Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2010 21:20 - Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6535 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 28.08.2010 19:06


ХУДОЖЕСТВЕНАТА  АКАДЕМИЯ
    Склонност към рисуване ще да съм проявявал още в ранно детство, защото и досега помня, че два пъти съм ял бой за това: един път от мама, загдето бях нашарил с въглен току-що белосаните стени на къщата ни, а вторият път от поп Никола, загдето с гвоздей бях надраскал върху черковния зид един кон.
   
   …
Реших, че художник ще ставам на всяка цена, зарязах всички други предмети в училище ... и на края на годината в свидетелството ги нанизах като червени пиперки дванадесет двойки и една тлъста шестица. Дигнах яката на палтото, спуснах дълги до рамене коси и се застягах за София.       
Баща ми обаче беше на обратното мнение по въпроса.
    - Какви са тия сойтарлъци – крещеше той, - какво е това рисувателство?...Това занаят ли е? Празна работа. Небъдница.
    И настояваше да стана поп или офицер след дълги караници и плачове най-после с триста лева в джеба и малък вързоп пристигнах в София. Беше есента на 1906 г. – петдесет години и нещо оттогава.
    На другия ден в запустелия двор на ул.”Оборище”, срещу докторският паметник, се бяхме събрали 20-30 бедно облечени момчета, едва 15-16 годишни. Само едно софиянче имаше яка и връзка. Насядали върху избуялата трева, чакахме, с опънати на малки рамки листове, за да започнем приемния изпит.
    …
    Изпитът се състоеше в рисуването на орнамент.
   
    Като завършихме работите, мина комисия; след това ни извикаха и един белобрад човек с очила и тънък гласец на развален български език ни каза следното:
    - Господа, работите ви не струват. Всички са слаби, но комисията реши по липса на други кандидати да ви приеме в първи курс. Ще видим обаче колко ще достигнат до последния.
    Това беше първият студен душ върху рошавите ни глави.
    По-късно научих, че брадатият човек бил професорът чех Иван Мърквичка, който бил директор на училището.
    Тогава учението беше 7 години – три общ курс и четири висш, или специален.
    Записахме се и редовните занятия започнаха. Две години преподавателя ни Петко Клисуров висеше над главите ни  от заран до вечер, като ни учеше ... Мъчехме се ние с подострените като игли креди, пъшкахме и когато ни струваше, че всичко е направено, подписвахме се в единият ъгъл и се готвехме да му ги предадем. Тогава той идваше, свиваше устни, примижаваше с едното око и като се преструваше, че не вижда сложения подпис, казваше тихичко:
    - Ха, така. Добре си го започнал. Като скица бива го горе-долу. Карай сега нататък, продължавай!
    И ние пак превивахме кръстове и почвахме да бодем порите на листа с островръхите креди.                   

ПИСМА  ОТ  ПАРИЖ
(До бай Петра Топузов)

    Знам, знам, че вече си много сърдит, загдето тъй много се забавих, но какво да сторя. Париж е туй, не е играчка! Човек ума си забравя тук, камо ли приятелите и познатите си.
    ...
    Ама трябва да поскита човек по чужбина, та да оцени нашето. Трябва да си в Париж да ти се дояде тарана (мисля, че става дума за киселото мляко), че тогава да разбереш дълбокия смисъл на стихотворението: „Отечество любезно, как хубаво си ти!” ... Иначе е вятър!

II
    Славний бай Петре,
    То да е само това, което не ми харесва у французите, ядва се, но колко, колко още неща! Та какво ли имат за харесване? Да почнем от треновете им. Свирил-несвирил, тръгва. Изнижи се пред очите ти, а ти стискаш билета си в ръка и го гледаш като теле железница, както казваме по нас. И търчат като бесни. А театрите, кинематографите – и те също. Бил не бил звънецът, и почват. ... Уредено си е нас и това си е, не прилича на тукашните бъркотии. И кой ще го нареди бе, бай Петре? Ама че прости хорица, толкова им стига умът! Нали ги гледам, просто да ги съжали човек. Всякой си гледа работата и не се интересува за другите. 
    ...
    Абе французите, остави ги, побъркани хора, взели, че изменили плана на едно осеметажно здание само за да запазят едно дърво, едно старо криво дърво, под сянката  на което обичал да си почива Виктор Хюго.

ИЗ СЪВЕТСКА  АРМЕНИЯ
     В раната утрин самолетът летеше високо над облаците и когато те случайно се раздираха, виждахме сива, гола и набръчкана като костелив орех земя. Тук-там из гънките се мяркаха малки селца, в които не се забелязваше никакво дръвче. Колкото повече наближавахме Ереван обаче, толкова по-често почваха да се появяват зелени ивици земя, проблясваха рекички, очертаваха се зелени малки долинки. Ето и голямото езеро Севан, ето и легендарната планина Арарат с бяла глава и чалма от мъгли около нея.
    ...
    Старите арменци пък още вярват, че през време на потопа, когато дядо Ной се спрял със своя кораб на Арарат, слязъл долу в равнината, ходил, обикалял, харесал място, дето е днешната столица, и там се заселил.      
    ...
    Някога тази планина се е смятала за свещена и качването по нея било забранено от църквата.

ИЗ  ПРАЖКИТЕ  УЛИЦИ (бележки)
    Градът е бил заселен към IX век, когато племето чехи дошли откъм горното течение на Вълтава и се настанило на хълма Вишеград.
-----------------------------------
    Чехите обичат да четат. Много често из трамваи и автобуси ще забележиш как стари и млади четат, четат.
-----------------------------------

    Много ми харесва поздрава им:
„Чест праци”, което значи „Чест на труда”.
---------------------------------
    А изобщо чехите са весел народ. Една вечер ме заведоха в пивница, която се посещава само от работници и дребни чиновници. Свиреше оркестър все от възрасни хора, и то само чешки народни мелодии, които се подхващаха от седящите около масите, от танцуващите и най-после от всички в салона пееха и танцуваха стари валсове, полки и мазурки.
-----------------------------------
    Не мога да забравя надписът върху паметника на Хус: „Гледай правдата, слушай правдата, учи се на правда, дръж за правдата, брани правдата до смърт, защото тя ще те освободи.”

ЧИТАЛИЩНИ  МУЗЕИ
    ...
    Голямо и неизчерпаемо имане за проучване на нашият бит представляват също така етнографските и фолклорни материали като: шевици, съдове, украси, песни, приказки, легенди и пословици.
    ...
    Музеите между другото са и школи за историческо мислене. Младежта трябва да познава миналото, за да се научи да мисли исторически, казва на друго място пак той. „Да мислиш исторически, това значи да разбираш живота като процес на непрекъснато въплъщение на енергията в създаването на всичко това, което се нарича материална култура; ...
    "Да мислиш исторически, това значи да разбираш как след работата по създаване на материалната култура, и на нейна почва, възниква и се развива умствена, интелектуална култура, т.е. наука: физика, математика, химия, геология, медицина и др., как са се появили изкуствата: литература, музика, живопис, скулптура, архитектура.
      Историческото мислене ни показва победоносната сила на труда, чудната неукротима сила на разума, който бива организиран от труда и на свой ред организира всички действия, цялата работа на хората. ”
(Чудомир цитира думи на Максим Горки.)

ГОЛЕМИТЕ  И  МАЛКИТЕ
    ...
    Големите риби и прочее може да гълтат малките, но големите музеи не трябва да мислят само за себе си, а да покровителствуват, да подпомагат провинциалните, защото и там живеят българи, и те искат да чуят, да видят, да научат нещо повече!
    Вместо да иска и изземва картини от провинциалните галерии Националната художествена галерия трябва да раздаде от богатият си фонд по някоя картина от нашите класици, за да станат провинциалните галерии исторически по-прегледни и да дават на посетителите си по-ясна и по-пълна представа за развоя на нашата живопис.

(Тази статия е публикувана от Чудомир в сборника Литературен фронт през 1956 г. Днес 54 години по-късно във хранилищата Националната художествена галерия и Националната галерията за чуждестранно изкуство се съхраняват повече от 70 000 творби, които рядко биват показвани на бял сват поради липса на изложбена площ. Информацията ми е от думите на днешният културен министър Вежди Рашидов от пресконференцията му от миналата седмица.)           

ЕДНА СЕДЕМДЕСЕТГОДИШНИНА
    Според един тефтер-кондика първата (публична) библиотека у нас е основана през 1847 г. в Трявна. Помещавала се е „общата” стая на тогавашното „школо”.Околовръст е била опасана с миндери, над които са били полиците с книги.

В  ЗАЩИТА  НА  МЛАДЕЖТА    
    ...
    Не, не бива ние старите да бъдем толкова черногледи и тъй безогледно строги в преценките си за сегашната ни младеж, а да помагаме за отстраняването на някои отрицателни качества, да насърчаваме положителните и да им се радваме.

НЕ  Е  ЛЕСНА РАБОТА  ДА  СИ  ПИСАТЕЛ (Изказване пред млади литературни творци в Стара Загора)
    ...
    Млади колеги,
През времето на моето студентство имах щастието да попадна за известно време в средата на Димчо Дебелянов, Никола Лилиев, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Димитър Подвързачов.
    ...
    Тези хора, непокровителствувани от никаква власт, съвсем не осигурени материално, голяма част без средно образование, живееха и горяха с изкуството и сякаш в негласна надпревара трупаха знания и опит.  

СЛОВО  В  СЕЛО  ТУРИЯ (По случай 75-годишнината на Чудомир)
image
    ...

    Понеже в днешният доклад и мене дигнахте над облаците с тенденция, считам за необходимо да ви уверя, че не съм никаква изключителна зоологическа рядкост, че съм роден в най забутаното село Турия, че с рошави цървули съм пасал волове, два пъти съм се давил в реката, катерил съм се по дърветата да ловя гарджета из гнездата, орал съм, женал съм, косил съм и най после се учих за художник, а станах писател. Станах писател, защото обикнах тази професия и се трудих много, за да се усъвършенствам така, както са се трудили и усъвършенствали в своята професия и вашият Кица Филева от шивашкия отдел, Михаил Казаков от дърводелския и много други.
    За да постигна нещо в моята област, аз съм изписал вагони хартия, прочел съм освен моята частна библиотека от 3000 тома, но още толкова може би, и от писане и четене съм почти ослепял. Труд, труд и труд. Ето ви тайната на сполуката, разбира се, разумен, организиран труд, придружен с любов към работата и с амбиция да направиш нещо повечко от другите.
    Така че за да ви смятам за мои близки и другари, моля д ми повярвате, че нямам никакви крила на раменете, не съм някаква рядка жирафа от някоя панаирджийска менажерия, не съм и оня огромен 28-метров кит, който миналата година разкарваха из страната ни, а най-обикновен простосмъртен, като вас, който обича да работи и който и на тази напреднала възраст продължава да се труди, за да бъде що-годе полезен на хората.                                          

Послепис:
Още няколко творби на други прекрасни български автори, който прочетох през последните три години:

Из поредица „Галактика”, книга 61 – „Белият гущер”, автор Павел Вежинов

Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин

Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”

Дончо Цончев и неговите живи разкази

Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев

„Сказание за времето на Самуила” от Антон Дончев

„Трите живота на Кракра”, дял I-ви – от Антон Дончев

За романа “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – от Илия Троянов

“Родна стряха” – учебно помагало по роден край, за 1 клас + моите впечатления от детските букварчета

Апропо, о „Апропо”

+

Гатанките на баба

Български думи с позабравено любопитно или нарицателно значение

Психологически тест:-)



Тагове:   чудомир,


Гласувай:
7



1. theladybird - :)
12.01.2010 22:52
Ааа, аз повече от 2 пъти, покрай склонностите към рисуване :)
Не чак бой ама пона големи караници!
Усмивки :))
цитирай
2. goran - Здрасти Калинка:-) Благодаря за усмивките;-)
12.01.2010 23:05
Всяко начало е трудно. Но трудно не означава лошо! Да се труди човек винаги има полза. Особено когато това означава да разбереш, че искаш и можеш да рисуваш и твориш.;-)
Хубава вечер:-)

цитирай
Търсене