Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2012 22:17 - Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 6 част
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5537 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 09.05.2012 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Исках да прегледам и публикувам някои свои мисли и коментари, писани през последните години из блоговете.
      Първоначално мислех да ги разделя в три или четири що годе тематични постинга, но докато ги избирах, реших, че по-интересно ще бъде подредбата им да бъде само хронологична - по дата на публикуване. Получи се поредица от с нищо несвързани фрази, но така е само на пръв поглед. :)
                                                                 /29 септември 2010 г/


          Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 1 част
          Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 2 част
          Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 3 част
          Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 4 част
          Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 5 част


15.06.2010 - Мартито;-) - "Най-важното е невидимо за очите!"
      Големите сладкиши стават видими по постъпките си помежду си и по отношението им към малките десертчета.;-)

15.06.2010 – Л., не познавам почти никого от блога на живо - не съм наясно кои са модераторите и какви са целите и плановете им.
      Обичам Блог.бг и се вълнувам от случващото се в него не заради визията му или заради модераторите, а заради стойностните авторски блогове, които откривам тук с времето.
      Тъжно ми е, когато виждам, че силните автори започнаха да намаляват значително. Намалява и броят на създаваните нови блогове.
      Посещаемостта много бавно се създава и много бързо се губи!
      Постинг: Все по-озадачена съм!? – Blagovestie

17.06.2010 - Привет М.:-)
      Не обичам думата „елитарно” звучи ми напудрено и неестествено – като човек с перука от старите филми. Не ми допада и думата «елит» – звучи ми почти като думата «егоист».
      Разбира се, в думите "елит" и "елитарно" може да се влага човешко, прогресивно звучене и смисъл. Но аз по-предпочитам да използвам директно думите "човечност", "труд" и "саморазвитие". - Пристрастен съм, това е!
     За книгите, четенето и пропагандирането им съм  ВИНАГИ ЗА.:-))
     Постинг: Из карикатурите на Херлуф Бидструп

21.06.2010 ...
За протокола - Нищо не съм обещавал! Не поемам обещания, които не мога да изпълня.

22.06.2010 - Благодаря за усмивките:-) И аз ти се усмихвам;-)
     За книжката – няма да съжаляваш, ако я потърсиш;-)
     За текстовете, които цитирам - набирам ги сам.
     Първо - защото смятам, че така е по-истинско и коректно към авторите.
     Второ - защото огромната част от текстовете, които цитирам, или изобщо не могат да бъдат намерени в масовия Нет, или се намират много трудно. Последният ми опит за търсене сред публикуваните в Интернет творби на Хайтов хич не се получи – не намерих нито един от разказите, които си бях избрал.
    
    Набирам текстовете с голямо внимание и радост, защото:
     - човек не бива да бъде мързелив, а трябва да се учи на труд;
     - така чета по-внимателно;
     - цитирам само това, което наистина живо ме е развълнувало;
     - внимавам докато преписвам – така откривам за себе си неща, които при първия прочит не съм доловил;
     - обогатявам езика и изказа си;
     - спазвам свой негласен кодекс: „Че щом искам да цитирам чужди думи, трябва поне да се потрудя собственоръчно да ги издиря, прочета и препиша, като през цялото време се опитам да вникна в тях!”;
     - преписвам текстовете, защото от личен опит съм забелязал, че ми е по-бързо и лесно да препиша текста, вместо да си губя времето да го търся и да не го намеря;
    - И най-важното - защото смятам, че има смисъл да го правя:-)
    Постинг: Из Избрани произведения за деца и юноши от Елин Пелин

01.07.2010 - Много истинско и вдъхновено изглежда всичко:-)
      Успешно представяне, творческо вдъхновение и плодотворна работа на виновниците за събитието:-)
      Пожелавам Ви повечко радости, багри и сполуки.:-)
      Постинг: Картини от една изложба

07.07.2010 - Подкрепям думите ти: „Трябва да се захванем здраво за работа и да измислим как да променим нещата...” - Само за едно нещо не мога да се съглася
      Българските циганите са част от България от стотици години - естествено е да бъдат част от нейното бъдеще. Колкото по-рано го разберем и започнем да си помагаме едни на други, толкова по-добре за всички ни!
      Циганите в момента са около 1,2 милиона, като голяма част от тях са млади хора.
      Българите сме няма и 5 милиона!
      Историята отдавна е показала, че когато една нация падне под санитарния минимум за територията си, тя започва да чезне! За нашата земя този минимум е около 5 милиона.
      При отрицателен прираст от 60 000 хиляди българи и още около 30 000 бягащи от родината ни всяка година, след 10-на години ще започне краят на България на Българите.
      Единственият ни шанс да не изчезнем е през тези 10 години да направим всичко възможно да подпомогнем младите да имат повече деца и да превлечем колкото можем повече хора с български произход, от цял свят, да станат отново наши сънародници. Но е нужно да приобщим и българските цигани – без общите ни усилия няма да оцелеем като народ.
       Ако не го направим след двайсет-трийсет години, България ще съществува като име, но няма да е на българите!!!
       Ако не променим тенденцията, след четвърт век, в най-добрия случай, населението на България ще бъде общо около 6 милиона. Циганите ще са 2 милиона, българо мохамеданите ще са около 800 000 – останалите ще сме още към 2,2 милиона. Пак тогава, постоянно пребиваващите в страната чужденците ще са поне около милион.
       Десет години по-късно българите ще сме под два милиона, а чужденците ще са поне 1,5 милиона като основната собственост ще е в техни ръце. Тогава „хуманистите от широкия свят” тихомълком ще изтласкат циганите извън България и десет години по-късно ситуацията ще бъде 1,5 българи, около 1 милион българо мохамедани, под милион цигани и над 2,5 милиона чужденци.
      Много се надявам тази моя прогноза никога да не се случи – но логиката ми нашепва, че е много, много вероятна - особено, ако продължаваме да я караме все така, както до сега!
      Постинг: Старите хора и младежта

07.07.2010 - Циганите не са лоши! Човек не е добър или лош по природа!
     Мнозинството сред тях все още нямат изградени градски традиции и образование, това е. Там, където това е налице, ситуацията е различна.
     В родния ми град има заселени няколко цигански семейства още от преди двеста години. Огромната част от техните наследници днес имат образование, включително висше, дори има двама професори и един бивш министър на финансите от управлението на СДС.
      В моя клас имахме три циганчета съученици – не сме се карали с тях повече от колкото с другите, напротив играехме си заедно. И като по-големи продължихме така – играехме баскетбол заедно.
      В университета следвах заедно с едно момиче циганка. С нищо не беше по-лоша от нас – напротив беше по-добра и етична от много други.
      Не съм общувал близко с цигани, освен с въпросната колежка и с едно момче, с което играехме баскетбол заедно, но това не ми пречи ги уважавам както всички останали.
     Знам и още нещо, че нашата вина към тях е много по-голяма е от тяхната към нас.  Знам го от татко, които имаше двама приятели цигани. Един мъж от неговото село и един негов съученик, който по времето когато баща ми следвал в МЕИ, завършил Софийският Университет и останал да преподава в него. Днес този татков съученик е професор в Алма Матер.
     Татко никога не е казал нито една лоша дума за циганите, напротив. Именно от него разбрах каква чудовищна глупост и несправедливост сме извършили българите спрямо циганите някога – през 50-те години на миналия век.
     По това време той всяко лято отивал да помага на дядо си на село. През летата край селото, на общата мера, един след друг за по три-четири седмици идвали и отсядали два-три цигански катуна.
     Всеки от тези катуни си имал един или двама старейшини, две-три своеобразни детски учителки и две-три знахарки. Циганските семейства имали по две-три деца, много рядко по четири. По същото време в селските семейства имало по четири-пет деца. Причината циганите да имали по-малко деца било, че не е лесно все да си на път и да имаш много деца.
     Всеки от мъжете в катуна познавал и умеел някакъв занаят – строител, кошничар, медникар, грънчар, рибар ... циганките също били много работливи.
     Идвал катуна до селото, ...
     Старейшините отивали при кмета, молели за разрешение да останат на мерата и питали за работа и търговия. Циганите работели и меняли стоката си със селяните – жито за грънци, картофи за кожи, сланина за кошници или бакър и т.н. Мнозина българчета и циганчета си играли заедно и се учели едно от друго.
     Разбира се, понякога се случвали и беди – сбивания, изми, кавги. В тези случай циганите сами залавяли и наказвали провинилите се цигани, а кметът на селото провинилите се българи. И едните и другите ги наказвали строго – защото знаели, че имат нужда едни от други и от ред помежду си.
     После, в края на 50-те години и началото на 60-те комунистите започнали да правят големите предприятия мастодонти и казали, че не може така - в средата на 20 век да има хора, които живеят на път - сякаш прабългарите не са били конен народ.   Партията насила разтурили катуните и натикала циганите в Кремиковци, Химко, Девня, Радомир и във ведомствени панелки. А че циганите не искали - че кой ги пита!!!
      Да затвориш един до вчера волен пътуващ човек зад струг, та това си е вид каторга. После защо циганите не спазвали правилата и го ударили на разгул, а какво им е оставало, не можели да вдигнат бунт. Никой не ги попитал искат ли да мъкнат тухли, да работят зад струг и да живеят в панелки!
      Така от 60-те години на миналия век до днес от няма и 300 000 пътуващи, но работливи, човека циганите станали 1,2 милиона неграмотни и озлобени хора! Ние сме си виновни за това – и е хубаво добре да го знаем!!!
      Постинг: Старите хора и младежта

07.07.2010 - Vselena, Думата „НО” обикновено се използва за оправдание или обяснение!
      Няма как всички ресурси да са в наши ръце, а циганите да са ни виновни!
      Разбира се, както я караме след 30 години абсолютно всички ресурси ще са в ръцете на чужденци – тогава и ние българите, и циганите заедно ще прокопсамe!
      "Разделяй и владей!" - този принцип не съм го измилил аз, а Цезар.
      Родовата ни мъдрост е "Съединението прави силата", но явно всички отдавна сме я забравили!
       Народ, който забрави родовата си памет, е обречен на изчезване и забравяне!
       Постинг: Старите хора и младежта

07.07.2010 - Има едно нещо, което зависи само и единствено от нас и от никой друг – нужно е да мислим и да работим! И не само за лична изгода, а поне малко и за общото благо!
      Само когато започнем да мислим и работим – ще има шанс!
      Труд от сутрин до вечер! Това е единсвената работеща рецепта!
      „Човек може да си почива само когато е уморен!”
                                                             /думите са на бащата на Дончо Цончев/
       Постинг: Старите хора и младежта

07.07.2010 - Нищо им няма на младите! Само са малко!
       Познавам достатъчно млади хора, за да виждам и знам, че нито са глупави, нито са мързеливи! Изключенията са там, където връзката с родителите и семейството е съвсем скъсана!
       Младите хора имат нужда да разговарят с възрасните и да получават отговори – да отговаряме честно, обосновано, с търпение и разбиране на въпросите им.
       Младите имат нужда от светли и творящи примери и то в лицето на своите родители и семейство. От живи истински примери за разбирателство, грижовност, трудолюбие, достойнство, борбеност, обич, уважение, съпричастност, а също от сетива за добро и зло и от родова памет.
      Младите имат нужда и от малко подкрепа, а не от обиди и декларации!
      Имат нужда да се превърнат в личности! Това е път, които сами трябва да извървят и те могат да го извървят! Никой не им трябва да ги обижда или оправя! Достатъчно е да вярват в себе си и да искат да учат и мислят.
      Да ги учим да мислят и работят – това е, което възрасните можем и би трябвало да направим за децата си.
    
      Младите могат! А ние трябва да им помогнем да могат и творят повече.

     Послепис:
     Хубаво е и възрастните добре да помним какви сме били на седем, на десет, на 12 г., на 15 г., на 18 г., на 21 г., на 25 години. Ако се замислим и ако сме честни – няма как да не признаем, че не сме били толкова по-различни от тях.
      Постинг: Старите хора и младежта












Гласувай:
14



1. graucho - евала на старото куче
16.02.2012 22:21
"Да ги учим да мислят и работят – това е което възрасните можем и би трябвало да направим за децата си." Иначе да ти кажа , у нас никой не слуша, така че май всеки трябва сам да си извърви пътя до знанието.Поздрави.
цитирай
2. goran - Чак старо куче още не съм, но все пак имам известен житейски опит:-))
17.02.2012 09:34
Да, един от най-големите ни проблеми, на нас българите, е това че не слушаме и ценим едни други.

Хич не ценим труда и времето на другите, а всъщност именно те са най важният капитал.
цитирай
3. donaarg - Явно не съм сбъркала като добавих ...
17.02.2012 16:57
Явно не съм сбъркала като добавих твоя блог към любимите си. Новобранец съм в blog.bg и не съм имала много време да поразгледам и по стари неща,но тези извадки ме зарадваха много.
Начина ти на мислене много ми допада. Човек,трябва да бъде отворен, любопитен и да осъжда нещо или някого само ако го е опознал. Нарочно преди години записах сина си в училище,в което има и цигани и турци. Живеем заедно и трябва да можем да се опознаваме като личности,а не само като етнос.
цитирай
4. graucho - Имах в пред вид, старо куче в блога
18.02.2012 13:48
"Чак старо куче още не съм, но все пак имам известен житейски опит:-)) "Иначе ти пожелавам много опит и малко години:)
цитирай
5. goran - Donaarg:-) - благодаря за поощряващите думи:-)
20.02.2012 10:22
Не знам дали съм отворен, но съм любопитен за трима:-) и обичам да пиша:-))
цитирай
6. goran - Graucho:-)) - Да, в блога съм от доста време - вече пета година:-)
20.02.2012 10:29
Още две години и пет месеца и ще съм случил първите седем най-важни години и ще мога да премина на етап калфа. После още седем години и ако е речено ще стана писател, после още седем и ще започна да се боря за приза старо куче писател:-))
цитирай
Търсене