Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2010 23:17 - Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4420 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 01.09.2010 15:08


***
*****
*******
Храбрият Азмун

image
    Това се случило отдавна. Тогава нивхите (народност от далечния изток живееща по река Амур) правели каменни остриета на стрелите си. Нивхите в ония времена ловели рибата все още с дървени куки. ...
    В ония времена на самия бряг на Амур имало едно село. В него живеели нивхите – нито зле, нито добре. Дойде ли много риба – нивхите са весели, песни пеят, ядат и преяждат. Малко ли е рибата, слаб ли е уловът – млъкват нивхите, мъх пушат и стягат коланите.
    Ето какво с случило една пролет.
    Седят си веднъж момците и мъжете на брега, гледат във водата, пушат лулите си, мрежите кърпят. Гледат – плава нещо по Амур. Пет-шест, а може би и десет дървета. Вижда се, че хала някъде е повалила дърветата, а пороят така ги е преплел и счупил, че и със сила не можеш ги отдели едно от друго. Върху тия дървета се натрупала земя. Трева пораснала отгоре им. Цял остров - хових, плава. Гледат нивхите – на този остров одялан прът стърчи. ... На пръта червен парцал завързан, плющи във въздуха.
    Старият нивх Плетун казал:
     - Някой плава на „острова”. Издялан прът е забил – да го пази от зли очи. Ще рече за помощ моли.
     - Слушат нивхите – носи се плач на момченце. Плаче момченцето, та се залива от плач.          
     ...
     Плавал островът. Все по-силно се чувал плачът.
     - Може ли нивхът да не помогне! – добавил Плетун. – Трябва да помогнем.
     Хвърлили момчетата въже с дървена кука накрая, закачили острова, притеглили го към брега. И що да видят – лежи едно момченце: беличко, пълничко, очичките му черни, като звездички блестят, лицето му широко – като пълна луна. А ръцете си момченцето стиска стрела и весло.
      Погледнал Плетун и казал, че момченцето ще бъде юнак, щом още в люлката се е уловило за стрелата и веслото, че нито от врагове, нито от труд ще се бои.
      - Ще го нарека мой син – казал той. – Ново име ще му дам. Нека се нарича Азмун.
      Взели нивхите Азмун на ръце и го понесли към дома на Плетун. Само че какво е това? ... С всяка крачка момченцето ставало все по-тежко.
      Казали на стареца:
      - Хей, Плетуне, твоят син на ръцете ни расте! Гледай!
      - Как няма да расте, щом е на родна земя и в родни ръце! – отговорил Плетун. – Родната земя дава сили на човека.
      Верни били, изглежда, думите на Плетун, че родната земя дава сили: докато стигнат дома на стареца, и Азмун пораснал; до прага го носили мъжете, а като стигнали прага, той скочил от ръцете им и се изправил на крака, отдръпнал се – да стори път на по-старите, и едва тогава влязъл в къщата.
       „Ех, добри дела ще извърши момчето – помислил си Плетун, като гледал новия си син, - първом за хората мисли, а после – за себе си.”
      ...
      - Не е дошла рибата. Амур не дава риба.
      - Трябва да я измолим, татко. Как ще живеят нивхите без риба?
      ...
       Замислил се Азмун. Запушил бащината си лула. Три хамбара дим изпушил. Дълго мислил. После казал:
      - Ще ида при Морския старец Тайрнадз. В Амур няма риба, защото той е забравил нивхите.
      - Изплашил се Плетун: никой от нивхите не бил ходил при Морския старец.
    ...
    - Дали е по силите ти такъв път? – попитал Плетун сина си.
    Тупнал Азмун с крак. Потънал до пояс в земята – толкова бил силен. Ударил с юмрук в една скала – скалата се пукнала и от пукнатината бликнало изворче. Притворил очи – към далечната планина погледнал и казал: „В подножието на пещерата има една катерица, в зъбите си лешник държи, но не може да го прегризе. Ще и помогна!” Взел Азмун лъка, сложил му стрела, опънал тетивата и пуснал стрелата. Полетяла тя ударила лешника, който катерицата държала в зъбите си, разчупила го наполовина, без да докосне катеричката.
    - По силите ми е! – отговорил Азмун.
    Приготвил се Азмун за път. В пазвата си пъхнал торбичка с амурска земя, взел си нож и лък със стрели, въже с кука и една кокалена плочка-свирка си взел да си свири, ако му стане скучно по пътя.   
    ...
    И тръгнал.
    Отправил се към морския бряг. Стигнал Малкото море. Гледа – от водата един морж пули очи срещу него, от глад ще пукне.
    Азмун извикал:
    - Хей, земляк, много ли път има до стареца?
    - Какъв старец ти е потрябвал?
    - Тарнадз, Морският старец!
    - Щом е морски, търси го в морето – отговорил моржът.
    Тръгнал Азмун по-нататък. Стигнал Охотско море ... над него чайки летят, пеликани крякат.
    ...
    - Хей, съседки, добър ли е ловът? Простите хора от глад измират.
    - Какъв ти лов! – отговорили му чайките. – Нали виждаш, че едва размахваме крила. Отдавна не сме виждали риба. Скоро ще дойде краят на нашият народ.
    ...
    Чайките казали:
- Далеко в морето има един остров. Над този остров се вие дим. То не е остров, а покривът на шатрата на Тайрнадз, от комина излиза пушекът.
    ...
    Разотишли се момците по шатрите си. Оставили Азмун сам.
    Започнал Азмун да се изкачва по хълма. Стигнал половината и гледа – село. А в селото – само девойки. Преградили пътя на Азмун, не го пускат:
    - Старецът спи, не позволява да му се пречкат!
    Лепнали се за Азмун, галят се:
    - Не отивай при Тайрнадз! Остани при нас. Жена ще си вземеш, добре ще живееш.
    А момите – хубавици, една от друга по-красиви! Очите им ясни, лицата прекрасни, телата гъвкави, ръцете чевръсти. Толкова хубави били момичетата, та Азмун не на шега си помислил, че няма да му е зле, ако си вземе някоя от тях за жена.
    Размърдала се тогава в пазвата му торбичката с амурска земя. Спомнил си Азмун, че не за годеница е дошъл тук, а пък не може да се отскубне от момичетата. Сетил се той тогава, измъкнал от пазвата си мъниста и ги хвърлил на земята.
    Спуснали се девойките мъниста да събират – тогава Азмун видял, че вместо крака тия девойки имат риби опашки. Не били момичета, а тюлени!
    ...
    Хърка Тайрниадз, нищо не чува.
    ...
    Сетил се Азмун за кокалената си плочка – кунгахкеи, измъкнал я от пазвата си, стиснал я със зъби и започнал да я раздвижва с език. Кунгахкеи забръмчала, закънтяла, засвирила, ту като птичка чурулика, ту като ручей ромони, ту като пчела жужи.
    Тайрнадз не бил слушал такава музика. Какво е това? Размърдал се, надигнал се, разтворил очи, подвил нозе и седнал.
    ...
    - Бащице, помогни на нивхите – прати им риба! Измират нивхите от глад, бащице. И на – изпратиха ме да те моля за помощ.
    ...
    И заживели нивхите добре. Пролет и есен идвала рибата.

БЛИЗНАЦИТЕ image
    Това не било толкова отдавна. Има още старци, които го помнят. Наистина малко такива старци са останали.
    В рода Белди имало близнаци: Удога и Чубак. ... Деца като деца, малки на ръст, а по ум и старците надминали. Едва изминали пет зими, а Удога и Чубак тръгнали на лов. И горските, и водните хора обичали близнаците, помагали във всичко на братята, във всяко нещо сполука им изпращали.
    Случила се веднъж лоша година: намалели зверовете, малко риба дошла. Заговорили старците, че трябва да идат на друго място, че тук дяволите са прогонили и зверовете, и рибата. Изслушал Удога старците и казал:
    - Какво му е лошо на мястото?
    Опънал тетивата на малкият си лък, огледал се наоколо, пуснал стрелата си в тайгата. Отлетяла стрелата. Дълго ли летяла, не знам, но после се върнала и сама влязла в колчана на Удога, на старото място. А след стрелата долетели птици: патици, гъски, пъдпъдъци и легнали в краката на Удога. Погледнали старците – всичките птици ранени в лявото око. Спогледали се: „Ако бъде така всеки път – няма да остане селото без месо!”
    Тогава Чубак казал на старците:
    - Какво му е лошо на мястото?
    Хвърлил с една ръка мрежата във водата. Тутакси мрежата потънала.
    „Ха – казали си старците, - водният дявол е хванал мрежата.”
    Почакали малко. Изведнъж заклокочила реката, закипяла, запенили се мехури по нея. Пъхнал тогава Чубак ръката си във водата, хванал мрежата и я измъкнал. Колкото възли имало по мрежата, толкова риба измъкнал и Чубак. Спогледали се старците: „Е ако всеки път е така – няма да остане селото без риба!”
    Попитал тогава Чубак жените:
    - Лани сьомгите от коя страна имаха повече хайвер?
    - От лявата – отговорили на Чубак.
    - Това значи – казал Чубак, - че тази година рибата ще се движи по левият бряг. Трябва да се следи. А вие ловяхте на десният бряг и ви се е сторило, че няма риба, че рибата си е отишла.
    Обадил се тогава и Удога:
    - Птиците и зверовете ходят подир рибата. Трябва и на лов да се ходи по другия бряг.
    ...
    Но в скоро време пак ги сполетяла беда! Нахлул откъм чуждия бряг манчжурски „нойнон” – началник. Нахлул с войници, с топове нахлул.
    ...
    Натъжили се Белдите. От памтивека никому не били плащали данък, а сега... и нищо не можеш да направиш, с голяма сила разполагал манчжу с плитките! Само войниците били два пъти повече от всички Белди.
    Отишли старците при близнаците съвет да искат. Спогледали се Удога и Чубак. Удога казал:
    - Не плащайте данък, ние не сме манчцурски хора – ние сме хора на амурската земя-вода! Ние с брат ми ще идем при тоя нойон ...
    ...
    Видял нойонът близнаците и казал:
    ...
    - Няма да дойдат старците, благородни нойоне! Белдите никому не са плащали данък. В своите реки са ловили риба, в своята тайга зверове са били, по своята земя са ходили, свой въздух са дишали. Смешно им е на тях данък да плащат. Като плащат, ще започнат да се смеят. За да не те обидят, те изобщо няма да дойдат. А ние сме малки, нищо не разбираме ... Ето какви подаръци ти донесохме, нойоне.
    Изсипал Удога от кесията си шепа амурска земя:
    - Приеми, нойоне, шепа наша земя, щом твоята не ти стига.
    Измъкнал Чубак от една чумашка очи на бухал:
    - Приеми, нойоне, подарък от мен – очи на бухал. Тогава ти и през нощта ще можеш да виждаш, че на Амур живеят храбри хора.
    Измъкнал Удога перо от опашка на орел с червена човка:
    - Приеми, нойоне, пожеланието ми да живееш толкова години, колкото живее орелът, и всички да се боят от тебе като от орел. Само на Амур от теб няма да се боят.
    Изсипал Чубак от чумашката си шепа пепел:
    - Нека в пепел се превърнат всички твои врагове, нойоне! Нека с пепел се покрият всички лоши твои мисли срещу амурските хора!
    Учудил се нойонът на думите на малките нанайци. Уплашил се: ако децата са такива, то какви ли са нанайските войници и мъже! Не се издал нойонът, прикрил страха си. Развикал се на близнаците:
    - Утре ще изпратя войниците си срещу Белдите. Всички мъртви ще изгоря, а живите ще убия!
    Поклонил му се Удога:
    -Твоя воля, благородни нойоне, само че утре няма да имаш успех. По-добре днес изпълни това, което каза.
    Не го послушал нойонът. Изчакал нощта. Приготвил се за поход. Тогава рукнал такъв дъжд, че бреговете изчезнали, всички пътища станали непроходими. Тръгнали войниците на нойона, но едва потънали в калта. Върна ли се.
    - Слънцето вчера залезе зад облак – казал Удога, - това е на наводнение.
    Оправило се времето покрило се небето със звезди. Нойонът казал:
    - Утре ще отплавам за селото на Белдите. Всички ще унищожа
    Твоя воля, благородни нойоне – казал Чубак, - само че утре няма да успееш. Направи днес това което каза.
    Изчакал нощта нойонът. На сутринта заповядал да вдигат платната на всички лодки – към Белдите да отлават.
    Понесъл се тогава от към залеза един черен облак с бели краища – такава буря се вдигнала, каквато през целя си живот не бил виждал нойонът. Заплискал се Амур. ... Духнал вятърът – всички платна на лодките изпокъсал. Духнал втори път – всички весла и мачти изпочупил. Едва оцелели лодките.
    Чубак казал:
    - Вчера звездите трепнаха много силно – това беше на буря.
    Расърдил се нойонът. Ноктите си изпочупил ...
    Отишли при него близнаците и казали:
    - До сега ние ти говорихме, благородни нойоне. Сега ти ни кажи. Ето видя, че познаваме земята си и ненапразно взимаме от нея данък: риба, кожи, птици взимаме. А как искаш ти да събираш данък от земя, която не познаваш?
    - Побледнял нойонът и си казал: „Как ще се справя аз с народ, на когото дори децата са така умни!”
    Тръгнал назад към своята страна манчжу-нойонът.                                    
ЧОРИЛ  И  ЧОЛЧИНАЙ image
    Здраво е само това, което е добито с труд.
    И любовта, и приятелството се спечелват с труд. За да бъде всичко добре, много трудности трябва да се понесат в живота. Без труд и пръчка не можеш да издялаш. А за приятеля и любимия не бива да жалиш ни ръце, ни главата си.
    ...
    Болест отнесла родителите на Чолчинай. Черна смърт отнесла родителите на Чорил. И двамата осиротели.
    Взел Чорил своята годеница в къщи при себе си.
    Заживели заедно.
    Чорчил всеки ден носел в къщи дивеч. ... Твърда била ръката на Чорил, остри очите му. Хубавец бил той, говорел със серозен глас, песни умеел да пее. Всичко умеел той. Каквото похванела Чолчинай – все от ръцете на Чорил било направено: мрежа за риболов изплел, „чумашки” – съдове от брезова кора направил, лодка направил, нож, копие и прът , тризъбец за ловене на риба, весло и панички направил. Дори и сребърно огледало направил Чорил за годеницата си.
    С всеки изминал ден все по-хубава ставала Чолчинай. Очите й бели ясни като звезди; устните й – напръскани сякаш с малинов сок; веждите се виждали като два самура над очите й; а клепките на Чолчинай били такива, че от онова време тръгнала и поговорката: „Около дълбоко езеро тръстика расте.”
    В скоро време Чолчинай щяла да заплете две плитки.
    Наскоро за Чорил щяла да се омъжи. Щом погледнал годеницата си, и сърцето на Чорил като лястовичка започвало да пърха.
    ...
    Гледа го Чолчинай и го пита:
    - Защо във всичко успяваш Чорил?
    - Ще погледне Чорил своята Чолчинай, ще поклати глава и с такъв глас ще запее.
    - Анн-н-га!Инн-г-га! – пее Чорил. – Винаги помни любимия! Сърцето бие и очите блестят тогава! Скалите ще вдигнеш и обърнеш тогава! Над планини и реки ще литнеш тогава! Морето тогава ти изглежда като шепа вода! Тогава никой не може да те спре! Винаги помни миля си! Тогава ще бъдеш по силен от всички врагове!
    ...
    Видял Чорчиловата годеница стария Алих от рода Удан-Хинган. Видял я и очите си не може да откъсне от нея. Разтворил уста, слюнките му потекли ... Харесала му Чолчинай.
    ...
    Лоши неща замислил Алих. ... Голяма сила имал Алих шаманът.
    ... Отишъл веднъж Чорил да лови мечета. Изпратила го Чолчинай. Седнала да веза свадбеният си халат.
    А  Алих грабнал тъпана си, наклал огън, започнал магии да прави, зли духове да вика. Дълго правил той магиите си.
    ... Плъзнала по снега вихрушка. Развихрил се снегът, извил се на стълб, завъртял се. Черен облак покрил небето.
    ...Такава фъртуна се извила, че ръката си не можеш да видиш.
    ...
    Застигнала виелицата Чорил.
    Гледа момъка – няма да има лов. Помирисал вятъра – не ще спре скоро. Как да се спаси? Започнал Чорил празна бърлога да търси. Празна не открил. Намерил една в, която лежала мечка. Казал й Чорил, че не за нея е дошъл, че виелицата го е застигнала. Легнал до мечката, затоплил се. Заспал ...
    ...
    После вятърът утихнал, снегът се наслоил. Станало тихо. Стегнало студ. Ледена корица покрила снега. Истинско време за лов на мечета. Но не може Чорил да се събуди! В просъница чува, сякаш планинският цар му говори: „Който от хората проспи зимата в една бърлога с мечка – ще стане наш човек, човек на тайгата!”  Трепнал Чорил, иска да стане, да избяга от бърлогата, но нямал сили да прогони съня, да се събуди.
     Докато лежал в бърлогата, Чорил се покрил с козина, а на ръцете и краката му израсли мечешки нокти. Превърнал се в човек на тайгата, в мечка.
     ... Чака Чолчинай жениха си, а него все го няма.
     Бурята утихнала. Минават дните един след друг. Време е вечe Чорил да се върне, а него все го няма. Плаче Чолчинай, тъгува ...
Дошил тогава при нея Алих, хванал я за ръката:
     - Защо седиш самотна девойко? Няма да се върне момчето ти! Ела в моята шатра.
     Дръпнала се Чолчинай, а Алих така стиснал ръката й, че не може човек да се отскубне. Закрещяла Чолчинай, завикала за помощ. Дотичали хора.
     А Алих им казал:
     - Само остана момичето. Злият кехн – дяволът, е отвлякъл Чорил. Ще пропадне момичето! Ще я взема в своята шатра. Аз съм добър.
     Мълчали хората, страх ги било да кажат думичка срещу Алих.
     И отвлякъл Алих в соята шатра Чолчинай.
     ...
     Зимата минала, а Чорил го няма.
     Алих всеки ден питал Чолчинай:
     - Скоро ли ще сплетеш косите си в две плитки момиче?
     - Няма да е скоро! – отговаряла му Чолчинай.
    ... Ибрала Чолчинай сгодно време. Облякла се в ловджийски дрехи, взела копие, взела ножа, който Чорил й направил, взела торбата с ръкоделието и гребена си. През нощта излязла от дома на Алих, тръгнала Чорил да търси.
     Върви Чолчинай из тайгата и гледа – над една пряспа пара се вие. Значи под пряспата има меча бърлога.
     Уморила се Чолчинай, огладяла. Помислила си: „Ще изгоня мечката от бърлогата й, ще я убия! Кой знае колко време ще търся Чорил? Ще заколя мечката, ще взема месото и за из път.”
     Мушнала Чолчинай копието си в пролуката, дето снега се топял. Размърдала се мечката в бърлогата си.
     Заревала мечката излязла навън. ... Не била виждала Чолчинай такава красива мечка. „Добър лов!” Помислила си Чолчинай. Отстъпила назад, опряла здраво крак в снега. Вдигнала копието да удари мечката под сърцето, да я убие без излишни мъки. А копието се отплеснало в страни, забило се в пряспата и затрептяло ... Грабнала Чолчинай ножа си, замахнала още по-силно и ударила мечката в сърцето. А ножът се извил на кравай, дори и не одраскал мечката. Чолчинай закрила очите, за да не види смъртта си.
     Тогава мечката и казала:
     - Не бой се Чолчинай. Това съм аз – Чорил.
     - Ти си зъл дявол! – извикала Чолчинай. – Ти омагьоса ножа и копието ми.
     - Не, Чолчинай – отвърнала и мечката. – Аз самия съм направил тоя нож и копието, помнят ме те, затова не отиват срещу мен! Аз съм Чорил.
     ...
     Започнали да мислят какво да направят? Докато Алих е жив – Чорил ще бъде мечка. А не бива да убият Алих – как да пролееш своя кръв? Голям грях е това. Такъв грях не се прощава.
     ...
     - Алих има свой дявол. Да убием дявола, ще умре и Алих.
     ...
     Помислила Чолчинай, помислила и рекла:
     - Аз ще отида при планинския цар. Ще убия този дявол.
     Взела мечката копието от пряспата, изправила ножа и ги дала на Чолчинай. Сбогували се. И тръгнала Чолчинай, накъдето залязва слънцето.
     Дълго ли вървяла,  не знам. ... Девет планински хребета преминала. За себе си не мислила. За Чорил мислила. Изведнъж що да види – пред нея се издига каменна планина, върхът в облаците и се губи. Нито вдлъбнатини, нито издатини имало по тази планина. Гладката стена от земята право към небето се възправяла. Камък! Как да се изкачиш!
     Грабнала Чолчинай ножа на Чорил, запратила го в скалата:
     - Работи, помогни ми да избавим от беда стопанина ти!
     Забил се ножът в скалата. Полетели искри на всички страни. Започнал ножът да дълбае камъка, стъпала да изсича.
     ...
     Стъпила Чолчинай на последното стъпало. Наточила ножа о камъка, сложила го в ножницата.
     ...
     Продължила да върви Чолчинай.
     Гледа – висока къща се издига:
     А пред врата лежи удав – змия. Люспите на змията каменни.
     ...
     Изтръпнали коленете на Чолчинай, отслабнали ръцете й. Как да се справиш с такова чудовище?
     Замърдала тогава торбата на Чолчинай. Извадила от нея Чолчинай кокалената си игла с кожен конец и я хвърлила в очите на змията.
     ...
     Зашила кокалената игла очите на змията.
     Отдръпнал се студът от Чолчинай. Закрачила тя, тръгнала към вратата. А тя сама се отворила пред нея.
     ...
     Зад тази врата – друга. Пази я тигър. Оголил зъби, дълги цял лакът. ... Хвърлила Чолчинай в отворената уста на тигъра гребена си. Заседнал гребенът напреко в гърлото на тигъра ... Реве тигърът нищо не може да направи.
     ...
     А зад тази врата – шатрата на планинския цар. В шатрата всичко било като в жилищата на обикновените хора, само на тавана светели звезди. На всеки прозорец по едно слънце.
     ...
      Сред наровете седнал старец, а лицето на стареца сияе.
Сетила се Чолчинай, че това е планинския цар. Разказала му каква беда я е сполетяла и защо е дошла.
      А планинският цар и казал:
      - Как да не знам кой е Чорил! ... Много жалко, че е попаднал в такава беда! Ето виж, в тоя котел живеят дяволите на много шамани. Кой от тях е на Алих – не зная. ... Приближи се до котела и извикай: „Дяволе на Алих, върви да служиш на на стопанина си!” – тогава го хвани.
      Така направила Чолчинай.
      ... и от котела изскочил един черен червей. Хванала го Чолчинай и беж да я няма. ...
      Стигнала стълбата над пропастта, седнала на копието си и скочила. Полетяла.
      ...
      Долетяло копието до мястото, където Чолчинай очаквал своята годеница. Слязла Чолчинай от копието, отишла при Чорил.
      А Чорил казал:
      - Кому да нахлузя сега кожата си?
      - Ще се намери на кого – отговорила Чолчинай.
      Гледа към тях тича Алих.
      Видял Алих Чолчинай и се развикъл:
      - А тука ли си, лошо момиче! Едва те намерих!
      - Напразно си ме търсил – казала Чолчинай. – Мен стърсил, а намери съдбата си.
      Хвърлила тя тогава дявола, който държала в юмрук. Настъпила го и го смазала. Залюшкал се Алих, застанал на ръце и крака. Тогава мечата кожа слязла от Чорил и скочила върху шамана. Алих се превърнал в мечка.                                                         
image
                                               
Послепис:
      Попаднах на сборника амурски приказки съвсем случайно, разглеждайки кашон с книги на старо. Книгата бе в окаяно състояние, забравена и пожълтяла, с непознато за мен заглавие и автор – тоест с нищо незабележима. Но ... воден от интуицията си, от добро светло предчувствие, протегнах ръка и плахо докоснах издраната и превързана с жълто тиксо корица....
       Прочетох приказките, и с удоволствие открих, че те са светли, мъдри и живи така както само гласа на природата, и родовата памет могат да бъдат.:-)




Гласувай:
8



1. injir - И аз обичам да прелиствам стари к...
28.02.2010 20:57
И аз обичам да прелиствам стари книги. Колкото по са захабени, означава, че са интересни и много хора са ги докоснали.
цитирай
2. goran - Докоснати книги:-) и Докосващи книги:-)
03.03.2010 18:54
Потикват да бъдат разлистени:-)
цитирай
Търсене