Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2012 22:30 - Избрано из впечатленията ми в блога през последните четири години – 8 част
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2403 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 26.07.2012 10:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Исках да прегледам и публикувам някои свои мисли и коментари, писани през последните години из блоговете.
    Първоначално мислех да ги разделя в три или четири щогоде тематични постинга, но докато ги избирах, реших, че по-интересно ще бъде подредбата им да бъде само хронологична - по дата на публикуване. Получи се поредица от с нищо несвързани фрази, но така е само на пръв поглед. :)

                                                                    /29 септември 2010 г./

Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 1 част
Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 2 част
Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 3 част
Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 4 част
Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 5 част
Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 6 част

Избрано из впечатленията ми в блога през последните пет години – 7 част


                             Избрано от юли - септември 2010 лето :)


25.07.2010 – К. :)
Явно гледаш много сериозно на психологическите тестове – похвално от твоя страна ;)
Ще ти издам една тайна – цитирах теста, главно заради пословиците.

За справедливостта – вярвам в нея, но като ученик няколко пъти са ми казвали: „Ти си нетактично честен!” или „Ти си неприлично честен!”.

Не знам дали все още съм Неприлично честен!, но все още вярвам в справедливостта и повече от всякога не мисля да се отказвам от нея.
Постинг: Психологически тест :)

05.08.2010 – Всичко е вкусно, когато го приготвиш с желание! :)
Тези думи не са мой, а на готвача от филма Васко де Гама от село Рупча ;)
Постинг: Няколко готварски рецепти мое дело – пробвайте ги, когато сте достатъчно

05.08.2010 – К.,
Винаги е по-интересно първо да прочетеш книгата!
Филма няма да избяга. ;)
Постинг: За романа „Обитаемият остров” от Аркадий и Борис Стругацки

08.08.2010 – Калинка :) Голяма си питанка :)
Разбира се, че имаше сън. Може да не съм сънувал цялата тази картина буква по буква, но може да съм сънувал повече ;)

Факт е обаче, че повече от два дни буквално бях обсебен от мисълта за Тракийските ни корени. Иначе от къде ще ми дойде музата и мотивацията да напиша 12 големи страници текст за три часа?! И не само това, после да се юрна да търся старите си учебници и атласи по история, да проверявам теорията си и да правя снимки. А после?! -  Половин ден да набирах и съкращавах текста на компютър! Ако съня не ме беше мотивирал – щях ли да го правя, как мислиш?

Калинка, а ти – прочете ли целият текст? Разгледа ли картите?
Помислили върху думите ми?
Постинг: Родови сънища

08.08.2010 – Мартито, много жива история си наредила :)

В стари времена точно така ще да е било. Но така като ги гледам героите – хич не са за жалене. :)
Постинг: Дяволита, чорлава... любов

16.08.2010 – #29 – Прочете ли коментарите под текста?
В тях доста подробно съм отговорил на близки до твоите въпроси.

*Ако човек съвсем не може да плува е необходимо, поне първите 4-5 пъти, да има кой да му помага и вдъхва кураж – приятел или треньор. Но с времето може, а и трябва да започне да се учи сам.

Желанието, труда, времето и изминатия път – те учат!!!
 Без труд не става. Не става от един път, пък ако ще и сам Нептун да ти е треньор.

*Ако човек може да се задържа на вода – достатъчно е да започне да ходи поне два, а по-добре три пъти седмично на басейн, за по час, и ще започне бързо да напредва.
Трябва и здраво да тренира – да не спира да плува за повече от пет минути и всеки път да се стреми да преплува поне с метър повече от предишният път.

*Отпускането във водата става с времето!
Разбира се, има и упражнения, и малки хитрости:
- да си потапяш главата във водата;
- да издишаш под вода;
- да плуваш с очила;
Добре е да се комбинират по няколко упражнения, примерно: държейки се за ръба на басейна да се потапяш целия, да стъпиш на дъното, да издишаш броейки: едно, две, три и да се изтеглиш спокойно с ръце обратно леко над водата.

* За смелостта:
Не е необходимо човек да бъде някакъв безумен смелчага. Плуването не е да се фукаш или доказваш пред други. Най-добрите плувци рядко скачат от 10 метрови кули и не прекаляват с алкохол или храна преди да влязат в басейна и т.н.

Човек плува както и колкото може – ако мечтае да може повече и се труди, ще го случи.

Напълно разбираемо и естествено е човек да се страхува от водата, особено от дълбока, буйна, мътна или непозната вода – само глупаците не се страхуват от нищо. Смелите хора се научават да разпознават, разбират, оценяват и преодоляват страховете си.
Постинг: Уроци по плуване – една година по-късно. :) Плуването и танците. :)

18.08.2010 11:35 – Svetly, благодаря за позитивният и интересен коментар. :)
За половете – и жените, и мъжете сме човеци, но не сме еднакви. И това е прекрасно, защото така човечеството е поне три пъти по-добро и по-способно – защото заедно можем повече. :)

Книгите са жива магия. А истинските писатели, които имат какво да кажат и умеят да го разкажат са истински магьосници. :) Разбира се аз съм много пристрастен на тема четене - мнението ми е напълно субективно и пристрастно. ;)

За фантастите мога само да кажа, че съм й фен:
Роджър Зелазни – «Господаря Демон», «Господаря на светлината»; първите две книги от хрониката Амбър + част от разказите му;
Урсула Ле Гуин – при нея всичко е на ниво;
Реймънд Фийст – първите две книги от «Сага за войната на разлома» са най-доброто фентази, което съм чел;
Франк Хърбърт – «Дюн» една от най смислените и силни фантастики, която съм чел.

Горещо препоръчвам и:
всичко от братя Аркадий и Борис Стругацки;
поредицата за ъплифта от Дейвид Брин - "Звездна вълна се надига", „Войната на ъплифта”, „Потапяне към слънцето”;
Фредерик Пол - „Гейтуей I, II, III, IV”;
Айзък Азимов – всичко;
Жул Верн - всичко;
Марион Зимър Брадли и нейната поредица романи за планетата Дарковър;
Майкъл Резник и неговата „Хроника на човешкият вид” - „Раят”, „Чистилището”, „Пъкъла”, „Гадателката”, „Оракула”, „Пророчицата”, „Преобразените”, „Господарите”;

За част от тези книги съм писал впечатленията си в блога – за жалост в началото още не бях свикнал да вадя и преписвам цитати от романите

Svetly, за мен беше удоволствие и чест да си ми на гости. :)
Ще се радвам да ми гостуваш и в бъдеще. :)
Горан

18.08.2010 - :-))

Ще ми бъде интересно да прочета книгата за Токио.

19.08.2010 - Системата (властта) иска да уеднакви хората!
На пук на нея по-будните хора се стремят да се превърнат в човеци и личности.

20.08.2010 - Благодаря за добрите думи :) – за мен е удоволствие и чест. :)
Старая се текстовете ми да бъдат потребни. Може би не винаги са безпристрастни, но това е риска човек да има позиция.

22.08.2010 - Здрасти El  – много се радвам :) Благодаря за усмихнатите думи :)
Надежда винаги има, ако вложим и повечко труд, може пък и да станем човеци. :)

За Тери Прадчет – със сигурност е сред най-четените и продаваните автори. Повечето ми приятели го препоръчват и периодично се опитват да ме зарибят да чета творбите му. – На два пъти опитвах, но някак си не се получи.
Сигурно пак ще опитам, по-нататък когато имам повече свободно време. Причината на този етап да не го чета, е че не съм голям фен на диалозите и пародиите. Обичам книги в които се изграждат идеи и сюжети или има повечко смислено действие.

Другият момент, при моето четете, е че аз се стремя четейки не само да се забавлявам, но и да се образовам – затова най-често първоначално чета само по една книга от автор. За да потърся и други книги от същият автор трябва първата наистина много да ми е хареса. Ако не се получи, обикновено минават поне няколко години преди отново да потърся книга от същия автор.

Постъпвам така защото свободното ми време е ограничено, а се стремя да чета книги от възможно най-много жанрове, държави и генерации. Общо взето чета всичко без: чалги, модни заглавия, криминалета, трилъри и пародии.
Постинг: За Жул Верн и книгите му „Капитан Немо”, „Две години ваканция” и „Децата на капитан Грант”

26.08.2010 – М., спокойно, 25-тата година не е началото на критичните години!
Сега усещаш и чувстваш системата за рано предупреждение! После на трийсет, започва да звъни системата за истинско предупреждение и едва на 35 години започва да бие последната камбана – тогава вече започват критичните години. Не че това е много успокоително, но дори и тогава от 35-та до 40-та  година човек може да хване последния влак.

Аз съм на 30 години и 9 месеца, но вече ясно усещам, че от 33-та до 40-та година човек наистина навлиза в критичен период, във всеки аспект. Разбира се, това може да бъде избегнато ако човек си е написал домашното предварително – ако от рано е поставил живота си на здрава основа.

Щом сега ставаш на 25 години значи имаш време :)
Имаш и още един огромен бонус – в следващите години, всеки ден, ще ставаш все по-умна, силна, находчива и борбена :) Ако използваш дните си плодотворно, ще си подредиш живота и няма да имаш критични години или поне ще ти бъдат по-леки ;)

А Синеморец - звучи повече от добре:-)
Постинг: Критичните 25

01.09.2010 - Много истинско клипче :)
Свежо и провокиращо размисли - особено за любителите чая :)
Постинг: Поздрав за вманиачени кафеджии! :)

03.09.2010 - Надя, много автентична история
Репликата „Котарак да си в днешно време!” е стара сигурно колкото света ;)
Постинг: Справедливо е, нали?

09.09.2010 – А., сектите са си секти, а вегетарианците – вегетарианци! Двете неща нямат нищо общо!

Разбира се, има и вегетариански секти, които си търсят жертви или иначе казано ходещи портмонета. Има и множество фирми за водорасли и всевъзможни добавки, които се занимават със същото.

Да и едните и другите само използват баламите, които им са се вързали на акъла. Както казват старите хора – „Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава!”

Истинските вегетарианци са хора като всички останали - добронамерени или не дотам добронамерени, според човека и случая. Другото характерно за истинските вегетарианци, че те абсолютно сами /от само себе си и постепенно/ взимат това решение. При това повечето от тях от време на време ядат или млечни продукти или дори риба и пиле /но това вече много рядко – примерно веднъж месечно/. Тези хора никога няма да тръгнат да те карат да ставаш като тях защото прекрасно знаят, че всеки си има свой път и другите, колкото по-малко му се месят толкова по-добре.

Ако ме питаш аз с какво се храня – веднага ще отговоря, че се храня съвсем традиционно с месо, млеко, риба, яйца и всичко останало. Единственото към което се стремя, е да се храня с добра и по възможност жива храна - без консерванти, оцветители и "подобрители". С много зеленчуци, плодове, ядки, бобови храни + повечко сирене, кисело мляко, риба, пиле, яйца и доста, доста по рядко червено месо. Обожавам и билков чай с мед и лимон, и всички възможни видове супи, чорби и яхнии.
Постинг: Fuck off you sterile vegeterians!

11.09.2010 - Ан, лекцията наистина е любопитна, но е доста дълга, сигурен съм, че малко хора са изгледали дори и половината.
Тази лекция е красива, но реално много трудно би могла да бъде приложена дори в английското образование. Образованието на сър Кен Робинсън предполага всяко дете да се образова от поне 3 до 5 високообразовани наставници, които по между другото да са и психолози. Невъзможно е това да се реализира като общодостъпно образование.

Това може и трябва да се реализира не от държавата, а само и единствено от семейството. Нещо повече, това за което СЪР говори, го е имало – в средна ръка семействата в България от след Освобождението до към края на 50-те.

По това време заможните български семейства са били големи – с три, четири, пет или дори шест деца. Всяко дете е имало поне 1-2 по-големи или по-малки братчета и сестричета. Също между 4х2 и 6х2 лели и чичовци. Тоест около всяко дете е имало поне 10-на, а много често 20-на много близки хора в различни възрасти - от съвсем малки, до хора на достойна възраст. Всеки от тях поне в известна степен с различна житейска съдба. Имало е поне една черна овца, но и поне един или два изключителни примера на трудолюбие и творчество. По този начин, съвсем естествено, във всяка възраст децата са можели да разговарят освен със своите родители и с най-подходящите за възрастта им сред близките им хора. Едни са ги учели на едно, други на друго, но всички са ги учели с реални живи примери. От бебешките песнички, гатанки и скоропоговорки, през къщната и полската работа, до занаяти, творчество, пеене и народните изкуства и традиции.

Всяко голямо задружно и разумно семейство, успяло да насмогне на масрафите си е съумявало да образова децата си прекрасно в науките и във всички човешки ценности – уважение, труд, природно съобразен живот, природни и житейски знания, мечти, идеали, творчество и чест.

Повечето семейства  са имали малко познания само в точните науки, географията, езиците, техниката и модерната медицина. Затова купешкото образование в онези години е било насочено основно към тези области. Така е било не само в България, а и навсякъде по света. И това не е лошо – няма защо държавата масово да учи децата ни на ценности и творчество. Държавата има едни интереси човека, личността - други!

Днес се оплакваме, че имаме много икономисти и инженери, но сме скъсали връзките си с природата, човешките ценности, традиции и творчество! - А дали това не защото алчността и егоизма през годините погуби силните, многобройни, одухотворени семейства и общуването помежду ни и с майката природа.
Не ми се вярва платени учители и психолози да са тези, който ще възстановят връзката помежду ни! – Ние сме тези, който да се захванем да работим и творим живота и бъдещето си :)   
Постинг: Пред прага на новата учебна година...

11.09.2010 - Кас, няма как да знаем как е било едно време – някога много отдавна ;)
Когато бях малък баба, по темата за религиозната вяра ми разказваше следната истинска случка, случила се на един неин колега учител,  в разгара на комунизма, през 50-те години на ХХ век.

СЛУЧКАТА
Учениците знаещи, че учителят им е вярващ решили да го ядосат с непозволени идеологически въпроси. За целта зевзека на класа го попитал:
- Извинете другарю учител! Има ли Бог?
Учителя почервенял от яд, но не можейки нищо да каже за да не си навлече неприятности казал следното:
- Я седни там бе, диване с диване! Ако вярваш има, ако не вярваш няма!

Баба беше умерено вярваща – аз не съм. Дори гледам на църквата с подозрение. Но благодарение на баба знам как да се прекръстя и помня тези и други мъдри слова и истории, за да се допитвам до тях когато имам нужда.

Съдбата не е един единствен предопределен път, а много повече от това. Съдбата е път от кръстопътища! Всеки човек в началото има множество на брои възможни пътища и съдби, а с времето според изборите, които прави сам изковава една от възможните си съдби.
Постинг: Вредна ли е религията?












Гласувай:
8



1. sestra - Ще дойда пак,
26.07.2012 10:55
тук има сериозно количество информация :)
цитирай
2. goran - :) :) - благодаря за усмихнатите думи :)
26.07.2012 11:06
Добре си дошла :) - обичам коментиращите гости ;)

Сини, светли и плодотворни дни :)

цитирай
Търсене