Не обичам романи с подобни гръмки заглавия и изобщо не чета книги за вампири и ужасии. Не чета и трилъри, и тежки драми.
    Купих книгата, защото на корицата пишеше: „Романът е отличен с наградите Хюго и Небюла” – сиреч, по-някакво много щастливо стечение на обстоятелствата книгата бе получила едновременно двете най-известни награди за фантастика, което наистина се случва много рядко.
    Разбира се, лъскавите, шумни награди реално не гарантират качество – по-скоро показват, че романът е бил издаден в голям тираж! Но ... мъжете и, в частност аз, лесно се изкушаваме, особено когато дълго време не сме чели увлекателно или поне хубаво написано четиво.
    Взех книгата леко предубеден от заглавието, но и с известна доза любопитство заради наградите и факта, че романът е написан от жена.

    Прочетох творбата на Кони Уилис почти на един дъх, но въпреки това не я препоръчвам!
    Книгата е написана много майсторски, но ... действието се развива в Англия през 1348 г., в началото на чумната епидемия. Във времето, когато Черната смърт за по-малко от 5 години погубва над една трета от населението на Европа.
    За щастие книгата е написана от талантлива жена.
    Главната героиня в романа Киврин е жизнена и одухотворена жена, което много омекотява, оживява и дори осветява романа. Без топлото й присъствие поредицата от беди, болести и смърт биха смазали всеки мислеш читател, а това за щастие не се случва. Кони Уилис закриля читателя чрез своята героиня и светлата й енергия, но ... Въпреки грижите, всички до които чумата достига, измират!!! Оцеляват само Киврин и надеждата!
     ....................................................
    „Книга на страшния съд” от Кони Уилис си струва да бъде прочетена, най-вече, за да ни разбуди и накара да се замислим.
    Романът е най-подходящ за младите. Особено за част от тийнейджърите, за които животът е до колене, а любимите примери са модата, вампирите и шоупрограмите.  Но ... КНИГАТА  Е  МНОГО ТЕЖКА - като силно лекарство е! Добре е да бъде четена само ако човек е в кондиция и е пълен с енергия за живот! Умърлушен или потиснат читател лесно би могъл да подмине светлата Киврин и надеждите на авторката, за да се умърлуши още повече!

Няколко цитата от романа:

                      Посвещение - На Лора и Корделия – моите две Киврини

ПЪРВА КНИГА
                   Най-ценното у един клисар не е силата му, а способността му
                      да усеща ритъма на времето ... Съберете тези две неща в ума си и
                      нека си останат така навеки – камбаните и времето, камбаните и
                      времето.
                                                                                            Роналд Блайд
                                                                                          „Ейкънфилд”
 

   1.
    Господин Дануърти отвори врата на лабораторията и стъклата на очилата му незабавно се запотиха.
    ...
    - Къде е Киврин? – попита Дануърти.
    - Изобщо не съм я виждала – отговори Мери. – Ама ела да седнеш де. Спускането няма да стане преди пладне.
    ...
    - Това е просто драскотина – намеси се Киврин. – Въобще не боли. Всичко е наред повярвайте. Моля ви, господин Дануърти, не се притеснявайте. Идеята да съм ранена си беше моя. Нали казахте колко беззащитна е била жената през средните векове, и ми се стори подходящо да изглеждам много по-слаба, отколкото съм всъщност.
    „Каквото и да правиш, не можеш да изглеждаш по беззащитна, отколкото си” – помисли си Дануърти.
    ...
    - Готови сме за спускане на мрежата.
    ...
    Тя самата се намираше точно под един дъб. ...
    Беше очевидно, че на това място никога не е стъпвал човешки крак, а също така, че това въобще не е пътят за Оксфорд и Бат.
    ...
    - Провери точните си пространствени и времеви координати незабавно – й беше казал господин Гилкрист. Киврин се зачуди как въобще може да направи това – врабците ли да пита?
    ...
    - В името на Отца и Сина и Светия дух, амин – каза свещеникът. Говореше с нежен утешаващ глас.

    ВТОРА КНИГА
                                           Посред мрачна зима
                                                            вятър вее вред
                                                 и земята мръзне
                                                             и водата – лед.
               
                                                 Сняг вали, вали, вали,
                                                          сняг връз снегове
                                                  посред мрачна зима
                                                          преди векове.
                                                                                        Кристина Росети

“Аз съм в 13... година и съм болна. Тресе ме.”
    За момент мислите и спряха. Беше и много хубаво просто да си лежи да си почива.
    ...
    Преводачът вече работи горе-долу и хората около мен като че ли разбират какво им говоря. Аз също ги разбирам, макар че техния средновековен английски няма почти нищо общо с този, на който ме учи господин Латимър.
    ...
    Агнес не биваше да влиза тук, нито Роузмунд, нито никой. Не трябваше да вилизат в контакт с вируса. За Черната смърт не бе имало никакъв лек. Единственият начин, по който можеше да ги предпази, беше да не им позволи да се заразят. Тя се опита да си спомни всичко, което знаеше за черната смърт. Беше чела за нея когато си взимаше изпитите по история на четиринайсети век.   
    ...
    - И аз ли ще крещя и ще скачам върху вас като писаря? – попита Роузмунд.
    - Не – отвърна Каврин и се опита да е усмихне. – Опитай се да поспиш. Боли ли те някъде?
    - Коремът – отвърна тя. – И главата. Сър Блоет ми каза, че от треската хората започвали да танцуват. Мислих си, че ми го разказва само за да изплаши. Каза ми, че скачали, докато от устата им започвало да тече кръв, и умирали. Къде е Агнес?


Ето и още няколко любопитни фантастики, който прочетох през последните години:

ЕОН от Грег Беър

Закъснял постинг за буквите, книгите и четенето

„Трудно е да бъдеш бог” от Аркадий и Борис Стругацки

Фантастиката и романа „Войната на ъплифта” от Дейвид Брин

Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”

Романите „Гейтуей I, II, III, IV” – от Фредерик Пол

„Денят на възраждането” от Сакьо Комацу - книга номер 87 от поредица „Галактика”

Моята среща с романите на Урсула Ле Гуин

„Съдба” – от Шиничи Хоши. Книга 65-та от поредица Галактика

За книгата „Атинянката Тайс” – автор Иван Ефремов

Марион Зимър Брадли и нейната поредица романи за планетата Дарковър

Здравей,
Книгата е много добра, чела съм я преди години.
Благодаря ти, че ме подсети за нея отново.
Книга, която си струва да се прочете отново след 10 години.
Хубави почивни дни ти желая.

Не само, че си пълна си изненади, а и си непоправим ентусиаст ;) - много малко жени четат научна фантастика, а още по-малко биха посегнали към корица като тази на
„Книга на страшния съд”.

Светла и плодотворна седмица :)