Отговорът на този въпрос в частта си за църквата стана очевиден буквално часове след кончината на патриарх Максим. Почина тихият, кротък, уравновесен и уж немощен Патриарх и стана тя каквато стана. 
    Настана не тишина и безветрие, не дори буря, а същинска СВЕТСКО ЮРИДИЧЕСКА война?!?!
    Осиротелите митрополити скърбяха шумно има няма пет дни в канонична покруса и после го удариха на „СЛУЖЕНЕ” като истински праведни и свети служители.
    Само дето служенето им не бе за добруването на хората или за прослава на Дух и душа, а за СЛУЖБАТА ПАТРИАРШЕСКА!!
    Митрополитите Кирил Варненски и Николай Пловдивски показаха един на друг и на на цялото духовно войнство що значи амбиция, властолюбие, СВЕТСКО и духовно право, медийно лобиране и праведна подривна дейност.
    Двамата „чудно свети хора” и „скромни духовни служители” си размениха изненадващо бърза поредица от ниски удари, в резултат на които Кирил Варненски спечели битката и пое „ВРЕМЕННО” властта, а Николай Пловдивски заяви, че 40 дни ще тъгува, пости и моли за опрощение.

    На фона на случващото се в Българската Православна Църква в медиите и обществото всичко си върви кротко и спокойно?!?!
    Тук някои ще кажат, че всъщност не само медиите много са говорили по тази тема, но дори височайшият ни премиер министър се изказал шумно по въпроса за патриарха.
Да, така е! Много шум вдигнаха, но какво казаха медиите и най-височайшият сред министрите – казаха едно кръгло нищо!!! Само преповтаряха думите на пресветлите митрополити!
    Хайде височайшият ни премиер министър по реда и закона не биваше да казва дори тези няколко думи, които каза. Хубаво, но медиите, тези неуморни труженици, които винаги търсят точно да предадат думите на хората и обществото, защо дадоха достъп до микрофоните и високите си трибуни само на митрополитите и премиера? ЗАЩО НЕ ИНТЕРВЮИРАХА ХОРАТА?  ЗАЩО НЕ ДАДОХА ДУМАТА НА НАРОДА?

     Казано е: „Глас народен, глас божии!!!”

     Очевидно е, че поне двама от митрополитите са меко казано властолюбци! А останалите? Можем ли да им имаме вяра, щом мълчат или подкрепят властолюбците??
     Очевидно е, че следващият патриарх е по-добре да бъде избран не от „Пресветия синод”, а от Църковнонароден събор. Въпросът е как гласът народен – гласът божии да се събуди, за да потърси и защити правата си.
     Нужно е народът да се изправи и да защити правата си, за да покаже пътя на църквата в посока такава, че тя да подкрепя и брани не само себе си, но и духа народен – дух божии.

    Във въпроса и в целия текст използвам преднамерено и целенасочено думите „граждани”, „народ" и "хора” , а не думата „вярващи”. Защото случващото се с Българската Православна Църква касае абсолютно всички ни – всички чеда и граждани на България.
    Защото, освен всичко друго, Българската Православна Църква е не само най-голямата общност в държавата, а и единствената напълно свободна надправителствена гражданска структура, която разполага с реални ресурси и възможности.
    Тоест в случая не става въпрос за някаква имагинерна църковна институция, а СВОБОДАТА, ВЯРАТА и ПРАВАТА човешки. Защото не е без значение кой ще бъде застъпникът, пастирът и закрилникът не само на църковната институция, но и на правата човешки.   
    Недопустимо е с лекомислие и лека ръка да се отказваме от правата и свободите си, защото двама самозабравили се митрополити и един Свети синод, който им ходи по гайдата, искат да замажат очите ни и експлоатират вярата или неверието ни, за да погубят свободата ни!!
   
     Не е случайно, че през всичките пет века робство Османската империя се е мъчила да погуби ВЯРАТА и ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ.
     Да, има хора, които нямат нужда от храмове и черкви, още по-малко от църковни институции, защото и без тях сами са достигнали до вярата, свободата и хармонията в себе си. И дано има повече такива силни, творящи хора. Но за жалост, дори светлите и творящи хора изпадат в беди или изчерпват силите си и на моменти се нуждаят от отдих или подкрепа.
    Тъжното е, че мнозина хора не само не са в хармония, но не вярват дори в себе си, камо ли в свободата, избора, обичта и всеотдайността.
     Да, през отминалите векове Българската Православна Църква е загубила много от одухотвореността и всеотдайността си, но тук там в нея все още има светлина. Затова е по-добре да не стоим безучастно, а да направим всичко възможно да опазим искрата на светлината и да помогнем да се разгори отново над пепелта. Защото все още има мнозина, които се нуждаят от помощ и подкрепа, за да намерят личната си свободата и твореца в себе си!       

   
         СПОСОБНОСТИТЕ  НЕ  СА  ПРИВИЛЕГИЯ,  А  ОТГОВОРНОСТ!!              

Вярно е това, което казваш, но понякога има издигнати стени, които човек трудно може да прескочи. Искратата я има на места, но е все още искра. Има пламенни свещенници, които с любов водят хората в храма. И ако знаеш колко е трудно човек да се срещне с митрополит примерно, дори когато е изявил желание за това. Нали следим случая с отец Стефан, който нямаше никаква вина и се доказа от съда, но все още не е възстановен на службата, на която беше преди. И въпреки, че хората искат да се срещнат с русенския митрополит, за да се застъпят за своя духовен отец е трудно. Техния глас не искат да го чуят... Хората си имат изграден поглед за нещата и си мислят, че са прави. Та така и с висшето духовенство...

Другото рано или късно, лесно или трудно ще се случи ;)

Освен това не само гражданите, но и вярващите могат да живеят без висшето духовенство, докато то не не може да живее без миряни! Следодвателно е достатъчно хората да пораснат и нещата ще се случат ;)

Всичко е толкова просто, ако сами си помогнем ще ни помогне и Господ! Така е било е и ще бъде ;)