За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
29.11.2012 19:28 -
Малки с нищо не забележими случки!
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2876 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2012 11:45
Прочетен: 2876 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 30.11.2012 11:45
Случка първа: „Разговор за лица и кино + Интригуващ трелър!!!”
Много рядко пиша за кино, но тази време-пространствена притча има всички шансове да стане четвъртият филм след „Походът на императорите”, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде” и "Аватар", за впечатленията, от който ще разкажа в своя блог. ... Но още е рано, първо да изгледам филма. :)
Случка втора: „Разговор за хора, пътища, времена и посоки”
Какво е общото и различното между Георги, Жоро, Гйорги, Гошо, Жорето, Гиорги, Гошко, Джорч и Жоре??
Кога, как и от какво се изненадват хората? Погледът какво показва и казва за това??
Случка трета: „Малко време за себе си :)”
Часът е 23:00, но днес избирам да се прибира сам с градския транспорт, а не с общия служебен бус.
Правя кратка разходка в нощта на София.
Излизам от метрото и отивам да се поглезя, като си взема малка вредно-вкусна вечеря и голяма истински солидна закуска за предстоящото утро.
Насочвам се към спирката на автобуса с мисълта: „Кой друг още не се е прибрал у дома?” и „Часът е 23:25. Ще хапна пържените картофи. Ако през това време мине автобусът, се качвам, ако не мине - поемам пеш към дома. :)”
Случка четвърта: „Заинтригувано момиче и леко разсеяно, но може би симпатизиращо й момче.”
На спирката, на няколко метра от мен, двама приятели тихо си говорят. Не ги чувам до момента, в който към тях приближава жизнено и приветливо усмихнато момиче и мигом заговаря едното момче.
- Здравейте! Каква хубава случайност! Ще се прибираме заедно!” ... Ама ти как така още не знаеш, че живеем съвсем близко един до друг?? ... Аз още първия път го разбрах! ...
- Така ли, вярно! Защо съм така разсеян?! Прости ми, колегите ми предложиха да изпием по една бира след лекцията, но май малко се отплеснахме и май леко не съм в час! ... Ти, „Мишо”, тръгваш ли? ... Хайде, ще се видим утре. :)”
- Как можеш да забравиш, че живеем съвсем близко един до друг?! Може и друг път да се прибираме заедно. Жалко, че лекциите ни не свършват едновременно, но ако се уговорим ...
- Повече няма да забравям! ... :) ...
- Да това, което казваш е наистина интересно, а после какво стана? ... Миналата седмица партито, на което бяхме заедно, беше интересно нали???
- Радвам се, че се засякохме тази вечер :) ...
Случката, на която ставах неволен свидетел, бе наистина и любопитна, и красива, но точно затова ясно усетих, че е време да оставя бъдещата двойка насаме.
Да, двамата още от спирката не виждаха другите :) – мен и останалите сънени свидетели в автобуса, но точно така и трябваше да бъде. :)
Любовта е тайнство, което не се нуждае от свидетели - дори от неволни, дори от добронамерени.
Случка пета: „Искам да се отблагодаря”
Не всеки ден, човек може да види как двама поемат на път един към друг!
...
Сетих се, в раницата си може би имам две точно еднакви микроскопични подаръчета. :)
„Бързо, БЪРЗО! ... Да отвия кутийката .... Да, тук са :)”
Случка шеста: „Да дариш непознат е велика радост!” Ако не ми вярвате, направете го;)
Чувам се да казвам:
„Заповядайте! Вземете ги! ... Еднакви са! ... С пожелание за нови срещи помежду Ви :)” ... „Беше ми наистина много приятно :) ... Хубава вечер :)”
...
...
Наистина чудна вечер :) А за финал имам кратка разходка от една спирка до вкъщи :)
Случка седма, в новия ден: „Абе Горане!”
„Абе Горане! ... Трябва да ти кажа, че дори и ти изглеждаш ИнТеЛеГеНтНо, от време на време, пред компютъра! :) :) :)”
- Благодаря :) ... Хубаво звучи :) ... Нали разрешаваш да те цитирам :)
...
...
- „Твориш ли?”
- Да :)
- ... „На каква тема?”
- Ами! ... Без тема ... ей така ... няколко малки с нищо не забележими случки ...
- Хубаво ... нали ще ги качиш :) ... ще ги погледна по-късно
Така завършиха вчерашните малки случки – със запис, публикация и добра дума. :) - Какво повече може да иска човек. ;)
Много рядко пиша за кино, но тази време-пространствена притча има всички шансове да стане четвъртият филм след „Походът на императорите”, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде” и "Аватар", за впечатленията, от който ще разкажа в своя блог. ... Но още е рано, първо да изгледам филма. :)
Случка втора: „Разговор за хора, пътища, времена и посоки”
Какво е общото и различното между Георги, Жоро, Гйорги, Гошо, Жорето, Гиорги, Гошко, Джорч и Жоре??
Кога, как и от какво се изненадват хората? Погледът какво показва и казва за това??
Случка трета: „Малко време за себе си :)”
Часът е 23:00, но днес избирам да се прибира сам с градския транспорт, а не с общия служебен бус.
Правя кратка разходка в нощта на София.
Излизам от метрото и отивам да се поглезя, като си взема малка вредно-вкусна вечеря и голяма истински солидна закуска за предстоящото утро.
Насочвам се към спирката на автобуса с мисълта: „Кой друг още не се е прибрал у дома?” и „Часът е 23:25. Ще хапна пържените картофи. Ако през това време мине автобусът, се качвам, ако не мине - поемам пеш към дома. :)”
Случка четвърта: „Заинтригувано момиче и леко разсеяно, но може би симпатизиращо й момче.”
На спирката, на няколко метра от мен, двама приятели тихо си говорят. Не ги чувам до момента, в който към тях приближава жизнено и приветливо усмихнато момиче и мигом заговаря едното момче.
- Здравейте! Каква хубава случайност! Ще се прибираме заедно!” ... Ама ти как така още не знаеш, че живеем съвсем близко един до друг?? ... Аз още първия път го разбрах! ...
- Така ли, вярно! Защо съм така разсеян?! Прости ми, колегите ми предложиха да изпием по една бира след лекцията, но май малко се отплеснахме и май леко не съм в час! ... Ти, „Мишо”, тръгваш ли? ... Хайде, ще се видим утре. :)”
- Как можеш да забравиш, че живеем съвсем близко един до друг?! Може и друг път да се прибираме заедно. Жалко, че лекциите ни не свършват едновременно, но ако се уговорим ...
- Повече няма да забравям! ... :) ...
- Да това, което казваш е наистина интересно, а после какво стана? ... Миналата седмица партито, на което бяхме заедно, беше интересно нали???
- Радвам се, че се засякохме тази вечер :) ...
Случката, на която ставах неволен свидетел, бе наистина и любопитна, и красива, но точно затова ясно усетих, че е време да оставя бъдещата двойка насаме.
Да, двамата още от спирката не виждаха другите :) – мен и останалите сънени свидетели в автобуса, но точно така и трябваше да бъде. :)
Любовта е тайнство, което не се нуждае от свидетели - дори от неволни, дори от добронамерени.
Случка пета: „Искам да се отблагодаря”
Не всеки ден, човек може да види как двама поемат на път един към друг!
...
Сетих се, в раницата си може би имам две точно еднакви микроскопични подаръчета. :)
„Бързо, БЪРЗО! ... Да отвия кутийката .... Да, тук са :)”
Случка шеста: „Да дариш непознат е велика радост!” Ако не ми вярвате, направете го;)
Чувам се да казвам:
„Заповядайте! Вземете ги! ... Еднакви са! ... С пожелание за нови срещи помежду Ви :)” ... „Беше ми наистина много приятно :) ... Хубава вечер :)”
...
...
Наистина чудна вечер :) А за финал имам кратка разходка от една спирка до вкъщи :)
Случка седма, в новия ден: „Абе Горане!”
„Абе Горане! ... Трябва да ти кажа, че дори и ти изглеждаш ИнТеЛеГеНтНо, от време на време, пред компютъра! :) :) :)”
- Благодаря :) ... Хубаво звучи :) ... Нали разрешаваш да те цитирам :)
...
...
- „Твориш ли?”
- Да :)
- ... „На каква тема?”
- Ами! ... Без тема ... ей така ... няколко малки с нищо не забележими случки ...
- Хубаво ... нали ще ги качиш :) ... ще ги погледна по-късно
Така завършиха вчерашните малки случки – със запис, публикация и добра дума. :) - Какво повече може да иска човек. ;)
Тагове:
Светлина за никъде
Какво стои зад напрежението в Орландовци...
ПИСНА МИ! или Колко безпаметни могат да ...
Какво стои зад напрежението в Орландовци...
ПИСНА МИ! или Колко безпаметни могат да ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене