Увличащо, младолико, градивно и позитивно четиво – тези на пръв поглед хвалебствени думи в случая описват съвсем бегло един невероятно лекокрил роман.
     Разбира се медала винаги има и обратна страна – някои сериозни читатели биха казали, че „Островът на делфините” е наивна младежка книга.
    Да, романа е младежки и точно това е най-силното му качество.:-)
  Ако имате син, дъщеря или племеници на възраст между 14 и 21 години, които ви се иска да спечелите за каузата на четенето подарете им „Островът на делфините”. Това е едно от най-любопитните четива, което можете да им препоръчате, а "дебелината му" е едва 133 странички.
      Разбира се, хубавите книги не са само за деца - ако не сте чели романа, а ви се иска да прочете нещо любопитно тази творба на Артър Кларк няма да ви разочарова.
                                 
                                  ~  ~  ~  ~  ~  ~
                              ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
                                  ~  ~  ~  ~  ~  ~
                                    Няколко откъса от книгата:

Глава четвърта
      ...
       После морето около сала се изпълни с гладки сиви тела, които се плъзгаха по водата като панаирни влакчета. Джони не знаеше почти нищо за морските същества, но акулите със сигурност не плуваха по този начин. А и тези животни дишаха също като него. Чуваше ги как сумтят и как се отварят и затварят дихателните им отвори. Ами да разбира се – това бяха делфини!
      ...
        - Я кажете, какво да правя сега?
       Един от отговорите бе очевиден – трябваше да си направи подслон, преди тропическото слънце да го изпече жив.
      ...
       Сега не можеше да прави друго, освен да лежи в сянката и да си пести силите, докато вятърът е течението го носят към неизвестната му съдба.    
      ...
       Нещо побутна сала и Джони излезе от унеса си.
      ...
       Четири делфина плуваха един до друг, бутаха сала по водата по-бързо, отколкото би го бутал човек, и продължаваха да набират скорост. Джони се вторачи изумен в животните...     

ГЛАВА  ПЕТА
      Събуди се на ниско легло в много чиста стая с бели стени. Над главата му се въртеше перка на вентилатор, а през пердето на прозореца се процеждаше светлина.
     ...
      Докторът му махна с ръка да седне и едновременно с това каза носово:
      - Сядай синко!
      Джони не обичаше да викат „синко”, нито пък му допадна австралийския изговор на доктора, на който се натъкваше за първи път. Но благодари много учтиво, седна и зачака да види какво ще последва.
     ...
       - Можеш ли да разпознаеш приятелите си? ... След това зададе много странен въпрос.- Някой от тях опита ли се да ти каже нещо?
      Отначало Джони прие това за шега, после видя, че доктора е съвсем сериозен.
      - Те издаваха някакви звуци – писукаха, подсвиркваха и лаеха, но нищо не можах да разбера.
     ...
      - Май се изненада – засмя се докторът. – Не си ли чувал, че делфините могат да говорят?
     ...

ГЛАВА  ДЕСЕТА
     ...
      Не след дълго Джони схвана цялата тънкост при гмуркане ... откри, че ако изхвърли краката си над водата, самата им тежест ще го натика надолу.  
    ...
     - Е, професоре – попита доктор Кийт, какво ще правим сега?
     - Нямам представа. – Като повечето способни учени и много малко от бездарните, той никога не се срамуваше да признае, че не знае какво да прави. – Какво предлагаш?
     ...
      - Стига! – прекъсна го доктор Кийт. – Нито едно съвещание с повече от петима участници не е свършило нещо полезно.
     ...  

Привет, Горан:)
Радвам се на "срещата" ти с делфините и косатките:)
Връщам се към това малко бижу в различни моменти от живота си и .... то винаги ми помага да бъда малко по - добра, след последния лист...

Хубава седмица ти желая и още много ухаещи, живи, слънчеви праскови ;)))

И аз се радвам, че срещнах тази творба на Артър Кларк – обогати ме с положителни мисли и емоции. Радвам се, че ми я препоръча.

Ведра и плодотворна седмица:-)