Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2010 17:10 - Из „Хиляда дузини”, сборник с разкази от Джек Лондон
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10666 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 03.04.2012 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

     image 
     Дали заради училището и науките, дали заради игрите и закачките, дали заради изтърканото оправдание за вечният недостиг на време или поради факта, че не обичам да четата по списъци, но винаги ми е било най-лесно да прескоча известната класика и да си избера друго четиво.
      За щастие, в търсенето на интересни и стойностни четива, с времето човек открива, че класиците не само „трябва да бъдат четени”, а мнозина от тях му стават любопитни, интересни, симпатични.  
     ............................................
      Двайсетте разказа на сборника „Хиляда дузини” са първите четива от Джек Лондон, които прочитам.
      Би трябвало да съм чел някои негови творби още в училище, но или не съм го направил или нямам никакъв спомен. Разбира се това не е никакъв повод за гордост – напротив. Творбите на Джек Лондон са четени и препрочитани безброй пъти от не едно поколение хора, и това няма как да е случайно.
     ............................................
     Посегнах и избрах сборничето с разкази подтикван от любопитство и от желание да се запозная с автора. Нямах никаква представа какво съдържа книгата и какво представлява, и ... останах доста изненадан.
      Първото ми впечатление от разказите бе, че те са стегнати, динамични и повече от увлекателни. – За час, докато се усетя, прочетох първите три.:-)
      После осъзнах, че в действителност текстовете хич, ама хич не са леки. Във фокуса на всички стоеше само една единствена тема – човекът във всичките му действия и бездействия, отговорности и безотговорности, радости и скърби, и най-вече във всичките му избори.
      Има и още нещо, ако не всички то поне голяма част от разказите съдържат поне зрънце от реална жива случка – преживяна лично от автора или от хора, които той е познавал. 
     ............................................
      
Сборника с разкази „Хиляда дузини”, не е четиво за приспиване в него има твърде много тежки моменти, трудни избори и житейски беди.
       Не познавам другите творби на Джек Лондон, но тези не са леко приключенско четиво – всички разкази са изключително интересни и увлекателни, но не са забавни, а дълбоко провокативни и поучителни.   
     ............................................
      Сборника не е издаван в този му вид другаде по света. Съдържа разказите: 
                            Където пътят се разделя – 1901 г., 
                            Големият въпрос – 1901 г., 
                            Мъжеството на жената, 
                            Хиляда дузини -1904 г., 
                            Обичаят на белия, 
                            Подслон за един ден, 
                            „Окошарен”, 
                            Неизбежният бял, 
                            Нос за царя, 
                            Семпер Идем, 
                            „Мърша и нищо повече”, 
                            Развратницата, 
                            „Сбогом джак!”, 
                            Ползата от съмнението, 
                            Под палубната тента, 
                            Силата на силните, 
                            Разказ за слабоумния, 
                            Краят на историята, 
                            Бреговете на Сакраменто, 1922 г.

      Избрани и подредени от Сидер Флорин и издадени на български език от издателство „Христо Г. Данов, през 1970 г.
      Преводите на разказите са направени от Красимира Тодорова, Сидер Флорин, Желяз Янков и Иво Николов.  
 
       Ето и няколко откъса от сборника
 

Където пътят се разделя

Дали трябва, дали трябва в чужди край да ходя,
мила, сам без тебе?
/Швабска народна песен/

        Певецът с ясно лице и весели очи, се наведе и доля в тенджерата с врящият боб, после стана и разгони с пръчка кучетата, обикалящи около сандъка с храната и принадлежностите за готвене. Очите му бяха сини, дългата коса – златиста, беше удоволствие да спреш поглед върху здравото му и свежо лице. ... 
Толкова ясна и студена беше нощта, че звездите танцуваха с бързи, пулсиращи движения. ... 
     ... 
       - За бога, Зигмунд, млъкни! – затропа един от мъжете. ...
       - Защо, Дейв Верц? – попита Зигмунд. – Защо да не пея, щом църцето се радва?
       - Защото нямаш основание да се радваш, ето защо! Огледай се човече! Помисли за изкопите, в които цапаме телата си вече дванайсет месеца! Помисли за това, че живеем и работим като животни!
    ... 


Големият въпрос

     Госпожа Сейтър премина през Досън като – най-меко казано – метеор. Тя пристигна през пролетта с кучешки шейни и френско канадски водач на кучета, сия ярко на месния хоризонт само един месец и замина нагоре по реката веднага щом свърши ледоходът. Останалият без жени Досън така и не разбра това прибързано отпътуване, а цветът на месното общество се чувстваше огорчен и самотен до стачката в Ноум, когато старите сензации отстъпиха на нови.
       ... 


Мъжеството на жената

    ... 
      - Слушайте, братя – прекъсна ги Ситка Чарли, който седеше на сандък с хранителни припаси. – Вие говорите за излишните тлъстини, които правят слаби едрите мъже, за мъжеството на жените и за любовта, и приказките ви бяха прави; и ето че ми дойдоха на ум неща, които се случиха по онова време, когато този край беше млад, а запалените от хора огньове – редки, както звездите по небето. Тогава ми се лучи да имам работа с един едър мъж, с излишни тлъстини и една жена. А жената беше дребна, обаче имаше голямо сърце – по голямо от бизонското сърце на мъжа – и имаше мъжество. И ние вървяхме по труден път, чак до Солената вода, а мразът беше лют, снегът – дълбок, а гладът – голям. А любовта на жената беше велика – само така може да се нарече такава любов. 
    ... 

„Окошарен”

   ... 
     Що се отнасяше до мен, чувствах се като зашеметен. Ето на, излежаваш присъда, произнесена в някакво подобие на съд, където ми беше отказано не само правото на съд със съдебни заседатели, но и правото да отговоря на обвинението. Хрумна ми и друго нещо, за което се бяха били моите прадеди – неприкосновеността на личността! Ще им дам да разберат! Но когато поисках адвокат станах за смях. Правото си беше право, ала за какво ми беше то, когато не можех да се свържа с никого извън затвора?    
     ... 
              
    
Послепис:
     Още няколко любопитни човешки книги, които прочетох през последните години:

Из "Австралийски разкази" – трийсет автора обединени в уникален сборник

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Из „Приказки” от Ръдиърд Киплинг, превод Валери Петров, издателство „Народна младеж”, 1976 г.

Из "Повести на Белкин" и "Дама пика" от Александър Сергеевич Пушкин

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

Сборника „Старецът и морето” и романа „Фиеста” от Ърнест Хемингуей

Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин

„Камъче в небето” – автор Айзък Азимов

Из сборника разкази „Шумки от габър” на Николай Хайтов

Книгата „Чучулигата” от Решат Нури Гюнтекин – историята на едно различно момиче

Из „Дневникът на един геолог” от Дончо Цончев – „Човек може да си почива само когато е уморен.”

Дончо Цончев и неговите живи разкази

Из романа „Прогнозата” от Дончо Цончев

За романа „Обитаемият остров” от Аркадий и Борис Стругацки

"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки

„Трудно е да бъдеш бог” от Аркадий и Борис Стругацки

Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев

„Сказание за времето на Самуила” от Антон Дончев

„Трите живота на Кракра”, дял I-ви – от Антон Дончев

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин

Из поредица „Галактика”, книга 61 – „Белият гущер”, автор Павел Вежинов

Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето.

Апропо, о „Апропо”

За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин

Вечният град – автор Александър Проханов

За Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”

За книгата „Климати” – от Андре Мороа

„Скици с въглен”, „Стария слуга”, „Ханя” – новели от Хенрик Сенкевич, книжка номер 9 от поредица „Панорама”, издателство „Народна култура” 1974 г.

За книгата „Малкият принц”

„Гора” - автор Рабиндранат Тагор

Удивителна книга – „Земята на Коперник”, автор Михаил Рушинек

Книгата „Джон Ф. Кенеди – мисли, речи & анекдоти”

+

Из карикатурите на Херлуф Бидструп

Психологически тест:-)

Гатанките на баба












Гласувай:
11



1. mglena - прочети и
24.01.2011 15:04
"Мартин Идън", пак от Джек Лондон.
А пък с разказите на О'Хенри можеш да паднеш от смях( в кавички).
цитирай
2. goran - Мglena, благодаря за коментара, за агитацията;-)
25.01.2011 18:14
И на мен ми се иска да прочета и други творби от Джек Лондон, но не знам кога ще сколасам да стигна отново до него.

В момента чета „Физиците продължават да се смеят”, а за после съм приготвил разкази от Чехов и „Разказано от Пагане” на Вера Мутафчиева. Много ми се чете и някоя хубава фантастика и ...

Когато стигна пак до Джек Лондон – непременно ще разкажа.;-)

Също и за О'Хенри - само да ми остане време за четене:-)
цитирай
3. mglena - ами за фантастика
02.02.2011 21:46
чел ли си "Магьосникът от Землемория", класика в жанра.
цитирай
4. goran - Романа на Урсула Ле Гуин - прекрасна книга:-)
02.02.2011 21:59
Мglena,
Много харесвам творбите й, особено научната фантастика - пише изключително истински и човечни творби

Писал съм по темата:
„Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин”
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/12/18/moiata-sreshta-s-romanite-na-ursula-le-guin.144457

Горещо препоръчвам и:
"Понеделник започва в събота" – автори Аркадий и Борис Стругацки
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/02/10/quot-ponedelnik-zapochva-v-sybota-quot-avtori-arkadii-i-bori.289045

„Трудно е да бъдеш бог” от Аркадий и Борис Стругацки
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/09/03/trudno-e-da-bydesh-bog-ot-arkadii-i-boris-strugacki.106598

За фантастиката, и за романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/08/13/za-fantastikata-i-za-romana-voinata-na-yplifta-ot-deivid-bri.99815
цитирай
Търсене