Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2012 14:57 - Случки, срещи и пътувания :) :) - декември 2012
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4118 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 19.02.2013 09:34


    Обожавам да пътувам :)) , но само обожание не само че не стига, ами е повече от излишно. Далеч, далеч по-важни са общуването, времето и пътя. :)
    Не по-малко важна е СВОБОДАТА или поне ОТПУСКАТА!

    Мечти! Мечти!

    Първо мечтаех за едноседмична ваканция в началото на ноември. После реших да си поискам почивка за рожденият ми ден, но … Съдбата ме насочи в друга посока, а мечтаната почивка се случи от 17 до 25-ти декември.
    Разбира се, Съдбата си върши прекрасно работата и вместо с празнично тържество ме дари с цял месец празници. :) 
    И чудно, и хубаво, и плодотворно беше. :)
    И така, извън най-най-личното и съкровеното, ето какво ми се случи през последните 31 дни на годината:

На 1 декември,
Пътувах от топлия юг към София, града големия.

На 2 декември,
Видях огромна част от света на една ръка разстояние. :)
Къде? На ежегодния благотворителен базар на посолствата. Участваха почти петдесет държави и наистина бе невероятно, въпреки не съвсем перфектната организация. Любопитството, позитивното общуване и каузите, ако не друго, то поне най-естествено свързват хората.

На 8 декември,
Бях на Панаира на книгата – не останах очарован, но от друга страна за първи път от години не бях и разочарован. Похарчих почти 70 лв. и почти банкрутирах, но напазарувах две дузини с интересни книги – една за малките и една за големите.
     Участвах и в истински детски рожден ден, на който присъствахме около 25 непораснали деца, седем малчугани и още няколко на път.

На 9 декември,
Ходих на „Произведено в България” – какво видях там не е за разправяне! Но от друга страна каквито сме, така и работим, така и създаваме.

     Добра новина е, че най-после чашата на търпението започва наистина да прелива. И в гетото на „Зала Универсиада”, където използвачи и изнудвачи бяха заврели българското, мнозина производители бяха добри и работливи хора, които вече търсят други пътища.

На 13 декември
Посрещах важни гости. Урок ли бе да го опишеш!!

На 17 декември,
Доживях да видя ако не СВОБОДА, то поне ОТПУСКА :) – РАДОСТ ГОЛЯМА:)
    По този повод още същата вечер се видях с „най-мързеливата” от всичките ми колежки, от Стопанския факултет на Софийския Университет. :) Кака ми е, но по-жизнено момиче от нея не съм виждал. :) 

На 18 декември,
Пазарувах подаръци и украшения към тях за близките ми хора. Успях да изслушам и част от новогодишния концерт в Музикалната академия.  

На 19 декември,
Отпразнувах предсрочно Коледа с цяла банда левенти и седенкарки. Направихме си и томбола с 40 подаръка и весело ни беше, и си обещахме пак да се видим, ако не скоро, то поне следващата година. :)

    Пак тогава, но още сутринта проведох следния суховат разговор:
    - Ало! Митак! Здрасти :)
    - Къде си бе, младеж :)
    ...
    - Преди половин час ме дариха с две покани за „Спортист на годината” за утре вечер от 20:00 часа. Ти като виден спортен запалянко ще имаш ли време да се включиш? Ще чакам по-късно да ми звъннеш.
     ........................................
     - Ало! Горане! Сигурно ще е интересно :)
     - И аз това се надявам. Миналата година пропуснах събитието, но тази година нали ни я продават като последна, по-добре да не го изпускаме. :) 

На 20 декември,
20:00 часа, в зала 1 на НДК, зрител на церемонията по връчването на наградите „Спортист на годината”.
    В началото всичко бе интересно, атрактивно и дори хуманно. Но ... минаха половината номинации, дойде ред за номинациите за треньор на годината и грозната, арогантна действителност излезе наяве! 
   Треньорът  Симеон Щерев не само, че не получи отличие, но дори не бе сред номинираните, въпреки приноса му към България?!?!
    Треньорът Найден Найденов остана втори в класацията, въпреки че именно под неговото ръководство мъжкият ни национален волейболен отбор стана четвърти на олимпиадата в Лондон. Първи стана треньорът на двамата братя Пулеви.
    Последваха изявите на политиците?!?! Кметът, министърът на спорта и самият височайш премиер министър, който каза, че лично щял да даде първите три награди?!?! Само че третата не можа да я даде, защото Станка Златева си тръгнала от церемонията, още когато научила, че Симеон Щерев дори не е номиниран за треньор на годината.
    Разбира се, това не смути височайшият премиер министър и той дори почти се пошегува, но аз и мнозинството в зала 1 не го аплодирахме, а го оставихме да се радва сам на себе си.
     Искрено се радвах когато Кубрат Пулев победи на ринга Александър Устинов от Русия и защити европейската си титла в тежка категория. Искрено ще се радвам и ако успее да победи Кличко. Но кому бе нужно той и брат му да станат първи и втори в класацията „Спортист на годината”, че и треньорът им да бъде първи сред треньорите?? На каква цена стана това?? За какво му бе на височайшия ни премиер министър да каже, че лично дава награди на победителите?? Защо министърът на спорта си позволи да връчва наградите на тримата треньори, нали уж наградите ги дават журналистите??! Ако наистина е така откъде накъде политици ще ги връчват?!?!
   
Тежко и болно завършва първата част на този разказ! За щастие във втората част няма да има властолюбиви политици, а повече топли празници.
    Но за да имаме празници, е нужно да имаме светли и плодотворни делници, с дневен ред, който е в помощ на нацията, а не на една самозабравила се клика.

СПОСОБНОСТИТЕ не са привилегия, а отговорност! Така е било, е и ще бъде!


Никой не може да ни помогне, нужно е сами да си помогнем – да се запретнем за работа и да изгоним търтеите от меда!!!












Гласувай:
9
0



1. jabalka - Честита Нова Година goran!!!
01.01.2013 14:54
Да бъде в Здраве и Обичаща Живота!
цитирай
2. goran - Честита нова година jabalka
01.01.2013 18:55
Да бъде здрава, честита и плодородна :)
цитирай
Търсене