Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2012 15:17 - Закъснял постинг за буквите, книгите и четенето
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6553 Коментари: 6 Гласове:
12

Последна промяна: 27.06.2012 11:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Писмеността, наред с огъня е безспорно най-важното човешко откритие.  
     В древността огънят, писмеността и четенето били смятани не просто за важни, а за свещени! Огънят осигурявал защита, храна и топлина, а книгата тя била живата светла магия, която помнела и учела духа човешки.
     Хилядолетия наред малцина можели да разбират писмената! Толкова малко хора умеели да четат и пишат, че можещите били титулувани писмени, грамотни и дори мъдреци.
     Защо е било така? Защо?
     Не само защото книгите били по-малко на брой от диамантите и за разпространението им чрез преписване минавали години, десетилетия, дори векове.
     Хилядолетия наред писмеността и книгата били най-големият дар, който можело да получи човек. Стотици необикновени личности, учители и творци като Аристотел, Питагор, Леонардо, Менделеев, Айнщайн, Ювиги Аспарух, Цар Симеон Първи, Паисий, Петър Берон пишели в своите лични дневници и кореспонденция „В година ... баща ми,  Учителят, Майсторът,  Мъдрецът ме научиха да чета и пиша и ме направиха човек!”
    .................................................
    От мига на своето проглеждане хората за копнели за топлина, общуване, небе и бъдеще. А може ли човек да случи мечтаното бъдеще за децата си, ако не може да им предаде наученото?
     Човекът прогледнал и започнал да мечтае да сподели наученото, първо със собствените си чеда и близките си, а после и с всички останали. Човекът се научил да говори, споделя и разказва, но дори и най-майсторски и силно разказаното бързо отлитало! Човекът видял това и утроил разказите си край топлината на огъня, но дори така с времето разказаното избледнявало. Тогава с повечко топлина или бой, според случая, човечеството отгледало своя жива памет – мъдреци, разказвачи и певци.:)
     Човечеството отново утроило усилията и... пораснало. Дали било чудо, разум, усет или трудолюбие, но с времето човекът започнал не само да пее, но и да рисува. :)
     Човекът драскал и мацал когато и където свари!
     Наплодили се безчет художници с въглени в ръка, но всички били различно талантливи! Едни започнали да творят живи картини, а други започнали да броят и разказват с фигури и карикатури!
     И тук отново пъстротата на живота си казали своето. Едни човеци започна ли да правят тънки, дебели или практични сметки, а други се увлекли в разказването и показването.
     Човечеството отново пораснало и родило своите първи историци, географи, биолози, физици, математици и драскачи, разказвачи с фигури и карикатури.
      Изминали още доста зими и лета!
      Децата на първите умни глави остарели и станали грохнали старци и старици. Тогава, дали защото ръцете им треперили или защото внучета им като всички минали и днешни деца, били точно колкото е нужно нетърпеливи, но фигурите и карикатурите започнали да избледняват и да се опростяват, за да отстъпят своето място и бъдещето на черти, резки и знаци.
     Човечеството отново надскочило и себе си и времето, но знаейки как да помни и не забравя то не се загубило, а устремило погледа си нависоко и надалече. :)
     Човечеството се изправило и започнало да крачи, но още не било съвсем готово! Трябвало да минат векове и да се достигне критичния минимум от драскачи, за да се родят първите творци на писмените знаци.
     Никой от тях, първите не знаел, че един ден всички хора ще пеят: „Аз, Буки, Веди, Глаголи или Ей, Би, Си, Ди!” и сигурно по-добре, че не знаели, иначе от умуване току виж объркали нещо.
     И отново минали векове, през които буквите се превърнали в азбуки и в първите писани закони.
     Човечеството поставило основите и се приготвило да скочи, но много му се вирнал носът и опиянено от блясъка и величието си само се хванало в капана на войни и болести.
     Егоизмът, алчността и глупостта човешка се опитали да погубят човечеството и за малко да успеят! Чумата погубила почти половината население на Европа, но дори това не спряло „всезнаещите” сред европейците почти напълно да затрият древните индиански, африкански и азиатски цивилизации.
     За щастие в природата всяко действие ражда противодействие!
     Уморени от воини и болести, хората започнали да се връщат към човешкото в човека. През време на Ренесанса и просвещението очите на хората отново започнали да се проясняват, но ... за жалост мнозинството не успели да извървят целия път. Човечеството се опитало да полети към звездите, но малцина успели.
     Мнозинството хора останали на кръстопътя на живота и бъдещето си! Така вече векове наред стоим на кръстопътя и... експлоатираме себе си, Земята и търпението на Природата, Живота и тяхното чедо Съдбата.     
     За наше щастие Времето и Светлината вся още ни търпят, но само заслепено от алчност животно не би видяло, че Земята все по-трудно ни търпи. И това не е най-страшното, по-лошото е, че започва да се губи търпимостта между хората! А това наистина е страшно, защото ако бързичко не пораснем, следващата война или ще освободи Земята от търтеите или ще докара всички ни до каменната ера.
     Тогава всички ще разберем на гърба си как е трябвало да пазим и обичаме огъня, буквите, книгата и четенето, но ще бъде твърде, твърде късно!
    .................................................
     Четенето не е информация, не е изгода, дори не е знание!
     Четенето е споделяне и мечта за бъдещето. :)  И това не е всичко, а само началото! В действителност четенето е най-достъпната и лесна самохипноза с фокусиране на енергията и на светлината в природата. :)

     Когато човек вземе жива хартиена книга в ръка, разлисти я, зачете се в нея и  остане насаме със себе си, тогава неусетно полита в своя личен свят на разум, интуиция и светлина! Разбира се, дори в този личен свят всеки вижда само толкова колкото е готов да види, но колкото и малко да види, той вижда себе си, а не това, което интернет и медиите го заблуждават, че е света.
     За да се случи това, е достатъчно книгата да е истинска, човешки и споделяща, а читателят щогоде подготвен. Достатъчно е човекът да е прочел десетина-двайсет книги в живота си и поне три-четири през изтеклата година, за да може да намери пътя към себе си чрез книгата. Необходимо е и книгата, и четенето й, да не се случва в нета или чрез модно електронно копие, които лесно могат да разсеят и най-подготвения читател.   

Добавям и снимки и кратко инфо за книги, които си приготвих за четене през лятото – може пък да си харесате нещо. :)

                         Първо любимата научна фантастика

image
Стругацки наистина са ми любими - чел съм
„Трудно е да бъдеш бог”   "Понеделник започва в събота"
„Обитаемият остров”

image
Следващият ми постинг ще е за тази книга - оказа се
интересно и различно четиво :)

image
Тежък разказ за чумата погубила половината население на Европа - прочетох я, но не я препоръчвам


image
Това бе една от първите фантастики, които прочетох като дете, имам хубави спомени от нея. Като я препрочета, това лято, ще разказвам :)

image
Обичам да четива за личности с принос, като:
Удивителна книга – „Земята на Коперник”, автор Михаил Рушинек

„Гравитационната гибел на вселената” – от Айзък Азимов

Из „Физиците продължават да се шегуват”, съставители-преводачи Ю. Конобеев, В. Павлинчук, Н. Работнов, В. Турчин. Превод от руски Людмила и Атанас Стригачеви

Книгата „Джон Ф. Кенеди – мисли, речи & анекдоти”

Из „Хиляда дузини”, сборник с разкази от Джек Лондон

image
Похвалиха ми книгата, че е напълно автентична - не че Хайтов има нужда от реклама :) - обичам разказите му :)
Последно прочетох сборника разкази „Шумки от габър”

image
Приказките на Каралийчев са невероятни, но той е творил и други лични творби :)

image
Радичков е различен автор - невроятно пъстър и личен. Всичките му творби са уникални, а най-лекокрили са "Ние врабчетата". Надявам се скоро да имам време да я препрочета. 

image
Фани Мотафова, авторката на "Дъщерята на Калояна" е удивителна разказвачка. Тя и Вера Мутафчиева са двете дами на българския исторически роман :) 

image
Павел Вежинов същи Диоген твори и търси Човека
За жалост все още не съм чел много от неговите творби, но се надявам скоро да пиша за тези му книга. Горещо препоръчвам и сборника „Белият гущер”

image
Творбите на Дончо Цончев са ми като кадем :)
Автор на живи разкази, пътеписи и романи, той често е писал и за деца :) 
Из „Дневникът на един геолог” - „Човек може да си почива само когато е уморен.”

image
А тази книжка я взех не за мен, а за племеника и племеницата ми, но от друга страна всеки грижовен чичо трябва да знае какво подарява, и така ;)

image
Има много добри разказвачи, но един е Чехов. Разказите му са много тежки, но въпреки това са невероятно живи!  

И още няколко творби, които горещо, горещо препоръчвам :)

Апропо, о „Апропо”

Гатанките на баба

За книгата „Малкият принц”

„Лечителят” от Ноа Гордън

„Гора” - автор Рабиндранат Тагор

За книгата „Климати” – от Андре Мороа

Из „Островът на делфините” от Артър Кларк

За книгата „Атинянката Тайс” – автор Иван Ефремов

Басните на Езоп. За басните и удоволствието от четенето.


За романите фантастика „Гейтуей I, II, III, IV” – от Фредерик Пол

Амурски народни приказки – събрани и преразказани от Д. Нагишкин

Сборника „Старецът и морето” и романа „Фиеста” от Ърнест Хемингуей

Из Чудомир, трети том. Спомени, пътеписи, статии и бележки. Част първа.

Из "Австралийски разкази" – трийсет автора обединени в уникален сборник

Романа „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” – от Антон Дончев

Книгата „Чучулигата” от Решат Нури Гюнтекин – историята на едно различно момиче

Валери Петров, Стихотворения, том първи, Издателска къща „Христо Ботев”, София 1994г.

За Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”

Из „Приказки” от Ръдиърд Киплинг, превод Валери Петров, издателство „Народна младеж”, 1976 г.

Поздравявам всички любопитковци и Ви пожелавам повечко свободно време за четене.:)












Гласувай:
12



1. smile999 - Поздрави, за всичко това! Радвам ...
09.06.2012 15:57
Поздрави, за всичко това!
Радвам се, че все пак някои са оценили вашият труд!
цитирай
2. goran - Благодаря :)
11.06.2012 09:30
И аз се радвам да съм потребен :) ;)
цитирай
3. martito - Добави към фантастиката и "...
17.06.2012 21:44
Добави към фантастиката и "Самите богове" на Айзък Азимов и "Галактическа болница" на Джеймс Уайт:) Ако вече не си ги чел де:))
цитирай
4. goran - Здрасти Надя :) Много се радвам, че се отби на гости и че отново пишеш в блога :)
18.06.2012 08:11
И аз съм голям фен на Айзък Азимов :) Прочетох романа му "Самите богове" в края на миналата година :) - писах за него
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/01/14/samite-bogove-ot-aizyk-azimov.882882

Мисля, че съм чел и "Галактическа болница" на Джеймс Уайт - сборник с разкази ли беше?
цитирай
5. martito - Пропуснала съм го, явно, поста ти за ...
18.06.2012 09:14
Пропуснала съм го, явно, поста ти за "Самите богове":))
А за "Галактическата болница" - не е сборник с разкази:))
цитирай
6. goran - :) :)
18.06.2012 09:53
Значи или не съм чел "Галактическата болница" или е било наистина отдавна :)

Добър повод да я прочета отново :)
цитирай
Търсене