Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2012 22:16 - Пътуване на ЮГ и впечатленията ми от живота и делата на България
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3335 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 03.04.2012 21:37


     Обожавам да пътувам на ЮГ в първите дни на пролетта – въздейства ми наистина живително. :)
     Разбира се, в София вече астрономически е ПРОЛЕТ, но е съвсем различно, в рамките на едно съвсем кратко пътуване, човек да види с очите си как природата се съживява, за да посрещне пролетта. :)
     Пътувайки на юг, към Благоевград и Кресна, благодарение на различните географски условия, за два-три часа човек почти мигновено става свидетел на две-три седмици преход. :) – Невероятно е!!!
     Никой друг, освен майката природа, не би могъл да сътвори такава приказка. :) Нещо повече, дори природата умее тази бяла магия само веднъж в годината и то само в това малко райско кътче по долината на Струма. :)
     
~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
     София, събота 24 март, 14:00 часа – хващам автобуса буквално на мига преди да потегли. Мятам се на седалката и заспивам. Събуждам се малко след разклона  на Драгичево, бавно започвам да се разбуждам и се заглеждам в препускащите картини по пътя.
     Така откривам, че строежът на първия участък от магистрала Струма - до Дупница, кипи с пълна сила и невероятна скорост :) Започнах да броя тежките строителни машини, който работят по пътя – отказах се още на 20-я багер. Сега като се замисля, до Дупница видях поне 100-ина багера, фадроми, булдозери, кранове и самосвали – темпа на строеж наистина ме смая! Бе събота следобед, а работата продължаваше почти на пълна скорост – единици машини не работеха!
     Изобщо готов съм да се обзаложа с всеки, че Супер Бойко ще пререже поне няколко лентички по новата магистрала, в участъка до Дупница преди изборите.
     Разбира се, кипящото строителство ми допада:) – Обичам да виждам, че се строи, особено с такъв замах, но... Много повече обичам да виждам кипеж на живот – цъвтящи плодни дръвчета, звуци, цветове, багри, животни и много усмихнати хора. :)
     Точно това видях по пътя от Дупница до Благоевград – видях живота на България, който се опитва да се събуди!!!
      Започнах да броя, за да видя каква е статистиката и истината, в този чудно топъл и спорен за земеделска работа съботен ден.
      Статистиката на живота български не изглеждаше никак, ама никак добре – за 33 километра път, между двата града, преброих едва 7 орящи трактора, 4 стада с овце и още 3 стада с кози. 
       На фона на тази статистика всеки грижовен стопанин или мислещ гражданин би започнал да ВИЕ ОТ МЪКА!!!
      Но избирателят български не вие – НЕ, той допуска да бъде убеден, че: от него нищо не зависи, от труда нищо не зависи, от човечноста нищо не зависи, от президента нищо не зависи и дори, че от възпитанието, етиката и законите нищо не зависи!!!
      Или както се пееше преди години в една песен:
      „Той е независим, защото нищо не зависи от него!!!”
Само, че Ботев още преди повече от 100 години, много умело е преразказал опита на цялото човечество преди него като е казал:
     “НАРОД,  КОЙТО  МЪЛЧИ  КАТО  РИБА,  ТЕГЛИ  КАТО  ВОЛ!!! – Проклет ще е ако не въстане!!!” - Така казва Ботев, а ние още не сме си научили урока!!!

      Докато не променим статистката, докато не отгледаме поне 70-ет стада и не започнем да орем земята между Дупница и Благоевград и в делник, и в празник с поне 70 трактора България никога няма да се изправи на крака!
     
От НАС зависи и от НИКОЙ ДРУГ – от ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ПООТДЕЛНО!!!

    Сега за да не излезе, че все критикувам и казвам само лошите вести, ще ви споделя и позитивното, което видяха очите ми :)

    - Миналата година тракторите и стадата бяха само четири или пет, а сега са седем.
    - Пътувайки, край пътя видях безчет почистени, подредени и засадени дворове и градинки. :)
    - Видях и безчет нови оранжерии по пътя от Благоевград до Кресна. :) 
    - Видях една голяма новозасадена градина, едно ново подредено лозе и един чисто нов, новеничък силоз за зърно или фураж. :)
   - Видях и цяло стадо крави – поне 40-50 животни, от които 10 или12 бяха съвсем млади теленца. :)     
   - Видях и как мнозина граждани тупаха и подреждаха домовете и дворчетата си.

Видях и безчет цъфнали дръвчета и усмихващи се хора – ПРОЛЕТ ИДЕ, хора  – от нас и само от нас, зависи как ще я посрещнем и как ще я изпратим!!!

Аз я посрещнах на път :)

Исках да направя и снимки, на цъфналите дръвчета в двора, но си имах важна задача. Да напоя с ленен безир новия паркет в хола, затова не ми остана време за снимки, но това е вече друга история – за която ще разказвам в някой от следващите постигни.       












Гласувай:
6



1. анонимен - Колко добре казано!
22.05.2012 17:36
Ех, защо не мога и аз така да се въодушевя от положителните неща наоколо, а ми се натрапват все отрицателните. Ще се понавъртам в този блог, надявам се по;ложителното да е поне малко заразно.
цитирай
2. goran - :) - Благодаря №1 ;)
22.05.2012 18:01
Отбивай се, винаги си добре дошъл :)

А положителното не е заразно, а вдъхновяващо ;)

Колкото повече добро правиш, толкова повече ще виждаш и случваш ;)
цитирай
Търсене