаден защотковец! Сега като се замисля, умът ми не го побира как са ме издържали татко и баба – не само ме търпяха ами и винаги отговаряха на всичките ми въпроси. А моите въпроси наистина бяха безчет: „Бабо, защо снегът се топи?”, „Татко, защо тези машини чистят снега?”, „Татко, как топли печката?”, „Бабо, защо сушиш магданоза и после го мачкаш със сол в бурканчето?”, „Татко, защо ще слагаме тези гадни вериги на колата? - Много трудно се слагат!”, „Татко, защо не си налеем нафта от онзи скрития варел в гаража, ами ще я мъкнем от бензиностанцията? – От гаража ще ни е по-лесно!”, „Татко, какво значи неприкосновен запас? Много сложно звучи.” ... И още и още – хиляди въпроси!
    Сега като се замисля, почти всичко, което наистина разбирам и мога го дължа именно на татко и баба и на тяхното неизчерпаемо търпение и обич, с които ме учеха.
    ...
    Плача, и ми е мъчно, че твърде рядко ви благодарих и молих за прошка, когото бяхте живи, а сега живеете само в моите спомени и в редове, които пиша.
    ...
    Татко, бабо, благодаря ви за всичко, което направихте и правите за мен. Знам, че и сега ме виждате от небето и винаги бдите над мен.
   .............................................................
    Минават първите седем години и детето излиза от дома и тръгва на училище!

 Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица?
Отивам бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча.  
         
                                                           /Иван Вазов/

 
    Не знам при другите „мъченици” как е, но аз почти винаги съм отивал с желание на училище, но ... образованието в днешна България хич не се случва потребно за децата ни.
    Разбира се тази ми позиция сигурно е много пристрастна, защото човекът обича да търси проблемите и вината в другите, но аз имам твърде голям опит с днешните ни училища и университети, за да го подмина.
    До 8 клас смених три училища в два различни града. После отново смених града и завърших техникум по електроника. На „финала” учих шест различни специалности в четири различни университета. Имам успешно положени 125 изпита и защитени три дипломни работи. При това, през цялото си десет годишно следване съм преписвал не повече от 5-6 пъти – винаги съвестно съм се готвил и съм си взимал изпитите с труд.
    Бил съм студент на поне двеста преподаватели и съм полагал най-различни изпити от Детска литература, История на книгата и Политология, през Икономика и Маркетинг, до Математика, Информатика, Механика, Електротехника и "Екология и биохимия".
    Имах щастието да бъда студент при прекрасни преподаватели като: проф. Байров,  доц. Мери Конакчиева,
академик Сгурев, академик Головински, проф. Каранджулов, доц. Туджаров, проф. Сандалски, доц. Яна Стоянова, доц. Надя Делева, доц. Давидков, доц. Бижев, проф. Ведер и още десетина-петнадесет силни и умели лектори, но ... всички те общо са ми водили не повече от 40-на изпита. Всички останали, най-малкото явно отбиваха номера, за по-лесно. Тоест от 125 взети изпита силно и умело водените ми курсове са едва около 30%, което означава само едно – НЕВЕРОЯТНО  РАЗХИЩЕНИЕ  НА  РЕСУРС на всички нива. При това аз съм учил в едни от най-елитните български унуверситети, а какво се случва в останалите?! 
    Училищата, университетите и най-вече образователната ни система не само твърде зле си вършат работата, не само нямат достатъчно знания и капацит, но нямат и желание да се усъвършенстват към по-добро! Това е тревожното и страшното - стойностните преподаватели са малцинство и от там идва липсата на възможност за промяна на системата към по-добро.

     Резултатът от слабата ни образователна система е, че аз след 22 години щогоде съвестно учене, 8 в училище, 4 в техникум и 10 във ВУЗ, още съм наникъде и имам да наваксвам поне две години пропуски по трасето.
     Иначе казано, при нивото и ситуацията на днешната образователна система в държавата родителите в никакъв случай не бива да се доверяват на училищата и университетите ни. Вместо това трябва от сутрин до вечер да учат и работят с децата си, за да не може системата да ги развали. 


      Колко е важно образованието най-ясно се вижда, когато видиш с очите си как то е повлияло на един обикновен човек:
      Две или три години преди баба да почине, значи когато е била на 87 или 88 години, бяхме излезли заедно. Баба вече беше почти грохнала старица и направо не приличаше на себе си, само очите й бяха останали същите като от моето детство – винаги живи и засмени, като на съвсем младо момиче.
      Бях хванал баба под ръка и бавничко пресичахме големия мост над реката в града ни. В същия момент на среща ни вървеше един хубав мъж на средна възраст с елегантни дрехи и скъпа кожена чанта. Вървим, а аз си мисля, че точно така трябва да изглежда един успял мъж и гледам ... той ми се усмихва. В първия момент това ме смути, но в следващия момент, осъзнах, че той се усмихва все по-широко и сърдечно, и че всъщност се усмихва на баба.
     Успелият мъж разговаря с баба поне 10 минути, а на края, на мен ми каза: „Твоята баба ми помогна да стана човек! Помогна и на много други! Тя беше наша учителка! Ако знаеш каква баба имаш, тя е невероятен човек, нали го знаеш?”

    Tази малка случка явно показва силата и значението на образованието и не защото е свързана с моята баба, а защото е съвсем истинска.

    За нещастие днешното българско образование е много, много далеч не само от модерното образование - далеч е от полезното и потребното образование и точно в това е проблема! Образованието трябва да бъде полезно и потребно, само така би могло да помогне в изграждането на здрави, силни, успешни и творящи мъже и жени.    

     Човек е толкова голям, колкото големи са семейството, учителите и мечтите му!
     Без здрави, големи и сплотени семейства и без знаещи, можещи, нравствени и творящи учители България не би могла да се възроди от пепелта!

     Поне по три деца в семейство плюс солидарност, грамотност, вяра и мечти – това е била, е и ще бъде рецептата за прогрес и благоденствие.
   

„Всичко е толкова просто, ако сами си помогнем ще ни помогне и Господ!”    
  

Послепис:
     Днес случайно видях в един учебник по немски статистика за броя на децата в германските семейства през 2001 г. Данните бяха следните: 33% от семействата имат по 1 дете, 38% имат по две, 17 % са с по 3  деца, 10 % имат 4 деца, 2% отглеждат по повече от четери деца.
     Една съвсем проста сметка показва, че в Германия през 2001г. 67% от семействата са имали по две или повече деца, а 29% от семействата имат по три и повече деца. Въпреки тази хич не лоша статистика населението на Германия съвсем бавно нараства.

     А сега да се запитаме при нас как е?
     При нас няма такива дани или поне аз не съм чел подобна статистика. Но през целия си 32-годишен живот съм се запознавал едва с 15-на човека, който са ми казали, че са от семейство с три деца, а съм учил и работил поне с 1000 човека.

Следващият въпрос, който трябва да си зададем, е: Глупави ли са немците?    

И последният въпрос: Искаме ли да оставим нещо след себе си и милеем ли за род и родина?


Няколко лика, които имат много общо с темата:

Народни мъдрости и завети

Деня на българската азбука

Слънце:-) - Излизам на разходка:-) Не се гаси туй, що не гасне

Из „Предречено от Пагане” от Вера Мутафчиева

“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

От Чудомир до Валери Петров

Дончо Цончев и неговите живи разкази

Из „Физиците продължават да се шегуват”, съставители-преводачи Ю. Конобеев, В. Павлинчук, Н. Работнов, В. Турчин. Превод от руски Людмила и Атанас Стригачеви

Удивителна книга – „Земята на Коперник”, автор Михаил Рушинек


„Гравитационната гибел на вселената” – от Айзък Азимов


Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето.

За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Облачето














Гласувай:
21



1. makont - Нещо смислено!
12.02.2012 15:30
Радвам се, че някой цени семейството, защото в днешните дни на безморалие, да си със здраво семейство си едва ли не смешен и захлупен. А каква по-добра среда за децата от едно семейство, в което цари любов и разбирателство. Не е трудно, просто важното е да обичаш истински и да обичаш повече другите, отколкото себе си, напук на всички модерни напоследък учения, които проповядват точно обратното и създават невероятни егоисти. Поздрав за хубавото есе!
цитирай
2. candysays - Пишеш чудесни неща, Горане!
13.02.2012 15:28
Жалко обаче, че образованието и усилията ти да учиш не дават плодове сега.. Но вярвай, че имат смисъл и ще дадат! Все някога. А може би съвсем скоро.. Човек се учи, докато е жив, нали знаеш. Вярвам, че ще намериш начин да реализираш потенциала си, колкото и да ти е трудно сега - и ще имаш и хубава работа, която да цениш, и семейство с три деца! :)))
цитирай
3. goran - Благодаря, Кристина:-) – за похвалата:-) Мотивиращо е:-)
14.02.2012 12:17
Виж от покровителствено отношение нямам нужда! Мъжете не обичаме да бъдем покровителствани! – Съпричастността, солидарността, подкрепата са едно, покровителството друго!

Искам много от себе си – защото вярвам в себе си и защото знам, че имам потенциал. Затова непрестанно се уча и се развивам.

Имам самочувствие и прекрасно знам колко струвам. Защото съм постигнал много. Защото труда и саморазвитието винаги дават резултат! Винаги!!!

Знам кой съм и знам кой не желая да бъда. Знам как да се трудя, грижа и творя за себе си и за другите. И всеки ден се уча да обичам и защитавам живота.

Имам грижовни родители и прекрасни, истински приятели.

Имах и имам шанса да срещна силни, знаещи и можещи учители. Всички имена, които съм изброил са на хора, които не само са прекрасни преподаватели, а хора с главно Ч и истински виртуози в своите области. За мен е невероятен шанс, радост и чест да бъда техен студент.

Обичам своето семейство, приятелите и учителите си и се радвам когато се срещам, работя, творя заедно с тях.:)

Да, живота ми не е лек и не е точно такъв какъвто си го представям в мечтите си, но пак е щастлив и прекрасен - за нищо на света не бих го заменил за ничий друг.

А когато аз съм недоволен или преувеличавам патилата си това не е защото малко съм постигнал, а защото искам от себе си повече! Като това не е защото немога, а е защото искам да мога повече!
цитирай
4. goran - Makont, благодаря за топлите думи, за мен е радост и чест:-)
14.02.2012 12:19
Всичко е възможно и лесно когато има желание и когато човек се труди.
цитирай
5. zvezdichka - Хубаво е, когато
15.02.2012 15:01
в семейството полагат грижи за малкия човек, за да израстне любознателен, обичащ книгите и науките, когато ценностите са на почит и остават следа в душата на човек. Много хубави са спомените, които споделяш за твоите близки. Вярно е, че времената сега са лоши и в децата няма мотивация. Оставени без контрол, на възпитание на телевизор и компютърни игри, които дават пагубни плодове в тях и не ги мотивират да намират повече. В това е бича на днешното общество - в заместителите, които се предлагат и които заемат трайно място в нашия живот и подменят и нашите ценности и ако няма буден човек, който с любов да се грижи за познанието и вътрешния свят на едно дете нещата тръгват в нежелани посоки.
Поздрави за изразената позиция.
/п.п. но и на учителите не е лесно в днешно време, но то пак е до човека и неговото отношение.../
цитирай
6. goran - Задължително е семейството да се грижи и образова чедата си! Училището не може да замести семейството, а и не бива да го прави!
15.02.2012 16:06
Колкото по-малко училището се бърка във възпитанието на децата ни толкова по-добре! Училището е калъп, който реже живо месо от по-будните и по-борбените и се опитва да разтегне мързеливите при, което те започват още повече да се съпротивляват!

Винаги е имало, има и ще има добри и слаби учители. Важното е способните и съвестни учители да са мнозинство, а не както е в днешна България.

Когато семейството е многобройно, сплотено, можещо и творящо, и когато мнозинството учители са човеци с главно Ч ситуацията в България ще започне бързо да се подобрява.

Ако продължаваме да я караме както досега България ще изчезне!

Ситуацията е такава, че трябва много бързо се осъзнаем и направи своя избор. Ако искаме да имаме бъдеще трябва веднага да запретваме ръкави и да се захващаме за работа, без да правим кръчмарски сметки дали ще се минем или няма да се минем!
цитирай
Търсене