Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2013 19:59 - Срещи, празници и случки след края на света :)
Автор: goran Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3923 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 19.02.2013 09:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Петък, 21 декември 2012 година.
 Старият календар на Маите свърши – да живее НОВИЯТ КАЛЕНДАР!
 Шегата настрана, но лично за мен отминалата 2012 г. бе бурен период на ускоряващи се промени – не обикновена година, а своего рода ново начало.:)  
    На този наивен и идеалистичен фон логичният въпрос за 21 декември, а и за целия празничен, но наситен с равносметки месец, бе: „Промяната, която се случва, каква е? Моя голяма лична промяна, характерна за възрастта, в която навлизам или е малка, но реална част от настъпваща по-голяма промяна в обществото??     
    Извън излишни мисли, на 21 декември, на връх Край света, бе и Коледното фирмено парти.
Беше доста, доста весело – ръкоплясках на колегите, които пяха караоке, забавлявах се и танцувах почти до зори. :)

    Събота, 22 декември 2012 година,
    Новият ден дойде!! Хип, Хип УРА за новия ден :) 
    Хип, Хип УРА!!! Но ... когато човек си е легнал по първи петли, към 5:00 сутринта, и е навил часовника да го буди в 9:00 часа, това се получава малко трудничко. За щастие аз нямах проблеми и не защото не ми се спеше, а защото в този ден будилникът ме будеше, за да пътувам за празника към дома. :)      
    Имах и една важна задача – да пренеса един малък радиатор от София почти до дома. Нужно бе да го пренеса и не за мен, а за други. Хубаво, да го пренеса, но как? През целия месец, през два-три дни, ме возиха в какви ли не автомобили, от вехт Опел, до съвсем новичко Пежо 308 и чудесно запазено луксозно Ауди, но точно в този случай нямаше кого да помоля за помощ.
    Пренесох радиатора с метрото и влака.
    За щастие радиаторът не е голям, но така изглежда само през първите 200 метра, после си е носене, стопанисване и пак носене.  Първо половин километър до спирката на автобуса, после внасяне и изнасяне от метрото, товарене и разтоварване във влака и за финал още километър и малко до дома. Радиаторът добре, но нали човек все иска да вземе и малко личен багаж – уж бе малко, малко, а напълни и двете ми градски раници.
    Така пътувах с радиатора в ръка и с двете раници на гръб! 
    Беше ми тежко през целия път, но Съдбата ме съжали и успях да прибера и себе си здрав, и багажа невредим до дома. Стана така, защото реших, че това е важно не само за мен, а и за други. Разбира се това, както всяко друго претоварване, не е добра идея, но РЕСУРСИТЕ ВИНАГИ СА ОГРАНИЧЕНИ, следователно всеки неизбежно има моменти на недостиг, претоварване и важни решения!
    Хубавата новина е, че винаги, когато съм избирал да се претоваря, но да помогна на някой друг, Съдбата винаги ми се е реванширала с подобна подкрепа. Не веднага, а точно в мига, когато наистина имам нужда. :) Така стана и този път. :)
    Навремето купих два съвсем еднакви радиатора, единия взех със себе си, а другия оставих не разопакован в апартамента на баба. На 22 декември пренесох моя работещ радиатор, за да помогна – налагаше се да пренеса втория радиатор при мен, за да го ползвам. Какво се случи, ще ви разкажа малко по-късно в текста. ;)
    Другото любопитно, което се случи на 22-ри, бе самото пътуване в препълнения влак. Въпреки недостига на пространство и въздух повечето хора във влака бяха във видимо добро настроение. Това доведе дотам, че и аз се включих в общия „разговор”. Първо като си купих четири любопитни книги-енциклопедии за четири лева от „дежурния книжар” към влака. После като преотстъпих едната от книгите за временно ползване на най-разговорливия възрастен гратисчия, който съм виждал. И „финалът на разговора”, по време на който се радвах на непринуденото общуване между един немирен малчуган и друго доста по-голямо момче, представител на тийнейджърите. Противно на лошите езици двамата младежи общуваха повече от добронамерено и съвсем пълноценно. Нещо повече - изненадаха приятно и ободриха всички пътници в мотрисата. Шегата настрана, но имаше моменти, в които към тях вперили заинтригувани погледи гледаха поне петнайсетина човека. :)

     Неделя, 23 декември,
     Спах до късно и излязох на празничен пазар. :)   Говорих по телефона със стар приятел от училище, с който за жалост се виждам твърде рядко.
     Виждаме се рядко, но пък винаги имаме какво да си кажем – без значение какво се случва с всеки от нас. Така се случи и на 23 декември. Гостувах на него и на семейството му от 17:30 до 23:00 часа. Видяхме се, чухме се – пийнахме, хапнахме и опънахме една приказна лакърдийка. – Ей така човек може да живее и сто години :)

    Понеделник, 24 декември,
    Станах почти рано, закусих леко и излязох до зеленчуковия пазар. Напазарувах нужното, плюс два пакета сурови бадеми и едно малко газово котлонче за резерва и за туристически цели и се прибрах у дома да помагам и празнувам. :)     

     Вторник, 25 декември,
     Закусих солидно и сравнително късно. След това дооправих багажа и поех отново на път за следобедното работно дежурство в София. Работих от 17:00 до 20:40, бързах да свърша, за да гостувам на близки приятели, които разбирайки, че съм на работа, ме поканиха да им гостувам за празника. :)

     Сряда, 26 декември,
     Работно дежурство и близка среща в обедната почивка.

     Четвъртък, 27 декември и петък, 28 декември,
     Работа и празнично пазаруване.

     Събота, 29 декември,
     Пътуване към татковата и бабинита  къща плюс пътен бонус - пътуване към себе си. :)
     И още: разговори на живо и по телефона, нетърсени срещи и думи на приятел „Ако закъсаш по пътя се обади, ще дойда.”
     Пристигане, топло посрещане и кратка игра баскетбол.

     Неделя, 30 декември,
     Сутрин светло синя. :) Време за почерпка :) и за неочакван спор :( - Лична бележка: да бъда по-внимателен с близките ми хора.
     Обедно стягане на багажа + подготовка на радиатора за път. Да, това е вторият радиатор, за които стана дума преди. - Нужно бе да дойде на мястото на първия, в моята малка ергенска квартира в София.
     Съдбата ми подава ръка и изпраща помощ :) – приятели ме взимат от бащината къша с радиатора и останалия багаж и ме пренасят леко и приятно до квартирата в София.

     Понеделник, 31 декември,
     Работно дежурство, плюс подготовка за празничната вечер.
     Излизам от работа в 21:20 часа след 20 минути съм гост на моя най-висок приятел, на неговата съпруга и на бъдещето. :) Гостуваме им трима ергени и още една двойка, която също активно мисли за бъдещето :)
     Домакините ни глезят, а ние им се радваме и благодарим. :)

    Вторник, 1 януари 2013 г., - Честита Нова Година!
    Пълни чаши, шумна наздравица и дузина пожелания за здрава и щастлива година.
Какво повече му трябва на човек? Здраве, делници и празници, семейство, приятели и поне три мечти за бъдещето. :)
  
   
Това пожелавам за себе си и за всички Вас – здраве, светлина и бъдеще :) Всичко друго ще си наредим с ум, работа и творчество. ;)

        
    Какво друго ми се случи през новата година? Oще много любопитни и интересни мигове и случки. Например шампионското класирането на Григор Димитров за финала в Брисбейн :)
    Но всичко това са вече други истории, за които тепърва ще пиша. :)


       Способностите не са привилегия, а отговорност!!!












Гласувай:
10



1. zvezdichka - За много години приятелю!
23.01.2013 13:03
Виждам при теб не е скучно :). Радвам се, че има и приятели, които да ти подават ръка. Желая ти от сърце хубави неща да те спохождат през новата година!
цитирай
2. goran - Привет Цанка :) Да, не съм за жалене :)
23.01.2013 14:03
Благодаря за топлите думи и пожелания :) Да ти се връщат с усмивка и повечко попътен вятър :)

Спорна и плодотворна година :)
цитирай
Търсене