~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~  ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
     Изнесох книгите от квартирата, уж да уча английски ... мина един месец и на мен започна да ми се плаче за интересно четиво. Уж бе за добро, да не се разсейвам, а то какво стана – само удвоих гледането на филмови бози, същинско крушение.
     Усетих аз, че бъркам яко, но пуста гузна съвест ... Добре, че Съдбата си знае работата и ми помогна да мина случайно покрай едни кашони с книги на старо, върху който привидението предвидливо беше поставило две открояващи се заглавия: „Пътят на Икар” от Любен Дилов-баща и „Аз роботът” от Айзък Азимов.

 
     ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
     Като изключа два-три разказа, романът „Пътят на Икар” е първата творба на Любен Дилов, която прочитам. Причината е повече от прозаична, бях предубеден – това е. Мислех си, че името Любен Дилов е изкуствено раздухвано, затова все го заобикалях, но ... Имах нужда от четиво, а и по природа винаги съм бил по-любопитен, отколкото предубеден.
   
    Оставих се в ръцете на провидението и ... останах приятно изненадан от прочетеното. :) :)

     Романът „Пътят на Икар” е динамична творба, но не е леко и забавно четиво за приспиване, а почти  жива социално-философска провокация - истинска любопитна и интригуваща творба на много нива. :) 


Ето и няколко откъса от книгата ;)


     Като изпращам записките на Зенон Балов, аз изпълнявам само своя тъжен приятелски и колегиален дълг. ... Останали са недовършени, както самият наш път, хаотични са, необработени, гъмжат от неточности. Навярно ще бъда упрекнат, че не съм ги редактирал или поне снабдил с коментар, но един редактиран от другиго документ според моите разбирания, вече е подправен документ. ...
                                                                     Д-р Лайънъл Редстър


ЧАСТ  ПЪРВА

    ...
    По-нагледно казано: представете си хиляда души възрастни, затворени за цял живот в една петдесетина километрова скала, каквато е нашият Икар, а сред тях само десетина деца. Тия деца, естествено, нямат друг жив пример за подражание и самовъзпитание, освен петстотинте жени и петстотинте мъже.
    ...
    Сега към първите хидалговци – простете: икарци! – са се прибавили само още сто и петдесет и двама, макар нашият Икар да има енергийни и всякакви ресурси за около трийсетхилядно население. Особено на нас, младите, много ни се иска да бъдем повече ...
    ...
   ...
    - Е, Алек, не можете ли да запомните един разговор? – После заговори с обидно наставничество: - Обърнете се към себе си, ех, хора! Прекалено много разчитате на машините. Обърнете се към себе си и можете би ще откриете, че природата ви е дала сили, които са много по-могъщи и по-неограничени от машините ви измислици.
    ...
    - Помощта е също пречка. Тя отклонява, защото изхожда от една чужда истина.


    Концертино за женски глас

    ...
    ...Тя се притисна изненадващо към рамото ми, прегърна ме през кръста ... Тя бе решила веднага да покаже на икарци, че ние вече принадлежим един на друг или по-скоро, че аз вече съм неин. И успя да ме изпревари.
    Не ми остана време да реагирам, а щом познах баща си и Тери, своя учител и ръководител, момчешката ми гордост, че прегръщам може би най-забележителната жена на Икар, се превърна в синовна уплаха. ... Не се ли запитваше поне нормално ли е това, да го прегръща и обсебва една жена, която е връстница на майка му?
    ...
    ...
    Хелиана Доля-Морени! Видях я за първи път преди четиринадесет години в родилната камера. Беше първият човешки ембрион, който ми възложиха да наблюдавам по време на обучението си, вършех, разбира се, само най простите неща: контролирах техническите параметри на камерата, изучавах стадиите на развитието му. Самият аз бях тогава на четиринадесет години. ...
    - Какво ще кажете младежо, как да кръстим тая ваша мома?
    Отзовах се веднага, защото отдавна вече си имах име за своето бебе:
    - Хелиана!
    - Хелиана? Откъде изровихте пък това име?
    - От хелиус, латинското име за слънце.
    ...
    - Нашите далечни прадеди са влагали в имената свои пожелания за бъдещето на детето.
    ...
    -Тя е най-трудната ми ученичка – каза Майола Бени. – Хели, аз се омъжих. Това е моят съпруг. Ела да ни поздравиш. 
    Момичето не помръдна, а аз я поправих мислено: това е моят нов съпруг. ... Повторих си: ”Моят нов съпруг” и се заслушах в безгласните си думи ...
    ...
     - Какво й стана? – странно момиче!
    ...


ЧАСТ ВТОРА
     ...
     Дискусията

    ...
    - Идвам да изрека още онова, което отдавна знаете, а никой не смее да признае гласно: че ние всички сме на края на своята мъдрост.    
   ...
    - Драмата на Икар е, че е натъпкан само с учени – продължи баща ми, без да повишава глас ... – Още Айнщайн е констатирал, че ние, учените, по природа сме си консерватори и само принудата на обстоятелствата ни кара да пожертваме добре обоснованите си предишни представи. Затова предложението на младежите така ни обърка ...  
     ...

Виж на Иван Мариновски - "Космосът да ти е на помощ, Александър"

Рядко срещите ми с книгите са преднамерени - предпочитам да бъдат спонтани :) Но наистина съм любопитен да прочета творбата на Иван Мариновски - надявам се книгата скоро да ми попадне.

Считай, че вече ти е попаднала.:) Що не си казал, че я търсиш? Не знам дали съм ти споменавал, но за мен Космосът е сериозен претендент за най-хубав български фантастичен роман.

Но явно тогава не съм бил на вълна четене или съм имал друго домашно, а после съм изключил. Така е станало. - Много рядко търся книги, предпочитам те да ме намират :)

Но явно сега е един такъв момент - като се видим следващият път, ще се постарая да не забравя да те питам за "Космосът да ти е на помощ Александър" .

Привет, браво за добрия избор.
Ако ти е допаднал Дилов - баща, просто когато ти остане време потърси този сборник разкази:
Пропуснатият шанс
http://chitanka.info/text/16093-propusnatijat-shans
много приятно четиво за отмора, на мен лично ми звучеше като Шекли отвреме - навреме.
И нещо по - сериозно:
Незавършеният роман на една студентка
http://chitanka.info/book/1217-nezavyrshenijat-roman-na-edna-studentka
това, доколкото познавам литературата, която ти допада, вярвам, ще ти хареса.

Иначе да подсетя на Дилов - баща са и любимите на всички ни
Звездните приключения на Нуми и Ники :)))

Хубава седмица желая :)

Благодаря за пожеланията, за интересното инфо и за коментара :)

Сега съм си приготвил още няколко неща за четене, но след някой и друг месец със сигурност пак ще се върна към творбите на Любен Дилов Баща. ;)

И един въпрос, кой бяха Нуми и Ники? - Не се сещам, някой от героите в Дъгата ли?

Да, Нуми и Ники ги имаше и като рисуван комикс в Дъга - та, иначе ето как изглежда книжката:
http://chitanka.info/text/2151-zvezdnite-prikljuchenija-na-numi-i-niki

Да, не съм чел книжката за Нуми и Ники - виждал съм само комикса.

Явно ти имаш хубави спомени от тази и другите книги на Любен Дилов Баща. :)

е една от най-хубавите фантастики ,които съм чела.Спомням си че дори успях да убедя състудентката си да я прочете - тя също беше приятно изненадана...Не само Дилов,въобще българската фантастика никак не е лоша

И аз започнах да ставам фен на родните ни фантасти :) - но все още съм новобранец

От новите ни фантасти съм чел само Николай Телалов и няколко малки разкази от други автори.

Сирма, а ти - кой съвремени български автори би ми препоръчала?

честно казано в последно време май не чета много художествена литература (((((((

Хич не е лесно човек да отделя време за четене на художествена литература - все ще се намери някое изкушение или задача, която да пречи.

Да-забелязвам че доста отдавна телевизията ни е залятяа от преднамерени филми-преди да съм изгледала 30 сериии и знам края. Но и книгите взели, че станали такива. Само може да съжаляваме. Аз наскоро четох Елиф шафак. Ех този Руми....Шамс. не мога да ги изтрия още от главата си. Руми ми е вдъхновение когато се опитвам да напиша нещо.

Затова и не съм писал за книгата - много наставническа ми идва написаното от Елиф Шафак. Немога да обясня защо, но не чувствам тази книга истинска - въпреки, че е написана майсторски.