Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2013 23:33 - Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 11 част
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3765 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 26.03.2013 15:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Исках да прегледам и публикувам някои свои мисли и коментари, писани през последните години из блоговете.
    Първоначално мислех да ги разделя в три или четири що-годе тематични постинга, но докато ги избирах, реших, че по-интересно ще бъде подредбата им да е само хронологична - по дата на публикуване. Получи се поредица от с нищо несвързани фрази, но така е само на пръв поглед. :)
                                                                               /29 септември 2010 г./


                 
Избрано януари – февруари 2011 г. :)

27.01.2011 – Пожелавам ти късмет и попътен вятър в новото творческо занимание :)
Когато ти остава време, не се отказвай да пишеш и тук ;) - кой знае, може да не е съвсем загубено време. ;)

25.01.2011 – М., благодаря за коментара, за агитацията ;)
Иска ми се да прочета още от творбите на Джек Лондон, но не знам кога ще сколасам да стигна отново до него.
В момента чета „Физиците продължават да се смеят”. За после съм си приготвил малък сборник с разкази от Чехов и „Предречено от Пагане” на Вера Мутафчиева. Много ми се чете и някоя хубава фантастика, и така.
Когато стигна пак до Джек Лондон непременно ще разкажа. :)
Същото мисля и за разказите на О"Хенри – пожелавам си да имам повече време за четене. :)
Постинг: Из „Хиляда дузини”, сборник с разкази от Джек Лондон

24.01.2011 – Анонимни - #15, за е мен е особена чест да се запозная с експерт на човешката душевност като вас ;) Не е необходимо да се притеснявате за мен – в блога е напълно достатъчно да не си анонимен и никога няма да бъдеш сам. ;)
Анинимни, остани си със здраве. ;)
Постинг: Бразилия, Дилма Русеф и България

24.01.2011 - Щастие с пари не се купува :)
Пример: За дните от 1 декември 2010 г до днес, присъствах на седем прекрасни музикални събития:
- На 3 декември присъствах на благотворителен концерт на талантливи деца с увреждания /за доброто дело научих от радиото/
- На 21 декември ходих на коледния концерт на Детския радио хор в зала 1 на НДК – за празничното събитие научих от приятели, който ми подариха билет за концерта.
- На 23 декември ходих на балета „Лешникотрошачката” – научих за спектакъла, помолих за покана и готово.
- На 31 декември 2010 вечерта – бях за около час на площад "Батенберг" за фолклорната част – беше прекрасно.
- На 1 януари 2011 г. с малко късмет успях да си купя билет за новогодишния концерт в зала 1 на НДК – купих билета 15 мин. преди концерта, пред входа на НДК за 20 лв.
- На 14 януари 2011 слушах неповторимите изпълнения на млади „улични музиканти” на импровизирана сцена във фоайето на южното крило на Софийският университет "Климент Охридски" – както се досещате входът за събитието бе свободен. :)
- На 21 януари 2011 слушах прекрасен концерт в концертната зала "България" – с много късмет и няколко добри ангажирани думи си спечелих покана.
Постинг: Щастие и пари

24.01.2011 - Много хубава и жива приказка – звучи почти като истина ;) Остава да я случим :)
Постинг: Приказка за селото, което си търсело хората

21.01.2011 - Надя, явно те бива за майстор ;) Щом човек има желание – всичко става :)
„Аз и две яйца да ти опържа, пак ще кажеш, че е най-вкусното, което си опитвал. Защото каквото и да правя, го правя с желание.” /думите са на майстора готвач от филма „Васко де Гама от село Рупча”.

„Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как.
И тъй всяко момче, всъщност е бъдещ мъж - поет или моряк.
Всеки малък мъж мечтае миг поне да е силен и сам. А моретата да са до колене - дори на голям.
Растем и пак ще растем, но заедно с теб - приятел с теб съм днес и утре, и до край - въпрос на мъжка чест, не на игра.
А морякът иска да е капитан, смел капитан. Капитанът иска да е Магелан - поне Магелан.
Растем и пак ще растем, но заедно с теб - приятел с теб съм днес и утре, и до край - въпрос на мъжка чест, не на игра.”
Постинг: Майстор съм... Нали?
Автор на постинга: martito

19.01.2011 – Е.,
Нещо ми подсказва, че здраве, щастие и етичност с пари не се купуват!
Парите, които държавата заделя за здраве през последните десет години (без миналата), непрестанно растат – явно другаде е проблемът. Без значение е и кой ни е създал – еволюцията, Съдбата, Бог или Случайността.
Нужни са ни не „доктори” или „здравни каси”, а човеци лечители. 
Човекът и личният безвъзмезден труд – само те могат да помагат истински. 

Нас има ли ни? Има ни! – ТУК и СЕГА!
Можем да нехаем колкото си искаме, а можем да започнем да се интересуваме от бъдещето – нашето, на децата ни и на човечеството като цяло.
Изборът винаги е личен и е ТУК и СЕГА – по всяка тема и във всеки един момент от живота ни.

Но изборът не е констатация или думата искам – изборът е много личен безвъзмезден труд и поемане на отговорност за постъпките ни.
Постинг: Смъртта на Хипократ

19.01.2011 – Е., думата Ясно = ТРУД
Ако наистина всички се трудим в посока да градим и допринасяме - системата щеше да става все по-добра и по-добра. Но системата не става по-добра! Нещо повече, хората спират да вярват и разчитат на системата все повече и повече.
Например: До преди месец аз не бях ходил на лекар почти две години, в момента съм леко болен (настинал съм), но хич не си и помислям да отида на лекар! Защо? И защо не само аз постъпвам така? Почти всичките ми познати правят така.
Защо не вярваме на докторите и здравеопазването? Може би, защото сме в държавата с най-лошите демографски показатели в Европа, „Едно раждане излиза между 800 и 3000 лв!” – дори думите са грозни, а за парите да не говорим.

Е.,
Ще бъде ясно и безоблачно, когато системата се промени към по-добро, когато се върне доверието между лекари и пациенти. Когато всеки здравен въпрос, който вълнува дори само един български гражданин, може да стане обект на компетентна здравна и етична дискусия.
Постинг: Смъртта на Хипократ


29.01.2011 - Кarambol5,
За Владимир Зографски, иска ми се да го познавах този смелчага :)
За постижението му - нямам думи :) Изумително е :)
Постинг: Антарктида и един детски спомен

01.02.2011 – V., и аз те поздравявам :)
Не правя много неща, само три са - чувствам, мисля, действам. В резултат се чувствам щастлив и потребен. :)
Постинг: Антарктида и един детски спомен

29.01.2011 – W., надяването с нищо не помага
Ако ти не беше подела въпроса, не бих го казал, защото не искам да обвинявам – това само пречи. НО ... първо аз отдавна не съм млад човек, в смисъла на пълен с енергия хлапак, на 31 години съм.
Боря се и ще продължавам да се боря за бъдещето, а не обяснявам, че съм повреден от системата!
Да може системата да е искала да Ви повреди, дори може и да Ви е повредила, но колко от Вас ден и нощ през последните 20 години се бореха за децата на България? И ако не сте се борили през изминалите 20 години, защото сте били лековерни или заблудени, защо сега не се борите?!?! Защото сте изморени - така ли?!
Ами не се борете, щом искате – вместо това поощрявайте децата си да изоставят Вас и родината си. Поощрявайте ги, а после се вайкате.
Аз може да не съм добре, но въпреки това ще се опитам да помогна на тези след мен, защото не искам да късам връзката с дедите ни и с тези след мен – искам да я възстановя.
Дори аз да не видя нищо от това – ще продължа да се трудя. :)
Постинг: Антарктида и един детски спомен

Кarambol5 - :)
Чули другата хубава спортна вест от днес? - Красимир Анев е спечели сребърен медал в биатлона на зимната универсиадата в Турция:-)
Постинг: Антарктида и един детски спомен












Гласувай:
6
0



1. pancho2012 - Относно първия коментар "Когато ти остава време, не се отказвай да пишеш и тук..."
29.03.2013 16:09
Относно първия коментар :

"27.01.2011 – Пожелавам ти късмет и попътен вятър в новото творческо занимание :)
Когато ти остава време, не се отказвай да пишеш и тук ;) - кой знае, може да не е съвсем загубено време. ;)"

Мисля, че който го е написал това е съвсем прав. Не мога да се сетя в коя книга прочетох това, но главната идеята беше, че никога не знаеш дълбочината и влиянието, което може да окажат казаните(написаните) на пръв поглед незначителни думи от теб.

В книгата за която споменвам бяха дадени доста ярки примери и аз ще се опитам да съчиня подобен за твоята ситуация :) :

Например аз отварям твоя блог, когато ми е криво и изпитам желанието да видя или прочета нещо положително. Съответно като прочета нещо положително моето настроение се оправя. После като изляза до магазина мога просто ей така от добро настроение, да се усмихна на продавачката. Може в същото време този продавачка да е била и тя била много ядосана, но моята усмивка да я успокои. Вечерта като се прибере в тях вместо да се скара на отчаяния си съпруг, може да му се усмихне и да му направи хубава вечеря. Съпруга й пък на другия ден и той от доброто настроение може да си свърши работата много добре. Ако примерно е маханик на коли, може докато сменя маслото на следващата кола да види че спирачната течност е изтекла и че спирачките могат да спрат да работят всеки момент. И по този начин да спаси пътниците в колата на другия ден....и т.н. :)

И така просто една положителна мисъл написана от теб в този блог, ще се окаже, че е спасила едни съвсем случайни нямащи абсолютно нищо общо с това мъж,жена и две деца :).

Поздрави.
цитирай
2. goran - Pancho2012, - :) Благодаря за топлите, поощряващи думи :)
01.04.2013 07:52
Не знам дали моите текстове и коментари винаги са положителни, но наистина ми се иска да са потребни. Аз си ги харесвам и обичам, пожелавам си да са ни от полза - на мен и на читателите ми. ;)
цитирай
Търсене