За този блог
Гласове: 13374
Блогрол
1. СВОБОДАТА
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
2. Национална Художествена Галерия
3. Национална Галерия за Чуждестранно Изкуство
4. Ски курорти в България
5. С цвят на пшеница
6. Диоген
7. Пътен дневник: „С чужденци из България” – автор Магаренцето
8. Първи впечатления от последно прочетеното
9. Следпразнично :) :) :)
10. Четива
11. "Бетонни градини"
12. Коментари и постинг, които си струва да прочетете
13. Тази година непременно! - от Кас и Времето за малкия Тони
14. До кога?
15. Пернати жители на Антарктида
16. Зодиакална статистика в blog.bg
17. Меддд - едно гърненце, второ гърненце, Пух Мечо:)
18. За зодиакалните знаци с :-)
19. Откъде е взел Каин жена си?
20. Граматика
21. Лисабонският договор
Постинг
26.03.2011 11:02 -
Слънце :) - Излизам на разходка :) Не се гаси туй, що не гасне!
Автор: goran
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4191 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2012 11:03
Прочетен: 4191 Коментари: 3 Гласове:
23
Последна промяна: 25.04.2012 11:03
Под открито небе, сред природата винаги е живо, различно, лично. Дори съвсем кратка разходка на въздух в квартала или още по-добре в парка винаги ме зарежда с енергия за живот.
/17:30 часа/ - Не се гаси туй, що не гасне
Досега бях в градината край езерото Ариана. На разходка в парка бяха излезли хиляди – беше приказно.:-)
Не мога да го опиша – та може ли човек да опише необятното!
Родината и децата на България – миналото, настоящето и бъдещето, всички бяхме там - на гости в пролетната градина на живота. Малките и големите, умислените и безгрижните, познатите и непознатите – всички заедно. Безчет различни личности и съдби – невидимо преливащи се в едно цяло, в картина – светла, пъстра, жива.
Де да имаше как човек да погледне и види в един миг лицата на всички! Лица истински, живи, човешки.
Чаровни, човечни, чисти – такива са лицата и децата на България.
Да, мнозина говорят, че не сме такива, но тези „доброжелатели” говорят само за моментите, в които бъркаме, подвеждайки се по лесното и лъскавото.
Да, забравили сме себе си. На всеки може да се случи. Ала не се гаси туй, що не гасне. Всеки от нас носи искрата в себе си. Достатъчно е да я видим, да я защитим и тя ще се възроди от пепелта.
От нас зависи, а не от „доброжелателите”.
Да издерем гърлата си да викаме „Невольо, ела да ни спасиш! Ела да ни спасиш... ”, няма да си помогнем. Докато не възкресим искрата, ще продължаваме да сме засипвани от пепелта.
/17:30 часа/ - Не се гаси туй, що не гасне
Досега бях в градината край езерото Ариана. На разходка в парка бяха излезли хиляди – беше приказно.:-)
Не мога да го опиша – та може ли човек да опише необятното!
Родината и децата на България – миналото, настоящето и бъдещето, всички бяхме там - на гости в пролетната градина на живота. Малките и големите, умислените и безгрижните, познатите и непознатите – всички заедно. Безчет различни личности и съдби – невидимо преливащи се в едно цяло, в картина – светла, пъстра, жива.
Де да имаше как човек да погледне и види в един миг лицата на всички! Лица истински, живи, човешки.
Чаровни, човечни, чисти – такива са лицата и децата на България.
Да, мнозина говорят, че не сме такива, но тези „доброжелатели” говорят само за моментите, в които бъркаме, подвеждайки се по лесното и лъскавото.
Да, забравили сме себе си. На всеки може да се случи. Ала не се гаси туй, що не гасне. Всеки от нас носи искрата в себе си. Достатъчно е да я видим, да я защитим и тя ще се възроди от пепелта.
От нас зависи, а не от „доброжелателите”.
Да издерем гърлата си да викаме „Невольо, ела да ни спасиш! Ела да ни спасиш... ”, няма да си помогнем. Докато не възкресим искрата, ще продължаваме да сме засипвани от пепелта.
Градски легенди - мъдрост и веселие, тре...
съзнанието, или кои сме ние всъщност
За моливите и хората
съзнанието, или кои сме ние всъщност
За моливите и хората
Пландемия 2 - документален филм с превод...
НАПЕВ ЗА ЧАША ВИНО И ОЧАКВАНЕ
Поредната трагедия от бедност: Млад мъж ...
НАПЕВ ЗА ЧАША ВИНО И ОЧАКВАНЕ
Поредната трагедия от бедност: Млад мъж ...
Търсене