Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2012 19:28 - Малки с нищо не забележими случки!
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2876 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 30.11.2012 11:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Случка първа: „Разговор за лица и кино + Интригуващ трелър!!!”
    Много рядко пиша за кино, но тази време-пространствена притча има всички шансове да стане четвъртият филм след „Походът на императорите”, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде” и "Аватар", за впечатленията, от който ще разкажа в своя блог. ... Но още е рано, първо да изгледам филма. :)     
      
    Случка втора: „Разговор за хора, пътища, времена и посоки”
    Какво е общото и различното между Георги, Жоро, Гйорги, Гошо, Жорето, Гиорги,  Гошко, Джорч и Жоре??
    Кога, как и от какво се изненадват хората? Погледът какво показва и казва за това??

    Случка трета: „Малко време за себе си :)”
    Часът е 23:00, но днес избирам да се прибира сам с градския транспорт, а не с общия служебен бус.
    Правя кратка разходка в нощта на София.
    Излизам от метрото и отивам да се поглезя, като си взема малка вредно-вкусна вечеря и голяма истински солидна закуска за предстоящото утро.
    Насочвам се към спирката на автобуса с мисълта: „Кой друг още не се е прибрал у дома?” и „Часът е 23:25. Ще хапна пържените картофи. Ако през това време мине автобусът, се качвам, ако не мине - поемам пеш към дома. :)”

    Случка четвърта: „Заинтригувано момиче и леко разсеяно, но може би симпатизиращо й момче.”
    На спирката, на няколко метра от мен, двама приятели тихо си говорят. Не ги чувам до момента, в който към тях приближава жизнено и приветливо усмихнато момиче и мигом заговаря едното момче.
    - Здравейте! Каква хубава случайност! Ще се прибираме заедно!” ... Ама ти как така още не знаеш, че живеем съвсем близко един до друг?? ... Аз още първия път го разбрах! ...
    - Така ли, вярно! Защо съм така разсеян?! Прости ми, колегите ми предложиха да изпием по една бира след лекцията, но май малко се отплеснахме и май леко не съм в час! ... Ти, „Мишо”, тръгваш ли? ... Хайде, ще се видим утре. :)”
    - Как можеш да забравиш, че живеем съвсем близко един до друг?! Може и друг път да се прибираме заедно. Жалко, че лекциите ни не свършват едновременно, но ако се уговорим ...
    - Повече няма да забравям! ... :) ...
    - Да това, което казваш е наистина интересно, а после какво стана? ... Миналата седмица партито, на което бяхме заедно, беше интересно нали???
    - Радвам се, че се засякохме тази вечер :) ...

     Случката, на която ставах неволен свидетел, бе наистина и любопитна, и красива, но точно затова ясно усетих, че е време да оставя бъдещата двойка насаме.
     Да, двамата още от спирката не виждаха другите :) – мен и останалите сънени свидетели в автобуса, но точно така и трябваше да бъде. :)
     Любовта е тайнство, което не се нуждае от свидетели - дори от неволни, дори от добронамерени.

     Случка пета: „Искам да се отблагодаря”
     Не всеки ден, човек може да види как двама поемат на път един към друг!
     ...
    Сетих се, в раницата си може би имам две точно еднакви микроскопични подаръчета. :)
    „Бързо, БЪРЗО! ... Да отвия кутийката .... Да, тук са :)”

    Случка шеста: „Да дариш непознат е велика радост!” Ако не ми вярвате, направете го;)
     Чувам се да казвам:
     „Заповядайте! Вземете ги! ... Еднакви са! ... С пожелание за нови срещи помежду Ви :)” ... „Беше ми наистина много приятно :) ... Хубава вечер :)”
     ...
     ...
     Наистина чудна вечер :) А за финал имам кратка разходка от една спирка до вкъщи :)

     Случка седма, в новия ден: „Абе Горане!”
     „Абе Горане! ... Трябва да ти кажа, че дори и ти изглеждаш ИнТеЛеГеНтНо, от време на време, пред компютъра! :) :) :)
     - Благодаря :) ... Хубаво звучи :) ... Нали разрешаваш да те цитирам :)  
     ...
     ...
     - „Твориш ли?”
     - Да :)
     - ... „На каква тема?”
     - Ами! ... Без тема ... ей така ... няколко малки с нищо не забележими случки ...
     - Хубаво ... нали ще ги качиш :) ... ще ги погледна по-късно


    Така завършиха вчерашните малки случки – със запис, публикация и добра дума. :) - Какво повече може да иска човек. ;)
 












Гласувай:
12



1. tili - Нищо повече.
30.11.2012 14:17
Просто да забелязваме, че повечето хора са добри:)
цитирай
2. goran - Да забелязваш, тоест да бъдеш забележителна личност, не е просто, но не и сложно
30.11.2012 14:37
Нужно е да вложиш малко всеотдайност и частичка творество и готово ;)
цитирай
Търсене