ДЯВОЛЪТ  В  ЛОНДОН

    За Роб Джей това бяха последните спокойни мигове благословена невинност, но поради липса на опит той смяташе задълженията, свързани с бащиния дом, братята и сестра му, за непосилна задача.

СЕМЕЙСТВОТО  НА  ГИЛДИЯТА

   ...
    Почувства смъртта като бавно догарящ пламък на свещ. По някакъв начин разбра, че баща му ще умре много скоро, и го обхвана ужасът, който бе почувствал при смъртта на майка си.
    До леглото стояха братята му и сестра му. Той беше малко, но интелигентно момче и практическите нужди моментално надделяха над скръбта и страха му.
    Разтърси ръката на баща си.
    - Сега какво ще стане с нас? – попита той на висок глас, но не получи отговор.

РАЗДЯЛАТА

    Този път бе починал член на гилдията, а не просто негов роднина и сдружението плати да бъдат изпети петдесет псалма. Два дни след погребението Дела Харгрейвс отиде в Рамси и остана да живее там с брат си. Ричард Бакъръл отведе Роб настрани, за да си поговорят.
    - Когато няма роднини, децата и имуществото се разделят – каза главният дърводелец. – Сдружението ще се погрижи за всичко.
    Момчето онемя.
    ...
Самюел и чуковете на Натанаил /бащата/ станаха собсвеност на Търнър Хорн, майсторът дърводелец, който живееше през шест къщи.
    След два дни отец Рандъл Лъвъл пристигна заедно с отец Кемптън и каза, че го местят в северната част на Англия и иска да вземе едното дете. Огледа ги и хареса Уилям. Беше огромен сърдечен човек със сламеноруса коса и сини очи, който Роб се опитваше да си внуши, че са мили.
    ...
    Дойката задържа бебето Роджър и получи материалите за бродериите на майка му. Роб не беше виждал жената, но Ричард Бакъръл му я представи.
    ...
    На следващият ден мебелите бяха взети от пекаря Хейвърхил и съпругата му, а Ан-Мари отиде да живее над хлебарницата им.
    ...
    Остана само Роб. Вече нямаше никакви вещи. Същата вечер Бакъръл се отби да го види. Главният дърводелец беше пил, но разсъждаваше трезво.
    - Вероятно ще мине дълго време преди да намерим дом за теб. Времената са такива, че никой няма възможност да храни момче, което яде като възрастен човек, ала не може да върши неговата работа.
    ...
    Бакъръл го изгледа загрижено.
    - Наблюдавах те, Робърт Кол. Гледах как едно малко момче се грижи за семейството си като възрастен мъж. Ако ...
    ...
    ...
    Пет дни след погребението на баща му един непознат приближи къщата.
    - Ти ли си малкият Кол?
    ...
    - Аз съм бръснар хирург и си търся чирак. Знаеш ли какво прави бръснарят-хирург, Кол?
    - Вие сте някакъв лечител, нали?
    Дебелият мъж се усмихна.
    - За сега това определение е достатъчно. Бакъръл ме осведоми за твоето положение. Моето предложение харесва ли ти?
    Не му харесваше. Не искаше да стане като онзи негодник, който пусна кръв на баща му и го умори. Но още по-малко искаше да бъде роб, затова без колебание се съгласи.
    - Страхуваш ли се от работа?
    - О, не, господине.   
    - Добре, защото ще ти скъсам дупето от работа, Бакъръл каза, че можеш да четеш и пишеш на латински.
    Роб се поколеба.
    - Съвсем малко.
    - Ще те пробвам за известно време – усмихна се мъжът. – Имаш ли някакви дрехи?
    Той беше приготвил малкия вързоп от няколко дни. „Спасен ли съм?” – Зачуди се Роб. Качиха се на най-страната каруца, която беше виждал някога.
    ...
    Бръснаря знаеше какво се случваше с момчета, който отпраща. Повечето от тях се сблъскваха с разочарованието: щастливците ставаха сексуални роби или играчки, който нямаха късмет, биваха убивани или умираха от глад. Това го притесняваше повече, отколкото искаше да си признае, но не можеше да си позволи да задържа неспособно момче. Самият той бе оцелял, защото действаше безкомпромисно, когато ставаше дума за собственото му благоденствие.

ЗВЯРЪТ  В  ЯЕЛМСФОРД

   ...
    - Ще се храним два пъти дневно – каза той. – Преди обяд и на свечеряване, като всички цивилизовани хора.
   ...
    Бръснаря спря преди да влезе в селото. Извади малък барабан и палка и ги подаде на Роб.
    - Удряй!
    ...
    - Следобед ще има увеселение – викаше Бръснаря. – А после ще излекувам болежките ви – малки и големи.
    ...
    После започна да жонглира с въжени обръчи и дървени чинии, а след тях се зае с фокусите. Накара едно яйце да изчезне. Намери монета в косите на дете, смени цвета на носна кърпичка.
    - Искате ли да видите как цяла халба бира може да изчезне?
    Аплодираха го силно. Момичето влезе бързо в кръчмата и се върна с чаша разпенена бира. Бръснаря я допря до устните си и я пресуши на един дъх. Предизвика всеобщ смях и отново получи аплодисменти, след което попита жените сред публиката, дали някоя не иска панделка.
    ...
   ...
    - Дами и господа! Моето универсално лекарство... облекчава болките в гръбначният стълб и съживява умрялата кожа по тялото. Омекотява твърдите стави и втвърдява меките. Възвръща блясъка в очите. Превръща болестите в здраве, спира косопада. Прояснява зрението и избистря ума. Най-добрия сърдечен стимулант, по-силен от тоника, по-нежен от крема за клизма. ... Подходящо е за хора и животни, за глухи и слепи ... Лекува всяка болест!
    ...

ЦВЕТНИТЕ  ТОПКИ

    Обучението му започна с жонглиране.
    ...
    - Стъпи здраво, но не се напрягай. Отпусни ръце покрай тялото си. Протегни ръце, като ги стегнеш в лактите. Обърни длани нагоре. – Бръснаря го огледа критично и кимна. – Представи си, че държиш поднос с яйца. Не трябва да се накланя дори за миг, защото яйцата ще се изсипят. Така е и с жонглирането. Ако ръцете ти не са успоредни, топките ще паднат на земята. Разбра ли?
    ...
    Когато в един момент изпусна топките, бръснаря извади нова жълта топка от чантата си я хвърли на пода. Тя се претърколи и се спря до останалите.
    Червена, синя, кафява и зелена. А сега и жълта.
    Момчето се замисли за цветовете на дъгата и изпадна в отчаяние. Изправи се и погледна Бръснаря.
    Колко още? – попита сърдито.
    Той разбра въпроса му и отчаянието му.
    - Това е последната – отвърна тихо.


АРТИСТЪТ

   ...
   - Магията е изкуство, което също като жонглирането трябва да се овладее – обясни Бръснаря. – Но е много по-лесно добави бързо, забелязвайки изражението на Роб.
    Разкри му основните тайни на магията.
    ...
    Роб хареса фокуса, но се натъжи, тъй като му отнеха очарованието на магията.


Втора част – ДЪЛГОТО  ПЪТУВАНЕ      
...
...

Трета част – ИСФАХАН

    ...
    - Ингилиз – заяви имамът. – В момента ти си единственият ингилиз, единствения европеец. Защо си дошъл в Персия?
    - Търся истината.
    ...
   ...........................................................
   Прочетох романът "Лечителят" преди около месец, в труден за мен момент. Въпреки това изгълтах първата част от сагата буквално на един дъх – за една нощ. Хареса ми и то много.
    Не бях чел роман повече от четири месеца и апетитът ми да прочета нещо интересно бе наистина огромен, но и се тревожех, че през дългото безделие съм отвикнал да чета.
    Избрах да прочета „Лечителят” именно заради това, защото вече бях чел творбата на Ноа Гордън преди десетина години и знаех, че в нея наистина има нещо лековито, или поне на мен ми действа така. И не заради името, а защото това е увлекателна и силна притча за израстването, познанието и развитието на човека.
    Романът разказва за живота – за раждането, за смъртта и за това как човек се учи и расте, за това как едно момче загубва детството и семейството си, как това променя живота му, как поема на път, за да открие съдбата си, превръщайки се в умел лечител. И за това как след дългото търсене устоява на славата, за да намери пътя към дома, за да спаси повторно себе си и сърцето на едно червенокосо момиче.  
    ..........................................................
    Романът „Лечителят” от Ноа Гордън е написан през 1986 г.,  издаден е на български в две части през 1998 г. За жалост тиражът е малък и книгата трудно се намира, а си струва да бъде прочетена и то много.
     Действието на романа се развива в лето Господне 1021, но това ни най-малко не пречи на романа да бъде динамичен, различен, увлекателен.
    Авторът Ноа Гордън е действащ журналист и това се усеща. В книгата има вмъкнати множество етични човешки въпроси, както и множество исторически и битови картини.
   ...........................................................

ми беше да прочета! Благодаря за представянето!

За жалост аз имам само първата част - до пристигането на Роб в Персия. За втората част само предполагам, че разказва за "Завръщане към Англия" и към една огнена мома, която Лечителят среща в първата книга, на път за Персия.:-)

Другият любопитен момент, е че във втората част Роб, трябва да стане ученик на Авиацена.

Много се надявам скоро да ми попадне и втората част на книгата - нея съм сложил за "корица" на постинга.

Цанка,
Ако книгата ти попадне, случайно от някъде, не пропускай да я прочетеш - няма да съжаляваш сигурен съм:-)