Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2012 02:14 - Ски изкушения и двигателна компетентност
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3589 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 26.03.2012 22:34


    Срещу мен върви моя най-висок приятел, куца и въодушевено разказва: „Отиваме на ски! :) – Само за два дни, но кой ти ги дава! :)”
    Радвам му се, но и го виждам как се поклаща – питам го: „Куцаш човеко! Как ще караш ски с този крак???”
    Той се смее и нарежда: „А нищо му няма на крака, като го стегна в ски обувката и се кача на ските, веднага ще влезе във форма!” ... Смеем се и се уговаряме, че следващият път като ходят да спускат ще ме вземе и мен – да се уча да карам ски, да усъвршенствам паданията и за финал да релаксирам на чист въздух, спускайки се по пистата, възседнал някоя шейна.  
    ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~   ~  ~  ~   ~  ~  ~
    Седмица след тази случка гостувам на приятелка, която току що се е завърнала от ски ваканция. Разказва въодушевено, а аз я агитирам да покаже някоя и друга снежна снимка.
    Разглеждаме снимките и тя нетърпеливо подхвърля: „Чакай сега да ти покажа едно клипче!” ... На което аз наивно питам: „Клипче ли?! Кого сте наказали да кибичи на едно място и зъзне, докато вие се спускате по пистите?!”
    Не ми отговаря, а пуска клипчето и аз се ококорвам – виждам едни ски и част от девойка, които летят по писта. След първите мигове на изненада се чувам да казвам: „Това ти ли си? Как си успяла да закрепиш фотоапарата, не е на каската ти??? След тези ми думи тя пак се ухилва и казва: „Никъде не съм го закрепила!” ... тук аз съвсем се ококорвам и я питам: „Искаш да кажеш, че го държиш в ръка, така ли?! Но тази писта изглежда доста остра, а ти значи си я спускала само с една ръка!!!"
    ...
    "Голяма фога си, това се казва мерак!!!"
    ...
    "Явно не си се пребила, но ръката така не ти ли измръзва, не се ли схваща? ” ... Тук тя тъжно въздиша и казва: „Измръзва и се схваща, но после ако знаеш какъв кеф е да видя как съм спускала!”
    ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
    Седмица по-късно се виждам със семейство приятели, които ми разказват за последното си пътуване и ски сайта, който правят от няколко месеца. Дават ми адреса, да го погледна и разпратя на приятели и колеги, ако го харесам.
    ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
    Ден по-късно е петък и аз решавам да се прибирам у дома, в малкия град, който за мнозина е скучен, но на мен ми действа буквално живително. :-)
    Вечерта излизам с приятели. Сядаме на по бира и аз започвам въодушевено да им разказвам как се радвам и гордея с добре почистените тротоари напук на 70-сантриметровия сняг, който е затрупал градчето ни.
    Разказвам им и за ски изкушенията – затова как ми се иска да се науча да карам ски и най-вече да усвоя техниката за ски-бягане и спускане по пресечен неподготвен терен.
    След тези ми думи аверите заговорнически се ухилват и четящият спортист на отбора започва да разказва, че в скандинавските страни всички войници задължително се учат да карат ски. За целта използвали съвсем прости, но невероятно леки и бързи ски, наричани „Белите мълнии” и че ще проучи въпроса по колко евра ги продават настаро военните, защото и на него му се иска да изучи тънкостите на биатлона.
    На следващия ден заедно разчистваме снега от козирката пред моя апартамент. Той влиза в ролята на регулировчик и навигатор, контролиращ трафика пред блока, а аз усвоявам технологията за бутането на половин метър сняг от козирка през парапета на терасата и си тананикам. :-)
          ......................................................................        
          От малък обичам да съм в движение – винаги съм искал да усвоя движението до съвършенство! Ала бях твърде нетърпелив и затова усвоих само вървенето към порива, но където има желание, порив, надежда, винаги има и поне една жива искра, готова да роди феникс. :-)
~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~ ~ Исках да се науча да плувам и се научих :)
Исках да се науча да творя и станах чирак писател   :)
Исках да се науча да карам колело часове наред и се научих :)
Исках да се науча да ходя дълго, дори когато съм уморен и се научих :)
Искам да се науча да се грижа за себе си и за другите и се уча:) :) :) :) :)
Исках да се променя и започнах да се променям :) :) :) :) :) :) :)
Искам да се науча да карам ски и ще се науча :) :) :) :)     
~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
~  ~  ~  ~  ~  ~  ~   ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~     От малък много искам да мога да ходя, тичам, плувам, танцувам, катеря, яздя, боксирам – да мога да се движа и защитавам навсякъде, при всякакви обстоятелства и ситуации.
    Първоначално си мислех, че това ми желание е породено от детските ми мечти да порасна голям, голям и силен като великан. По-достоверна версия за моя отказ да бъда мирен, бе формулирана от татко и баба, които с обич казваха: „Шило в торба не стои!”
    Като пораснах малко и станах ученик, започнах да мисля, че моето постоянно желание да съм в движение, всъщност е отражение на желанието ми да се срещам и общувам с хора. И тогава, а и сега, най-любимото ми занимание е да изляза с приятел или приятелка да разговаряме и да се разхождаме – цял ден да общуваме и да сме в движение.
    Така през първите 21 години от живота си, усвоих и обикнах ходенето, движението.
Ходех, бодър или уморен, сам или с приятели, в нужда или безделие – ходех и вървях, сутрин, денем, нощем! ... В мъка и радост, в делник и празник – винаги!
    Превърнах се в крачещ човек и все цитирах: „Човекът е човек, когато е на път!”
    Ходех и мислех, че вървенето, което за мен бе равнозначно на движение, е напълно достатъчно, за да тръгна по своя път.
    Движех се! Млад и кипящ от енергия, ходех забързано и търсех пътя ... но пропусках да се оглеждам - в бързината прескачах втората част от урока.

Движението е сила и живот, но то е нищо без корени, търпение, и живи близки цели!
Сега отново се уча – съвсем отначало! - В година първа, от седем! 


     Обичам спорта, но най-обичам чистото движение – не състезанията за награди и медали, а уменията да виждаш, мислиш, твориш и защитаваш живота!
     Обичам тениса и баскетбола, но двигателната компетентност е нещо качествено по-съществено и полезно. Уменията да виждаш и мислиш, да ходиш дълго, да плуваш, да се катериш, да караш ски, да яздиш, да танцуваш, са не само приятни, но могат да раждат и пазят живота.
     Двигателна, емоционалната, трудовата и творческата компетентност са много, много повече от която и да е спортна надпревара – те са своего рода родители и защитници на живота.


Из ВЯРА от Никола Вапцаров

    Ето - аз дишам,
    работя,
    живея
    и стихове пиша
    (тъй както умея).
    С живота под вежди
    се гледаме строго
    и боря се с него,
    доколкото мога.

    С живота сме в разпра,
    но ти не разбирай,
    че мразя живота.
    Напротив, напротив! -
    Дори да умирам,
    живота със грубите
    лапи челични
    аз пак ще обичам!
    Аз пак ще обичам!

    Да кажем, сега ми окачат
    въжето
    и питат:
    "Как, искаш ли час да живееш?"
    Веднага ще кресна:
    "Свалете!
    Свалете!
    По-скоро свалете
    въжето, злодеи!"

    За него - Живота -
    направил бих всичко. -
    Летял бих
    със пробна машина в небето,
    бих влезнал във взривна
    ракета, самичък,
    бих търсил
    в простора
    далечна
    планета.
           
    ...          
         

    ......................................................................  
И няколко линка, който имат много общо с темата:

Белият кон и cвръх-хората на планината

Образование и саморазвитие

Случилото се в село Бисер и реакцията на държавата при бедствия


Спорт за здраве

Плуване и саморазвитие - Уроци по плуване, година и половина по-късно. :)


Уроци по плуване – една година по-късно.:-) Плуването и танците.:-)


Уроци по плуване – аз, след 8-мия урок:-)


Новият български пробив в тениса – успех и порив за нови победи :)


Спортисти победители

Антарктида и един детски спомен














Гласувай:
9



1. venercheto - Ох, невероятен си! Само да не беше ...
22.03.2012 07:02
Ох, невероятен си! Само да не беше разноцветно...мрън :)

Сърдечни поздрави
цитирай
2. goran - Привет Венера :) - радвам се, че се отби на гости, за мен е удоволствие и чест :)
23.03.2012 12:08
Благодаря за топлите, усмихнати думи :)

И аз си мислех, че може би цветовете станаха много - затова след твоята забележка леко коригирах текста ;)

Поздрав най-сърдечен :) - обожавам тези думи от "Патиланско царство"
Усмихнати и релаксиращи събота и неделя :)
цитирай
3. venercheto - :)))))))
03.04.2012 02:32
мерсиии, и аз! текстът вече е чудесен, а Патиланците почти ги бях забравила, благодаря ти че ми напомниии :))))))
поздрав най- :))))
цитирай
4. goran - Венера :) :) :)
03.04.2012 18:40
Благодаря за топлите, усмихнати думи :)

Ведри, спорни и плодотворни дни ;)
цитирай
Търсене