Това, което ще напиша нямам намерение да бъде разказ, а просто описание на една едноминутна случка от днес, която за пореден път ми показа, че живеем в странно време. Чудих се дали въобще да споменавам за нея, но в крайна сметка реших да я споделя.

   Пазарувах хляб в една от известните пекарни в града. Приключвайки с покупката, чух до мен как някой ме поздрави с „Добро утро“ и се обърнах, получавайки същевременно рестото си. Мургав тип, около трийсетте, вероятно представител на някоя държава от Близкия изток, пожела да направя дарение за нещо си, така и не разбрах за какво. От изречението, което формулира се разбираше отчетливо само думата „дарение“, останалото го изстреля между другото. Отказах му машинално, прибирайки рестото в джоба си. Визията на непознатия оправдаваше донякъде действията ми, въпреки че не бях убеден изцяло в правотата си. Можеше пък наистина да има нужда. Но този „бежанец“ накак си нямаше вид на закъсал човек. А още повече ме учуди следващата му реплика към мен: „Тогава ми купи кифла!“. И посочваше с пръст точно коя кифла от витрината иска да му купя. Слад тези му думи съмненията ми отлетяха и бях убеден в правотата на действията ми. Или по-точно бездействията от моя страна по отношение на неговото искане.

   „Човече! – мислех си да му кажа. Ти, който си с модерни дънки, ризка и златно синджирче, искаш от мен, излезлия по анцунг от квартирата на пазар, да ти купя кифла? Не успя да ме убедиш, че това е редно да се случи!“

   Вероятно нямаше да ме разбере. Затова и не казах нищо, а просто се оттеглих, оставяйки го да досажда на другите бъдещи клиенти. Предполагам тактиката му работи от време на време и някои по наивни му оставят пари или го черпят нещо. Аз, за мен си бях сигурен, че съм постъпил правилно. При други обстоятелства, при друго държание от негова страна, не толкова нагло, на драго сърце и аз щях да му оставя рестото. Но този човек ми напомни за част от бажанците, които са си „изгубили“ всички документи, но айфоните и златните синджирчета – не. При това мургавият нисък тип бе с поне десетина кила повече от мен и нямаше вид на човек, който гладува. Не знам за коя организация работи, дали въобще събира дарения или това е някакво измислено законно прикритие за да се осигури легален престой в страната, но този човек не спечели моето доверие. По принцип съм либерално настроен към бежанците и искрено вярвам, че повечето от тях наистина имат нужда от убежище. На никой не му се живее там, където падат бомби и няма питейна вода, ток и други елементарни човешки условия. Никой не иска да остане там, където са избити голяма част от роднините му и всеки момент подобна участ би сполетяла и него самия.

   Но този имаше вид да е от тези, които аз приемам, че са малцинството, възползвали се от толерантността на Европа, уредили се тук по някакъв начин и сега смятащи се за по-хитри от другите. Именно заради такива типове, голяма част от европейците започнаха да изпитват една прикрита, а напоследък и явна омраза към бежанците, която не е редно да се случва в 21-и век. Черни овци винаги е имало, ще има и занапред. Дори и аз се хващам, че прекалено черногледо разсъждавам понякога. В случая, от една фраза: „Тогава ми купи кифла!“. Можех да му кажа: „Дай ми твоя айфон, ще ти купя десет кифли!“. Как ли щеше да реагира?

   Сега като написах тези редове, дори ми се струва забавно всичко това, а не би трябвало. В шантаво време живеем! Така обикновенно се обясняват нещата около нас, които не е редно да се случват, а те са факт. Като това например, подаянията да ги получават тези, които не се нуждаят от тях. Такива, като днешният тип. А нуждаещите се да получават омраза – ругатни, псувни, бой...

---

Че има всякакви емигранти е ясно. Икономическите винаги са биле повече.
Правилно си постъпил, но хамавата Европа се изгаври със всички нас,
които с честен труд си плащаме данъците и не минава ден, в който
да не се срещаме в подобни ситуации. За сега не виждам шанс да се
измъкнем от това положение.
Не се притеснявай, че си споделил с нас случая за кифлата. Тези
мисли се въртят в главите на всички ни, но глуповата съдистичност
на народа ни си заслужава неговата участ на потърпевши...

Поздрав. Добри учители има.

Сложна ситуация. Не зная как бих реагирал. Вероятно щях да го заговоря на арабски или английски, защото може да не е бил арабин, а изобретателен "братовчед". Добре че си бил по анцуг - можеше и портфейлът ти да изчезне.
Поздрави, Дани!
П и е р