Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2012 15:06 - До Русе и назад в 2012 лето – среща гореща :)
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 14518 Коментари: 18 Гласове:
20

Последна промяна: 19.06.2012 17:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    От години искам да се разтъпча до Русе, да видя първия европейски пристан на китната ни родина, но ... Русе не е съвсем на една ръка разстояние от София, та да може човек по всяко време да отскочи до там. Нужно си е човек поне една вечер да нощува в града край Дунав, иначе пътят идва много.    
    И така, мислех за пътуване до Русе отдавна, но съвсем друго е да те поканят с усмивка и да ти кажат „Бъди ни гост!” и „Добре си ни дошъл на гости!”.
    Не знам вие как постъпвате, но аз съм доста любопитен и получа ли подобна усмихната топла покана, с удоволствие я приемам. :)

    Поканиха ме и аз се екипирах с добро настроение, любопитство за трима, фотоапарат с четири комплекта батерии, три форматирани флашки за записи, една  лека абичка и няколко малки, но избрани, подаръчета. Напъхах всичко това плюс най-необходимото - джапанки и къси панталонки, в две ранички, навих часовника за 5:30 часа сутринта и блажено заспах.
    Събудих се като по часовник в 5:20 сутринта, взех един душ и окомплектовах багажа с голяма бутилка вода, бисквити и пакет ядки и припнах към метрото и гарата.
    Влака потегли, трака-Трак, по разписание в 7:00 часа, пълен с пасажери, накацали в три общи вагончета и 8 първокласни купета.
    Противно на все още твърде сънените ни муцунки или точно заради това, в нашето „уютно и просторно” общо вагонче бе доста шумно. Потеглихме и улисан в обичайните разговори за времето, транспорта, политиката, младежта и спорта, пропуснах да видя красотите и изненадите на Искърското дефиле.
    Около гара Мездра мнозинството вече започваше да подремва и аз си извадих четиво - четвъртата част от романа „Кракра Пернишки” от Антон Дончев. Така, улисан в книгата, не усетих кога стигнахме Горна.
    В Горна Оряховица смених влака и вагончето.
В купето, в което седнах пътуваха майка и дъщеря, който се връщаха от Габрово от кандидатстудентски курс или нещо някакво такова. Започнахме да си говорим за студентските неволи, случки и университети и така неусетно отминахме не една гара :) Някъде около Бяла те слязоха, а аз продължих с четенето.
     На финала, 20 минути преди да стигнем Русе, на гара Долапите, влакът спря и не помръдна почти час. Причината: - повреда в разпределителната стрелка на гарата в Русе. Заради жегата и близостта на града наистина си беше мъка голяма, на няколко пъти бях на крачка да тръгна за Русе на стоп. На финала, точно си бях свалил багажа от трена, за да се насоча към шосето и стана стопаджия, когато кондукторът започна да ми ръкомаха да се качвам обратно, казвайки ми цитирам: „Оправиха нещата – засега! След 10 минути тръгваме! Ще ви извозим до града, че и на връщане – ако желаете, разбира се!”
     Като се качих обратно, се разговорихме с Кондуктора.
     Той затвърди добрите ми впечатления за себе си и колегите му – колежката му кондуктор, началника на влака и началника на гара Долапите. Хората съвестно си вършеха работа – нещо повече, въпреки липсата на каквато и да е питейна вода на гара Долапите!!!, ми услужиха с вода от личната си туба, извинявайки се, че не могат да ми налеят повече от половин литър.
     Железничарите се стараеха да си вършат работата, но и на тях им беше мъчно, цитирам „Дадоха повече от 100 000 лева за фасадата на гарата, а за нова разпределителна стрелка и вагони с климатик не искат да дадат пари! Тази стрелка, която за пореден път сега се развали, не си знае годините – управлява се не с компютър, а с въже и верига, поне да я бяха подменили с някоя втора ръка, но с електрическо управление, но ... !!! Ние миналата година като протестирахме, не протестирахме само за себе си и за заплати!!! Искахме да се купи и ново оборудване, за да не се палят влаковете и за Вас пътниците и нас работещите, да е по-леко и сигурно, но кой ни подкрепи – почти никой!”
    ...
    Така вместо в 13:45
пристигнах в Русе в 15:00 часа.
   
...
    Първо ме смая гарата, после и всичко останало. :)
    Гарата е строена през соцвремето, но е построена в тон с бароковата архитектура на града.
    ...
    Моите приятели ме взеха от гарата и ме заведоха първо у дома си.
    Пийнахме, хапнахме и се разговорихме. :) – Заредих се с енергия, впечатления, емоции и въпроси. :)
    Когато към 18:00 часа излязохме от уютно наредения им дом, навън все още бе същата пещ под небето, но ако човек се движеше по сенките и поспира на всяка чешмичка, бе съвсем добре. :)
    ...
    Колкото повече се разхождах по улиците на Русе, толкова повече се изумявах – всичко в града на Дунав е построено широко, приветливо и красиво. Улиците, градинките и тротоарите са просторни, а старите барокови сгради са направо приказни. Картината се допълва от чудния липов аромат и многото големи дървета по улици, дворчета, градинки и паркове.
     Следващата приятна изненада е невероятно големият брой на стари сгради – красивите и богати къщи са два пъти повече от тези е Пловдив.
     Другото любопитно е, че в по-голяма си част русенци и днес живеят в къщи с шарени дворчета.
     Следващото, което не можете да не видите, ако сте в Русе е „Тихият бял Дунав”, особено ако го срещнете на залез, когато слънцето осветява водите му. :) – При мен се получи точно така и наистина бе красиво, усмихнато, магично. :)  
     Кръстосвахме, наблюдавахме и срещахме Русе и на здрачаване, когато лекият повей най-после отвя горещината от улиците на града.
    ...
    Пихме домашен лимонов сок, слушахме гайди, зурли, гъдулки, тъпани и гласовете български.
    На този фон домакинята замеси с квас една приказно вкусна питка, а националният ни волейболен отбор победи отбора на Франция, класирайки България за предстоящата олимпиада в Лондон. :)
    ...
    И изгря нов празничен ден – Първата неделя след Св. Петдесетница – ден на Всички светии. 
    Аз, нали хич не обичам каноните, защото все ми звучат като догми, хич и не подозирах важната дата, но казано е „Неведоми са пътищата Божии!”. В края на предишния ден, докато скиторихме, бяхме получили любезна покана да посетим един от местните православни храмове.
    Така аз, неверникът, за трети път в живота си присъствах на истинска проповед. :)
     Всяка проповед е различна и много лична – не само за оратора, писателя/проповедника, но и за всички присъстващи. Всеки я вижда различно и нееднозначно – или поне при мен винаги е така. Имаше думи и случки, който ме изненадаха и замислиха както негативно, така и позитивно – и това е прекрасно. За мен е естествено да виждам, че в природата и живота няма абсолютни истини. Точно както за науката светлината едновременно е вълна и частица, за китайците животът е Ин-Ян, а за нас тракобългарите пролетта е мартеница :)
   
...
    Преди обед обиколихме парка и си набрахме по един букет липа. :)
   
...
    Хапнахме вкусно – домакинята и през двата дни ни глезеше, всичко бе не вероятно вкусно и в изобилие. :)
   
...
    Релаксирахме с музика, десерт и хладно лимонено сокче и ... времето отлетя, но приказният миг остана - първо в спомените ми, а сега и на този лист. :)
    ...
    Направихме малка разходка за изпроводяк и аз се насочих към гарата.
    ...
    Влакът тръгна, точно по разписание в 16:10 часа и устоя на темпото до края - в 22:35 часа си бях в София :)

    Пътуването на връщане бе не по-малко любопитно и интересно от отиването! Изненадващо и за самия мен, през по-голяма част от времето обсъждах морски, геоложки, археологически, литературни и психологически теми. :)

И така, още много ми се спи, но пътешествието ми до Русе и назад в 2012 лето бе среща гореща :)


Чуйте и какво мислят децата на Русе за своя град ;)

                         Няколко снимки от Русе

image
             Герба на русе

image
Статуята на Свободата - герба на Русе

image
Паметникът на Свободата - построен в началото на XX век от италианския скулптор Арнолдо Цоки

image
Любопитна фасада - забележете "капелките" над статуите

image
И още няколко домове на богати търговци от XIX век - с красиво окрасени барокови фасади
image
Друг красив дом
image
А това е част от един от най-богатите домове - разположен на две улици и със собствен вътрешен двор
image
Тъжна и страшна гледка -
изоставен приказен дом

image
И една къща на кюше :) - дай боже всеки му :)

image
Палат строен за хотел!!!
Невероятно красива и стилна сграда с богати и красиви камени статуи и орнаменти
Днес това е дома на изкуствата - Русенският драматичен театър "Сава Огнянов"
image
Същата сграда - поглед над централния вход

image
Това е дома на операта с танцуващия фонтан пред нея

imageИ още един от красивите фонтани на Русе - за себе си го нарекох фонтана на четерите емоции. Заради четирите статуи на момиче с различно изражение и постъпки.

image
Католическа църква "Свети Павел от кръста" - в Русе има голяма католическа общност

image
Ето и големия фонтан в центъра - срещу съдебната палата (сградата в дъното)

image
А тук видяхме няколко
бестрашни птици, който се разхлаждаха във фонтана

imageА това тук е градинката с "
Вазата/Делвата", на входа на парка. "Делвата" е в дъното на снимката, всяка пролет я облепят с пръст и засаждат свежи цветя

imageА това е ... рибар на ... Дунав, разбира се ;)
imageИмаше и няколо смелчаци, който бяха решили да се разхладят в реката
image Ето и крайречната алея :)

image
Гарата и телевизионата кула. 
Тя бе начална/крайна точка на моята разходка в Русе.
Въпреки уж старината си визия, в действителност това е новата гара на Русе, завършена е в края на 50-те години, след построяването на моста Русе-Гюргево през 1954 година.
Телевизионната кула претендира да е най-високата на Балканите, но по-скоро това е местна легенда. Разбира се, кулата наистина е висока! Допреди 10-на години човек е можел да се качи до подножието на върха, за да
види от птичи поглед Русе и да изпие чаша ароматно кафе, горещ чай или сладоледен коктейл. За жалост, в момента това не е възможно.

Това са моите първи впечатления от Русе - повече следващия път :) Пожелавам си скоро да го посетя отново - пожелавам същото и на Вас ;) 












Гласувай:
20



1. boliarkabg - Завиждам ти
12.06.2012 15:41
а къде са снимките?
цитирай
2. alexs - Ето и снимки оттам http://alexs. ...
12.06.2012 16:06
Ето и снимки оттам
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/07/25/ruse-snimki-i-spomeni-ot-ruse-do-tyrnovo.789820
цитирай
3. dushka - !
12.06.2012 16:07
Увлекателно разказваш, прочетох с удоволствие. Поздрави!
цитирай
4. an200 - Поздрави от Русе!:)
12.06.2012 16:56
Е, жалко, че не се обади и на мен. Другия път да си кажеш!:))
цитирай
5. goran - Болярка :)
12.06.2012 17:09
Благодаря за критиката ;)
Обещавам да добавя и снимки тези дни - утре или в други ден.
цитирай
6. goran - Алекс :)
12.06.2012 17:11
Благодаря за линка - за интересното инфо и снимките :)
И аз ще добавя снимки тези дни :)

Чудно е Русе, чудно хубаво :)
цитирай
7. goran - Душка :) :)
12.06.2012 17:13
За мен е радост и чест да получа такава похвала :)

Благодаря за топлите думи :)
цитирай
8. goran - Здраст Ан :)
12.06.2012 17:15
На мен пак ми се идва до Русе :)

Може следващият път да се видим, кой знае :)

Да се срещнем и на живо - да се запознаем :)
цитирай
9. анонимен - нептунче
12.06.2012 20:32
Била съм в Русе, но стари къщи не видях, камо ли да са повече от пловдивските, ще чакам за снимки да ги видя, че явно съм ги пропуснала :) Радвам се, че си имал приятна разходка и престой :)
цитирай
10. goran - Привет Нептунче :)
12.06.2012 23:19
Ти сигурно имаш предвид, че в Русе почти няма запазени възрожденски къщи в типична българска архитектура. - Да, за жалост, за това си права. Наистина, такива къщи има твърде малко. :(

Няма типични български възрожденски къщи, но има невероятно много стари къщи с барокови, ала европейски фасади. Повечето от тези къщи са строени в периода 1860-1910 година. Такива къщи има наистина много - причината, многото богати търговци в Русе по това време.

Русе е бил голям и богат град още някога! Преди Съединението именно той е бил най-големия град в България, не София. През 1902 г. населението на Русе е било почти 33 000, а Пловдив, столицата на Румелия, е бил 35 500 жители, по това време София е имала едва 19 000 жители.
цитирай
11. nightwishell - :)
13.06.2012 14:55
През септември минах транзит през Русе и не можах много да огледам, но твоите снимки са хубави.
За правописните грешки си затварям очите, защото и аз пиша често с краката си...

А в Бургас няма ли да наминеш?
За какво търпим тия ремонти, а? :D :)))
цитирай
12. goran - Привет Ел :) - благодаря за закачката :)
13.06.2012 16:22
Както вече писах в началото на текста - не отказвам добронамерени покани :)
Така че, ако наистина ме поканиш да Ви гостувам в Бургас - много, много е вероятно да дойда :)

За Русе, не моите снимки са добри, а Русе е интересен и артистичен град ;)
цитирай
13. анонимен - Делвата?
13.06.2012 22:39
Делвата ме изуми - никой русенец не би се сетил, че говориш за Вазата :)
цитирай
14. goran - #13, Анонимни, :) :)
13.06.2012 22:55
Само че аз не съм русенец! И за мен това е делва с цветя :)
Винаги пиша свои авторски текстове - не копирам чужди мисли или публикации :)

Всяка делва лесно и по всяко време може да стане ваза!!! А една ваза за да стане делва, най малкото трябва да е достатъчно голяма и с широко гърло ;)

Да може делвата да е нещо практично, а вазата нещо артистично и на някои русенци да им харесва да говорят артистично, но аз говоря и пиша с мои си думи! Освен това съм абсолютно сигурен, че не съм единствения който нарича тази цветна скулптура - "Делвата" :)

Така ми харесва, така я наричам ;)
цитирай
15. alexs - "Въпреки "старината си ...
14.06.2012 11:36
"Въпреки "старината си визия", в действителност, гарата е строена през 70-те години на ХХ век.
Телевизионата кула претендира да е най-високата на Балканите, но по-скоро това е местна легенда. Разбира се кулата наистина е висока! Допреди 10-на години, човек е можел да се качи до подножието на върха, за да види от птичи поглед Русе и да изпие чаша ароматно кафе"
За гарата не е строена през 70 те години а 15 години по-рано Телевизионната кула наистина е била най-високата на Балканите но първенството и е отнето ....А за ароамтното кафе и птичия погед ЖАЛКО !

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5

И тази Делва :)))))
А защо не наминеш в тези горещини към Бургас стопли се вече морето...
Поздрави!
цитирай
16. goran - Аlexs, благодаря за забелешката :) - оказасе че гарата в Русе наистина е старинна :)
19.06.2012 18:11
Въпреки, че това е новата гара на Русе :) - построена е през 50-те години след, построяването на моста Русе-Гюргево през 1954 година. (Но в коя точно година е завършена така и не разбрах.)

Гарата е ремонтирана и обновена през 2008 и днес визуално изглежда много добре :)

За кулата - винаги ми е било много смешно когато говорят, че дадена ТВ кула е висока еди колко си метра, когато 50 или 100 метра от височината й в действителност не са част от сградата, а са ТВ-антена!

А делвата си е класика :)

За Бургас - идва ми се, но още нямам нито истинска покана, нито свободно време :)

Поздрави!
цитирай
17. анонимен - #13, Анонимни
30.07.2012 14:28
Горан, добре е да почиташ местните особености и обичаи, като това включва и НЕпреименоването на разни места и неща. Чувството за хумор в случая е неуместно. Успех с търсенията!
цитирай
18. goran - Чувството за хумор е едно, а сериозните анонимни хора - друго :)
30.07.2012 15:01
#13 - благодаря за пожеланието :)
цитирай
Търсене