След съботното ни скиторене до Гърция, логично бе в неделя да го караме по-кротко, но не стана така. Aпетитът ни порасна! Искаше ни се да видим още и още, и още. Уж щяхме само да отскочим до Рупите или Мелник, а то какво стана :) – на шега, на майтап, пътешествахме от 9:30 сутринта чак до 23:00 часа вечерта. :)   
         
   Село Рупите
    Водени от пръста на Съдбата, по пътя за местността Рупите с нейните лековити извори и черквата "Света Петка", дарена от хората и Баба Ванга, първо попаднахме в село Рупите. Подведохме се от една пътна табелка. Едноименното селото се намира на четири-пет километра от натовареното с очаквания място.
    Селото ни посрещна с много пепеляк, но и с безчет щъркелови гнезда. Преброих повече от двайсет гнезда. :) - Един дядо, местен жител, който питахме за пътя и щъркелите, с гордост ни заяви: „Всяка година посрещаме поне 40-50 семейства щъркели!”
    Така, с малко дядова помощ, напуснахме „Щъркелово”, както аз на мига кръстих селото и се отправихме с усмивки към Рупите.

    Рупите
     Едно от най-различните места по земята, което съм виждал. Или поне такива бяха детските ми спомени от 1989 г. Суха, на пръв поглед безжизнена лунна земя, с червеникав камънак, пепел и синьо зелена врящо клокочеща вода, от която мирише на сяра, бамбук и водорасли!
    Днес „действителността” на Рупите е друга!!! – Оригиналът не беше очарователен като днешната безметежната зеленина около Църквата и паметника на Ванга. Да, оригиналът не беше очарователен, но беше автентичен, лековит и истински!
     Не понасям неистините и бутафорията, сигурно затова очите ми отказваха да се зарадват или да харесат тучната зеленина, която виждаха. Още по-малко харесах високата ограда – зид, който уж бранеше райското кътче, а в действителност криеше истинското лице на Рупите от хората.
   Очите ми видяха и „добрите” хора, които продават репродукции с лика на Баба Ванга, дело на Светлин Русев – очите ми виждаха, но не се смееха, а искаха да заплачат.
   ...
    Спомени! – Спомени, за един не чут разговор и една различна, много лична действителност.
   ...
   „Разни хора, разни идеали!” – Живот глупешки, живот човешки – ЖИВОТ!


   Самуиловата трепост – крепостта в местността Ключ
    Не е ясно КАК? и ЗАЩО?, но наистина си мисля, че днес историческата памет на рода български е на път да се загуби! Ето, въпросната Самуилова крепост в действителност е единственото голямо поражение на цар Самуил, а учебниците и „доброжелателите” са му я пришили за името. Нищо, че повече от 20 години Самуил бранил България и побеждавал Василий II и Византия при набезите му срещу родината ни.
    Василий II превзел крепостта Ключ, като я заобиколил. Как, сигурно само той е знаел, защото крепостта била повече от голяма и внушителна. Представляваща дълга километри защитна насипна стена, на места направена от три вала във височина. С ровове с вода и с колове между тях. Крепостта имала само едно слабо място – не била безкрайна.       
    Василий II някак заобиколил вала и пленил защитниците - 14 000 българи бранели крепостта и пътя към родината. Но победата не била достатъчно за Василий II, той искал да покаже що е „доброта човешка” затова заповядал да се ослепят всичките свалили оръжие българи. Така „най-добрия” сред човеците, изверга Василий II, бил записан в историята под клетвата българоубиец.
    ...
    ...
    Напук на тази черна мъка, край пътя, от Петрич до крепостта и обратно, природата е истински приказна. Райско кътче, с ромол на река, зеленина и шарена сянка – жива магия. :)
Сигурен съм, че ако човек тръгне бос покрай реката, тананикайки си, и се вглежда много внимателно, рано или късно ще види и истински живи юнаци и самодиви. :) Запазвам си тази приказка за следващият път. ;)             

    Роженският манастир
    Междуселският път до разклона за Мелник и Роженския манастир бе чудно хубав и добре подържан – причината, безкрайни лозя и голям спретнат чифлик, кацнал над тях да ги стопанисва.
    Роженският манастир - горд, красив и подреден дом на вяра, хора, надежди и мечти, кипеше от живот и звуци. Единственото изключение бе най-безгрижната, спокойна и безстрашна котка, която съм виждал. Въпросната Котана, не само не обръщаше внимание на гъмжилото от хора покрай нея, а се ширеше сам самичка на цялата пейка пред входа на черквата, дремейки. :) – Разбира се, пробвах се да й повдигна лапата, за да и кажа „Здрасти!”, но тя само многозначително повдигна клепача си и продължи да спи. :)
    Другата изумителна изненада бе огромният, натежал от грозде асмалък, в двора на манастира – истинско изкушение хора! Признавам си, ако бях мъничко по-висок щях да си откърша от тези чудно жълти чепки, но ... като не съм пораснал достатъчно – мъка.
    Исках да разгледам подробно и стенописите в черквата, ала това се оказа трудна задача заради провежданото в този момент кръщене.
    Денят вече бе доста напреднал, затова не останахме на кръщенето, а си наляхме жива вода от чешмата в двора на манастира и поехме обратно по пътя.

    Мелник
    Досега не бях ходил до най-малкия град в България и ми бе наистина много интересно, но съм сигурен, че мнозина посещават Мелник многократно. Градът има много достойнства – интересни хора, уникална природа, дълга история, вино, легенди и много гости. :) 
    Добавям и снимки, за да видите поне частичка от красотата на това опияняващо кътче. :)

                                           МЕЛНИК на кадро :)

Шарена сянка

Старата кръчма

Пътя към върха :)


А ето и гледката от върха


"Без думи!"


Крайни къщи с характер :)


Без карта не може!


Кордопулавата къща - "Най-голямата възрожденска къща в България" - ето и кратко инфо, повече на място ;)
Къщата и избата й наистина са огромни, но в Пловдив и Копривщица съм виждал далеч по-интересни домове за пример.


Ето и прословутата изба


И един малък стан


Бъдещ дом


Друг изглед към "училището или читалището" - за жалост не можах да разбера каква е тази сграда в действителност :)


Изглед от средновековния болярски дом


На финала Мелник от птичи поглед


                              Роженският манастир















Самуиловата трепост – крепостта в местността Ключ



Рупите











И така, интересно и весело ни беше. :)
    Хубаво си изкарахме и в събота, и неделя. :) - голямо гледане и обикаляне падна :) Само пътуването на връщане малко ни измори, защото попаднахме в пожар на пътя, но така е, всяко удоволствие иска жертви. Такива са реалностите на живота.

    Живот глупешки, живот човешки – ЖИВОТ! :)

Благодаря за хубавия разказ! :)

Аз благодаря за усмихнатите думи :)

съм го пропуснала. Но тези места са много хубави и са радвам, че сте ги посетили!

"очите ми виждаха, но не се смееха, а искаха да заплачат." - напълно те разбирам... и бих добавила, че това е едно място, което може да се нарече "машина за пари". Поне ние го видяхме такова...

От Самуиловата крепост не е останало много, но там се възхитих на вековните дървета край реката. Невероятно място за отмора!

Роженския манастир ни е любимо място!

А в Мелник Кордопуловата къща много ми хареса!
Поздрави!

Много интересно и наситено на емоции пътешествие се получи :)

Край Самуиловата крепост наистина е приказно красиво :) На Роженския манастир също :)
За жалост нямахме достатъчно време за разходки - остава за следващия път.

Цанка, благодаря за топлите думи
Поздрав най-сърдечен :)