„Неуговорени срещи” на братя Стругацки, е сборник включващ четири творби: „Пикник край пътя”, „Охлюв по стръмното”, „Бръмбар в мравуняка”, „Милиард години до свършека на света”.
     Обичам творбите на двамата братя, затова винаги с любопитство чета написаното от тях, но за жалост този път не останах така заинтригуван от прочетеното както друг път. Сборникът ми се стори разпилян и недовършен или може би аз го четох твърде разпиляно - не знам.
    Не съм наясно и дали сборникът е подреден в този му вид от авторите или събирането на четирите твърде различни творби заедно е БГ идея.

     За щастие в творбите на братя Стругацки винаги има много какво да се прочете, дори когато човек ги чете разпиляно. – Спирам с излишното говорене и се зачитам в думите на Аркадий и Борис. :)


Из „Пикник край пътя”

Ти си длъжен да правиш доброто от злото,
защото то няма от какво друго да се прави.
                                                Робърт Пен Уорън

...
- Сега съвсем бавно подкарай „галоша” към тази гайка и преди да стигнеш на две крачки от нея, спри. Разбра ли?
- Разбрах. Гравитационни концентрати ли търсиш?
- Търся туй, което трябва. Почакай ще хвърля още една. Следи къде ще падне и вече не я изпускай от очи.   
...
Той подкара „галоша”. Лицето му стана ясно и спокойно, види се, разбра. Всички учени глави са такива. За тях е важно да измислят името. Докато не го е измислил – да ти стане жал да го гледаш. Ама щом го измисли – някакъв си там гравитационен концентрат, - тутакси сякаш всичко му става ясно и животът му става по-лек.
...
... Хвърлих четвъртата гайка. Тя някак си не премина както трябва. Не мога да обясня защо, но усещам, че не беше както трябва и веднага сграбчих Кирил за ръката.
- Стой – викам. – Не мърдай ...
...
- Видя ли? – прошепвам.
- Само на кино съм виждал такова нещо – каза, а целият се наклони напред, току виж, че се катурне от „галоша”. – Хвърли още една, а?
Да се смееш ли, да плачеш ли. Една! Та мигар тук може да се мине само с една? Ех, науко? ... Както и да е, разхвърлих още осем гайки, докато „голото теме” се очерта.
...
...
...
„Щастие на всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!”
                                          Комарово, февруари-ноември  1971 година  


Из „Охлюв по стръмното”
   
По склона към връх Фудзи плахо пълзи ли,
пълзи охлюв към самото небе.
                                         Иса, син на селянин

...
... Тук не главата избира. Тук избира сърцето. Закономерностите не са лоши ли добри, те са извън морала. Но аз не съм извън морала! Ако онези посестримки ме бяха прибрал, ако ме бяха излекували и приласкали, ако бяха ме приели като свои, ако бяха ме съжалили – е, какво пък, тогава сигурно леко и естествено бих застанал на страната на този прогрес , и Хромавия, и всички тези села щяха да бъдат за мен досадна отживелица ... А може би нямаше да бъде толкова лесно и просто, та аз не мога да онасям да броят хората за животни.  ... Идеали ... Велики цели ... И заради това се унищожава половината население ...

      
Из „Бръмбар в мравуняка”

...
- Къде се дява електрическият ток, когато човек го изключи? – питам аз.
- Това никога няма да мога да го разбера, - признава си Шчеки. – Но ти разсъждаваш неправилно. Да, не знам къде се дява електрическият ток, когато човек го изключи. Но не знам също така и откъде се взема той, когато човек го включи. А виж, откъде съм се взел аз – това ми е ясно и добре известно.
- И къде си бил ти, когато още те нямало? – коварно го запитвам аз.
Но за Шчеки това не е проблем.
- Бил съм в кръвта на моите родители. А преди това – в кръвта на родителите на моите родители. 
- Значи когато няма да те има, ще бъдеш в кръвта на своите деца ... 
- А ако нямам деца?
- Тогава ще бъдеш в земята, в тревата, в дърветата ...
                                          Москва, ноември 1978-април 1979 година


Из „Милиард години до свършека на света” – ръкопис намерен при странни обстоятелства

    Втора глава
    3. „ ... а тя смени своя минисукман с миниполичка и миниблузка. Той повече не се сети за „кухините на Малянов”.
    Впрочем всичко беше съвсем прилично, като в добрите къщи. Седяха, бръщолевеха, пиеха чай. Той вече беше Димка, а тя Лидочка.


Послепис:
Целият сборник е доста, доста неясно провокативен – четеш, увличай се или се замисляш – написаното първо ти изглежда несвързано, после зашифровано недоизказано, а на финала преднамерено объркващо! – Неуговорени срещи!  


И още няколко творби от Аркадий и Борис Стругацки, който съм чел плюс няколко други романа научна фантастика:

„Трудно е да бъдеш бог” от Аркадий и Борис Стругацки

За романа „Обитаемият остров” от Аркадий и Борис Стругацки

"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки


ЕОН от Грег Беър

„Книга на страшния съд” от Кони Уилис

„Камъче в небето” – автор Айзък Азимов

"Звездна вълна се надига" – от Дейвид Брин

Фантастиката и романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин

Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”

Романите „Гейтуей I, II, III, IV” – от Фредерик Пол

„Денят на възраждането” от Сакьо Комацу - книга номер 87 от поредица „Галактика”

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин

„Съдба” – от Шиничи Хоши. Книга 65-та от поредица Галактика

Марион Зимър Брадли и нейната поредица романи за планетата Дарковър

Произведенията на Стругацки не се четат лесно. По-скоро ни трябва още чисто житейски опит, за да оценим братята. Поздрави!

Факт е, и че житейският ми опит не е много, но все пак това бе петата тяхна творба, която прочитам, а някак си не ме грабна както другите. - Затова ми е трудно да пиша за сборника, това е.

Душка,
Благодаря за коментара :) Весели летни дни :)

Аз имам сборник повести , издание 1987 г. "Прогресорите и странниците", който вкл. Обитаемият остров, Бръмбар в мравуняка и Вълните усмиряват вятъра.
Имам и друг сборник издание 1990 г. Дори на сън не виждаме покой" сборник повести, който вкл,ю. Пикник край пътя, Трудно е да бъдеш Бог, Времето на дъжда и Милиард години до свършека на света.

Поддържам мнеието на dushka :) Написаното от Стругацки понякога иска малко повече предварителна нагласа и определено време, обстановка, настроение ... Може би като мине време от последното им прочитане от теб, ще ги прочетеш с "друг поглед" :)

Да. творбите на Стругацки са интересни :)

Ще видим какво ще открия в следващата :)

Истината е в коментар №3. Цикълът за прогресорите и странниците най-класически се състои от изброените три, защото те са свързани помежду си и не могат да се четат и разбират поотделно. Има и други произведения на братята, които се докосват до темата, но те са си отделни и самостоятелни и нямат пряка връзка. Като Трудно е да бъдеш бог, например.

Т.е., грешката е в групирането на българския сборник.:)

И на мен ми се струва, че четирите произведения твърде много се различават и не е уместно да са в общ сборник, но не са ни питали

Мислех "Прогресорите и странниците" са повече книги - значи ми остава да прочета само "Вълните усмиряват вятъра"

Тези дни четох "Пътят на Икар" от Любен Дилов баща - любопитно е, но някак си имаха много общо?!

Препоръчвам ти Градът на Саймък,
обещавам ти, че има много общо със разказите на Стругацки:

http://chitanka.info/book/942-gradyt

Според мен има литература, която никога няма да остарее и ще е актуална както на сервния полюс, така и в Австралия.
Има и друга, но нея не си струва да я коментираме :)
Хубав ден желая.

Още повече, че за литературата имаме сходно мнение, което често съвпада напълно :)

Стойностните творби винаги остават млади и живи :)

Горан,
Здравей отново.
Саймък е доста различен в различните си произведения.
Аз например така и не можах да харесам "Те вървяха като хора", но "Върколак" ми допадна страшно много.
Просто се връщай отново при него и ще го откриеш, когато му дойде времето.
Когато ученикът е готов, учителят сам ще го намери.

Много усмивки и успешна седмица желая :)))

За последен път четох Саймък преди поне 7-8 години - сигурно е време пак да се срещна с него :)

Ведра и плодотворна седмица Усмивке :)

Чел съм ги всичките като студент,а тогава много ми харесваха и съм останал с прекрасни впечатления от творчеството на братя Стругацки!

И ако не, защо си спрял?